Черната роза

4.

Отвън на перваза двойка гълъби гукаха шумно. Беше онзи студен и тих час преди зазоряване. Въртейки се безсилно. Тес се бореше да дойде в съзнание. Въздъхна и захлупи глава във възглавницата си. Със затворени очи виждаше неясни, танцуващи образи, бегли спомени, които караха съзнанието й да се пробуди. Тя бавно стана и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия. Но това не й помогна. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни. Имаше само усещането, на мъка и безпокойство. И все пак… Набърчи бледото си чело докато се концентрираше. Не, последната нощ беше някак различна. Последната нощ беше… каква беше? По-истинска? По-завладяваща? Като че ли беше докосвала и беше докосвана в отговор. Но как?

Изведнъж Тес усети играта на вятъра по гърдите си и се сепна. Погледна се и се намръщи в почуда. Защо беше разкопчано горното копче на нощницата й?

Боже Господи, какво беше се случило тази нощ?

Тя потрепери завладяна от неясните спомени. Ревящият вятър блъскаше по прозорците. Старото мъчение. И тогава… Чуждоземна магия, тъмни думи и още по-тъмни ръце. Див, безразсъден глад. Той.

„Господи! Дали не полудявам?!“ — помисли си Тес в отчаяние като наблюдаваше как догаря остатъка на свещта. Или сънищата й ставаха по-страшни? Стоеше неподвижно, обгърната от мрака.

— Да, скъпа, аз съм само сън — чу да казва един подигравателен глас в отговор. — Но съм достатъчно истински за да те накарам да се разтрепериш. Можеш дори и да ме наречеш кошмар.

С ядосан вик Тес запрати възглавницата в другия край на стаята. Стига вече това мъчение! Нямаше мъж, реален или въображаем, комуто да позволи да се намеси в собствения й живот. Нямаше да позволи на миналото да я завладее. Не и когато вече беше дала жертва.

Гледаше прозореца с тъжен поглед в очакване на първите лъчи на зората. И по дяволите, на никого нямаше да позволи да я лиши от успеха. Сви устни. Дори и на флотският офицер, който в това време спеше в едно от меките легла в Ейнджъл.

Делът й в контрабандната стока ще възкреси Феърли и ще й помогне да изплати последните дългове на баща си. След това трябваше да обмисли какво да прави с Ейнджъл, защото там ставаше опасно. Само миналата седмица едни глупаци се бяха заключили там като напълниха кухнята с дим и това съсипа работата на главния готвач.

Да, обеща си Тес, тя ще свали маската, когато се освободи от тези смазващи дългове, но не по-рано! Особено сега, когато беше поела ролята на Джак и щеше да спечели повече, отколкото й е необходимо. Но тя отказа да помисли, че и рисковете бяха по-големи.

Първите студени лъчи на зората заиграха по пода, когато Рейвънхърст се надигна и отритна от себе си измачканите завивки. Стана и се запъти с тежки стъпки към прозореца, незабелязващ голотата си. Стаята беше уютна. Леглото беше меко, а чаршафите чисти. Но защо не можа да затвори очи и да заспи през цялата тази проклета нощ? Изпсува ядно като дръпна завесата от фина бяла дантела и се вторачи в спящия град, обгърнат от сива утринна мъгла.

Тес Лейтън още го привличаше. Ето защо, дори и след всичките тези години. Трябваше да приеме нещата такива, каквито са. Безсмислено беше да ги отрича. Пред очите му изплува неканеният образ на красотата й и Рейвънхърст веднага усети пулсираща ерекция. Затвори очи и прокара груби пръсти през косата си. Не беше мигнал през цялата нощ, без съмнение.

А беше толкова близко! Още няколко минути и щеше да знае проклетото име. Още няколко минути и щеше да има и Тес също.

Рейвънхърст грабна ризата и бричовете си от пода, където ги беше захвърлил миналата нощ. Отказваше да се вслуша в гласа зад гърба си, който му се присмиваше. Глас, който го питаше кое е по-важно за него.

— О, мис, те бяха свалили завивките от всички легла и бяха разхвърляли ленените чаршафи по пода. — Червенобузестата прислужница на име Нел, се втурна към Тес, докато тя слизаше по стълбите час по-късно. — Че дори и една стая не пропуснаха. Само да ми падне в ръцете това прасе от Кралската гвардия, ще му кажа аз къде зимуват раците.

