Черната роза

33.

Едно клонче удряше по капака на прозореца, когато Тес се събуди. Тя седна, опитвайки се да разбере къде беше, и какво бе това сухо, неспокойно блъскане.

Дърво, помисли си тя, клонче блъскаше по прозореца. Само дърво. Но къде?

За момент, страх полази но гърба й. Тогава тя си спомни кой я беше довел тук, и защо.

С дълбока въздишка се излегна на леглото, и се протегна бавно като мързелива, доволна котка.

Прекрасен, толкова прекрасен. Всичко в него. Ръцете му, устата му, твърдото му тяло.

Топлина я обля само при мисълта за нещата, които й беше направил.

Но къде беше Андре сега? Мръщейки се, тя седна отново, търсейки кадифената си дреха, която намери да лежи там, където той я беше захвърлил. Разсеяно си даде сметка, че няма да може да си закопчае копчетата, тъй като ги беше откъснал всичките.

Тупането по прозореца стана по-силно. Треперейки, Тес си проправяше път по дървения под, търсейки прозореца. Пръстите й срещнаха студен метал и тя отвори вратата, веднага хладен бриз погали бузите й.

По някаква причина, не се страхуваше повече. Като по магия, силата на Андре и мощното му присъствие изпълваха стаята, обвивайки Тес в топлина.

Не, тя не се страхуваше. За пръв път от години, беше започнала да се доверява.

Все още сънена, стоеше пред отворените френски прозорци, лицето й обърнато към игривия нощен бриз. Кестенявата й коса се виеше около раменете, докато неподвижна слушаше сладката песен на славеите.

Тес имаше право да му се доверява. По някакъв начин го знаеше без да си задава въпроси.

През вратите навлизаше аромата на рози и цъфнал през нощта жасмин. От тъмнината нещо зовеше Тес, съблазнявайки я да излезе да се наслади на нощните красоти.

При новопридобитото й доверие тя не се поколеба.

Само за няколко минути, — си обеща тя — само докато открие източника на този вълшебен аромат.

Тя намери храста с рози само по мириса и зарови глава дълбоко в него, за да поеме, колкото се може повече от неговата сладост. Току-що се беше протегнала, за да откъсне клонче натежало от цветове, когато чу наблизо чакъла да проскърца.

Тес замръзна.

Някои се приближаваше. Двама мъже, даде си сметка тя. В пълната тишина на нощта думите им се чуваха отлично.

— Почти свършихме тук, благодаря на Бога. Господи, но този миризлив град ме кара да искам да се откажа! Дори утре да си тръгнем, няма да е достатъчно скоро за мен!

Техният акцент беше този, който привлече вниманието на Тес. Любопитно, но те говореха бързия парижки френски, а не бавния, с гърлени звуци местен бретонски.

— Дори жените са крави, обвити от главата до петите в черно, така че не можеш да видиш и инч кожа.

— Все тази е, и да видиш, Марсел. Те имат дебели глезени и дебели задници! Няма никакъв смисъл да ги гледаш. Човек може да оре дебел задник, така както и хубавия! Все едно и също е в тъмното, нали?

Силен, жесток смях огласи нощта. Тес потрепери, чувствайки тяхната злоба, техния неспокоен глад за насилие.

За известно време се възцари мълчание. Острият мирис на пура се разнесе във въздуха.

— Грозни кучки или не, ние напускаме когато Орела каже, а не преди това.

— Е, той е студенокръвно копеле, това е вярно. Но се справя. Ще му го призная. Срещу никакво заплащане не бих вършил неговата работа. Не, аз не планирам да се клатя на края на английска примка.

Другият мъж изпръхтя в съгласие.

— Поне следващия товар ще пристигне скоро. Орелът се разпореждаше неуморно последната седмица в лагера и това значи, че ще излизаме скоро. Трябва вече да сме докарали десет хиляди лири в английски гвинеи. Господи, но какво бих могъл да правя с такова богатство!

— Още се надяваш да си купиш публичен дом и да се установиш за постоянно, а? Не и аз. Аз съм преситен от потни жени!

Другият мъж измърмори ругатня.

— Какво значение има? Ние никога няма да видим дори една единствена проклета английска гвинея! Сандък след сандък и нито една за нас, които вършим действително работата!

