Големите малки лъжи

69.

ПОЛОВИН ЧАС ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— Изглеждаш толкова красива, мамо — каза Джош. Стоеше до вратата на спалнята и се взираше в Селест.

Тя носеше черна рокля без ръкави, дълги бели ръкавици и перлената огърлица, която Пери бе купил за нея в Швейцария. Дори косата си бе прибрала в съвсем приличен класически кок в стила на Одри, а току-що бе открила и автентичен гребен с диаманти. Изглеждаше доста добре. Маделин щеше да я хареса.

— Благодаря, Джоши — каза Селест, по-развълнувана от всеки друг път, когато някой ѝ бе правил такъв комплимент. — Дай да те гушна.

Той изтича към нея, а тя седна на ръба на леглото и го пое в прегръдката си. Макс бе по-гальовният от двамата, така че, когато Джош имаше нужда от прегръдка, тя го държеше в обятията си до насита. Притисна устни към косата му. Беше взела още обезболяващи, макар да не беше сигурна дали изобщо се нуждаеше от тях, и сега гледаше на всичко с равнодушие и притъпени сетива.

— Мамо — каза Джош.

— Хммм?

— Трябва да ти кажа една тайна.

— Хммм. Каква тайна? — Тя затвори очи и го придърпа по-близо до себе си.

— Не искам да ти казвам.

— Не си длъжен да ми казваш — кротко отвърна Селест.

— Обаче това ме натъжава — каза Джош.

— Кое те натъжава? — Тя вдигна глава и положи усилие да се съсредоточи.

— Добре, ще ти кажа. Макс вече не наранява Амабела — започна той. — Обаче вчера пак блъсна Скай надолу по стълбите до библиотеката и аз казах, че не бива да го прави, и се сбихме, защото аз му казах, че ще го издам.

Макс блъсна Скай.

Скай. Вечно тревожното момиченце на Бони и Нейтън, което приличаше на феичка. Макс беше блъснал Скай надолу по стълбите пак. Представи си как синът ѝ наранява това крехко детенце и мигновено ѝ стана зле.

— Но защо? — попита тя. — Защо го прави? — Пулсиращата болка в тила ѝ се появи отново.

— Не знам — сви рамене Джош. — Просто го прави.

— Чакай малко — каза Селест. Мобилният ѝ телефон звънеше от долния етаж. Тя притисна пръст към челото си. Главата ѝ се замая. — Правилно ли чух? Макс вече не наранява Амабела. Какви ги приказваш? Какво имаш предвид?

— Аз ще вдигна! — извика Пери от долния етаж.

Джош гореше от желание да уточни.

— Не, не, мамо. Чуй ме! Той вече не припарва до Амабела. Казах Скай. Сега тормози Скай. Когато никой освен мен не гледа.

— Мамо! — Макс нахълта в стаята. Лицето му грееше от вълнение. — Мисля, че ми се клати зъб! — Той бръкна с пръст в устата си. Изглеждаше толкова сладък. Толкова миличък и невинен. Личицето му все още пазеше онази бебешка заобленост. Отчаяно копнееше да си извади зъб, защото беше обсебен от идеята за Феята на зъбките.

Когато момчетата навършиха три години, Джош пожела багер, а Макс си поръча кукла бебе. Селест и Пери с удоволствие наблюдаваха как Макс люлее куклата и пее нежни приспивни песнички, а Селест искрено се радваше, че Пери изобщо не страда от факта, че синът им се държи като женчо. Естествено, Макс съвсем скоро заряза куклата и я замени с лазерни мечове, но той все още си беше нейното гушливо момченце, по-гальовният от двамата.

А сега дебнеше кротките момиченца в класа и ги нараняваше. Синът ѝ беше насилник. „Според вас как се отразява това насилие на синовете ви?“ — бе попитала Сузи. „Не им се отразява“ — бе отвърнала тя.

— О, Макс — каза Селест.

— Пипни го! — извика Макс. — Не си измислям! Наистина се клати! — Той вдигна поглед към баща си, който тъкмо бе влязъл в стаята. — Тате, много си смешен. Хей, тате, виж ми зъба! Виж, виж!

Пери изглеждаше неузнаваем с идеално наместената черна лъскава перука, златни авиаторски очила и разбира се, традиционния бял гащеризон в стила на Елвис, обсипан с блестящи скъпоценни камъни. В ръката си държеше телефона на Селест.

— Еха! Този път наистина се клати, а? — каза той. — Я да видя!

Той остави телефона на леглото до Селест и Джош, придърпа очилата си надолу и коленичи пред Макс, за да види зъба му.

— Имам съобщение за теб — добави той и хвърли поглед към Селест. После сложи пръст върху долната устна на Макс. — Я да видя, приятел. От Минди.

— Минди? — разсеяно попита Селест. — Не познавам човек на име Минди. — Мислеше си за Джейн и Зиги. За петицията, която трябваше да носи името на Макс. Налагаше се да уведоми училището. Може би трябваше да звънне на госпожица Барнс още сега? Трябваше ли да се обади на Джейн?

— Твоят агент по недвижими имоти — уточни Пери.

Стомахът на Селест се сви и тя пусна Джош на пода.

— Обзалагам се, че зъбът ти не се клати! — каза той на брат си.

— Може би съвсем мъничко — каза Пери, разроши косата на Макс и намести очилата си. — Ще монтират нова противопожарна аларма в апартамента ти и искат да знаят дали биха могли да получат достъп в понеделник сутрин. Минди попита дали в девет сутринта ще ти е удобно. — Той грабна двете момчета едновременно и ги подпря на хълбоците си, където те удобно се вкопчиха като маймуни, ухилени до ушите. Пери наклони глава към Селест. Усмивка на Елвис, снежнобели зъби. — Удобно ли ще ти е, скъпа?

На входната врата се звънна.