Черната роза

20.

Задъхана, Тес се бореше, за да се освободи от желязната хватка на виконта. Но всяко движение й причиняваше болка в китките и пръстите, наранени през нощта. Отчаян стон се откъсна от устните й когато разбра, че няма надежда да победи този мъж.

Рейвънхърст бавно я стисна и я придърпа към себе си, докато телата им се опряха едно в друго и Тес се взря в едни студени сини очи.

— Значи, мислеше да се измъкнеш, така ли? — изрева той. — След всичко, което се случи между нас тази нощ?

Бясна, Тес го изучаваше, страхуваше се да го слуша, да помисли само дори какво иска да каже той с това.

— Нищо не се е случило между нас!

Рейвънхърст присви тъжните си очи.

— Имаш хубави гърди, знаеш ли Тес Лейтън? Разкошни крака, изключителни бедра и…

— Престани! — извика пресипнало тя. — Ти си подъл…

— Мисля, че при създалите се обстоятелства ще бъда принуден да се оженя за теб — бавно каза похитителят й, като че не я бе чул.

— Да се оженя! — избухна тя. — ЗА ТЕБ?! По-скоро бих се омъжила за козел! За змия!

Рейвънхърст стисна устни като видя как мечтите му, надеждите му рухват.

ОТНОВО.

„Можеха да бъдат толкова щастливи заедно“ — горчиво си помисли той.

Но беше забравил колко трудна бе тя. Безмилостна и себична.

— О, ти ще станеш моя жена — изръмжа той, прикривайки болката. — Единствено като моя съпруга ще те пусна от тази къща.

— Ти май наистина си луд! Сигурно е така, щом можеш изобщо да си помислиш, че бих се омъжила за… за такова гнусно влечуго като теб!

— А какво ще кажеш, ако разквартирувам рота офицери във Феърли? Жалка гледка ще бъде след като тежките им ботуши стъпчат бялата градина на майка ти. Да унищожат всичките крехки цветя…

— Проклет да си! Няма да посмееш да направиш това!

— О, напротив. И това ще е изцяло в правата ми като пратеник на Кралския военен канал. Виждаш ли, възнамерявам да ти постегна юздите, защото си станала много разпусната тук. И след като те пречупя, ще имам да ти задам много въпроси, които ме интересуват. Да, бракът ще ми даде идеалната възможност да поставя всичко на мястото му.

— Ти подъл, долен…

Рейвънхърст я издърпа още по-близо до себе си, докато топлината на тялото му започна да я изгаря през тънкия чаршаф на гърдите й.

— Но ти не мислеше така допреди един час, мила. Тогава пъшкаше и се задъхваше, търкаше се в мен до пълна забрава и ме молеше да те взема. Аз, разбира се, като истински джентълмен, нямах друг избор, освен да се подчиня.

Тес пребледня, а очите й се наляха.

— Невъзможно! — прошепна тя.

Но дори докато казваше това, й се яви картина — силни пръсти обхващат белите й гърди. Мъчителни образи я заляха, мрак и светлина, твърдост и мекота.

Премигна като гледаше небръсната брада на Рейвънхърст и разбра, че това бе източникът на драскотините по нежната й кожа.

По гърдите. По шията. По бедрата, където той…

Не, тя не би могла… ТОЙ НЕ БИ МОГЪЛ…

Тес отчаяно се опита да се отскубне, изплашена от мрачния триумф, който заблестя в очите му.

— Неприятно ми е да ти кажа, че ти не само направи всичко това, но и още много други работи — Рейвънхърст не откъсна поглед от нея, като й обърна гърба си. — Тези белези са от теб, скъпа. Любовни ухапвания, оставени от ТВОИТЕ остри зъбки. Ето още по врата и раменете ми. Не можа да ми се наситиш, наистина. Да, в леглото си също кучка — силно стисна крехките й китки. — В МОЕТО легло. Защото сега страстта ти ще гори само за мен. Няма повече да тичаш по мочурището, няма повече да пъшкаш под други мъже. Сега си моя, Тес Лейтън, чуваш ли?