Тес не се помръдна, чувствайки как кръвта й се оттегля от лицето. Ръцете й започнаха да треперят. Спрете! Искаше да извика. Недейте повече! Не искам да чувам нищо от това!

Но мъжете не си тръгваха и тя беше като в капан, принудена да слуша, знаейки, че някаква ужасна развръзка ще дойде.

— Басирам се, че това копеле Лисицата не е харесал някои от номерата на Орела! Той е много твърд, доколкото съм чул. И дяволски добър в това, което прави, също!

— Което ще ни помогне — отговори невидимият компаньон.

Горчиви вълни от отрицание заляха Тес. Тя преглътна, задавяйки се. Не, не може да бъде…

Трябваше да се махне. Не можеше да понесе да чуе нито дума повече.

С диви очи се обърна и започна да си проправя път назад покрай живия плет. Беше много внимателна — или поне мислеше, че беше. Но не достатъчно внимателна, както излезе. Кракът й закачи паднало клонче и сухото дърво изпука. В кристалната тишина на нощта тихият звук експлодира като пистолетен изстрел.

Ругатня на изненада изригна от другата страна на живия плет.

— Там има някой, за Бога! Хвани го. Ако Орелът разбере…

Тес се препъваше напред, молейки се да се движи в посока към къщата. Зад нея се чуваше пукота на гъсталака и съскането на сподавени ругатни.

Мили Боже, къде беше сега Андре? — чудеше се тя уплашено.

Кракът й се подхлъзна и тя падна на колене, но някак си успя да се изправи. Още три стъпала и почувства ръба на покритата с камъни тераса. ПОЧТИ СТИГНАХ.

— Не толкова бързо, ей ти!

Тес се задъха, когато твърди пръсти я обърнаха обратно.

— Господи, тази кучка е хубава. И полуоблечена, а, Марсел? Любовника си ли чакаш, малко зайче? Е, понеже той е закъснял, аз просто ще трябва да заема мястото му.

Мъжът изсумтя хващайки ръцете й.

— Няма нужда да се бориш. Аз имам оръжие толкова твърдо, колкото и на всеки мъж. Ще ти покажа добра езда, по-добра отколкото на твоя тромав бретонски селянин.

Смътно Тес почувства, че пръстите й попадат на гола кожа. Стенейки и хлипайки, тя забиваше ноктите си отново и отново, знаейки че не смее да проговори от страх, че двамата ще разберат, че е англичанка.

— Дяволска кучко! Ще те науча да…

Отворената длан на мъжа изтрещя срещу лицето на Тес, изпращайки експлодиращи светлини зад очите й. Светът се завъртя диво и тя почувства, че коленете й се подгъват.

Жадни пръсти се вкопчиха в дрехите й, смъквайки плата от раменете й.

Залята от вълни на замаяност, тя се опитваше да се бори, само, за да почувства, че ръцете й са безпомощни.

Задъханото учудване на мъжа изглежда, че идваше от огромно разстояние.

— Ей, погледни това, приятелю. Тази е настина красавица, за Бога — яростни пръсти смъкнаха кадифето до кръста. — Погледни тази кожа — като мляко. И тези!

Безжалостно мъжът сграбчи гърдите й, щипейки зърната й жестоко. Дрехата й до половината скъсана, парчета от нея падаха до глезените й.

Мили Боже, тя трябваше да си събере ума. Ако не беше си тръгнала, скоро те щяха да си тръгнат.

Борейки се да стабилизира накъсаното си дишане, Тес се насили да си почине под тези жестоки ръце, налагайки си да слуша и да чака удобния момент. С ридание, тя прехапа устните си, забивайки дълбоко зъби, за да потисне отвращението, което тези гладни пръсти предизвикваха у нея.

— Виждаш какъв е заек, нали? Исусе, аз съм толкова твърд, че ще избухна — пръстите се втвърдиха, поваляйки я на колене, търсещи между краката й.

Смътно Тес чу другия мъж да псува, протягайки се за нея. Момент по-късно нейния похитител падна на гърба си.

— Аз ще я взема пръв, по дяволите! Ти винаги получаваш всичко преди мен. Но не и този път!

Тес чу тупване, след това острия звук на борба. Осъзна, че е свободна!

Сляпо се изправи на краката си и започна да тича, докато зад нея сърдитите викове продължаваха.

Тя стигна терасата и влезе вътре, затваряйки френската врата зад себе си.

