Големите малки лъжи

51.

Габриел: И после чувам как Харпър обвинява Джейн, че я е нападнала в Къщичката на костенурката, което ми звучи неправдоподобно.

Стю: Харпър се държа много глупаво. Изобщо не изглеждаше като човек, който е бил нападнат. Не знам. Тъкмо бях получил обаждане за спукан водопровод. Нямах време да се занимавам с две майки, воюващи в пясъчника.

Tea: И точно тогава някои от родителите решиха да докладват случая в Министерството на образованието.

Джонатан: …което очевидно изкара акъла на горката госпожа Липман. Мисля, че точно тогава имаше и рожден ден. Горката жена!

Госпожа Липман: Едно ще ви кажа: нямаше начин да изключим Зиги Чапман от училището. Единственият път, когато е бил обвиняван в насилие, бе в деня за ориентация, а тогава той дори не е бил наш ученик. След това всичко бе просто догадки от страна на родителите. Нямам представа дали съм имала рожден ден. Това няма връзка със случая.

Госпожица Барнс: Тези родители бяха луди. Как изобщо бихме могли да изключим Зиги? Той беше образцов ученик. Никакви проблеми с поведението. Никога не ми се е налагало да го изпращам на Стола за наказание. Всъщност дори не се сещам някога да съм му давала черна точка! И със сигурност никога не е получавал забележка. Да не говорим за писмено предупреждение.

ДЕНЯТ ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

В петъците Маделин работеше, което означаваше, че пропускаше повечето училищни събрания в петък сутрин. Ед обикновено се появяваше, ако някое от децата участваше в представление или получаваше награда за заслуги. Днес обаче Клоуи настоя Маделин да дойде, защото предучилищната група щеше да рецитира „Зъболекарят и крокодилът“, а Клоуи имаше самостоятелна реплика.

Освен това учениците от класа на Фред за пръв път щяха да свирят на флейти. Щяха да изпълнят „Честит рожден ден“ за госпожа Липман, което щеше да е болезнено преживяване за всички засегнати. (В училището витаеше всеобщо усещане, че госпожа Липман може би навършваше шейсет, но никой не бе в състояние нито да го потвърди, нито да го отрече.)

Маделин реши да отиде на събранието, а после да работи до по-късно в понеделник следобед — нещо, което преди не можеше да прави в понеделниците, защото тогава водеше Абигейл на тренировка по баскетбол, а Ед водеше малките деца на плуване.

— Абигейл вече няма нужда да ходи на тренировки по баскетбол, предполагам — каза тя на Ед, когато слязоха от колата с по чаша кафе в ръка. След като оставиха децата, прескочиха до „Блу Блус“, където бизнесът на Том процъфтяваше благодарение на всички родители от училище „Пириуи“, които се нуждаеха от големи дози кофеин, за да изтърпят концерта с флейти. — Може би Нейтън ще поеме ролята на неин треньор.

Ед се изкиска колебливо, вероятно разтревожен, че тя би могла да се впусне в поредния бурен монолог относно прекратяването на уроците по математика. Съпругът ѝ бе търпелив мъж, но лицето му добиваше отсъстващо изражение, когато Маделин започнеше да говори — продължително в повечето случаи — за трудностите на Абигейл по алгебра и за това, че Нейтън никога не е бил наоколо, за да помага на Абигейл с домашните ѝ по математика, и следователно нямаше никаква представа колко изумително зле беше тя по математика, и — да! — Нейтън винаги е бил много добър по математика наистина, но това не означаваше, че може да преподава математика, и така нататък, и така нататък.

— Тази сутрин получих имейл от Джой — каза Ед, докато заключваше колата. Джой бе главният редактор на местния вестник. — Иска да напиша статия за случващото се в училището.

— За кое? Викторината? — разсеяно попита Маделин. Ед често пишеше кратки статии за местния вестник, свързани с училищните благотворителни събития. В момента Пери и Селест тъкмо пресичаха улицата, за да влязат в училището. Държаха се за ръка, красиви и влюбени, и както винаги, Пери вървеше леко напред, сякаш за да предпази Селест от уличното движение.

— Не — безгрижно отвърна Ед. — За насилието. Петицията. Джой твърди, че „насилието“ е един от онези наболели проблеми.

— Не можеш да пишеш за това! — Маделин рязко спря насред пътя.

— Махни се от пътя, идиотка такава! — Ед я стисна за лакътя, стреснат от приближаващата с висока скорост кола откъм плажа. — Някой ден ще ми се наложи да пиша статия за трагедия на това шосе.

— Не я пиши, Ед — каза Маделин. — Ще се отрази много зле на училищната репутация.

— И все пак аз съм журналист, знаеш го.

Бяха минали три години, откакто Ед заряза напрегнатата си, престижна работа с по-дълго работно време и много по-добро заплащане във вестник „Острелиън“, за да може Маделин да се върне на работа и да си разпределят поравно родителските задължения, и нито веднъж не се бе оплакал от приспивното еднообразие на новото си поприще в местния вестник, а ентусиазирано обикаляше сърф фестивали, църковни празници и стогодишни юбилеи на рожденици в местния старчески дом. (Морският въздух сякаш консервираше обитателите му.) Сега за пръв път в думите му се долавяше намек, че може би работата му не го удовлетворява напълно.

— Историята е подходяща за статия — каза той.

— Не е подходяща! — отвърна Маделин. — Знаеш много добре, че не е подходяща!

