Черната роза

Бележки от автора

Драги читателю,

Надявам се, че сте изпитали удоволствието от историята на Тес и Дейн, така както аз изпитах удоволствие да я разкажа. Опитах се да се придържам към историческите факти и да представя различните гледни точки за контрабандата по време на Наполеоновите войни.

Общественото мнение често беше на страната на свободните търговци, специално в бедните райони като Уелдън Кенб и Съсекс, където контрабандата е предлагала изход от нищетата. В 1823 г. писателят Чарлз Лемб изрази мнението, че контрабандиста беше единствения честен крадец, тъй като той ограбва „само държавния приход — една абстракция на която никога не съм държал много“.

Общественото мнение също беше изкушено да бъде на страната на контрабандиста, поради популярната реакция към непрекъснато увеличаващите се високи вносни мита за такива стоки, като чай, френски коняк, джин, тютюн и коприна. Тези мита осигурявали нужните доходи, за да може Англия да води дългите си и скъпо струващи войни с Наполеон.

Контрабандата на златни гвинеи за Франция е било едно изключително изгодно, както и опасно, занимание; контрабандистите от Дил и Фолкстоун се специализирали в тази търговия. Техните леки, бързи галери са можели да стигнат от Дил до Дюнкерк за пет часа при оптимални условия.

Векът е бил бурен; можели са да бъдат намерени контрабандисти в буквално всяка крайбрежна част на страната и големи, мощни банди не са се колебаели да атакуват всеки, който се е осмелявал да им се противопостави. Ромни Лисицата, разбира се, е измислен образ.

Тайната акция на Полуострова, на която лорд Морланд се позовава е един исторически факт. Когато сър Артър Уелсли стъпил на португалския бряг през 1809 г. неговата войска от 25 000 души се сблъскала с френските 200 000. В блестящ план, английският командващ /отскоро виконт Уелингтън/ наредил завършването на две големи фортификационни линии при Торе Ведра, където той наредил да се оттегли неговата армия през октомври 1910 г. Там, добре снабдяван той чакал докато французите умирали от глад, болести и засади. Когато французите се оттеглили четири месеца по-късно те били загубили около 20 000 души.

Акциите на Уелингтън при линиите на Торе Ведра били решаващи за изхода на кампанията на Полуострова. Ако подробности от този план бяха стигнали до френските уши предварително, изходът от войната е можел да бъде съвсем друг.

Вълнуващи хора в един вълнуващ век.

Надявам се, че съм им отдала дължимото в „Черната роза“.

Ако искате да получите подписана книга или копие от последната информация за предстоящите за издаване мои книги, герои от предишни книги и интересни факти открити при моите изследвания, моля изпратете плик с марка и Вашия адрес на:

Ще се радвам да чуя за Вас.

С най-добри пожелания