Ужасена и безмълвна, Тес го погледна: очите й — тъмни и бездънни. Господи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА Е ИСТИНА. ТРЯБВА ДА Е ПАК НЯКОЯ ОТ НЕГОВИТЕ ЛЪЖИ…

— Не е лъжа, Тес — остро каза той, като че ли бе прочел отрицанието върху лицето й. — Белезите от зъбите ти не лъжат. Нито притъпената болка, която не се съмнявам, че усещаш в момента между краката си — тъмни пламъци проблеснаха дълбоко в очите му. — Нощта бе изключително задоволяваща и за двама ни, скъпа, пълна с удоволствията, които ще узнаем много пъти след като се оженим.

Със сърдит вик, Тес скочи на крака и някак успя да се отскубне от ръцете му. При резкия й скок чаршафът, който единствено покриваше голото й тяло, се смъкна, разкривайки я цяла пред поглъщащия поглед на Рейвънхърст.

— Не и не! — извика тя, все още не бе забелязала голотата си. — Хиляди пъти — не, чудовище!

По лицето на Рейвънхърст се изписа ярост.

— Аз мога да стана и чудовище, скъпа. Точно ти си единственият човек, който може да ме предизвика. Хайде, ела тук — заповяда той с ледена нотка в гласа.

Тъмнокосата красавица му хвърли изпепеляващ поглед.

— Да умра, ако дойда!

— Не ме карай да дойда аз да те взема!

— Не изпълнявам ничии заповеди, ваша светлост. Колкото по-скоро го разбереш, толкова по-добре!

— ВЕДНАГА, Тес! — изрева виконтът, — освен ако не искаш да си навлечеш гнева ми.

— Хич не ме интересува с какво ме заплашваш, мръсник такъв! Ти не си нищо друго, освен един мръсен, омразен, развратен…

— Решен — продължи Рейвънхърст, а гласът му вещаеше отмъщение. — Твърдо решен да те имам в леглото си. Да те пречупя под камшика си. Да имам отговорите на въпросите си.

— Настина ли, милорд? — усмихна се Тес. — И ще успеете да направите всичките тези неща?

Рейвънхърст повдигна тъмната си вежда.

— Да, всичко това, когато на прасетата им пораснат крила! Когато цъфнат налъмите!

— Никога няма да те опозная, нали? Няма да зная къде свършват номерата ти и къде започва истината — една вена изскочи на слепоочието му. — Няма да узная дори дали изобщо можеш да говориш истината. Но много скоро ще те науча, вещице! Ще те науча на езика между плът и плът, език срещу език. За Бога, тялото ти поне не лъже.

— Ти си пълна отрепка! Можеш да си вземеш твоята анатомия и…

— Твърде късно е, Тес — Рейвънхърст бавно отметна завивките, ярост се четеше по лицето му. Изведнъж пред Тес се разкри мощното му тяло и всяка пулсираща част от него.

Сърцето й заби.

— Спри! Не се приближавай!

Но той все едно, че не я чу. Стана от леглото и тръгна към нея. На фона на тъмното му лице очите му блестяха с хиляди малки пламъчета.

— Копеле! Долен подлец! — изкрещя Тес като направи крачка назад.

— Виждам, че ще трябва сам да се справя — изрева Рейвънхърст и изглежда първата ми задача ще бъде да затворя коварната ти уста!

Тес отстъпи още една крачка назад, само за да почувства студената стена зад гърба си.

Устните на Дейн се разляха в студена тържествуваща усмивка.

Въздухът между тях затрепери от напрежение.

Почти бе стигнал до нея. Тес се изчерви, когато погледът й се спря върху широките, мургави гърди, покрити с черен мъх и върху твърдия мускул между краката му.

— С-спри! — извика тя.

— Още не, скъпа. Не, докато не оставя отпечатъка си върху теб — тонът му стана по-суров. — Не, докато не ме замолиш да НЕ спирам.

