Големите малки лъжи

31.

Джейн не можеше да повярва, че е изрекла името му на глас пред Маделин. Саксън Банкс. Сякаш Саксън Банкс бе просто някой.

— Искаш ли да ми кажеш? — попита Маделин. — Не си длъжна да го правиш.

Очевидно я глождеше любопитство, но не по онзи жаден начин, по който приятелките на Джейн се държаха на другия ден („Изплюй камъчето, Джейн, изплюй го! Искаме цялата мръсотия!“), и изглеждаше загрижена, но без бремето на майчинската любов, както би се случило, ако разказваше историята на майка си.

— Не е кой знае какво всъщност.

Маделин се облегна назад в стола си, свали двете ръчно изрисувани дървени гривни от китката на ръката си и внимателно ги подреди една върху друга на масата пред себе си. После премести проекта с родословното дърво настрана.

— Добре — каза. Знаеше, че всъщност е нещо сериозно.

Джейн се прокашля и си взе дъвка от пакетчето на масата.

— Отидохме на бар…

Зак бе скъсал с нея три седмици по-рано.

За нея това бе огромен шок. Като кофа ледена вода, плисната в лицето ѝ. Тя смяташе, че се движат в посока годежни пръстени и ипотечен кредит.

Сърцето ѝ бе разбито. Истински разбито. Но тя знаеше, че ще се излекува. Донякъде дори се наслаждаваше на състоянието си, така както човек понякога се наслаждава на настинката си. Въргаляше се блажено в страданието си, плачеше с часове над общи снимки със Зак, но после избърсваше сълзите и си купуваше нова рокля, защото разбитото ѝ сърце го заслужаваше. Всички бяха толкова приятно шокирани и състрадателни. Вие бяхте такава разкошна двойка! Той е луд! Ще съжалява!

Имаше усещането, че случилото се е свещен ритуал за промяна. Част от нея вече гледаше към раздялата отдалеч. Първия път, когато някой разби сърцето ми. А част от нея бе някак любопитна относно това, което предстоеше да се случи. Животът ѝ си вървеше в една посока, а сега, просто ей така — бам! — поемаше в ново русло. Интересно! Може би, след като се дипломираше от университета, щеше да пътува в продължение на година — като Зак. Може би щеше да срещне коренно различен тип мъж. Мърляв музикант. Компютърен гений. Някъде там я чакаха купища различни момчета.

„Имаш нужда от водка! — бе казала приятелката ѝ Гейл. — Имаш нужда от танци.“

Отидоха на бар в някакъв хотел в центъра на града. С гледка към пристанището. Беше топла пролетна нощ. Мъчеше я сенна хрема. Очите ѝ смъдяха. Усещаше сърбеж в гърлото. Пролетта винаги носеше сенната хрема, но също и онова усещане за възможност, възможността за едно удивително лято.

На съседната маса имаше няколко по-възрастни мъже, може би в началото на трийсетте. Костюмари на ръководни длъжности. Мъжете им купиха питиета. Големи, скъпи кремообразни коктейли. Изсмукаха ги като млечни шейхове.

Мъжете идваха отдалеч и бяха отседнали в хотел. Единият от тях хвърли око на Джейн.

— Саксън Банкс — каза и взе ръката ѝ в своята огромна длан.

— Вие сте господин Банкс — каза му Джейн. — Бащата от Мери Попинз.

— Аз съм по-скоро коминочистачът — каза Саксън. Погледна я право в очите и тихо запя: — Коминочистачът носи късмет, огромен късмет.

Не е много трудно за по-възрастен мъж с черна кредитна карта АмЕкс и волева брадичка да омагьоса пийнало деветнайсетгодишно момиче. Погледни я в очите. Запей тихо. Дръж верния тон. Готово. В кърпа ти е вързана.

— Хайде, действай — прошепна в ухото ѝ Гейл. — Защо не?

Защо не, наистина. Не се сещаше за причина, която да я спре.

Мъжът нямаше брачна халка. Вероятно си имаше приятелка у дома, но на Джейн не ѝ влизаше в работата да рови в личния му живот (нали?), а и не възнамеряваше да започва връзка с него. Това щеше да е еднократно забавление нещо, което не бе правила никога досега. Тя винаги бе била прекалено срамежлива. Сега му бе времето да бъде млада, свободна и мъничко луда. Все едно да си на почивка и да се решиш на бънджи скок. А и това щеше да е толкова изискан секс за една нощ, в петзвезден хотел, с петзвезден мъж. Без никакво разкаяние. Зак спокойно можеше да си хваща пътя към Европа и да опипва момичетата на задната седалка в автобуса.

Саксън бе забавен и секси. Двамата се заливаха от смях, докато стъкленият балон на асансьора се плъзгаше нагоре в центъра на хотела. После внезапната приглушена тишина на покрития с мокет коридор. Плъзгането на ключа за стаята му в процепа на ключалката, одобрителното примигване на зелената светлинка.

Не беше прекалено пияна. Просто приятно пийнала. Развеселена. Защо не? — повтаряше си непрекъснато. Защо да не пробва бънджи скок? Защо да не скочи от ръба в нищото? Защо да не бъде малко непослушна? Беше забавно. Беше смешно. Живееше живота, така както Зак искаше да живее живота, като отиде на автобусна екскурзия из Европа и изкачи Айфеловата кула.

