Черната роза

41.

Извивайки се, Тес се опита да избяга, само, за да се спъне на паднала плочка от гранит. В следващата минута Хоукинс я изправи на краката й.

— Нека да оставим тези копелета да се бият на спокойствие. Ти и аз имаме по-важни неща, които да ни занимават, нали? — неговите твърди пръсти щипеха и опипваха гърдите, бедрата, стомаха й.

Мили Боже, тя беше попаднала направо в ръцете му!

Зад Тес се чу силен рязък удар, който попадна на плът. Ленъкс изгрухтя, изръмжавайки псувня.

Хоукинс извади ръката й от джоба й, откривайки само един стиснат юмрук.

— Добре го заблуди, нали? — устата му беше гореща и влажна на ухото й. — Време е някой да даде на това копеле един или два урока. Но сега аз мисля да се заема с теб. Боже, аз вече почти ще експлодирам! — брутални и нахални пръстите му дърпаха полите й, търсейки тайните недра на тялото й.

Тес диво се извиваше и риташе, докато крака й не срещна твърд мускул.

Хоукинс изстена от болка.

— Ти, малка вещице! Аз ще те науча да… — отворената му длан удари Тес по челюстта, изпращайки я с виене на свят на ръце и колене. — Да, тук и сега аз ще те взема. На четири крака, докато започнеш да ме молиш да спра. Само че аз няма да спра, разбираш ли? Аз ще вляза в теб отново и отново, докато се побъркаш! — гласът му се извиси, дрезгав от похот и от представата за собствените му развратни удоволствия.

Тес потисна ридание от болка и борейки се, за да стане.

Зад отворения кръг от камъни зад нея се чуваха къси, сподавени псувни. Още веднъж се чу удар и този път Рейвънхърст беше този, който изръмжа от болка.

Препъвайки се, тя се придвижваше назад по стената, чувайки Хоукинс да идва по-близо.

— Да, аз ще те стигна, кучко. И когато те…

Изведнъж пронизителен вик експлодира зад тях.

Отчаяни пръсти се впиваха в ронещи се камъни; извиващи се крака ритаха срещу гранитните плочи.

След това прегракнал вик, последван от звука на тяло, строполяващо се над разрушения парапет и падащо на земята, дъжд от чакъл и откъртени камъни, посипващи се надолу.

Тес потисна вик. МИЛИ БОЖЕ, КОЙ ОТ ТЯХ!

Хоукинс спря да се движи.

Тес чу шумоленето на дрехи.

— А, ободрително упражнение.

ЛЕНЪКС! — помисли Тес, заливайки я тъмнина. Още веднъж той беше спечелил.

— НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! — тя се хвърли диво към мястото, където тялото на Рейвънхърст беше паднало.

Но Ленъкс я хвана на ръба.

— Все още не, мила моя. Аз все още имам още едно нещо да свърша — той извади пръстена-печат с орела, от джоба си. — Скоро всеки ще говори за Рейвънхърст и ужасяващите неща, които той прави на тези нещастни жени. Да, кой би допуснал, че той ще се възползва по такъв начин от своя офис, затъвайки в такава поквара? И контрабандист също така — лорда изцъка с език. — Ужасна работа наистина. И ти, моя мила Тес, ти трябва да носиш неговата марка. Тогава аз ще сложа пръстена на неговия пръст, където ще бъде лесно за следователя да го намери.

Ръката на лорда се стегна на кръста на Тес. Жестоко той започна да забива острите ръбове на лицето на пръстена в дясната й буза.

— Първият път с момчето, това беше грешка. Аз забравих за следата, която този пръстен оставя. Сега, какво беше името на момчето? Тори, да, така беше. Аз го намерих да души около края на моя тунел. Пресметнат риск за някои, който беше така очевидно правителствен агент, но в края на краищата, смъртта му ми беше забележително полезна. Когато неговото тяло беше открито в заливчето на Феърли, където аз така внимателно го оставих, беше сигурно, че това ще хвърли подозрението върху теб, моя мила. Разбира се, аз се погрижих момчето да получи съобщение, което изглеждаше, че идва от теб и така неговите подозрения бяха предадени на офицера, който го намери точно преди да умре. Толкова съжалявам, моя мила, но нуждите на заека му диктуват да има повече от една дупка, както знаеш. Или Орела, едно гнездо — Ленъкс се засмя хладно. — Тогава ми дойде идеята — много блестяща, мисля аз. Защо да не оставям същата марка на всички свои жертви? Или на всички жертви на ЛИСИЦАТА, бих казал. Което значи на Рейвънхърст — Ленъкс продължи да цъка, докато студения метал се впиваше в нежната кожа на Тес.