— Тя избяга, глупако!

С бяло като платно лице Тес прокара пръстите си по дървената рамка на вратата, търсейки резето. Накрая го намери и постави студения метал на мястото му.

— Тя е заключила вратата, кучката!

С ужасен трясък стъклото се разби, падайки като дъжд около краката на Тес. Мили Боже, какво можеше да направи сега?

— По дяволите, аз си порязах ръката. Кучка! Всичко ще стане по-трудно за теб сега — каза единият нападател.

Тежки стъпки минаха през рамката на вратата и изскърцаха върху стъклата.

Изстинала от ужас, Тес отстъпваше назад към вратата на кухнята.

И налетя с глава в твърдо като скала тяло. Тяло на мъж!

Сърцето й биеше лудо, сподавяйки риданията, които заплашваха да я задавят.

— Шшт, малката.

С вопъл Тес падна в силните ръце, които се протегнаха да я прегърнат.

— О, Господи, Андре…

Но капитанът на „Свобода“ я избута зад себе си.

— Влез вътре, жено.

Тес потрепери, чувайки остротата в гласа му, едва потиснатото насилие. Почти глас на непознат.

Гласът на човек, който би могъл да убива и да убива лесно. Щастливо дори.

Зад нея стъпките върху счупеното стъкло изведнъж спряха.

— Какво мислиш, че правиш, бретонско прасе? Кучката е наша. Може би след като свършим с нея, ще ти оставим нещо и за теб. Махни се от пътя ни.

В тясната врата Тес се обърна и чу бързо тупване и след него тихо клокочене. След това настъпи мълчание.

— А ти? Искаш да получиш същото като приятеля си ли? — Андре изръмжа тихо.

— Върви по дяволите! — изрева в отговор невидимия човек, вече оттегляйки се през счупената врата в градината. — По дяволите, всички вие миризливи бретонци! Ти ще си платиш за това, само почакай и ще видиш!

Препъвайки се и псувайки, мъжът мъкнеше полупридналия си приятел зад себе си и премина през живия плет, така както и беше дошъл.

Напрягайки се да чуе, Тес чакаше, вкаменила се, дъхът й излизаше на малки тласъци.

— Още кръв — промълви Андре. — Никога ли няма да свърши?

Тес го чу да се обръща, краката му мачкаха стъклата, докато се движеше към нея.

— Порязала ли се, моя малка? — гласът му беше дрезгав, движенията му несигурни, когато хвана ръката й и търсеше раната.

Диво потрепване мина през Тес.

— Благодаря на Бога, че дойде.

— Какво, в името на небето, правеше навън, жено? Ти отиде да ги търсиш ли? — изведнъж гласът му беше различен, студен и твърд като нож. — Нима новостта на моето тяло така бързо отшумя?

Тес замръзна, недоверие стягаше лицето й. ЗА КАКВО ГОВОРЕШЕ ТОЙ?

Мазолести пръсти сграбчиха китката й, болезнено силно.

— Отговори ми — нареди Андре.

Гняв премина през нея.

— Пусни ме — изсъска тя. — Ти нямаш никакво право.

— Обратното, англичанке. Аз имам всички права. Да те вкарам в леглото си, да те пречупя. Да правя всичко, което поискам с теб. Аз пролях кръв заради теб, ти видя, и това те прави моя — изръмжа той. — Да те имам, когато и където поискам. — Пръстите му се стегнаха, привличайки я към гърдите му. — Започвайки веднага тук.

— Престани! — разплака се Тес, извивайки се напразно в железните му пръсти. — Аз трябваше да се досетя, че ти си като всички други!

— Имало ли е толкова много? — гласът му беше нисък, определено опасен.

— Твърде много — каза Тес, чувствайки, че сълзите се стичат надолу по бледите й бузи. — Ох, аз мислех, че ТИ си различен.

С изръмжаване Андре я притегли към тялото си, обхващайки ханша й, за да я настани в седлото на бедрата си.

— Аз съм просто мъж, малката. Мъж, гладен за теб, по дяволите! Нямам намерение да те загубя — не и когато току-що те намерих! — Устата му слезе надолу към устните й, захапвайки ги грубо. Удавяше протестите й преди да се родят, не обръщайки внимание на болката, която й причиняваше.

Той я целуваше и целуваше, със студена, пресметната ярост, докато Тес се олюля поради липса на въздух и малки пламъци избухнаха зад слепите й очи.