Лауданумът все още забулваше мислите й и Тес не можеше да изхвърли от съзнанието си края на ужасния сън. Но при вида на огромната камара от мръсно и смачкано бельо, струпано в антрето, тя се събуди напълно.

Значи това беше работа на Хоукинс. Изгаряща от ярост. Тес гледаше втрещена към чаршафите на пода. Хората на Хоукинс бяха много прецизни, нямаше място, което да не е кално. Много добре, щом той й обявяваше война, тя щеше да му отвърне със същото.

— Иди доведи Лети, Нел — процеди през зъби Тес. — Опасявам се, че тези проклети работи ще трябва да се изперат. И ако случайно срещнеш Еймъз Хоукинс да се спотайва някъде, гледай да го доведеш при мене в счетоводството — сериозно добави тя.

Но скоро Тес откри, че мъките й далеч не бяха свършили. Когато след минута влезе в кухнята, намери Едуар, закръгления и темпераментен френски готвач, да кърши ръце над табла с изгорели сладки.

Щом я видя, развълнуваният готвач прекъсна пороя от френски псувни и вдигна ръце към тавана.

— За Бога, свърши се с нея, с проклетата печка. И с мене, и с мене е свършено. Мадмоазел Тес, колко неприятно ми е да ви го кажа. Никога и никога повече! Изпече крехките ми мариновани гълъби по най-жестокия начин! Изгълта сладкишите ми и ги изплю изгорели! Тя е Дяволът, вашата английска печка, и аз няма да се боря повече с нея!

Тес въздъхна, безсилна да помогне. Едуар се бореше с разнебитената печка откакто тя беше дошла в Ейнджъл преди две години. Раздразнителен и труден, Едуар не беше от добрите готвачи в южна Англия и Тес добре знаеше, че за това Ейнджъл е пълна с пътници готови винаги да си тръгнат.

Дори личният слуга на Уелския принц беше останал впечатлен от „добрата“ кухня, на която имаше удоволствието да се „наслади“ преди време. Той беше намекнал, че ще даде на Тес възнаграждение, ако тя освободи избухливия готвач от длъжност. За щастие французинът отказа да обмисли предложението.

Тес изправи рамене и се опита да се усмихне съчувствено.

— Горкият Едуар — каза тя меко. — Какво ти причини лошата печка?

— Хубаво, че попитахте! Внимавайте! — каза той, като посочи сърдито към печката с големия си оваляй в брашно пръст.

Намръщено Тес изучаваше старата печка, от която още се надигаше пушек.

— Какво има сега? Какво се е развалило?

— Развалило ли? — изръмжа готвачът. — Та тя е за изхвърляне. Аз правя опит да обърна питките, а тя излива върху мен и готвените ми гълъби тонове мръсотия. И върху хубавите ми сладкиши… — гласът му пресекна и той покри лицето си с ръце, прекалено развълнуван, за да продължи.

Тес се наведе и започна да изучава черната печка, след което се извъртя и погледна към тавана. Предпазливо дръпна веригата, която би трябвало да освободи отвора към комина. Нищо не последва.

— Изглежда, че няма ни…

Изведнъж облак сажди се изсипа върху главата й. Разтърсена от жестока кашлица тя отстъпи назад, където се сблъска със стоящия наблизо готвач.

— Е, сега видяхте на какви изтезания съм подложен в това жалко подобие на кухня — каза той задъхано, като в същото време й подаде ленена кърпичка.

Точно тогава остър писък долетя от съседния ъгъл не стаята.

— Дясно на борд — изкрещя някой. — Скали на хоризонта!

— Млъквай, Максимилиан! — изсъска Тес на червения папагал, който прелетя през стаята и кацна на стойката си близо до прозореца.

— А и тази проклета птица! — възкликна Едуар. — Търпя всичко това заради вас, мадмоазел, защото имате добро сърце. Но от нея — той посочи с пръст към птицата, — бих си направил много хубав специалитет и възнамерявам да го сторя в най-скоро време!

Тес моментално застана на пътя между разярения готвач и крещящия Максимилиан.

— Престани, Едуар, това няма да реши проблемите ни. Сигурно ще се наложи да ми покажеш в какво точно се състои повредата. Доколкото си спомням миналия път доста добре се справихме с нея.

