Големите малки лъжи

16.

— Как ти се стори Джейн? — попита Маделин съпруга си вечерта в банята, докато той миеше зъбите си, а тя нанасяше с върха на пръста си миниатюрно количество баснословно скъп околоочен крем върху своите „фини линии и бръчици“. (Тя бе дипломиран специалист по маркетинг, за бога. Много добре знаеше, че прахосва куп пари за бурканче с надежда.) — Ед?

— Мия си зъбите, дай ми минутка. — Той изплакна устата си, изплю и чукна четката си за зъби по ръба на мивката. Чук-чук-чук. Винаги три категорични, решителни почуквания, сякаш четката за зъби бе чук или гаечен ключ. Понякога, особено след няколко чаши шампанско, на Маделин ѝ прималяваше от смях само докато гледаше как Ед почуква с четката си по мивката. — Джейн ми изглежда около дванайсетгодишна — каза той. — Абигейл изглежда по-голяма от нея. Изобщо не мога да я възприема като родител. — Насочи четката си за зъби към нея и се ухили.

— Но тя ще е нашето тайно оръжие в тазгодишната викторина. Ще знае отговорите на всички въпроси за Поколение Y.

— Подозирам, че аз може да знам повече за попкултурата от Джейн. Имам усещането, че тя не е от типичните двайсет и четири годишни. В някои отношения изглежда почти старомодна, като човек от поколението на майка ми.

Тя огледа внимателно лицето си, въздъхна и остави бурканчето с надежда обратно върху рафта.

— Не може да е чак толкова старомодна. Ти каза, че е — забременяла след секс за една нощ.

— Но е запазила бебето и го е родила — отвърна Маделин. — Това е малко старомодно.

— Но тогава е трябвало да го остави на прага пред църквата — в развратна кошница.

— В какво?

— В ракитена кошница. Има такава дума, нали? Ракитена?

— Стори ми се, че каза развратна.

— Така казах. Опитах се да замажа грешката си. Ей, а каква е тази работа с дъвката? Цял ден я дъвка.

— Нали? Сякаш е пристрастена.

Той угаси осветлението в банята. Двамата се запътиха към противоположните страни на леглото, включиха нощните си лампи и отметнаха завивката с плавно, добре тренирано и координирано движение, което доказваше, в зависимост от настроението на Маделин, че двамата или имаха идеален брак, или бяха заседнали в коловоза на средната класа от покрайнините и трябваше да продадат къщата и да тръгнат да пътешестват из Индия.

— Имам голямо желание да променя имиджа на Джейн — размишляваше Маделин на глас, докато Ед отваряше книгата си. Той бе голям почитател на Патриша Корнуел и нейните детективски истории. — Опъва косата си назад и я кара да изглежда сплескана. А тя има нужда от повече обем.

— Обем — измърмори Ед. — Категорично. Точно от това има нужда. Помислих си го. — Той отгърна една страница.

— Трябва да ѝ помогнем да си намери приятел.

— Веднага се заеми с това.

— Искам да направя промяна във външния вид и на Селест. Знам, че звучи странно. Тя очевидно си е красива всякак.

— Селест? Красива? — възкликна Ед. — Не съм забелязал.

— Ха-ха. — Маделин взе книгата си и веднага я остави обратно. — Изглеждат толкова различни… Джейн и Селест, но аз имам чувството, че си приличат по някакъв начин. Само че все още не знам по какъв.

Ед също остави книгата си.

— Аз мога да ти кажа по какво си приличат.

— Можеш ли?

— И двете са увредени — каза Ед.

— Увредени? — попита Маделин. — Кое им е увредено?

— Не знам — отговори Ед. — Просто разпознавам увредените момичета. Излизал съм с такива. Усещам откачените мацки от километър.

— И аз ли бях увредена? — попита Маделин. — Това ли те привлече в мен?

