Черната роза

10.

Хобхауз нетърпеливо чакаше на стълбите пред входа, докато Тес закарваше двуколката в конюшните зад Ейнджъл. Един поглед към лицето на иконома й стигаше да разбере, че има нещо нередно.

— Три жени чакат вътре, мис Тес. Същите три, които идваха миналата седмица да набират благотворителни средства. Казах им, че ще си дойдете много късно, но те отказаха да напуснат.

Тес се намръщи. Добре знаеше, че въпросните дами не са дошли на приятелско посещение. Напротив — опасната мисис Тредуел беше демонстрирала вече презрението си към Тес, при няколкото им срещи. За още по-голяма беда разпътният й син беше започнал да души около страноприемницата и беше устроил клопка на Тес във винарната — беше се опитал да я опипа с потните си ръце.

След всичко това Тес не хранеше илюзии относно това посещение.

— Как е Джак? — попита тихо Лети, когато Тес влезе в антрето.

— Вече не така блед за щастие. Томас ще се грижи за него докато се върна. Какво искат посетителките? — попита Тес.

— Досадната мисис Тредуел е. Довела е миниатюрните сестри Грабтрий. Навърташе се тук като лешояд, като се стараеше да притеснява всеки. И всички отлично знаем в кого ще си забие ноктите. Неприятна гледка, на която надявам се да не бъда свидетел!

— Смятам, че аз ще съм жертвата, Лети — сухо отговори Тес. Тя въздъхна и разтърка раменете си, които я наболяваха. — Надявах се този сблъсък да бъде избегнат, но старата явно няма такова намерение. За съжаление няма да намери това, което търси! Къде са те? — попита Тес, като отметна назад къдриците и заглади полата си.

— В нишата на предверието — каза Лети с усмивка.

— Ами! Та там няма място даже за две от тях. Ах, Лети, какво зло създание си ти! — засмя се Тес.

— Не само аз! И искрено се надявам дебелите им крака да се оплетат и разранят, ако се опитат да станат. Добре ще им дойде на коварните твари! Искате ли да остана? — попита тя.

Тес въздъхна.

— Не, само ми дай няколко минути и ги доведи в канцеларията. Но помоли Хобхауз да дойде и да ме измъкне след десетина минути. И да е намислил някакъв проблем в кухнята — изразителната уста на Тес се изви в усмивка. — Само се надявам подобно нещо наистина да не се случва, защото живея в постоянен страх печката да не избухне.

— Хобхауз каза, че почти я е поправил, мис Тес, така че не се притеснявайте.

— Този човек е цяло съкровище! — Тес внезапно хвана Лети за ръката. — Наблизо ли е Рейвънхърст?

— Мисля, че преди малко излезе. Да го пратя ли горе, когато се върне?

— Разбира се, че не! — изстреля Тес с блеснали очи. — Всъщност, ако пожелае да ме види, кажи му, че съм заета със счетоводните книги и че при никакви обстоятелства не мога да бъда обезпокоявана.

— Много добре, мис — тъмните очи на Лети се свиха. — Ще кажа и на Хобхауз.

— Казвала ли съм ти, че си много мила, Лети?

Прислужничката се ухили.

— Не достатъчно често.

— Заминавай, нахалнице! — отговори Тес с дяволите усмивка. — Да не караме мисис Тредуел да чака повече.

Ако зависеше от мен, старата вещица можеше да чака с векове — измърмори Лети, като се запъти да търси Хобхауз.

Точно след пет минути Лети въведе трите матрони със сериозни лица в канцеларията на Тес. Начело бе мисис Тредуел, пълна жена на около шестдесет години, облечена в кафява дреха. На главата й бе кацнала малка грозна шапка с три кафяви пера, надвиснала над червендалестото й лице. Тя непрекъснато се мръщеше и буташе перата, които й влизаха в очите.

Веднага стана ясно, че мисис Тредуел с продълговатото лице, бе дошла за кръв.

По-точно за кръвта на Тес.

— Е, мис Лейтън, радвам се, че най-накрая свършихте „спешната“ си работа — заяде се матроната.