Нисичкия пълен французин изсумтя в отговор:

— Да, но само защото монсеньор Хобхауз се оказа достатъчно гениален, за да се справи с трудността. Но този път, тази птица ще затрудни дори и него.

— Всички на пост — изпищя Максимилиан, като изду бузи и запърха с крила. — Вражески кораб насреща!

Минута по-късно кухненската врата се отвори шумно и висок русокос мъж, облечен със зелено сатенено елече, влезе в стаята.

— Ето къде си била — каза той изненадан като изучаваше със зелените си очи омацаното в сажди лице на Тес.

— Хобхауз изглежда, че не знае какво ти се е случило, скъпа. Признавам, че не очаквах да те намеря тук — светлокосият мъж се усмихна по детски, а по челото му като пламъчета пробягваха слънчевите лъчи.

Както винаги лорд Ленъкс беше облечен безупречно, помисли си Тес, като отлично съзнаваше колко смешна изглеждаше сега до него. Набързо забърса бузите си, след което се обърна.

— Колко се радвам да ви видя, милорд! Но кога се завърнахте? Доколкото си спомням щяхте да останете в Лондон цял месец.

— Мога ли да се надявам, че съм ви липсвал?

— Можете да си мислите каквото пожелаете, милорд — отвърна Тес с усмивка. — Но сега ме оставете да се почистя и да отстраня този проблем, защото, опасявам се, че изглеждам като някоя просякиня.

Студени пръсти сграбчиха зачервените й бузи.

— Но моя миличка Тес, вие изглеждате очарователна, както винаги. Знаете, че ви обещах да стоя далеч и да ви дам време да решите, но ви предупреждавам — нямам намерение да ви оставя на спокойствие докато не приемете предложението ми.

Тес стоеше замръзнала на мястото си и неловко мълчание възцари в кухнята. Тя усети как четири чифта очи се впиха в гърба й.

С леко почукване на сребърна лъжичка Едуар напомни на персонала за задълженията му.

— Живо, живо — извика той на трите зяпнали кухненски прислужнички. — Сладкишите, или каквото там е останало от тях, ги занесете на Хобхауз. Всички останали подноси — в гостната. По-бързо!

— Милорд, не смятам, че сега му е времето да го обсъждаме — прошепна тихо Тес. Долови зад себе си едва чута въздишка, но така и не й обърна никакво внимание.

С крайчеца на окото си Тес забеляза Едуар, който изблъскваше прислужниците към кухненската врата. Сега вече беше сама с лорд Ленъкс. Навъсен, графът изучаваше бледото й лице.

— Изглежда не спите добре — прошепна той, като широки бръчки набраздиха челото му. — Имате тъмни кръгове под очите. Това е прекалено голяма отговорност за вас, мила. Вие не трябва да правите нищо, което да ви изморява, освен да танцувате до зори и да ядете шоколад, когато след това се събуждате по обед. А още нищо не е свършено във Феърли… — гласът му пресекна и като продължи след това беше станал още по-настоятелен. — Нека поема част от отговорността, Тес. Ще наглеждам работите във Феърли. Би ми доставило огромно удоволствие да видя къщата оправена и в цялото й великолепие. А после ще намеря надежден човек, който да се грижи за работите ви в Ейнджъл — Ленъкс я гледаше с топлите си очи, като пое ръцете й в своите. — Хобхауз, ако трябва, въпреки че съм сигурен, че старият скъперник ще ни измами.

Тес с нежно отдръпване освободи ръцете си.

— Драги Симон, оказвате ми голяма чест с вашето предложение…

— Чест?! — очите на графа проблеснаха. — Та аз ви обичам, не можете ли да го разберете? Понякога ме влудявате напълно!

— Моля ви, милорд, трябва ми време да помисля — запъна се Тес, и ръцете й нервно подръпваха горната част на престилката. — Не зависи просто от мен, разберете ме. Трябва да обмисля всичко. А и Ашли…

— Въобще не виждам какво общо има той с всичко това. Не се заинтересува нито от Феърли, нито от Ейнджъл.

Тес въздъхна.

— Не, наистина. Но може и да го направи, ако нещата се променят внезапно. Както и да е, аз поне трябва да обсъдя това с него.

