Големите малки лъжи

57.

— Абигейл е направила уебсайт — каза Нейтън.

— Добре — колебливо отвърна Маделин. Беше станала от стола си, готова да хукне нанякъде веднага. Към училището? Болницата? Полицията? Какво толкова важно би могло да има в един уебсайт?

— С цел набиране на средства за Амнести Интернешънъл — продължи Нейтън. — Изграден е много професионално. Аз ѝ помагах за онзи курс по уебдизайн, който посещава в училище, но явно не съм… хм… е, явно не съм предвидил това.

— Не разбирам. Какъв е проблемът? — остро попита Маделин. Не беше в стила на Нейтън да намира проблеми там, където ги нямаше. Той по-скоро би пропуснал проблем, дори да е напът да го удари през лицето.

Нейтън се прокашля и заговори с измъчен тон:

— Не е краят на света, но определено не е повод за радост.

— Нейтън! — Маделин тропна с крак от безсилие.

— Добре — каза Нейтън и веднага изплю камъчето. — Абигейл предлага девствеността си на търг като начин да привлече обществено внимание към браковете с малолетни и сексуалното робство. Написала е… хм… следното: „Ако светът нехае, когато едно седемгодишно дете бива продавано като секс играчка, тогава на същия този свят не би трябвало да му мигне окото, ако едно облагодетелствано бяло четиринайсетгодишно момиче се продава за секс“. Всички събрани средства ще бъдат предоставени на Амнести Интернешънъл. Има правописна грешка в „облагодетелствано“.

Маделин се свлече обратно на стола си. О, горко ми!

— Дай ми адреса — каза тя. — Сайтът работи ли? Искаш да кажеш, че този сайт в момента е активен?

— Да — отвърна Нейтън. — Активен е от вчера сутринта, ако не се лъжа. Не го отваряй. Моля те, не го гледай! Проблемът е, че в настройките не е отметнала опцията да редактира коментарите, и естествено, интернет троловете са озверели.

— Дай ми адреса веднага.

— Не.

— Нейтън, дай ми адреса веднага! — Тя отново тропна с крак и едва не се разплака от безсилие.

— www.buymyvirginitytostopchildmarriageandsexslavery.com

— Страхотно — каза Маделин, докато набираше адреса с треперещи ръце. — Това ще привлече каймака на хората с благотворителни намерения. Дъщеря ни е идиотка. Отгледахме идиотка. О, момент, ти не си я отгледал. Аз я отгледах. Аз отгледах идиотка. — Тя замълча. — Божичко…

— Отвори ли го? — попита Нейтън.

— Да — отвърна Маделин. Уебсайтът изглеждаше много професионално, което по някаква причина влошаваше нещата, придаваше му по-истински вид, по-официален, сякаш правото на някакъв непознат да закупи девствеността на Абигейл бе законно одобрено. На главната страница грееше снимката на Абигейл в йогистка поза, която Маделин бе видяла във фейсбук профила ѝ. В контекста на страницата — „девственост за продан“ — снимката излъчваше зловещо сексуално послание: спуснатата през рамо коса, дългите слаби крайници, малките, идеално оформени гърди. Мъже гледаха снимката на дъщеря ѝ върху екраните на компютрите си и си представяха, че правят секс с нея. — Мисля, че ще повърна — каза тя.

— Знам какво имаш предвид — отвърна Нейтън.

Маделин пое въздух и започна да разглежда сайта с професионалното си око на специалист по маркетинг и реклама. Освен снимката на Абигейл, имаше и други изображения от страницата на Амнести Интернешънъл, свързани с брак с малолетни и сексуално робство; Абигейл очевидно ги ползваше без разрешение. Добър материал. Прям. Убедителен. Емоционален, но не прекалено. С изключение на правописната грешка в думата „облагодетелстван“ и факта, че основното ѝ съдържание бе ужасяващо нередно, уебстраницата бе впечатляващо постижение за четиринайсетгодишно дете.

— Това изобщо законно ли е? — попита тя след кратко мълчание. — Би трябвало да е незаконно за малолетно дете да продава девствеността си.

— Би трябвало да е незаконно за този, който купува — каза Нейтън. Гласът му звучеше като през стиснати зъби.

Маделин внезапно осъзна, че всъщност говореше с Нейтън, и за момент се почувства объркана. Явно подсъзнателно приемаше, че разговаря с Ед, защото никога досега не бе обсъждала родителски проблеми с Нейтън. Тя определяше правилата, а Нейтън ги спазваше. Те не играеха в един отбор.

Ала в същото време ѝ хрумна, че ако говореше с Ед, нямаше да е същото. Ед би бил потресен от мисълта за мъж, който купува девствеността на Абигейл, естествено, но не би изпитал вътрешната агония, която измъчваше Нейтън. Ако ставаше въпрос за Клоуи — да. Но в отношението на Ед към Абигейл имаше лека дистанция, онази дистанция, която Маделин винаги бе отричала, но Абигейл винаги бе усещала.

Тя отвори раздел „наддаване и дарения“. Абигейл бе дала възможност за коментари при вписването на „офертите“.

Думите се размазваха пред очите ѝ:

Колко искаш за групов секс?

Можеш да ми го смучеш за 20$! По всяко време, където кажеш.

Хей, красавице, ще изчукам тясната ти путка безплатно.

Маделин рязко плъзна стола си назад, далеч от бюрото, и усети горчив вкус в гърлото си.

— Трябва веднага да закрием този уебсайт! Знаеш ли как да го направиш?

С удоволствие отбеляза, че не изгуби контрол, че говореше така, сякаш обсъждаше служебен проблем: брошура за редактиране и повторно отпечатване или пък грешка в уебстраницата на театъра. Нейтън беше технически грамотен. Той със сигурност знаеше какво да направи. Но когато излезе от страницата с коментарите и отново видя снимката на Абигейл, нейната невинна, смешна, заблудена дъщеря — гнусни мъже си мислеха и казваха гнусни неща за нейното малко момиченце, — гневът ѝ изригна като вулкан от недрата на стомаха ѝ и се изля през устата.

— Как се случи това, по дяволите? Защо ти и Бони не забелязахте какво прави? Оправи го! Оправи това нещо веднага!

Харпър: Някой разказа ли ви за драмата около дъщерята на Маделин? Имам предвид, неприятно ми е, че го споменавам, но… както казах и на Рената тогава, бяхме заедно у дома на вечеря, мисля… та, казах ѝ: „Ето, това просто няма как да се случи в частно училище“. Не че има нещо лошо в държавните гимназии по принцип, просто смятам, че в частното училище децата ти имат много по-голям шанс да контактуват с… хора от по-висока класа.

Саманта: Тази Харпър изобщо не се чува какви ги дрънка. Ама разбира се, че това може да се случи и в частно училище. Абигейл имаше толкова благородни намерения! Но работата е там, че четиринайсетгодишните момичета са глупави. Горката Маделин! Обвини Нейтън и Бони, макар че не съм сигурна дали това беше честно спрямо тях.

Бони: Да, Маделин наистина обвини нас. Приемам го. Тогава аз носех отговорност за Абигейл. Но това нямаше нищо общо с… с трагедията. Абсолютно нищо общо.