— Нека да я имам първо, Ленъкс — молеше се Хоукинс дрезгаво. — Аз чаках от шест месеца, по дяволите. Ти обеща…

— Ти ще правиш това, което аз кажа! Аз имам бизнес да върша и много по-важни неща да взимам под внимание, отколкото твоите груби апетити. Иди долу и провери последния сандък. Рансли отиде да види, че шхуната е осигурена и готова да тръгне до един час.

Хоукинс изръмжа ниско, дълбоко в гърлото си.

— Не и този път, копеле! Този път аз ще я имам, по дяволите!

Изведнъж Тес беше отблъсната диво към другия край на покрива и силата на удара разхлаби въжетата на китките й.

— Махай се, глупак!

В нощното мълчание звуците от тяхната битка се чуваха с учудваща сила. Изръмжавани псувни и диво грухтене ехтеше над разрушения покрив.

Със силно биещо сърце, Тес се сви, за да се предпази от отхвърчащите камъни. Твърде късно, си казваше тя наум. Винаги е било твърде късно.

Някъде наляво от нея битката продължаваше, но сега резултата не представляваше никакъв интерес за Тес. Като усойна мъгла болката проникваше в ума й, ледени пръсти извиваха сърцето й. Нищо не й оставаше сега — тя беше загубила двама мъже в тялото на един.

ОЩЕ НЕ Е ЗАЛЯЗЛА ЛУНАТА, МОМИЧЕ. НЕ СИ ЛИ СПОМНЯШ МОЕТО ОБЕЩАНИЕ КЪМ ТЕБ?

С разпръснати мисли. Тес извиваше ръцете си, освобождавайки се от възлите и махайки изцяло въжето. Тя би трябвало да чувства болка, но сега не чувстваше въобще нищо, само ужасна, задавяща празнота.

Тромаво пръстите й се справиха с плата, завързан на очите й.

О, ДЖАК, АКО САМО ЗНАЕХ ПО-РАНО. АКО САМО… АКО САМО…

Високо над главата й идваше шепота на въздушните течения. Тес чу слаб шум от покрива. Бухалът си търси плячка, помисли си тя смътно.

Големите криле се вдигаха и падаха, сега шумът беше по-ясен.

Пронизителен птичи писък се чу над главата й, последван от изплашения вик на Ленъкс и грубата псувня на Хоукинс.

Тес замръзна виждайки бранещите се повдигнати ръце, ударите на тъмните крила. Секунда по-късно целия подронен край на парапета поддаде, избухвайки в облак от сива прах, погребвайки двамата слисани мъже под тон от гранит.

СВЪРШИ СЕ, помисли си Тес.

Парчета чакъл се впиваха в краката й и китките й я боляха, където въжетата на Ленъкс бяха обелили нежната й кожа, но тя не чувстваше нищо от това.

Нейното единствено истинско усещане беше за ужасна, изпразваща празнота, като че ли някой беше издълбал дупка дълбоко вътре в нея и съдържанието на тялото й бавно се изливаше навън върху студения, твърд камък.

Да, беше свършило, но истината беше, че едва сега започваше. Сега времето се простираше пред нея, един безкраен, опустошителен поток от оловни дни и терзаещи нощи.

МИНУТИ. СЕКУНДИ. ЧАСОВЕ. Задавяйки я в голяма черна приливна вълна от време.

Поне преди тя имаше възможност да се успокоява с мисълта за Андре, да преследва различни мечти на далечния край на хоризонта. Сега дори слабия комфорт на това видение й беше отказано…

С очи пусти от болка. Тес се облегна на останалите камъни до дупката на парапета, напълно мъртва отвътре. Над главата й Максимилиан кръжеше, след това дойде да седне на стената до нея, тихо свиркайки.

Далече на изток тя видя над черната спирала на Рай, че небето беше започнало да просветлява, зацапано със сиво, което скоро ще се превърне в ивици розово и синьо. Слънцето ще се покаже зад блатото, водейки след себе си още един ден при вечната смяна на тъмнината със светлина.

Но засега оловните сенки оставаха, акрите земя на Феърли скрити под призрачните валма от мъгла, които се въртяха около живия плет и дърветата до тъмните камъни на манастира.

Така пронизващи и вцепеняващи като болката в сърцето на Тес.

Как щеше сега тя да продължи да живее, питаше се Тес, когато всичко за което мислеше беше Дейн? Когато нейните мисли крещяха да бъде с него, дори в смъртта?

На върха на разрушената стена Максимилиан размахваше крила, свирейки тихо, наслаждавайки се на играта на вятъра в перата му. Бавно Тес прокара пръсти по гърдите му, галейки го. Това, което правеше беше недостатъчно. В края на краищата птицата беше спасила живота й.