Лорд Ленъкс поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Надявам се това да не ви отнеме дълго време, скъпа — каза той меко.

Някакво скрито вълнение пробягна по лицето му. Той бавно се наведе и впи устни в нейните.

Тес стоеше неподвижна. По дяволите! Кое не й позволяваше да приеме предложението му? Лорд Ленъкс беше красив, мил и богат. Всяка една жена в графството го желаеше. Защо сърцето й дори на трепна при толкова загриженост от негова страна?

— Внимание! — изкрещя Максимилиан, танцувайки на стойката си. — Опасни скали на хоризонта!

— О, каква мила картинка.

Тес се смрази като чу този студен женски глас, който идваше от вратата.

— Както винаги сестра ми е избрала най-неподходящия момент за своето посещение — каза Ленъкс сухо, като нито за момент не откъсна поглед от лицето на Тес.

— Точно така, скъпи — съгласи се лейди Патриция Ленъкс. — Трябваше да дойда много по-рано.

Гласът й стана суров.

— Тогава може би щях да ти попреча да се превърнеш в такова голямо магаре.

Тес бързо отстъпи назад и гореща вълна заля бузите й. Беше готова да избухне.

— Моля те, извини сестра ми, Тес — заяви Ленъкс, като стисна нежно ръката й. — Тя е просто едно разглезено, неблагодарно дете. Страхувам се, че това от което се нуждае е съпруг, който редовно да я натупва.

— Щом така казвате — отвърна сухо Тес освобождавайки ръката си.

— В това отношение брат ми е напълно прав, мис Лейтън, но аз съм решила да давам друго и то редовно, макар че в зверщината няма нищо лошо.

— Патриция — изсъска Ленъкс, — самозабравяш се.

Зелените очи на сестра му искряха.

— Но нали вече сме големи хора. Нима нещо би могло да попречи на един прост разговор между възрастни?

Внезапно тя сбърчи тънкия си нос.

— Но каква е тази ужасна миризма? Да не би да криете развалено пилешко месо някъде тук, скъпа?

Тес се навъси, мислейки си, че определението по-точно би паснало на самата Патриция Ленъкс.

— Ужасна миризма ли? Не долавям нищо освен лек дъх на пушек. И тъй като това място тъй много ви оскърбява, аз нито за миг не бих и помислила да ви задържам тук повече.

Сестрата на лорд Ленъкс повдигна подигравателно едната си вежда.

— Наистина, под достойнството на някои хора е стоенето в кухнята. Очаквам да ме изпратиш, Симон. Или вече забрави обещанието си?

Лордът прекъсна саркастичните й думи.

— Не съм.

Той погледна към Тес и в очите му се четеше извинение, когато за пореден път взе ръцете й в своите.

— Запомни какво ти казах, любима — прошепна тихо той.

— Ще обмисля всичко внимателно, милорд, обещавам.

С огромно нежелание Симон освободи ръцете й и се упъти към вратата, където сестра му вече се готвеше да си тръгне.

— О, щях да забравя — каза пълничката, леко пийнала и доста надарена русокоска, обръщайки се към Тес. — Поканили сме няколко приятели от Лондон следващата седмица. Бих искала да им предложа от вашия специалитет. Готвачът ни иска да му кажете рецептата. Трябва да го изпратя да поговори с вас. Вие сте много мила и ще му помогнете, нали? Вас толкова ви бива за тези работи. Надявам се, че няма да ви отнеме повече от час-два.

Очите на Тес излъчваха синьо-зелени отблясъци.

— О, така ли? Но колко странно! Навярно прапрабаба ми е помолила вашата за същата услуга, когато последната е била на служба в двора на Чарлз II. Нали той удостоил името ви с титла в отплата за отлична работа в кухнята, доколкото си спомням.

Лицето на Тес беше образец на самата невинност.

— Или може би за отлично представяне в леглото му?

— Как смееш, малка, безочлива уличнице! — избухна лейди Ленъкс.

— Достатъчно, Патриция. Ти просто получи това, което си търсеше. Хайде, върви напред и ме чакай в каляската! — лицето на Ленъкс беше станало сурово.

Ядно шумолейки с полите си, сестра му се завъртя и напусна стаята.

