Големите малки лъжи

64.

Селест действително изглежда болна, помисли си Маделин на входната врата. Носеше мъжка бяла тениска и карирано долнище на пижама, а лицето ѝ изглеждаше мъртвешки бледо.

— Божичко, това трябва да е някакъв вирус, не мислиш ли? Събори те светкавично! — каза тя. — На училищния концерт тази сутрин си изглеждаше съвсем наред!

Селест се изсмя някак странно и положи длан на тила си.

— Да, дойде ми изневиделица.

— Май ще е по-добре да взема момчетата у дома за известно време, а? Пери може да ги прибере на връщане от работа — предложи Маделин. Хвърли поглед към колата си на алеята. Строшеният преден фар се взираше в нея укорително и излишно разточително. Абигейл плачеше на предната седалка, а Фред и Клоуи се дърлеха за дреболии на задната (направи ѝ впечатление, че Фред здравата се чеше по главата, а от горчив опит отлично знаеше коя бе най-вероятната причина за това; щеше да бъде абсолютно великолепно, ако точно в момента, за капак на всичко, трябваше да се занимава и с пощене на гниди).

— Не, не, много мило от твоя страна, но няма нужда, добре съм — отвърна Селест. — В петък следобед винаги им позволявам да гледат телевизия до насита. Така или иначе изобщо няма да ми обърнат внимание. Благодаря ти, че ги доведе.

— Мислиш ли, че ще се оправиш до утре вечер за викторината? — попита Маделин.

— О, ще се оправя, сигурна съм — отвърна Селест. — Пери я очаква с нетърпение.

— Ами добре тогава, аз тръгвам — каза Маделин. — С Абигейл си крещяхме в колата, докато чакахме пред училището, и се натресох в колата на Рената.

— Не! — Селест притисна устата си с длан.

— Да. Крещях, защото Абигейл продава девствеността си на търг в интернет, за да спре браковете с малолетни — продължи Маделин. Селест бе първият човек, с когото можеше да го сподели; изпитваше отчаяна нужда да говори за това.

— Тя… какво?

— Всичко е в името на добра кауза — каза Маделин с фалшиво безразличие. — Така че нямам нищо против, разбира се.

— О, Маделин… — Селест стисна ръката ѝ и Маделин едва не се разрева.

— Хвърли един поглед на уебстраницата — каза Маделин.

— Адресът е www.buymyvirginitytostopchildmarriageandsexslavery.com. Абигейл отказва да я закрие въпреки отвратителните коментари на какви ли не хора.

Селест потръпна.

— Предполагам, че е за предпочитане пред това да проституира, за да си осигурява наркотици, не мислиш ли?

— И това го има — отвърна Маделин.

— Това е един от онези внушителни символични актове, нали? — замислено каза Селест и отново притисна длан към тила си. — Като онзи случай по време на Студената война, когато една американка преплува Беринговия проток между Съединените щати и Съветския съюз.

— Какви ги говориш?

— Случаят е от осемдесетте. Бях ученичка тогава — каза Селест. — Помня, че тогава си мислех колко глупаво и безсмислено е да плуваш в ледените води, но очевидно е имало ефект, нали?

— Значи, смяташ, че трябва да я оставя спокойно да си продаде девствеността? Да не би да бълнуваш от тоя вирус?

Селест примигна. После леко се олюля и се подпря с ръка на стената, за да запази равновесие.

— Не. Не, разбира се. — Тя затвори очи за кратко. — Просто си мисля, че трябва да се гордееш с нея.

— Ммм… знаеш ли, мисля, че трябва пак да си легнеш. — Маделин целуна хладната буза на Селест за довиждане. — Оздравявай бързо, а като се оправиш, може би няма да е зле да провериш децата си за гниди.