Докато й говореше, Тес усети как тялото й пламва и става мокро. С пресъхнало гърло го гледаше как приближава, воден от бликащата сила на тази хищна форма.

Но тя не бива да му позволи да забележи слабостта й! Ако направеше това, значеше да предаде Джак и другите.

Изведнъж, някъде долу се чу ожесточено тропане по врата.

— Отворете, в името на краля! — заповяда ядосан глас. — По заповед на инспектор Хоукинс трябва да претърсим тази къща за контрабандисти!

За един безумен миг лазурно сини очи срещнаха чифт сиво-зелени. Сърца забиха. Двамата замръзнаха на място, заслушани в тропането и в ядосаните викове, долитащи от улицата.

Пръв помръдна Рейвънхърст, за да обуе бричовете си.

— Хоукинс — измърмори той. — Проклетата му свиня!

— Пусни ме! — извика Тес отчаяно. — Трябва да има стълбище за прислугата.

— Заковано — отговори виконтът. — Само по един начин се излиза от тази къща и той е през главния вход, точно през хората на Хоукинс.

Още веднъж се потропа.

— Веднага отваряйте, за Бога! — експлодира яростния рев на Хоукинс над глъчката.

Дейн се усмихна незабелязано. Значи инспекторът лично присъстваше, така ли! Да, явно съдбата още веднъж идваше на помощ.

Преди още Тес да разбере намеренията му, той я вдигна на ръце и я занесе до леглото, където я стовари.

— Ние с теб далеч не сме приключили, драга — сериозно каза той. — Сега мирувай, за да се отърва от смрадливия ни посетител.

Тес започна да проклина под носа си, докато се опитваше да се изправи.

— Как смееш! Ти си отрепка, чудовище! Самият Дявол!

След миг вратата се затвори, като че с подигравателен трясък и Тес усети, че ругае на вятъра. Обзета от безумна ярост, тя чу завъртането на ключ в ключалката, а след това, стъпки на боси крака но стълбите. През цялото това време обстойно оглеждаше оскъдно мебелираната стая. Но в нея нямаше нищо, което да й помогне, нито дори нож или ножица. Нищо, освен проклетото легло и един единствен стол.

И, разбира се, полупразното шише върху нощното шкафче, горчиво си помисли тя, без съмнение е използвал алкохол, за да я упоява през дългата нощ. Обезумяла изтича да провери заключената врата, а после пробва малката вратичка отсреща, зад която откри малко килерче.

Господи, какво да прави?

С побеляло лице, тя се заразхожда, като в отчаянието си бутна шишето на пода, където то експлодира в хаос от стъклени парчета и алкохол.

Далеч долу проскърцаха пантите на врата. Хоукинс изстреля ожесточено някаква заповед, която бе последвана от викове и раздвижване.

Обезумелият поглед на Тес се плъзна по стаята. Не можеше да слезе, тогава оставаше само…

Сърцето й скачаше, тя отиде до прозореца, като тихо изплакваше, когато парчета стъкло се забиваха в босите й стъпала. Сълзи избиха на очите й, но тя се пребори с болката, защото знаеше, че й остава съвсем малко време.

Бързо дръпна пердетата и отвори прозореца. Да, точно така!

С несигурни, треперещи пръсти, събра завивките от леглото и ги отнесе до прозореца. Бяха целите на петна кръв от краката й, но тя не забелязваше това. Трескаво завърза двата края един за друг, после завърза единия за рамката на леглото. Отправи тихо молитва и хвърли другия край през отворения прозорец.

Разочарованието дойде, когато погледна люлеещия се във въздуха край, поне на двадесет фута над земята. По дяволите! Прекалено късо!

В този момент тежки крака заизкачваха стълбите.

МИСЛИ… МИСЛИ… МИСЛИ!

Прехапа устни и заразглежда стаята, закованата врата, килерчето. „Господи, какво да правя?“