— Не — отвърна Ед и отново взе книгата си. — Ти не беше увредена.

— Напротив, бях! — запротестира Маделин. Тя също искаше да бъде интересна и увредена. — Бях с разбито сърце, когато ме срещна.

— Има разлика между увреден и с разбито сърце. Ти беше тъжна и наранена. Сърцето ти може и да е било разбито, но ти не беше разбита. А сега замълчи, защото смятам, че тук някой се опитва да ме прати за зелен хайвер, но аз няма да се хвана на тази въдица, госпожо Корнуел, не, категорично не.

— Хммм. Добре, Джейн може и да е увредена, но не виждам как би могла да е увредена Селест. Тя е красива и богата, и щастливо омъжена, и няма бивш съпруг, който да краде дъщеря ѝ от нея.

— Той не се опитва да я открадне — каза Ед, без да откъсва поглед от книгата си. — Това просто е Абигейл във възрастта на пубертета. Тийнейджърите са луди. Знаеш го.

Маделин отново посегна към книгата си.

Спомни си как Джейн и Зиги вървяха ръка за ръка по алеята, когато си тръгнаха следобед. Зиги казваше нещо на Джейн, едната му ръчичка бясно жестикулираше; Джейн бе навела глава на една страна и го слушаше, а в другата си ръка държеше ключовете за колата. Маделин я чу да казва: „Нали? Хайде да отидем до онова място, където веднъж ядохме питки тако! Бяха толкова вкусни!“.

Докато ги гледаше, в съзнанието ѝ нахлуха куп спомени от нейното самотно майчинство. В продължение на пет години бяха само тя и Абигейл. Живееха в малък двустаен апартамент над италиански ресторант. Поръчваха си храна за вкъщи и често ядяха паста и безплатни чеснови хлебчета. (Маделин бе качила седем килограма.) Те бяха момичетата Макензи от апартамент номер девет. Беше сменила името на Абигейл със своята моминска фамилия (и отказа да я промени отново, щом се омъжи за Ед; когато една жена сменя фамилното си име твърде често, започва да изглежда смешно). Не можеше да понесе мисълта Абигейл да се разхожда наоколо с фамилията на баща си, когато Нейтън избираше да прекара Коледа на някой плаж в Бали в компанията на долнопробна фризьорка. Фризьорка, която, между другото, дори нямаше хубава коса: черни корени и нацъфтели краища.

— Винаги съм смятала, че Абигейл няма да обича Нейтън така, както обича мен, и това ще бъде неговото наказание за това, че ни заряза — каза тя на Ед. — Повтарях си го непрекъснато. Абигейл няма да иска Нейтън да я отведе до олтара. Той ще си плати, мислех си. Обаче знаеш ли какво? Той не плаща за греховете си. Сега е с Бони, която е по-мила и по-млада, и по-красива от мен, има си нова дъщеричка, която може да пише цялата азбука, а вече получи и Абигейл! Размина му се. Не съжалява за нищичко.

Гласът ѝ прозвуча изненадващо дрезгаво. Мислеше, че е просто ядосана, но сега разбра, че е наранена. Абигейл и друг път я беше ядосвала. И друг път я бе дразнила и тревожила. Но сега за пръв път ѝ причиняваше болка.

— Тя трябва да обича повече мен — каза Маделин по детински и опита да се засмее, защото това бе шега, само че тя изобщо не се шегуваше. — Мислех, че ме обича най-много.

Ед отново остави книгата си и я прегърна.

— Искаш ли да убия този негодник? Да го пречукам? А после да натопя Бони.

— Да, моля те — прошепна Маделин в ямката на рамото му. — Би било чудесно.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан: На този етап все още не сме арестували никого. Но мога да изразя дълбокото ни уверение, че вероятно вече сме разговаряли с човека или хората, замесени в случая.

Стю: Не мисля, че някой, в това число и полицията, има и най-бегла идея относно това кой какво е направил.