— Простете ми — промълви сухо Тес. — Пак моят непослушен език. Забравих, че намеквайки за произхода й, аз всъщност обиждам и вас. Но просто вие сте толкова различен. Понякога съвсем забравям, че имате нещо общо с нея.

Пръстите на лорда съвсем леко докоснаха все още пламтящите бузи на Тес.

— Напротив, аз трябва да ви помоля да извините поведението на сестра ми. Вие просто отвърнахте на предизвикателството й. Уверявам ви, че това никога няма да се повтори. Когато се оженим…

— Ако се оженим — поправи го Тес.

Очите на лорд Ленъкс потъмняха.

— Когато се оженим — настоя той. — Защото може да сте сигурна, това е просто въпрос на време.

Ужасно объркана, Тес се запъти към канцеларията на Хобхауз, за да обсъдят програмата за деня. Разговорът с лорд Ленъкс я беше разстроил много повече, отколкото би признала. Но вече други проблеми бяха обсебили мислите й.

Много скоро тя трябваше да посрещне новите посетители на страноприемницата. При мисълта за това тя вдигна решително брадичка. Нека да дойде тогава! Тя щеше да му покаже, че в сърцето й няма място за виконт Рейвънхърст!

Колкото до готварската печка, тя можеше само да се моли, че Хобхауз ще демонстрира и този път своята сръчност и ще успее да излекува поне за кратко крехката наранена чувствителност на Едуар. Но оставаше деликатната мисия на пласирането на висококачественото бренди. Както се беше споразумяла предварително, буренцата трябваше да бъдат прикрити под пратка на брашно и зеленчуци, донесена от Хобхауз на разсъмване. Сега контрабандната стока стоеше скрита зад леглото й.

Тес изви пълните си устни триумфално. Довечера тя щеше да прелее брендито в стари, прашни бутилки и щеше внимателно да ги затвори. До сутринта нямаше да има нито следа от престъплението.

Но тя знаеше, че до тогава трябва да е особено предпазлива. За петстотин лири, които се даваха за главата на Лисицата, хорските езици можеха внезапно да се развържат.

След като не намери Хобхауз на мястото му, Тес се върна бавно в работната си стая, която се намираше в дъното на страноприемницата. По пътя си надникна в кухнята, учудена, че заварва голямата стая празна и тиха. Забеляза, че дори и Максимилиан липсваше. Той вероятно забавляваше няколкото гуляйджии в пивницата. Изведнъж Тес чу викове идващи от двора, последвани от пламенните наставления на Едуар към прислугата. Те разтоварваха провизии, досети се тя. Готвачът търсеше най-доброто място за тях в килера.

След като разреши загадката на празната кухня, Тес продължи пътя си към работния кабинет. Там тя държеше счетоводната книга и приемаше търговците.

Като пресметна, че разполагаше с няколко свободни минути, Тес седна до прозореца. Извади счетоводната книга. Набързо сумира цифрите от дългите колони. Само за последния месец бяха похарчени сто и петдесет лири! Но така тя никога нямаше да успее да изплати дълговете си.

И все пак вчерашното бренди би получило добра цена в Лондон. Освен това от предишния месец трябваше да й се изплатят печалбите от още четири пратки чай и коприна. Щяха да ги внесат в анонимна сметка в Лондон, разбира се.

Тес се намръщи и захапа края на перото си докато записваше в колонка последните печалби. С малко късмет можеше и да надхвърли двеста лири. Това беше напредък, все пак. Въпреки, че не беше достатъчен. Някъде по средата на страницата очите й се отделиха от дългата колона числа. През прозореца струеше дневна светлина и тя виждаше меките очертания на далечните хълмове, буйни и зелени. Освежени от вчерашният дъжд.

Студен порив на вятъра погали бузата й и развя кичур светлокестенява коса по раменете й. Тес придоби строго изражение, усетила нечие присъствие на входа.

Напрежението в раменете й и пулсирането на вените й подсказа, че само един можеше да е човекът стоящ зад гърба й. Тя знаеше, че скоро ще трябва да го погледне в лицето. Но сега, когато времето за уреждане на сметките беше настъпило, Тес откри, че губи контрол над себе си, точно както в тясната уличка миналата нощ.

— Обърни се, Тес — долетя гласът на виконт Рейвънхърст. — Нека те погледна. Нека видя дали си все още оная малка, пресметлива кучка, която беше преди пет години.