Изведнъж, без да каже нито дума, Андре я освободи, отстранявайки я рязко.

— Върви си — изръмжа той.

С пребледняло лице тя се обърна, опитвайки се да тича, заповядвайки на краката си да се движат — откривайки, че не може.

— Върви си, англичанке! Ще стане само по-лошо, обещавам ти. Много по-лошо. Малко време — това беше всичко, което исках. Но…

Той не се доизказа.

Тес стоеше неподвижна, парализирана от болката в гласа му.

През счупеният прозорец луната хвърляше блестящи лъчи от светлина, превръщайки кожата й в сребро. На Андре тя изглеждаше като същество от друг свят, призрачно хубава, русалка застанала несигурно между света на хората и на морето.

Тес чу вика му след един удар на сърцето си и след това тропота на краката му.

— Извини ме, малката — каза дрезгаво, обхващайки със силните си пръсти нейните бузи. Движейки се бавно зад нея той обърна лицето й, за да срещне взора й, почти уплашен да се обърне към нея директно. — Това беше ярост и страх и… — дъхът му премина през хладната й кожа, устните му ги последваха секунда по-късно. — Няма значение какво е било, ако само можеш да забравиш. Да, аз трябва някак да те накарам да забравиш.

Твърди бедра докоснаха леко нежното й задниче. С тъмен вопъл Андре я придърпа към себе си, извивайки на дъга гърба й, докато главата й падна на раменете му. Целувайки лицето й той търсеше дивия й пулс.

— Сложи ме в тъмната коприна на твоята ножница, морска чайко. Заведи ме там, където бушуват яростни бури. С теб те винаги ще бъдат бури и сенки, и след това сладка забрава.

Смътно Тес почувства, че тялото й става течно и слабо, с пресечен хленч се обърна, търсейки неговата топлина и твърдост.

Но някакъв остатък от трезвост я накара да се отдръпне.

Мили Боже, никаква гордост ли не й е останала, никакъв разум, когато се отнасяше до този мъж? Дори проклетият виконт Рейвънхърст никога не я е карал да се чувства така безумна, така отчаяна.

Ръцете й се стегнаха отблъсквайки ръцете му.

— Не — извика тя яростно.

— Така скоро — промълви той, като че ли не беше казала нищо. — Аз можех да те загубя. Това не бих могъл да понеса, моя малка! — Ръцете му преминаха жадно по нея, като че ли, за да се увери, че тя е добре. — Направиха ли ти нещо? Нараниха ли те по някакъв начин.

Тес изстена, главата я се килна назад, когато ръцете му започнаха своята упойваща магия върху голата й кожа. Тя можеше да се бори с него, тя знаеше. Но всичко това, което той й правеше беше толкова ново, толкова бавно и хубаво. Само този път тя няма да се бори. Следващият път — да, следващият път.

Здравите му пръсти я завъртяха за кръста и я обърнаха с лице към него.

— Кажи ми? — сега в гласа му имаше страх и отчаяние.

— Не, те… ти… точно навреме — успя да отговори Тес. Тя хленчеше, гърлото й бе сухо, кръвта й течаща, гъста и гореща в нейните вени.

Тя вече страстно очакваше неговото докосване.

Смътно Тес дочу тъмния му вопъл на облекчение. С изръмжаване той ритна настрани едно парче стъкло, след това коленичи на пода и я привлече до себе си, държейки я заключена срещу него, гърди до гърди, бедро до бедро.

Очите на Тес се разшириха, като почувства, че той я притегля надолу върху твърдите му бедра с лице към него. Горещ и болезнено уголемен, неговият член се отъркваше в дупето й.

Нисък вопъл се откъсна от устните на Тес, и след това друг, когато той изви гърба й в ръцете си така, че езикът му да докосва леко сумрачните зърна на гърдите й.

— Полети заради мен, морска чайко — изговаряше дрезгаво той. — Нека да видя твоето удоволствие. Тогава може би ще повярвам, че това е повече от още един празен сън.

Тя го чу да промърморва нещо тихо и тогава устните му се затвориха, смучейки я яростно.

Тес хленчеше, извивайки се при неговото докосване, възпламенена от яростно желание. Смътно почувства, че пръстите му се движат, минавайки през дивите къдри, където техните тела се срещнаха и обтегнаха.

