Големите малки лъжи

68.

На вратата на „Блу Блус“ висеше табела „Затворено“. Джейн опря длани на стъклото и се почувства ограбена. Нямаше спомен някога да е виждала табела „Затворено“ в „Блу Блус“.

Току-що се бе намокрила ужасно, изобилно, до кости — и то напразно.

Тя свали ръце от вратата и изруга. Така. Добре. Щеше да се прибере и да си вземе душ. Ех, ако топлата вода в апартамента ѝ течеше по-дълго от две минути и двайсет и седем секунди. Две минути и двайсет и седем секунди изобщо не бяха достатъчни, за да се стоплиш; бяха толкова малко, че граничеха с жестокост.

Тя се обърна, готова да тръгне към колата си.

— Джейн!

Вратата рязко се отвори.

Том носеше бяла памучна блуза с дълъг ръкав и джинси. Изглеждаше изключително сух и топъл, и вкусен. (В нейното съзнание Том винаги олицетворяваше хубаво кафе и хубава храна, така че тя реагираше като кучето на Павлов само като го погледнеше.)

— Затворено е — печално каза Джейн. — Ти никога не затваряш.

Том сложи сухата си длан върху мократа ѝ ръка и я придърпа вътре.

— За теб е отворено.

Джейн сведе поглед към краката си. Обувките ѝ бяха пълни с вода. На всяка крачка жвакаха. Водата се стичаше по лицето ѝ като сълзи.

— Съжалявам — каза. — Нямах чадър, но реших, че ако тичам много бързо…

— Не се тревожи за това. Случва се непрекъснато. Хората минават през огън и вода заради моето кафе — усмихна се Том. — Ела отзад и ще ти дам сухи дрехи. Реших да затворя и да погледам телевизия. От часове не е влизал клиент. Къде е моят човек Зиги?

— Оставих го при родителите ми, за да мога да отида на училищната викторина — отвърна Джейн. — Очертава се бурна нощ.

— Сигурно ще е така — каза Том. — Родителите в Пириуи обичат да си пийват за настроение. И аз ще ходя, знаеш ли? Маделин ми е отредила място на вашата маса.

Джейн го последва през кафенето, оставяйки мокри стъпки подире си, към врата с надпис „Вход забранен“. Тя знаеше, че Том живее в задната част на кафенето, но никога не бе прекрачвала тази граница.

— Ооо! — възкликна тя, когато Том отвори вратата. — Колко вълнуващо!

— Да — отвърна той. — Ти си голяма късметлийка.

Тя се огледа и установи, че едностайният му апартамент изглеждаше като продължение на кафенето — същият полиран дървен под, същите бели стени с груба мазилка и рафтове с антикварни книги. Различаваха се единствено по дъската за сърф и китарата, облегнати на стената, купчината компактдискове и стереоуредбата.

— Не е за вярване — каза Джейн.

— Кое? — попита Том.

— Ти редиш пъзели! — ахна тя и посочи към недовършения пъзел върху масата. После хвърли поглед към кутията. Беше истински вироглав (както би казал брат ѝ) пъзел от две хиляди части, черно-бяло изображение на военен Париж. — Ние също редим пъзели — поясни тя. — Семейството ми. Дори сме леко вманиачени.

— Обичам винаги да имам един започнат — каза Том. — Действат ми като медитация.

— Точно така — съгласи се Джейн.

— Ето какво предлагам — рече Том. — Ще ти дам сухи дрехи, после ще хапнем тиквена супа и ти ще ми помогнеш с пъзела.

Той измъкна от скрина си някакво долнище на анцуг и памучен пуловер с качулка. Джейн влезе в банята, свали дрехите си, подгизнали чак до бельото, и ги остави в мивката. Сухите дрехи ухаеха на Том и „Блу Блус“.

— Чувствам се като Чарли Чаплин — каза тя и придърпа нагоре долнището. Ръкавите висяха до пръстите ѝ.