— Съжалявам, че отсъствието ми ви причини неудобства. Ако бяхте изпратили бележка да съобщите за вашето намерение да ме посетите щях да съм тук — хладно отвърна Тес, като покани дамите да седнат.

Мис Алиша Грабтрий, около петдесетгодишна стара мома, слаба, с безлично лице, имаше намерението да положи кокалестото си тяло в един стол до прозореца, но острата команда на мисис Тредуел я спря.

— Не сме дошли да седим, мис Лейтън! — властно съобщи жената в кафяво. При всяка нейна дума дългите пера над челото й потрепваха като потвърждение на казаното. — Достатъчно ни забавихте вече, затова да си дойдем на думата.

— Не се и съмнявам, че така ще направите — сухо отвърна Тес.

— Хм, точно такъв устат отговор очаквах от вас, мис Лейтън — каза матроната. — Станала сте пословична в този град. Важничите тук в Ейнджъл, като общувате с най-низша класа хора и давате лошо име на благоприлични дами. Още повече, че оказвате гибелно влияние върху нашите благовъзпитани дъщери. Затова сме дошли днес!

Гласът на мисис Тредуел се изви, като достигна гръмливите тонове на съобщението на пратеник, известяващ пристигането на кралска особа.

— От името на Женското общество за нравственост, настоявам да се оттеглите от Ейнджъл веднага и да се откажете от тази неподходяща за жена работа.

Лицето на Тес бе станало като неразгадаема маска, докато тя се настаняваше зад чудесното орехово писалище и остави гостите си упорито да стоят на вратата.

— И ако не се съглася с тази… молба? — попита тя меко.

— Тогава нашите членове са готови да предприемат необходимите действия.

— Да не мислите да замерите двуколката ми с развалени плодове? Или ще има дуел?

Лицето на мисис Тредуел придоби грозен червеникав оттенък.

— Смей се нахалнице. Смей се докато можеш. Но скоро ще видиш последиците от неблагоприличното ти държание. Тогава няма да бъдеш толкова твърда, уверявам те!

— И кое е това непристойно държание, за което ще бъда наказана, мадам? Това, че навивам ръкави и пера с перачките? Или това, че се боря със зъби и нокти да запазя тази страноприемница здрава?

— Знаете отговора добре, мис Лейтън — перата сега висяха точно пред лицето на матроната, като гъделичкаха носа й. Пуфтейки с раздразнение, тя ги издуха настрани. — И не се опитвайте да ни заблудите с вашата хитрост. Не възнамеряваме да ви даваме повече примери за безсрамното ви държание!

— Наистина ли? — меко каза Тес. Сивозелените й очи блестяха заплашително. — Ако не съм се провинила в нещо по отношение на страноприемницата, то значи има нещо друго. Може би това, че наредих съпругът ви да бъде изхвърлен, когато се опитваше да заведе една кипърка в стаята си миналата седмица.

Сестрите Грабтрий ахнаха в изумление.

— Как смеете! — изсъска мисис Тредуел, като от устата й полетяха пръски слюнка.

— Или може би за това, че се отнесох и със сина ви по същия начин? — продължи хладнокръвно Тес. — Една чаша е достатъчна, за да разпали страстта в него, знаехте ли това? Той се опита да ме изнасили в собствената ми винарна. Всъщност, стигнала съм до заключението, че вашето семейство е с непристойно поведение, мадам. Вероятно ще се наложи да свикам събрание, за да се разбера с вас!

— Няма да позволя подобно нещо, чувате ли ме какво ви казвам? Но това е скандално!

— Напълно съм съгласна с вас, мадам. Трябва да оказвате по-добро морално влияние върху мъжете във вашето семейство.

— Това по-скоро се отнася за вас, каквато сте безсрамница, нахално същество такова!

— А вие сте долна двуличница с лице на кон, която тероризира мъжа си и бие кухненските си прислужнички. Знам това, защото аз съм тази, която съм превързвала раните им и то неведнъж. Да, вие сте добра опора на обществото, наистина. Ходите на църква всяка неделя и мамите търговците през останалото време от седмицата. Срамота! И вие ли сте дошла да ми давате уроци по поведение?

