Големите малки лъжи

30.

— Дребна работа! Дори се зарадвах, че имам извинителна причина да изляза от къщи — каза Маделин, докато Джейн изливаше сълзливите си благодарности. — Хайде бързичко, да облечем пижамата на Зиги и да му видим сметката на този проект!

Чуждите проблеми винаги изглеждат толкова лесно решими, а чуждите деца — толкова по-послушни, помисли си Маделин, когато Зиги изприпка към стаята си. Докато Джейн събираше семейните снимки, Маделин огледа мъничкото спретнато жилище и си спомни за едностайния апартамент, в който някога живееха двете с Абигейл.

Идеализираше онези дни и го знаеше. Не помнеше постоянните тревоги за пари или самотата на онези нощи, когато Абигейл спеше, а по телевизията нямаше нищо интересно.

Абигейл живееше с Нейтън и Бони от две седмици и засега нещата се развиваха идеално за всички, с изключение на Маделин. Тази вечер, когато пристигна съобщението от Джейн, децата вече спяха, Ед работеше върху някаква статия, а Маделин тъкмо бе седнала да гледа Следващият топмодел на Америка. „Абигейл!“ — викна тя още щом включи телевизора и едва тогава си спомни за празната стая, за липсващото легло с балдахин, заменено от диван, на който Абигейл спеше, когато си идваше за уикендите, а Маделин вече не знаеше как да се държи с дъщеря си, защото се чувстваше като уволнена от длъжността си на майка.

Двете с Абигейл обикновено гледаха Следващият топмодел на Америка заедно, ядяха бонбони маршмелоу и си разменяха злобни коментари по адрес на участничките, но сега Абигейл живееше щастливо в дом без телевизия. Бони „не вярваше“ в телевизията. Вместо това всички те слушаха класическа музика и разговаряха след вечеря.

„Глупости!“ — прихна Ед, когато чу това.

„Очевидно е вярно“ — каза Маделин.

Естествено, сега, когато Абигейл идваше „на гости“, единственото ѝ желание бе да лежи на дивана и да гледа телевизия, а тъй като Маделин вече бе глезещият родител, тя ѝ го позволяваше. (Ако Маделин прекараше една седмица в слушане на класическа музика и разговаряне, тя също щеше да иска да гледа телевизия.)

Целият живот на Бони бе плесник през лицето на Маделин. (По-скоро леко шляпване, снизходително и любезно потупване, защото Бони никога не би упражнила насилие.) Именно затова толкова ѝ харесваше възможността да помогне на Джейн, да бъде спокойната личност, която разполага с отговорите и решенията.

— Не мога да открия лепило, за да закрепим снимките тревожно каза Джейн, когато подредиха всичко на масата.

— Аз имам. — Маделин извади от чантата си моливник и избра един черен маркер за Зиги. — Хайде сега да нарисуваш едно хубаво голямо дърво, Зиги.

Всичко вървеше добре, докато Зиги не каза:

— Трябва да напиша и името на баща ми. Госпожица Барнс каза, че не е проблем, ако нямаме снимка, просто написваме името на човека.

— Ами… ти нали знаеш, че нямаш татко, Зиги — кротко отвърна Джейн. Беше казала на Маделин, че винаги се е опитвала да бъде възможно най-откровена със Зиги относно баща му. — Но ти си късметлия, защото имаш чичо Дейн и дядо, и чичо Джими. — Тя вдигна няколко снимки на усмихнати мъже като силна ръка карти. — Освен това имаш и удивителна снимка на прапрадядо си, който е бил войник!

— Да, обаче все пак трябва да напиша името на баща си в това квадратче. Чертая линия от мен до мама и от мен до татко. Така се прави.

Той посочи към примерното родословно дърво, включено в инструкциите от госпожица Барнс — идеалното семейство: с мама, татко и две деца.

Госпожица Барнс наистина трябва да преосмисли този проект, помисли си Маделин. Самата тя си навлече достатъчно неприятности, докато помагаше на Клоуи. Изникна деликатният въпрос дали трябва да начертаят линия от снимката на Абигейл към Ед.

„Трябва да сложите снимка на истинския баща на Абигейл — услужливо подхвърли Фред, надничайки над раменете им. — И на колата му.“

„Не, не трябва“ — сряза го Маделин.

— Не е нужно да е съвсем същото като онова, което е дала госпожица Барнс — каза Маделин на Зиги. — Всички проекти ще бъдат различни. Този тук е само за пример.

— Да, обаче трябва да напишеш имената на майка си и на баща си — каза Зиги. — Как се казва баща ми? Просто кажи името му, мамо. Просто го кажи буква по буква. Не знам как се пише. Ще имам проблеми, ако не напиша името му.

Типично за децата. Усещаха, когато имаше нещо деликатно или скандално, и разпитваха упорито като малки прокурори.

Горкичката Джейн бе застинала неподвижно.

