Големите малки лъжи

40.

Саманта: Чухте ли за петицията? Точно тогава разбрах, че нещата излизат извън контрол.

Харпър: Не се срамувам да кажа, че аз започнах петицията. За бога, училището не предприемаше никакви мерки! Горката Рената вече не знаеше какво да прави. Когато изпращаш детето си на училище, трябва да си спокоен, че го оставяш на сигурно място.

Госпожа Липман: Категорично не съм съгласна с твърдението, че училището не е предприело никакви мерки. Имахме изключително подробен план за действие. И нека изясня нещо: ние всъщност не разполагахме с никакви доказателства, че Зиги е този, който е упражнявал насилие.

Tea: Аз я подписах. Горкото момиченце.

Джонатан: Разбира се, че не я подписах. Горкото момченце.

Габриел: Не казвайте на никого, но мисля, че случайно я подписах. Заблудих се, че това е петицията до училищния съвет за поставяне на пешеходна пътека на Парк Стрийт.

ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— Добре дошла на встъпителната среща в Клуба на любителите на еротични книги „Пириуи“! — каза Маделин, отваряйки с театрален замах входната си врата. Вече се бе почерпила с половин чаша шампанско.

Докато се подготвяше за тази вечер, се чудеше защо изобщо бе създала този клуб. Това само я разсейваше от скръбта ѝ по Абигейл. Твърде драматично ли звучеше думата скръб? Може би. Но точно така се чувстваше. Имаше усещането, че е претърпяла загуба, но никой не ѝ носеше цветя, затова си бе уплътнила времето с читателски клуб — от всички възможни неща. (Защо просто не излезе по магазините?) Демонстративно бе поканила всички родители от детската градина и десет от тях приеха. После избра пикантна, забавна книга, която със сигурност щеше да ѝ хареса, и даде на всички предостатъчно време да я прочетат. Едва тогава осъзна, че после всички щяха да се редуват при избора на следващите книги, така че най-вероятно щеше да ѝ се наложи да прочете някои ужасни, бележити тухли. Е, така да е. Имаше достатъчно опит в прескачане на задължения. Щеше да импровизира. Или да лъже, че ги е чела, и да помоли Селест за сбит преразказ.

— Престани да го наричаш Клуб за еротични книги — каза Саманта, първата ѝ гостенка, докато ѝ подаваше чиния с шоколадови сладки. — Хората започват да говорят. Каръл е като обсебена.

Саманта бе дребна и жилава, джобен вариант на професионален спортист. Участваше в маратони, но Маделин ѝ прощаваше този недостатък, защото Саманта създаваше впечатление, че казва точно онова, което си мисли, освен това бе от онези хора, които бяха абсолютно подвластни на собственото си чувство за хумор. Човек често би могъл да я види на детската площадка, стиснала нечия ръка за равновесие, докато безпомощно се залива от смях.

Маделин харесваше Саманта и поради факта, че още през първата училищна седмица Клоуи се влюби в дъщеря ѝ — Лили (същата темпераментна принцеса като нея). Така страхът ѝ, че Клоуи може да вземе под крилото си Скай, се оказа неоснователен. Слава богу! След напускането на Абигейл само това ѝ липсваше — да кани на гости детето на бившия си съпруг.

— Аз ли съм първата пристигнала? — попита Саманта. — Излязох рано, защото копнеех да избягам от децата. Казах на Стю: „Оставям всичко в твои ръце, приятел“.

— Ти си първата. — Маделин я поведе към всекидневната. — Заповядай, налей си нещо за пиене.

— Джейн ще дойде, нали? — попита Саманта.

— Да, защо? — Маделин спря и я погледна.

— Просто се чудех дали знае за онази петиция, която се разпространява.

— Каква петиция? — Маделин стисна зъби. Джейн ѝ бе казала за новите обвинения срещу Зиги.

Очевидно Амабела отказваше да потвърди или отрече, че Зиги е виновникът за нараняванията ѝ, а Джейн твърдеше, че Зиги се държал странно, когато тя го попитала за това. Джейн не знаеше дали това доказваше вината му, или се дължеше на нещо друго. Вчера бе ходила при лекаря, за да вземе направление за психолог, което вероятно щеше да ѝ струва цяло състояние. „Просто искам да съм сигурна — бе казала тя на Маделин. — Нали знаеш, заради… произхода му.“

Тогава Маделин се запита дали онези три момичета, полусестрите на Зиги, имаха склонност към насилие. После се изчерви, засрамена от нечестно получената информация.

