Големите малки лъжи

83.

Саманта: Е, значи, приключихме, така ли? Записахте ли всичко, което ви трябваше? Каква сага, а? Нещата отново са си както преди, с тази разлика, че сега всички родители сме ужасно мили помежду си. Голям смях.

Габриел: Отмениха пролетния бал. Оставаме си със сергиите за сладкиши. Точно каквото ми трябваше. От стрес покрай цялата тази работа съм качила пет кила.

Tea: Рената се мести в Лондон. С брака ѝ е свършено. На нейно място аз бих положила малко повече усилия, но аз съм си такава. Не мога иначе, просто винаги слагам децата си на първо място.

Харпър: Естествено, догодина ще посетим Рената в Лондон! Нека първо се адаптира, разбира се. Тя казва, че това може да отнеме известно време. Да, аз давам на Греъм втори шанс. Едно долнопробно девойче няма да ми провали брака. Спокойно. Той ще си плати. И не само със спуканите си ребра. Довечера всички отиваме да гледаме „Цар Лъв“.

Стю: Най-голямата мистерия е следната: защо това френско гълъбче не се опита да кацне и при мен?

Джонатан: Тя всъщност се опита да кацне и при мен, но нека това си остане между нас.

Госпожица Барнс: Нямам никаква представа какво се случи с петицията. Никой не я спомена повече след викторината. Всички очакваме с нетърпение новия срок и едно ново начало. Може да въведем специални часове за разрешаване на конфликтни ситуации. Струва ми се, че има нужда.

Джаки: Да се надяваме, че децата вече ще бъдат оставени на спокойствие да четат и пишат.

Госпожа Липман: Мисля, че може би всички се научихме да бъдем малко по-мили помежду си. И да документираме всичко. Всичко.

Каръл: И в крайна сметка се оказа, че читателският клуб на Маделин няма нищо общо с еротичната литература! Въздух под налягане! Всички до един се оказаха свети богородички! И колкото и да е странно, вчера една приятелка от църквата спомена, че посещава християнски клуб за еротична литература. Вече прочетох три глави от първата ни книга и няма спор, много е забавна и е доста, как да го кажа? Пикантна!

Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Честно казано, мислех, че е съпругата. Всичките ми инстинкти подсказваха, че е съпругата. Бих заложил пари на това. Което идва да докаже, че човек невинаги може да разчита на инстинктите си. Това е. Вече разполагате с цялата информация, нали? Това ще го изключвате ли? Защото се чудех, не знам дали е удачно, но ми се щеше да ви предложа…