— Кое не е подходящо? Здрасти, Ед. Маделин, радвам се да те видя. — Бяха настигнали Пери и Селест. Пери носеше вратовръзка и костюм с великолепна кройка; шит по поръчка, италиански, и сигурно струваше повече от целия гардероб на Ед, предположи Маделин, в това число и самият гардероб. Успя да погали с пръсти копринената тъкан на ръкава му, когато Пери се наведе да я целуне, и вдъхна аромата на афтършейва му.

Зачуди се какво ли би било да е омъжена за човек, който се обличаше толкова добре. Ако Маделин имаше такъв съпруг, щеше да изпитва страшно удоволствие от всички тези прекрасни тъкани и цветове, от мекотата на вратовръзките, от идеално изгладените ризи. Селест, която не проявяваше особен интерес към дрехите, вероятно дори не забелязваше разликата между Пери и чорлавия небръснат Ед, с неговия стар, вмирисан на застояло маслиненозелен вълнен пуловер, навлечен върху тениската. Докато наблюдаваше как Ед и Пери си говорят обаче, усети неочакван прилив на нежност към Ед, въпреки че само минута по-рано я дразнеше. Сигурно се дължеше на неподправения интерес, с който Ед слушаше Пери, и на наболата му сивееща брада, в контраст с гладко избръснатото лице на Пери.

Да. Ако трябваше да избира, би предпочела да се целува с Ед. Значи, имаше късмет.

— Закъснели ли сме? Първо оставихме момчетата, съвсем набързо, защото нямаше къде да паркираме — каза Селест по обичайно тревожния си начин. — Момчетата са толкова развълнувани, че Пери е тук и ще види участието им в представлението.

— Не сме закъснели — отвърна Маделин и се запита дали Селест бе споменала на Пери за вероятността братовчед му да е баща на Зиги. Ако беше на нейно място, вече щеше да го е казала на Ед.

— Виждала ли си Джейн? — попита Селест, сякаш четеше мислите ѝ.

Пери и Ед бяха продължили напред сами.

— Каза ли му…? — Маделин сниши глас и кимна към гърба на Пери.

— Не! — изсъска Селест. Изглеждаше ужасена.

— Както и да е, Джейн не е тук — каза Маделин. — Заета е с… онова нещо. — Селест я гледаше безизразно. Маделин сниши глас. — Сещаш се. Консултацията. — Джейн ги бе заклела да пазят тайна относно консултацията на Зиги с психолог: „Ако хората разберат, че го водя на психолог, ще го приемат за доказателство, че върши нещо нередно“.

— О, да, разбира се. — Селест почука с пръст по челото си. — Забравих.

Пери забави ход, за да даде възможност на Маделин и Селест да ги настигнат.

— Ед тъкмо ми разказваше онзи заплетен случай на насилие — каза Пери. — Това дъщерята на Рената Клайн ли е? Горкото момиченце, което е жертва на насилие? Познавам Рената покрай работата си — уточни той за Маделин.

— Така ли? — възкликна тя, макар че вече знаеше това от Селест; за по-сигурно съпрузите не биваше да знаят какво точно си споделяха съпругите им.

— Е, трябва ли да подпиша тази петиция, ако Рената ме помоли? — попита Пери.

Маделин пое въздух, готова да влезе в битка за Джейн, но Селест я изпревари.

— Пери — каза, — ако подпишеш тази петиция, ще те напусна.

Маделин се засмя, изненадана и смутена. Селест очевидно се шегуваше, но в тона ѝ имаше нещо странно. Звучеше напълно сериозна.

— Казаха ли ти го, приятел! — обади се Ед.

— И още как — отвърна Пери, прехвърли ръка през раменете на Селест и нежно я целуна по главата. — Шефът си каза думата.

Ала Селест така и не се усмихна.

До ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ

От ОБЩЕСТВЕНАТА КОМИСИЯ

Дългоочакваната тематична викторина ОДРИ И ЕЛВИС ще се проведе утре в училищната зала в 19:00 часа! Развинтете фантазията си и се подгответе за вечер, изпълнена с веселие и забава! БЛАГОДАРИМ на Брет Ларсън — татко на второкласник, — който ще бъде водещ на вечерта. Брет е подготвил сложни главоблъсканици, с които да ни държи на нокти!

Да стискаме палци за сгрешена синоптична прогноза (90 % вероятност за дъжд — но нека не губим надежда!), за да можем да се насладим на коктейлите и предястията, сервирани на красивата ни тераса, преди началото на вечерта.

БЛАГОДАРИМ и на всичките ни щедри местни спонсори! Наградите от предметната лотария включват ВЕЛИКОЛЕПНО ПЛАТО С МЕСНИ ДЕЛИКАТЕСИ, любезно предоставено от нашите прекрасни приятели от „Пириуи — месни продукти вкусна ЗАКУСКА ЗА ДВАМА в „Блу Блус“ (обичаме те, ТОМ!) и ИЗМИВАНЕ НА КОСА И ПРИЧЕСКА СЪС СЕШОАР в „Хеъруей ту Хевън“! ЕХА!

Нека припомним, че всички дарени средства ще бъдат използвани за закупуване на интерактивни дъски за образованието на нашите дребосъчета!

*Прегръдки! *

Вашите приятели от Обществената комисия: Фиона, Грейс, Едуина, Роуина, Харпър, Холи и Хелън!

ххххххх

P.S. Госпожа Липман припомня на всички ни да не забравяме за съседите и да не вдигаме много шум, когато си тръгваме.