Големите малки лъжи

66.

Селест се събуди късно от звуците на дъжд и класическа музика. Къщата ухаеше на бекон и яйца. Това означаваше, че Пери беше долу в кухнята заедно с двете момчета, които, още по пижами, седяха на високите столове пред барплота на кухненския остров и клатеха крака, усмихнати до ушите. Обожаваха да готвят с баща си.

Веднъж бе прочела в някаква статия, че всяка връзка си има „любовна сметка“. Мил жест към партньора е като депозит по сметката. Отрицателен коментар е теглене. Номерът е да внасяш повече, отколкото теглиш. Да удариш главата на съпругата си в стената, е теглене на огромна сума. Да станеш рано с децата и да приготвиш бекон с яйца, е малък депозит.

Тя се надигна в седнало положение и опипа тила си. Все още усещаше болка, но вече се чувстваше много по-добре. Процесът на оздравяване и забравяне започваше удивително бързо… отново. Един безкраен цикъл.

Днес се провеждаше викторината. Двамата с Пери щяха да се облекат като Одри Хепбърн и Елвис Пресли. Пери бе поръчал костюма си онлайн от първокласен доставчик в Лондон. Ако принц Хари искаше да се облече като Елвис, той вероятно щеше да купи костюма си оттам. Всички останали щяха да носят полиестер и реквизит от магазина за един долар.

Утре Пери летеше за Хавайските острови. Не по работа, а за забавление, призна той. Беше я попитал още преди няколко месеца дали иска да го придружи и за момент тя сериозно се замисли дали да не отиде, защото това би могло да е решението. Почивка на тропически остров! Коктейли и спа процедури. Далеч от стреса на ежедневието! Какво би могло да се обърка? (Но нещата се объркваха, и още как. Веднъж Пери я удари в петзвезден хотел, защото го бе взела на подбив, че произнася грешно думата „низш“. Никога нямаше да забрави шока и унижението, изписани на лицето му, когато осъзна, че цял живот е произнасял грешно една дума.)

Докато Пери отсъстваше, тя щеше да се премести с момчетата в апартамента на „Макмеънс Пойнт“. Щеше да си насрочи час за среща с адвокат по семейно право. Това нямаше да е трудно. Светът на правото не я плашеше. Познаваше доста хора. Всичко щеше да бъде наред. Щеше да е ужасно, разбира се, но в крайна сметка всичко щеше да е наред. Той нямаше да я убие. Тя винаги драматизираше нещата след всяка тяхна караница. Изглеждаше доста нелепо да използва дума като „убие“, когато предполагаемият „убиец“ пържеше яйца в кухнята заедно с децата ѝ.

Известно време щеше да е ужасно, но после всичко щеше да е наред. Момчетата пак щяха да правят закуска с татко си, когато го посещаваха през уикендите.

Вчера Пери я удари за последен път.

Край на това.

— Мамо, приготвихме ти закуска! — Момчетата нахълтаха в спалнята и налазиха леглото ѝ като пъргави рачета.

Пери се появи на вратата с чиния в ръка, умело закрепена върху присвитите върхове на пръстите му, като сервитьор в скъп ресторант.

— Ммм, вкусно! — каза Селест.