Когато разтвори краката й, я намери влажна и гореща, вече топяща се за него.

— Боже в небесата — задъхваше се Андре. Пръстите му дразнеха кадифената пъпка на нейното желание и навлязоха дълбоко, за да опитат нейната сладост.

— Сега, Андре — промълви Тес задъхано. — Моля те.

Измърморвайки проклятие, той се бореше с копчетата на бричовете си.

Само секунда още и пречещите одежди бяха скъсани, но на Тес това се струваше дълга и жестока вечност. Смътно дочу рязкото шумолене на дрехи, последвано от дрезгавото дишане на Андре.

След това само удоволствие, сладко болезнено удоволствие, когато той се бореше да се освободи, за да я намери и да я изпълни, прониквайки до края навътре в нея.

Обхващайки с две ръце нейното нежно, закръглено дупе, той й показваше как да се движи срещу него, отговаряйки на всеки копринен натиск, докато я оставеше без дъх, и докато Тес мислеше, че ще умре от увеличаващото се удоволствие.

Стенейки, тя се притискаше по-силно до него, настоявайки той да увеличи скоростта си, но той не искаше, определено решен да продължи тези бавни, сладки плъзгания на изключителни фрикции.

Ноктите й се извиха, забивайки се в мускулите на раменете му.

— Андре!

— Този път е завинаги — промърмори той. — Е, моя малка, аз мога да продължа още и още, тъй като, да те изпълвам така е неземно.

Подивяла от желание, Тес се нагаждаше към него с необуздано отдаване. Някакъв древен женски инстинкт я караше да се стяга, когато той се дърпаше назад и тези копринени контракции най-накрая пробиха железния му контрол.

— Недей, Света Дево, играй честно, малката!

— По дяволите, о-о-хххх, честността. Аз те искам, Андре. Сега! — тя отново се стегна, пронизвана от огън, когато го почувства да стене и трепери срещу нея.

— Тогава вземи ме, моя малка. Вземи ме сега и знай, че е завинаги.

Силни и яки ръцете му се разтвориха, за да я закотвят, дръпвайки я надолу да срещне неговите тласъци, цялата предпазливост и внимание отишли по дяволите. С първично майсторство, с тъмна ярост, с всичко, което беше той и някога щеше да бъде, той я любеше, мърморейки груби, неразбираеми бретонски думи, докато я изпълваше с болезнена красота.

С отхвърлена назад глава, Тес слушаше и й се струваше, че лети, знаейки, че беше вътре в нея и че той чувстваше същата тъмна магия, както и тя. Този път, когато нейните копринени трептения започнаха, нейният любовник го вкарваше рязко, обливайки я със слънчева светлина, точно както беше обещал.

Трепереща, Тес се вкопчи в твърдите му рамене, давейки се във вълни от удоволствие. Смътно го чу да стене, когато се повдигаше да я срещне отново и отново, пронизвайки я с красота.

Задъхана, тя се стегна дълбоко навътре, искайки да го държи здраво, докато неговия екстаз дойдеше.

Движението докара Андре извън предела.

— Да, ааххххх! Моя сладка любов, дръж ме!

С дрезгав вопъл той се стегна и се изви рязко в дъга, повдигайки се, за да я посрещне, изливайки всичкото си горещо мъжко семе дълбоко в нея.

И Тес го държеше безкрайно, присъединявайки се към него в дивото, стремително удоволствие, закотвяйки го докато разтърсванията спряха, докато неговите пръсти се отпуснаха и нейните колене се огънаха. Тогава заедно паднаха просвайки се долу на хладния дървен под.

Дори изразходван, Андре не я остави, само я притегли към себе си, докато плуваха безмълвно върху златните потоци на пълното задоволяване. През дългата нощ те се откриваха един друг отново и отново, смеейки се като луди деца, докосвани и докосващи, обхванати от това рядко, яростно великолепие, което бяха открили.

Когато огладняваха, той правеше чудесни омлети и я хранеше с пръстите си.

Когато ожадняваха, тя пълнеше дълбок кристален бокал и му даваше да пие.

Само веднъж Андре я остави, след като я сложи в неговото голямо легло. Когато се върна постави малка, мраморна русалка в ръцете й. Внимателно Тес прокара пръсти върху полираните извивки, знаейки, че ще пази като съкровище този подарък завинаги.