— Ето така — каза той и грижливо ги нави над китките. Джейн се подчини като малко дете. Чувстваше се необяснимо щастлива. Обгрижена.

Тя се настани на масата, а Том донесе купичките с тиквена супа, украсени със завъртулка сметана, и няколко филии квасен хляб с масло.

— Имам чувството, че винаги гледаш да ме нахраниш — каза Джейн.

— Имаш нужда от повече храна — отвърна Том. — Изяж си всичко.

Тя гребна лъжица от сладката, ароматна супа.

— Вече знам защо ми изглеждаш различна! — внезапно каза Том. — Подстригала си косата си късо! Изглежда страхотно.

Джейн се засмя.

— Докато пътувах насам, си мислех как един обратен мъж веднага би забелязал новата ми прическа. — Тя взе парченце от пъзела и намери мястото му. Чувстваше се точно като у дома си: хапваше и редеше пъзел. — Съжалявам, знам, че това клише е изтъркано.

— Ъммм… — започна Том.

— Какво? — Джейн вдигна поглед към него. — Там му е мястото. Виж. Това е ъгълът на танка. Супата е страхотна. Защо не я включиш в менюто?

— Не съм гей — каза Том.

— Как така не си? — усмихна се Джейн. Реши, че той си прави лоша шега.

— Не — отвърна Том. — Не. Не съм.

— Какво?

— Знам, че редя пъзели и правя разкошна тиквена супа, но не съм гей.

— О! — ахна Джейн и усети как лицето ѝ пламва. — Съжалявам. Мислех… Не, не мислех, знаех го! Откъде го знам? Някой ми го каза. Маделин. Каза ми го преди цяла вечност. Но съм го запомнила! Разказа ми цяла история — как си се разделил с приятеля си и си го понесъл много тежко, и си прекарвал часове наред в плач и каране на сърф…

Том се ухили.

— Том О’Брайън — каза. — За него ти е говорила.

— Том О’Брайън? Автотенекеджията? — Том О’Брайън беше едър, широкоплещест мъж с черна рунтава брада. Никога не си бе давала сметка, че двамата имат еднакви имена, просто бяха толкова различни.

— Напълно разбираемо е — каза Том. — Много по-логично е гей да е Том бариста, а не Том автотенекеджията. Той вече е щастлив, впрочем влюбен е, има си нов приятел.

— Ха — каза Джейн и се замисли. — Фактурите му наистина ухаеха много приятно.

Том се засмя.

— Надявам се, че… хм… не съм те обидила — каза Джейн.

Докато се преобличаше в банята, бе оставила вратата леко открехната, както би направила в компанията на момиче, за да продължат да си говорят. Не носеше бельо. Говореха си толкова свободно. Винаги се бе държала толкова открито с него. Ако знаеше, че е с нормална сексуална ориентация, щеше да държи една част от себе си в безопасност. Беше си позволила да се почувства привлечена от него, защото го смяташе за гей, така че не се броеше.

— Не, разбира се — отвърна Том.

Погледите им се срещнаха. Лицето му, толкова скъпо и познато след всичките тези месеци, внезапно ѝ се стори чуждо. Той се изчерви. И двамата се изчервиха. Стомахът ѝ се сви, сякаш се возеше на увеселително влакче. О, горко ми!

— Мисля, че на това парченце мястото му е в онзи ъгъл — каза Том.

Джейн погледна към късчето, което държеше, и го постави на мястото му. Надяваше се треперенето на пръстите ѝ да изглежда като обикновена непохватност.

— Прав си — каза тя.

Каръл: Видях Джейн да води доста… как да го кажа… интимен разговор с един от бащите в нощта на викторината. Лицата им бяха почти долепени и съм почти сигурна, че ръката му лежеше върху коляното ѝ. Бях леко шокирана, честно казано.

Габриел: Не беше никакъв баща. Беше просто Том! Бариста от кафенето! Освен това той е гей!