Големите малки лъжи

49.

ПЕТ ДНИ ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

В понеделник сутрин, точно преди да удари звънецът, Джейн излезе от училищната библиотека, където върна две книги, забравени от Зиги. Остави го щастлив, увиснал на успоредката заедно с близнаците и Клоуи. Поне Маделин и Селест не забраняваха на децата си да играят със Зиги.

След като върна книгите, Джейн остана в училище за часа по четене, в който помагаше за изслушването на децата. Тя и Стю, бащата на Лили, бяха родителите доброволци за понеделник сутрин.

Докато излизаше от библиотеката, видя две Руси карета до кабинета по музика, потънали във важен, поверителен разговор на висок глас. Едната каза:

— Коя е майката?

— Тя е от тихите води. И е много млада. Рената мислеше, че е детегледачка — отвърна другата.

— О, да! Сетих се коя е! Носи косата си ей така, нали? — Русото каре опъна назад русата си коса в прекомерно стегната конска опашка и точно в този момент забеляза Джейн и се ококори. Джейн виновно отпусна ръце до тялото си, като дете, хванато да върши беля.

Втората жена, която гледаше в друга посока, продължи да говори:

— Да! Същата! Е, оказва се, че нейното дете, онзи Зиги, тормози тайно горкичката Амабела. И имам предвид наистина жесток тормоз… Какво?

Първото Русо каре трескаво въртеше очи на една страна.

— Какво има? О!

Жената обърна глава и видя Джейн. Лицето ѝ пламна.

— Добро утро! — каза. Онези, които стояха толкова високо в училищната родителска йерархия, обикновено удостояваха Джейн със снизходително кимване, когато минаваше покрай тях, нещо като поздрав от кралска особа за простолюдието.

— Здравейте — отвърна Джейн.

Жената притискаше към гърдите си някаква папка. После внезапно отпусна ръка и папката увисна зад краката ѝ — точно както би постъпило малко дете, откраднало лакомство.

Това е петицията, помисли си Джейн. Значи, не я подписваха само родителите от детската градина. Събираха подписи и от родители на по-големи деца. Родители, които дори не познаваха нея или Зиги, нито пък знаеха нещо за случая.

Джейн ги подмина и продължи напред. И точно преди да отвори стъклената врата, която водеше навън към двора, внезапно спря. В тялото ѝ се надигна емоция, мощна като рев на излитащ самолет. Болеше я от унизителния начин, по който онази жена бе изрекла името на Зиги. Дъхът на Саксън Банкс отново погъделичка ухото ѝ: Не ти е хрумвало нищо оригинално през целия ти живот, нали?

Тя се обърна. Бавно тръгна обратно към двете жени и застана точно пред тях. Те отстъпиха леко назад, ококорени от изненада. И трите жени бяха приблизително еднакво високи. И трите бяха майки. Но Русите карета имаха съпрузи и къщи, и непоколебима увереност за своето място в света.

— Синът ми никога не е наранявал когото и да било — каза Джейн и внезапно разбра, че това беше истината. Той бе Зиги Чапман. Той нямаше абсолютно нищо общо със Саксън Банкс. Той нямаше нищо общо с Папи. Той нямаше нищо общо дори с нея. Той беше просто Зиги и тя не знаеше всичко за Зиги, но това знаеше със сигурност.

— О, скъпа, всички сме минали през това! Съчувстваме ти! Това е просто една ужасна ситуация — започна Русото каре с папката. — Колко време му позволяваш да гледа телевизия? Установих, че ограничаването на телевизията наистина…

— Той никога не е наранявал когото и да било — повтори Джейн.

После се обърна и тръгна.

Tea: И така, няколко дни преди викторината Джейн пресрещнала Триш и Фиона и прекъснала личния им разговор. Казаха, че държането ѝ било толкова странно, че в един момент дори се запитали дали тя няма някакви… психични проблеми.

Джейн излезе на детската площадка, изпълнена със странно усещане за спокойствие. Може би трябваше да взема пример от Маделин. Никакво избягване на конфронтации. Изправяш се срещу критиците си и без да ти мигне окото, им казваш каквото си мислиш.

Към нея се присламчи момиченце от първи клас и тръгна в нейната посока.

— Днес ще обядвам в училищния стол.

— Щастливка — каза Джейн. Това бе любимата ѝ част от разходките из училищния двор: непринуденият начин, по който децата говореха за всичко, което им идваше наум в момента.

— Не трябваше да обядвам в училищния стол, защото днес не е петък, обаче сутринта братчето ми го ужили пчела и започна да пищи, а сестра ми счупи чаша и мама каза: „Направо ще полудея!“. — Момиченцето вдигна ръце над главата си, за да покаже нагледно. — И после мама каза, че ми разрешава да си купя обяд от столовата като специална почерпка, но без сок, и че мога да си взема джинджифилово човече, но да не е шоколадово. Пчелите умират, като те ужилят, това знаеш ли го?

— Да — отвърна Джейн. — Това е последното нещо, което правят.

— Джейн! — Госпожица Барнс я настигна, понесла кош за пране, пълен с карнавални костюми. — Благодаря ти, че дойде днес!

— Хм… няма защо — смутено отвърна Джейн. Тя правеше това всеки понеделник сутрин от началото на учебната година.

— Искам да кажа, като се вземе предвид… знаеш… всичко. — Госпожица Барнс поклати глава и премести коша на хълбока си. После пристъпи по-близо до Джейн и сниши глас: — Не съм чула нищо ново за тази петиция. Госпожа Липман каза на замесените родители, че иска петицията да бъде спряна. Освен това назначи към моята група помощник-учител, който няма да прави нищо друго, освен да наблюдава децата, и най-вече Амабела и Зиги.

Това е чудесно. Но аз съм сигурна, че петицията не е прекратена.

Усещаше погледи върху себе си и госпожица Барнс от всички ъгли на училищния двор. Имаше чувството, че всеки от родителите тайно наблюдава разговора им. Сигурно такова бе усещането да си знаменитост.

Госпожица Барнс въздъхна.

— Забелязах, че в петък Зиги отсъства от училище. Надявам се, че не се чувстваш застрашена.

— Някои от родителите забраняват на децата си да играят с него.

— О, за бога!

— Да, затова аз също направих петиция. Искам всички деца, които не желаят да си играят със Зиги, да бъдат изключени от училището.

За момент госпожица Барнс изглеждаше ужасена. После отметна глава назад и избухна в смях.

Харпър: Всичко е чудесно, от училището твърдят, че приемат ситуацията много сериозно, и после виждаш Джейн и госпожица Барнс да си бъбрят на двора и да се заливат от смях! Честно казано, това много ме подразни. И това се случва същата сутрин, когато бе извършено нападението; да, ще употребя точно тази дума — нападение.

Саманта: Нападение. Ох, моля ви се!