— За теб, мое диво морско същество. За всичката радост, която ми донесе. И това също — той постави малък, твърд предмет в ръката й. Марте намери това в джоба на твоята пелерина.

С вик Тес затвори пръсти върху своята забравена игла за коса. Другата беше загубила по време на мъчението си в градската къща на Рейвънхърст. Тя беше от костенуркова черупка и беше между малкото притежания на майка й, които бяха спасени от алчността на баща й. Въпреки, че беше малка и незабележима, тя беше от неоценима важност за Тес.

— О, Андре, тя беше на майка ми. Толкова съм доволна, че не се е загубила — пръстите й се затвориха за момент, след това се отвориха с кафявата игла за коса на дланта й. — Моля те, вземи я — каза Тес, гласът й изведнъж стана настоятелен.

— Била е на майка ти, малката? Тогава тя трябва да остане твоя. Само ми обещай, че ще ми позволяваш да я свалям от косата ти отвреме-навреме — гласът му стана по-плътен. — Заедно с всичко друго, което реша да махна.

При тази дрезгава молба сърцето на Тес подскочи и страстта започна да я залива отново.

— Но аз, аз нямам нищо за теб, Андре — промълви тя.

— Не е така, малката — гласът му беше тъмен и гладък като ром. С изненадваща бързина неговата мъжественост се доказа отново.

— Андре!

— Ъмммммм?

— Отново? Но, толкова скоро?

— Оплакваш ли се, англичанке? Да, движи се… точно така. Това е.

С нисък вопъл той я натисна надолу върху себе си, докато тя го обхвана напълно. Доста време по-късно той се стегна, след това те се превъртяха заедно и легнаха един до друг, с преплетени бедра, докато откриха изключителните ритми на любовта още веднъж.

— Нямала нищо да ми даде? — мърмореше той.

— Но…

— Още ли се оплакваш, сърце мое? — попита Андре дрезгаво, докато с всяко движение я обвиваше в ново великолепие.

— Да се оплаквам? А? — дори когато говореше, Тес чувстваше тъмните слънца да горят отвътре отново.

Навън, луната се изкачи нагоре и звездите постепенно избледняваха. Нежен вятър галеше цветовете на камелията. Самотна птица започна да пее.

Така премина нощта, осветена от тяхната топлина и смях, която преливаше и изпълваше малката обвита с рози къщичка на края на скалите.

— Аз дори не знам как изглеждаш — по някое време близо до зората, Тес се протегна и сънено прокара ръка по твърдите линии по лицето на Андре, по гъстата му брада. — Ти рус ли си или тъмен? Със зелени очи или сини?

— Познай — промълви той, протягайки се, за да направлява нейните тънки, търсещи пръсти към устата си.

Открита в последиците на страстта, Тес прокара пръсти по цялата им извивка и подръпна краищата на мустаците му.

— Златокос, мисля. С очи като нощта и лице, което кара жените да потрепват и да правят обещания, които не би трябвало да правят — игривите пръсти на Тес слязоха надолу, следвайки линията на врата му надолу по къдравото руно на гърдите му и след това галейки с кръгови движения неговите малки, плоски зърна на гърдите.

Андре простена, огън прониза слабините му.

Устните на Тес се извиха в тъмна, тайнствена усмивка, когато почувства той да се подува и втвърдява.

— Голям мъж — тя дишаше дрезгаво. — О, много голям, мисля аз — продължи тя.

— И ти ме правиш по-голям с всяка секунда, вещице — изръмжа Андре. — До болка! За това, ти ще платиш скъпо, англичанке, тъй като не съм рицар със сладникаво лице, с кавалерство в ума си. Тази нощ моят кораб е излязъл за плячка и оръдията ми са напълно заредени. Моето черно знаме предупреждава всички, които го видят, да бъдат внимателни — гласът му стана тъмен от горчивина. — Не съм това, което си представяш. Пръстите ми са груби, моя малка, белезите по тялото ми дълбоки. Ще те отблъснат ли те, когато зрението ти се върне?

— Ако! — поправи го Тес, галейки твърдите черти на лицето му. — И все още отговора е не. Аз винаги ще те обичам, Андре — видян или невидян.

— Докажи го — пое си въздух той, вече гладен за нея отново.

Тя така и направи. Не веднъж, а два пъти. До тяхното пълно, задъхано задоволяване.