Големите малки лъжи

75.

Маделин бе впримчена в разгорещен разговор с родителите на второкласник на тема ремонт на баня. Много харесваше тези родители и знаеше, че вече бе отегчила съпруга до припадък, докато двете със съпругата му задълбочено обсъждаха най-красивите модели халати, така че трябваше поне да изслуша горкия човечец.

Проблемът бе там, че не можеше да каже нищичко по въпроса за ремонтирането на бани, и макар да се съгласи, че трябва да е било ужасно, когато са им свършили плочките и не са успели да довършат редицата, пък са им били нужни само три бройки за целта, беше сигурна, че в крайна сметка всичко е приключило успешно, а същевременно виждаше Селест и Джейн навън на терасата да се смеят с Нейтън и Бони, което бе недопустимо. Селест и Джейн бяха нейни приятелки.

Тя се огледа за някой друг, който да я замести, и придърпа Саманта. Съпругът ѝ беше водопроводчик и тя би трябвало да проявява интерес към ремонтирането на бани.

— Трябва да чуеш тази история! — каза. — Можеш ли да си представиш? Не им достигнали… хм… плочки!

— О, не! Абсолютно същото ми се случи и на мен! — каза Саманта.

Бинго. Маделин остави Саманта да слуша внимателно и с нетърпеливо очакване да дойде нейният ред да разкаже собствената си катастрофална история, свързана с ремонт на баня. Мили боже! Изобщо не проумяваше как бе възможно някой да намира това за по-интересно от халатите.

Докато си проправяше път през тълпата, подмина групичка от четири Руси карета, скупчени толкова близо една до друга, че очевидно споделяха нещо скандално. Тя спря и се заслуша.

— Френската детегледачка! Онова чудновато на вид момиче.

— Рената не я ли уволни?

— Да, защото изобщо не забелязала, че онова хлапе Зиги тормози Амабела.

— Какво става с петицията, между другото?

— В понеделник ще я предадем на госпожа Липман.

— Видяхте ли майката тази вечер? Подстригала си е косата. Размотава се наоколо, безгрижна като птичка. Ако моето дете беше насилник, носа си нямаше да покажа навън. Щях да съм си вкъщи, с детето си, и да му отделям внимание, от каквото очевидно се нуждае.

— Нуждае се от един хубав пердах, ето от какво се нуждае.

— Чух, че вчера го завела на училище с гниди.

— Просто се изумявам, че това нещо продължава толкова дълго време и училището го позволява. В наше време, когато има толкова много информация относно насилието…

— Така, така, но работата е там, че бавачката на Рената има връзка с Джеф.

— Ама защо изобщо би искала да има връзка точно с Джеф?

— Знам го със сигурност.

Маделин кипна от гняв заради Джейн, но и — колкото и да бе странно — заради Рената, въпреки че Рената вероятно подкрепяше петицията.

— Вие сте ужасни — каза тя на висок глас. Русите карета се обърнаха едновременно. Очите и устите им се окръглиха от изненада. — Вие сте ужасни хора, просто ужасни.

И продължи напред, без да дочака реакцията им. Когато излезе на терасата и се обърна да затвори вратата, Рената стоеше точно зад нея.

— Имах нужда от малко чист въздух — каза. — Вътре стана много задушно.

— Да — отвърна Маделин. — Като че ли спря да вали. — Двете излязоха заедно навън. — Свързах се с моите застрахователи, между другото. Относно колата.

Рената леко се намръщи.

— Съжалявам, че вдигнах такава олелия вчера.

— Е, аз съжалявам, че те ударих. Бях твърде заета да крещя на Абигейл.

— Просто се уплаших — каза Рената. — Когато се уплаша от нещо, избухвам. Всеки си има кусури. — Двете се запътиха към групата до парапета.

— Така ли? — възкликна Маделин. — Не е лесно. Аз самата имам много избухлив характер.

Рената изсумтя.

— Мади! — извика Нейтън. — Не съм те виждал тази вечер. Как си? Чух, че съпругата ми разляла питието си върху теб.

Явно и той е пийнал, помисли си Маделин. Иначе не би нарекъл Бони „съпругата ми“ пред нея.

— Имах късмет, че питието беше розово, точно като роклята ми — отвърна Маделин.

— Празнувам щастливата развръзка на кашата, която забърка дъщеря ни — каза Нейтън. — Да пием за Лари Фицджералд от Южна Дакота, а? — Той вдигна чашата си.

— Ммм — каза Маделин и впери поглед в Селест. — Имам странното усещане, че този Лари Фицджералд всъщност живее доста по-близо, отколкото си мислим.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нейтън.

— Уебстраницата на Абигейл ли имаш предвид? — каза Селест. — Тя закри ли я?

Въпросът ѝ прозвуча напълно искрено и точно това я издаде, помисли си Маделин. Селест обикновено говореше уклончиво, сякаш криеше нещо. Точно в момента обаче изглеждаше напълно спокойна и уверена и не избягваше погледа на Маделин. Когато хората лъжеха, избягваха визуален контакт; когато Селест лъжеше, гледаше събеседника право в очите.

— Ти си Лари Фицджералд от Южна Дакота, нали? — попита я Маделин. — Знаех си! Е, не го знаех със сигурност, но имах такова усещане. Беше твърде хубаво, за да е истина.

— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш — спокойно отвърна Селест.

Нейтън се обърна към Селест:

— Ти си дарила сто хиляди долара на Амнести? За да ни помогнеш? Мили боже!

— Наистина не трябваше — обади се Маделин. — Не трябваше да го правиш. