Големите малки лъжи

72.

Като филмови звезди на червения килим, помисли си Маделин. Имаше нещо в излъчването на Пери и Селест, сякаш се качваха на сцена; телата им изглеждаха изваяни, лицата — готови за снимка. Дрехите им почти не се различаваха от костюмите на околните, но Пери и Селест не изглеждаха като на маскен, бал; сякаш истинските Елвис и Одри току-що бяха влезли в залата. Всяка жена, облечена в черна рокля Закуска в Тифани, докосна долнопробната си перлена огърлица. Всеки мъж в бял Елвис костюм глътна корема си. Нивата на розовите газирани коктейли спадаха, спадаха, спадаха.

— Ах! Селест изглежда толкова красива.

Маделин се обърна и се озова лице в лице с Бони.

Бони, също като Том, очевидно не обичаше карнавални костюми. Носеше обичайната си плитка, преметната през рамо. Никакъв грим. Приличаше на бездомник, наконтен за излизане: риза с дълъг ръкав от някаква тънка избеляла материя, която се изхлузваше от едното ѝ рамо (всичките ѝ дрехи се изхлузваха от едното рамо по онзи дразнещ начин; Маделин копнееше да я хване и да ѝ оправи всичко), дълга безформена пола, стар кожен колан около кръста, изобилие от онези странни череп-и-кости, изчанчени цигански бижута, ако изобщо можеха да се нарекат бижута.

Ако Абигейл беше тук и погледнеше майка си и мащехата си, щеше да се възхити от дрехите на Бони, не на майка си, щеше да избере Бони за подражание, а не майка си. И в това нямаше нищо лошо, защото никоя тийнейджърка не искаше да изглежда като майка си, Маделин го знаеше, но не можеше ли Абигейл да се възхищава на някоя случайна, пристрастена към наркотици знаменитост? Защо това трябваше да е пустата му Бони?

— Как си, Бони? — попита тя.

Погледът ѝ проследи Том и Джейн, които се смесиха с тълпата. Някой помоли Том за соево лате, ха-ха (горкичкият Том), но той не показа никакви признаци на смущение; очите му непрекъснато търсеха Джейн, а Джейн все поглеждаше към него. Докато наблюдаваше очевидното им взаимно привличане, Маделин се чувстваше като свидетел на някакво красиво, забележително, но ежедневно събитие, като излюпването на пиленце. В момента обаче ѝ се налагаше да разговаря със съпругата на бившия си мъж и въпреки приятното алкохолно вцепенение, все още усещаше приглушения тътен на предменструалния си синдром.

— На кого оставихте Скай? О, съжалявам! — Маделин почука с пръст по челото си. — Трябваше да предложим да доведете Скай у дома! Абигейл е детегледачката ни за вечерта. Можеше да наглежда всичките си братя и сестри едновременно.

Бони предпазливо се усмихна.

— Скай е при майка ми.

— Абигейл можеше да им даде начални инструкции по уебдизайн — едновременно с нея изтърси Маделин.

Усмивката на Бони изчезна.

— Маделин, чуй, по повод това…

— О, Скай е при майка ти! — продължи Маделин. — Прекрасно! Абигейл има „специална връзка“ с майка ти, нали?

Държеше се като кучка. Тя беше един ужасен, отвратителен човек. Трябваше да открие събеседник, който да ѝ позволи да говори всякакви гадни, злобни неща и да не я съди за тях, нито пък да ги разпространява. Къде беше Селест? Селест бе идеална за целта.

Бони пресуши чашата си. Веднага довтаса Русо каре с поднос, отрупан с още розови коктейли. Маделин взе два — за себе си и за Бони.

— Кога започваме викторината? — попита тя Русото каре. — Алкохолът взе да хваща всички ни и няма да можем да се концентрираме.

Русото каре доби предвидимо тревожно изражение.

— Нали! Изоставаме зверски от графика. Вече трябваше да сме приключили с хапките, но доставчикът на храната е попаднал в гигантско задръстване на Пириуи Роуд. — Тя издуха кичур руса коса от очите си. — Брет Ларсън е конферансие на събитието, а той е в същото задръстване.

— Ед ще бъде конферансие! — радостно изписка Маделин. — Той е страхотно конферансие. — Тя се огледа за Ед и го видя да се приближава към Ренатиния съпруг: ръкостискания, потупвания по гърба и прочее мъжки любезности. Страхотен избор, скъпи. Наясно ли си, че вчера следобед твоята съпруга се натресе в задницата на колата на неговата съпруга, което приключи с публично състезание по надпищяване? Ед вероятно си мислеше, че говори с голфаджията Гарет, а не с птиценаблюдателя Джеф, и точно в момента питаше Джеф дали се отбива често до голф игрището напоследък.

— Благодаря за предложението, но у Брет е целият въпросник за викторината. Работил е по него месеци наред. Подготвил е цяла мултимедийна презентация — отвърна Русото каре. — Просто запазете търпение още мъничко! — Тя понесе подноса с питиета в друга посока.

— Тези коктейли ме удрят право в главата — каза Бони.

Маделин я слушаше с половин ухо. Наблюдаваше Рената, която кимна хладно на Ед и бързо се обърна, за да се впусне в разговор с другиго. Внезапно се сети за горещата клюка от вчера, че Ренатиният съпруг бил влюбен във френската бавачка. Тази новина се изпари от главата ѝ веднага щом научи за уебстраницата на Абигейл. Почувства се зле, че се бе разкрещяла на Рената, когато тя ѝ се разкрещя, че се е натресла в колата ѝ.

Бони леко се олюля.

— Аз не пия много напоследък, така че, предполагам, имам много ниска поносимост към…

— Извинявай, Бони — прекъсна я Маделин. — Но трябва да отида да прибера съпруга си. Изглежда захласнат в разговор с прелюбодеец. Току-виж му хрумнала някоя идея.

Бони се обърна да види с кого говореше Ед.

— Не се тревожи — каза Маделин. — Прелюбодеецът не е твоят съпруг! Нейтън винаги е моногамен, докато не те зареже с новородено на ръце. О, момент, теб не те е зарязвал с новородено. Само мен!

Майната им на любезните обноски! Чудо голямо. Утрешната Маделин щеше да се кае горчиво за всяка дума, казана тази вечер, но сегашната Маделин бе във възторг от падането на всички досадни задръжки. Чувстваше се прекрасно — просто отваряш уста и оставяш думите да се леят свободно.

— Къде е моят възхитителен бивш съпруг всъщност? — попита Маделин. — Още не съм го виждала тази вечер. Просто не мога да ти опиша колко страхотно се чувствам, като знам, че ще отида на училищна викторина и там неминуемо ще налетя на Нейтън.

Бони започна да усуква края на плитката си и се вторачи в Маделин с леко разфокусиран поглед.

— Нейтън те е напуснал преди петнайсет години — каза. Имаше нещо в гласа ѝ, което Маделин чуваше за пръв път. Някаква груба прямота, крита под гладък слой любезност. Колко интересно! Да, хайде, покажи ми другата си страна, Бони, моля те! — Направил е нещо ужасно, наистина ужасно. Никога няма да си прости за това — продължи Бони. — Но може би е крайно време ти да помислиш дали да не му простиш, Маделин. Здравословните ползи на прошката са наистина изключителни.

Вътрешно Маделин завъртя очи. А може би и външно. За момент си бе помислила, че ѝ предстои да види истинската Бони, но тя просто си дрънкаше нейните обичайни вятърничави глупости.

Бони я гледаше настойчиво.

— Лично съм преживяла…

Последва внезапен изблик на писъци от група хора някъде зад Бони. Някой извика: „Толкова се радвам за теб!“. Една от жените отстъпи назад и бутна Бони, чийто коктейл се разля върху розовата копринена рокля на Маделин.

Габриел: Стана случайно. Давина прегръщаше Роуина, която тъкмо бе съобщила някаква радостна новина. Мисля, че беше успяла да отслабне до мечтаните килограми.

Джаки: Роуина тъкмо бе обявила, че си е купила „Термоникс“. Или „Витамикс“. Откъде да знам. Имам си истински живот. И естествено, Давина я прегърна. Защото си е купила кухненски уред. Не си измислям.

Мелиса: Не, не, обсъждахме епидемията от гниди. Роуина попита Давина дали е проверила собствената си коса, а после нечий съпруг се престори, че вижда нещо пълзящо в косата на Давина. Горкото момиче откачи и се блъсна в Бони.

Харпър: Какво? Не! Бони плисна питието си върху Маделин. Видях го с очите си.