Мъжът ѝ наля чаша шампанско, пиха заедно, наслаждавайки се на гледката, после той взе чашата от ръката ѝ, постави я върху нощното шкафче, а тя се почувства като във филмова сцена, която бе гледала стотици пъти, въпреки че част от нея се изсмя на този претенциозен жест.

Той сложи длан на тила ѝ и я придърпа към себе си като танцьор, изпълняващ изкусно движение. Целуна я, притиснал здраво кръста ѝ с една ръка. Афтършейвът му ухаеше на пари.

Тя бе там, за да прави секс с него. Не промени решението си. Не му отказа. Със сигурност не беше изнасилване. Тя му помогна да свали дрехите ѝ. Тя се кикотеше като идиотка. Тя легна в леглото с него. Имаше само един момент, когато голите им тела бяха притиснати едно до друго и тя забеляза колко странно изглеждат косматите му непознати гърди. Тогава усети внезапен, отчаян копнеж по тялото и миризмата на Зак, така добре познати, но го потисна, всичко бе наред, чувстваше се напълно готова за това.

— Презерватив? — измърмори тя в подходящия момент с подходящия нисък, гърлен глас и си помисли, че той ще се погрижи за това все така спокойно и дискретно, както бе направил всичко останало, с по-добра марка презерватив в сравнение с всички, които някога бе използвала, но точно тогава той обви длани около шията ѝ и каза:

— Някога пробвала ли си това?

Джейн усети стягането на пръстите му.

— Забавно е. Ще ти хареса. Възбуждащо е. Действа като кокаин.

— Не — каза тя и стисна ръцете му в опит да го спре. Ужасяваше се от мисълта, че няма да може да диша. Не обичаше дори да плува под вода.

Той стисна силно и впери поглед в очите ѝ. Ухили се, сякаш не я душеше, а я гъделичкаше.

После я пусна.

— Не ми харесва! — изхърка тя.

— Съжалявам — каза той. — Това е удоволствие, с което се свиква. Просто трябва да се отпуснеш, Джейн. Не бъди толкова напрегната. Хайде.

— Не. Моля те!

Но той го направи отново. Джейн чуваше самата себе си да издава противни, срамни звуци на гадене. Струваше ѝ се, че ще повърне. Тялото ѝ плувна в студена пот.

— Все още не? — Той вдигна ръцете си.

Очите му станаха студени. Освен ако не са били студени през цялото време.

— Моля те, недей! Моля те, не го прави повече!

— Ти си една досадна малка кучка, нали? Просто искаш да те чукат. Затова ли дойде тук, а?

Той я намести под себе си и рязко проникна в нея, сякаш боравеше с някаква примитивна машинария, а докато се движеше, приближи устата си до ухото ѝ и започна да говори: безкраен поток от обиди, които се плъзгаха директно в главата ѝ и се сгърчваха в мозъка ѝ като червеи.

Ти си просто едно дебело, грозно момиченце, нали? С евтините си дрънкулки и долнопробна рокля. Дъхът ти е противен, между другото. Трябва да обърнеш повече внимание на устната си хигиена. Господи! Не ти е хрумвало нищо оригинално през целия ти живот, нали? Искаш ли един съвет? Трябва да проявиш малко повече самоуважение. Свали тези килограми. Тръгни на фитнес, за бога! Спри да се тъпчеш с боклуци. Никога няма да станеш красива, но поне няма да си дебела.

Тя не оказа никаква съпротива. Просто гледаше втренчено в лампата на тавана, мигаща срещу нея като омразно око, което наблюдаваше всичко, виждаше всичко и се съгласяваше с всичко, изречено от него.

Когато мъжът се претърколи до нея, тя не помръдна. Сякаш тялото ѝ вече не ѝ принадлежеше, сякаш бе упоена.

— Да погледаме телевизия? — каза той, взе дистанционното и пусна телевизора в другия край на леглото. Даваха филм от поредицата „Умирай трудно“. Докато той прехвърляше каналите, тя отново облече роклята, в която се бе влюбила. (Никога досега не бе харчила толкова много пари за рокля.) Движеше се бавно и сковано. Едва дни по-късно щеше да открие синини по ръцете, краката, корема и шията си. Докато се обличаше, не се опитваше да крие тялото си от него, защото го чувстваше като лекар, който я бе оперирал и бе отстранил нещо ужасно. Нима имаше смисъл да крие тялото си, когато той вече знаеше колко е отблъскващо? — Тръгваш, а? — каза той, когато тя се облече.

— Да. Чао. — Звучеше като глупава дванайсетгодишна хлапачка.

Никога не успя да разбере защо бе почувствала нуждата да каже „чао“. Понякога си мислеше, че ненавиждаше себе си най-вече заради това. Заради тъпото, малоумно „чао“. Защо? Защо го беше казала? Чудно как не бе добавила и „благодаря“.

— Чао! — Той сякаш се стараеше да не се засмее. Намираше я за смешна. Отблъскваща и смешна. Тя беше отблъскваща и смешна.

Джейн се качи в стъкления асансьор и слезе обратно във фоайето.

— Желаете ли такси? — попита портиерът и тя усети, че той едва прикриваше отвращението си: разчорлената, дебела, пияна мръсница се прибираше у дома.

След това нищо вече не беше същото.