Или това беше Джак, мислеше си тя, спомняйки си странните думи, които бяха преминали през ума й.

Но това беше чисто въображение, разбира се.

Мъртвите мъже не говореха. И те сигурно не се качваха по стени.

— Безопасно пристанище преди зазоряване, момиче — изпя Максимилиан.

Не, за нея няма да има никакво безопасно пристанище, си помисли Тес. Но ще има живот и поне ползотворност.

Да, човек започва, предполагаше тя, просто стартирайки. Като сложи първо единия крак, след това другия, отново и отново, докато целия комплекс от удобни навици бъде възстановен.

Студен, влажен въздух от морето лъхна лицето й, разпилявайки кестенявите й къдри около бузите и раменете й. ДЕЙН, ДЕЙН, плачеше душата й. Борейки се да намери равновесие, Тес затвори очите си и вдъхна дълбоко въздух, дори когато се давеше от залялата я вълна на съжаление.

Знаейки, че този път няма да има французин, който да я измъкне от средата на Ламанш от тъмните води на нейната мъка.

Вятърът въздишаше през бялата градина и тъмната гора, разтърсвайки листата на дъба, докосвайки венчелистчетата на анемониите. И в този нежен, неспокоен вятър дойде лекия мирис на лавандула и лек смях.

ОТВОРИ ОЧИТЕ СИ, МОМИЧЕ, мълвеше нощта. НАМЕРИ СЪРЦЕТО СИ И ВЪРВИ НАТАМ, НАКЪДЕТО ТЕ ВОДИ ЛЮБОВТА. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ СЕ ИЗПЛЪЗНЕ, КАКТО НИЕ НАПРАВИХМЕ.

С побеляло лице Тес заби пръсти в студения камък, сълзите се стичаха мълчаливо надолу по бузите й.

Нагоре по хълма тя чу дивото боричкане на нощно създание, бързащо да завърши нощния си лов в последната минута преди светлината да се върне. Шумът стана по-силен; парчета чакъл се разпиляха по камъните на терасата ниско долу.

Изведнъж Максимилиан повдигна крилата си и се зарея през пробитата дупка на парапета, същество от аленочервено и смарагд срещу сиво предутринно небе.

Още веднъж Тес чу шум от камъчета. Ставайки, тя погледна надолу от ръба към кълбящата се мъгла.

Това, което видя, накара сърцето й да се свие конвулсивно, пръстите й се впиха в твърдия гранит.

Черна сянка се откъсна от мъглата, бавно надигайки се покрай каменната стена на манастира.

Със сподавен вик, Тес се наведе още над ръба, изпращайки дъжд от чакъл да се изсипва от стената.

— Достатъчно, малката — мъжът отдолу извика. — Да не би… да искаш… отново да ме убиеш? — Той се виждаше сега добре над мъглата.

Със сияещо лице, очите й светещи от радост, Тес се наведе още, протягайки се за него.

— ДЕЙН!

Лицето му се повдигна, една вена пулсираше на слепоочието му. Имаше кръв по челото му; очите му, видя тя, бяха пълни с болка.

— Помогни ми… помогни ми да се кача, любов.

Хващайки ръката му, Тес му помогна да се изкачи, да прескочи ръба и да дойде на покрива.

— Никога — охххх — не се отказвай от надеждата, сърце мое. Това е нещото, което ни отличава от животните — виконт Рейвънхърст дишаше тежко, когато се сви до нея, с твърдо бедро протегнато през краката й.

След минута той се изви към нея и я притегли надолу към себе си, косата й се разпиля като тъмна завеса около тях. Пръстите му намериха нейните и се вплетоха здраво, като че ли имаше нужда да убеди себе си, че този момент е действителност и всичко преди това е било сън.

— Това… това е бил Симон — изпъшка Тес. — През цялото време, Симон. Той уби и моя… моя… Лейтън — когато той откри, че тунела е бил използван за пренасяне на злато към скалите. Ленъкс е убил Джак също — нейните ръце се стегнаха конвулсивно.

Солена сълза падна върху техните сплетени пръсти.

— Прости ми, че мислех, че би могъл да си ти.

— Шшт, морска чайко — промълви Дейн. — Всичко… свърши вече — пръстите му се размърдаха, потъвайки дълбоко в косата й и обхващайки врата й покровителствено, когато през нея мина трепет.

Те бяха стигнали толкова близко до смъртта, мислеше си Тес. Толкова близко до това да загубят единственото нещо, което беше добро и вечно в този свят.

О, ДА, ДЖАК. АЗ НАМЕРИХ ТАЗИ ЛЮБОВ И АЗ ЩЕ Я СЛЕДВАМ, КЪДЕТО И ДА МЕ ВОДИ ТЯ. ОБЕЩАВАМ.