— Петиция за изключване на Зиги от училището — каза Саманта с извинителна гримаса, сякаш неволно бе настъпила Маделин по крака.

— Какво? Това е абсурдно! Нима Рената наистина си мисли, че има толкова дребнави хора, които да я подпишат?

— Не е Рената. Мисля, че Харпър събира подписите — каза Саманта. — Ако не се лъжа, те са много добри приятелки, нали? Аз все още не съм съвсем наясно със схемите в това училище.

— Харпър е много добра приятелка на Рената и много държи всички да узнаят това — каза Маделин. — Сближили са се покрай талантливите си деца. — Тя взе чашата си с шампанско и я пресуши до дъно.

— Ами… Амабела е чудесно момиченце — каза Саманта.

— Много е неприятно, че някой тайно я тормози, но чак пък петиция? За изгонването на петгодишно дете? Това е безобразие. — Тя поклати глава. — Не мога да си представя какво бих направила, ако Лили се намираше в подобна ситуация, но Зиги изглежда толкова очарователен с тези големи зелени очи, а Лили казва, че винаги се държи много мило с нея. Помогнал ѝ да си намери любимото камъче или нещо такова. Ще ми налееш ли нещо за пиене?

— Съжалявам. — Маделин напълни чашата на Саманта. — Това обяснява странното телефонно обаждане, което току-що получих от Tea. Каза, че се оттегля от читателския клуб. Стори ми се малко странно, защото постоянно повтаряше как искала да участва точно в такъв клуб, как имала нужда да „направи нещо за себе си“. Дори правеше разни коментари, придружени с намигване и смушкване с лакът, относно горещите сцени в книгата, което, честно казано, бе малко изнервящо. И накрая, буквално преди десет минути, звънна и ми каза, че имала „твърде много ангажименти“.

— Тя има четири деца все пак.

— О, да, истински логистичен кошмар.

Двете се засмяха злорадо.

— Умирам от жажда! — извика Фред от стаята си.

— Татко ще ти донесе чаша вода! — извика в отговор Маделин.

Саманта спря да се смее.

— Знаеш ли какво ми каза днес Лили? Попита: „Позволено ли ми е да играя със Зиги?“. И аз ѝ казвам: „Разбира се“, а тя… — Саманта млъкна. Гласът ѝ се промени. — Здравей, Клоуи.

Клоуи стоеше до вратата и стискаше плюшеното си мече.

— Мислех, че си заспала — строго каза Маделин, макар че сърцето ѝ се размекна, както ставаше винаги, когато видеше децата си по пижами. Ед трябваше да поема грижата за децата, докато тя се грижеше за гостите си по време на сбирките на клуба. Той бе прочел книгата, но не искаше да участва. Каза, че идеята за читателски клубове събуждала ужасните му спомени за превзети съученици от часовете по английска литература. „Ако някой използва изрази като великолепна метафора или дъга на повествованието, удари му един шамар вместо мен“ — каза ѝ.

— Бях заспала, но хъркането на татко ме събуди — отвърна Клоуи.

Напоследък, поради стълпотворение на чудовища в стаята ѝ, Клоуи бе развила нов навик, при който мама или татко трябваше да полежат до нея „само за няколко минути“, преди тя да заспи. Единственият проблем бе в това, че Маделин или Ед неминуемо заспиваха заедно с нея и след час-два излизаха от стаята на Клоуи замаяни и с присвити очи.

— Бащата на Лили също хърка — каза Саманта на Клоуи. — Издава звуци като влак, който спира на гара.

— За Зиги ли си говорехте? — словоохотливо попита Клоуи. — Той днес плака, защото бащата на Оливър му казал да стои далече, далече от него, тъй като е лош.

— О, за бога! Лош е бащата на Оливър. Трябва да го видиш как се държи на родителските срещи.

— Затова аз ощипах Оливър.

— Какво? — ахна Маделин.

— Съвсем лекичко — уточни Клоуи, хвърли им ангелски поглед и прегърна мечето си. — Не го заболя много.

На входната врата се звънна точно в момента, когато Фред извика:

— Само ви уведомявам, че все още си чакам чашата вода!

Саманта стисна лакътя на Маделин и безпомощно се запревива от смях.