— Миличък — внимателно каза тя. — Разказвала съм ти тази история толкова пъти. Татко ти би те обичал много, ако те познаваше, но аз не знам името му, съжалявам, и знам, че не е честно…

— Но аз трябва да напиша име в това квадратче! Госпожица Барнс каза! — В тона му се долавяше познатата истерична нотка. Преуморените петгодишни хлапета трябваше да се третират като взривни устройства.

— Не знам името му! — каза Джейн и Маделин разпозна онова скърцане на зъби и в нейния тон, защото у децата ти има нещо, което е способно да извади на показ детинското и теб. Нищо и никой не е в състояние да те вбеси така, както собственото ти дете.

— О, Зиги, миличък, виж, това се случва непрекъснато — каза Маделин. За бога! Вероятно наистина се случваше много често. Наоколо имаше толкова много самотни майки. Утре щеше да си поговори с госпожица Барнс и да се увери, че тя ще спре да възлага този проект. Кому беше нужно в днешно време да поставя разбитите семейства в добре очертани квадратчета? — Ето какво ще направиш. Ще напишеш „таткото на Зиги“. Знаеш как се пише Зиги, нали? Знаеш, разбира се. Е, това е всичко.

За нейно облекчение Зиги се подчини и написа името си, изплезил език за по-добра концентрация.

— Какъв красив почерк! — възторжено го окуражаваше Маделин. Не искаше да му дава време да мисли. — Ти пишеш много по-красиво от моята Клоуи. Ето, това е всичко! Готов си! Двете с мама ще залепим останалите снимки, докато ти спиш. А сега е време за приказка! Нали? Чудя се дали не е възможно аз да ти прочета приказка? Имаш ли нещо против? Бих искала да видя любимата ти книжка.

Зиги кимна безмълвно, видимо изумен от словесния порой, който се изливаше от устата ѝ. Той се изправи, прегърбил слабичките си рамене.

— Лека нощ, Зиги — каза Джейн.

— Лека нощ, мамо.

Двамата се целунаха за лека нощ като скарани съпрузи, без да се гледат в очите, а после Зиги хвана Маделин за ръката и ѝ позволи да го поведе към стаята му.

След по-малко от десет минути тя се върна във всекидневната. Джейн вдигна поглед към нея; тъкмо залепяше последната снимка от родословното дърво.

— Спи като пън — каза Маделин. — Той всъщност заспа още докато му четях, като децата по филмите. Нямах представа, че може да се случи наистина.

— Много съжалявам. Не трябваше да идваш тук, за да приспиваш още едно дете, но съм ти толкова благодарна, защото не исках да говоря с него на тази тема точно преди лягане, а…

— Шшшт. — Маделин седна до нея и сложи ръка на рамото ѝ. — Нищо не е станало. Напълно те разбирам. Детската градина е много напрягаща. Децата се изморяват.

— Той никога досега не се е държал така. По въпроса за баща му. Имам предвид… винаги съм знаела, че един ден може да възникне проблем, но не смятах, че може да се случи, преди да стане на тринайсет или там някъде. Мислех си, че ще имам време да измисля какво точно да кажа. Мама и татко винаги са ме съветвали да се придържам към истината, но… истината невинаги е… невинаги е… така де, невинаги е толкова…

— Приемлива — предложи Маделин.

— Да — отвърна Джейн. Намести ъгълчето на снимката, която току-що бе залепила, и огледа родословното дърво. — Той ще бъде единственото дете в класа, което няма да има снимка в квадратчето за баща си.

— Това не е краят на света — каза Маделин и докосна снимката на Зиги, седнал в скута на дядо си. — Има толкова много прекрасни мъже в живота му. — Вдигна поглед към Джейн. — Дразнещо е, че нямаме нито едно дете с две майки в класа. Или с двама татковци. Когато Абигейл ходеше в началното училище в Инър Уест, имахме всякакви семейства. Тук, на полуострова, сме прекалено консервативни. Обичаме да си мислим, че сме ужасно различни, но всъщност различни са само банковите ни сметки.

— Аз знам името му — тихо каза Джейн.

— Имаш предвид името на бащата на Зиги? — Маделин също сниши глас.

— Да — отвърна Джейн. — Името му е Саксън Банкс. — Устните ѝ се движеха неуверено, докато произнасяше думите, сякаш се опитваше да възпроизведе непознати звуци на чужд език. — Име, което звучи порядъчно, нали? Име на добър, честен гражданин. И доста секси! Секси Саксън. — Тя потръпна.

— Ти някога правила ли си опит да се свържеш с него? — попита Маделин. — Да му кажеш за Зиги?

— Не съм правила подобен опит — отвърна Джейн някак твърде официално.

— И защо не си правила подобен опит? — попита Маделин, имитирайки тона ѝ.

— Защото Саксън Банкс не беше особено добър човек — каза Джейн. Тя преправи гласа си, вдигна брадичка и с шеговита аристократичност каза: — Далеч не беше добър човек.

— О, Джейн! — каза Маделин, вече с нормалния си глас. Какво ти е причинил този негодник?