Пръстите на Дейн се движеха нежно, разтривайки и отстранявайки напрежението от раменете й.

— Тихо, мое сърце. Всичко това е зад нас сега. Орелът никога вече няма да лети, защото той е убит от нашия пронизващ гълъб. Освен това — добави той, отмятайки назад дълъг кичур от кестенявата коса на Тес, — ти не си смятала да се отървеш от мен така лесно, нали? В края на краищата аз имам двама мъже вътре в мен. И точно сега и двамата искат да прекарат живота си с теб — каза той дрезгаво.

Тес го гледаше през воал от сълзи, любовта й се изливаше в мощна вълна, достатъчна да погълне и двамата.

— Андре или Дейн, аз възнамерявам да те имам, милорд. Дори, ако това значи трима да споделят леглото ни.

Очите на Рейвънхърст се замъглиха.

— Аз смятах да подложа тази клетва на проверка много скоро, малката. Но първо идва малкия въпрос от твоето бягство от мен през нощта, без да ми кажеш дори довиждане. И се получи така, че аз трябваше да се чудя, че не съм опитомил красивата си жена.

— Аз не можех да остана, Дейн. Падриж чакаше, френските войници вече бяха на път към къщата. Щеше да бъде много опасно за всички вас, ако бях останала.

— Всичко е напълно вярно, но това не прави нещата по-различни за мен. И тогава твоето зрение се върна по пътя за към къщи — очите му леко проблясваха. — Да, аз имам моите начини да науча това, също. Мили Боже, колко съжалявам, че не бях там да споделя това с теб.

Зелени пламъчета танцуваха в дълбините на очите на Тес.

— О, но един страстен корсар има много по-важни неща да прави, отколкото да се грижи за омаломощени жени.

— Омаломощена? — промърмори нещо Рейвънхърст на бретонски тихо. — Ако беше още малко „омаломощена“, малката, ти щеше да ме убиеш! Или със шпага или чрез гранитен блок или с кинжала, който ти държеше насочен надолу към моята бедна глава.

Въпреки големите усилия, които положи, Тес откри, че усмивка озарява устните й.

— Такава бедна глава, ти си напълно прав. Извинявам се за кинжала. Но за нищо друго, разбираш ли.

Един чифт замъглени очи се съсредоточиха върху устните й и Тес почувства силата на този човек да я залива с горещи вълни.

— В Бретан ние имаме начин да се оправяме с такива неподатливи жени, ти знаеш ли това?

— Действително, милорд? — усмивката на Тес се разшири. — Ти ме плашиш. Да не би вие, бретонските мъже да използвате камшици или ножове?

— О, нещо много по-лошо — измърмори Рейвънхърст. — И твоето наказание, сърце мое, ще бъде дълго и много агонизиращо, уверявам те. Часове и часове от него — въздъхна той, доближавайки лицето си, за да докосне с устни линията на гърлото й, ръба на високите й скули, меката арка на горната й устна. — Седмици и седмици — кадифения му език се насочи към сенчестия център на устните й, закачайки я, предизвиквайки взаимност. С изключителен контрол той влезе в нея, гореща и влажна и очакваща.

Дълбоко в гърлото си Тес изстена, запалена от една болезнена нужда, нейното тяло топейки се под него като восък, жаден за неговия отпечатък навсякъде.

Дейн обхвана звука с устата си, отговаряйки с негов вопъл, галейки устните й жадно.

— О, аз мога да видя това да продължава с години, жено. И ти ще ме намериш определено изобретателен в моите методи, предупреждавам те.

Треперейки, Тес се предаде на неговите сексуални изисквания, съблазнена от разгорещени образи.

За двама мъже. Всеки един от тях буен и горд, всеки измъчен по свой начин.

НО ТОВА СА РАНИ, КОИТО СМЯТАМ ДА ИЗЛЕКУВАМ, МОЯ ЛЮБОВ, закле се тя мълчаливо. Секунда по-късно дори тази мисъл изчезна, когато тя беше отнесена от вихъра на желанието, което той предизвика.

Когато първите розови пръсти на зората се показаха над покривите на Рай скоро след това, огрявайки надолу този спокоен кът от Англия, имаше двама души, които не обърнаха никакво внимание, твърде заети от зората, която те вече си бяха създали, сигурни в увереността си, че тяхната любов ще посрещне още хиляда такива зори, не, хиляда хиляди от тях.

Над тях Максимилиан пристъпваше сериозно, изглеждайки самодоволен и много умен, минута преди да се зарее над зелените склонове на Феърли, много доволен. Той вече предчувстваше деликатните плодови парченца, които ще получи от Едуар за закуска.