— Как ти, безсрамна малка… — бясна матроната постави дебела ръка на огромните си гърди. Когато бе в състояние да говори отново, гласът й бе станал писклив, придобил нотките на истерия.

— Няма да остана тук нито минута повече да слушам как ме обиждат такива като вас. Йезавел!

— В такъв случай, вратата е точно зад вас.

— Вие сте позор за нашия град, ето каква сте! Позор за жените, по-точно! Позор за милата ви, починала майка! Ако можеше само добрата сладка Виктория да види какво станахте!

Лицето на Тес побеля, като само две малки червени точици заиграха високо на бузите й.

— Престанете, мадам — властно каза тя, като гласът й придоби застрашително нисък тембър. — Никога повече не споменавайте името й в мое присъствие. Вие покварявате въздуха, който тя е дишала, и аз няма да позволя да опетните името й, произнасяйки го с вашата уста! Сега — вън, всичките — каза ледено тя, като се изправи. — Преди да съм променила решението си и да съм повикала Хобхауз да ви изхвърли на улицата, както ви се полага!

— Много добре, мис Лейтън. След като доказахте с намеренията си проклетото си поведение. Но въпросът съвсем не е приключил, предупреждавам ви! И последиците за вас ще са всичко друго, но не и приятни.

Точно тогава в коридора се чу тихо пърхане на крила. В следващия момент Максимилиан прелетя през вратата, пърхащ със зелените си криле. Той обиколи два пъти стаята, след това внезапно видя лицето на мисис Тредуел, добило пепеляв оттенък, по което висяха отпуснатите пера на шапката й.

Викайки остро, папагалът полетя надолу, за да я погледне по-отблизо.

— Помощ, нападат ме! — изкрещя гневната матрона.

— Глупости, той просто е заинтересован от украсата на шапката ви. Максимилиан, ела тук веднага!

Но това странно нещо с кафяво оперение действаше като примамка за птицата. Максимилиан изпърха с криле, като кацна на шапката на мисис Тредуел. От удобната си позиция той поклати глава напред-назад, изучавайки кафявото оперено нещо, което беше взел за съперник от собствения си птичи род, дошъл неканен на неговата територия.

— По дяволите! По дяволите! — той отвори острата си човка и за начало започна да кълве конкурента си.

— М-махнете това чудо от м-мен! — процеди мисис Тредуел през зъби.

— Максимилиан! Веднага се махай от там! — Тес с мъка се сдържаше да не избухне в смях при вида на лицето на матроната, където страхът се примесваше с яростта.

С мощно изскърцване на силната си човка, пъстроцветния папагал клъвна крайчеца на едно кафяво перо. С триумфален писък той отлетя отнасяйки завоеванието си.

— На оръжие! — изписка той, като кацна на бюрото на Тес. — Скали на хоризонта!

— Видяхте го със собствените си очи! — извика мисис Тредуел с почервеняло лице. — Това отвратително създание се опита да ме нападне. Ще се оплача на съдията за това, запомнете думите ми!

В този момент Едуар се появи на вратата, придружен от Хобхауз и Лети. Присвил очи готвачът бързо пое положението в свои ръце.

— Кой тук пищи като диво прасе? Вие ли? — дебелият му пръст посочи в посока на мисис Тредуел. — Ако продължавате, кълна се, че тогава наистина ще ви дам повод да цвилите!

— Той е луд! — извика мисис Тредуел. — Всичките са луди!

— А вие, сте една грозна дърта крава! Измитайте се! — изръмжа яростно готвачът.

— Елате, дами! — гласът на матроната потрепери в желанието й да спаси опетнената си от тази последна обида чест.

С непроницаеми лица Хобхауз и останалият персонал се отдръпнаха, като образуваха пътека до коридора за трите жени.

Но последните думи останаха за Максимилиан, който сега се бе разположил удобно върху рамото на Тес.

— По дяволите! — изписка той весело. — Грозна дърта крава! Грозна дърта крава!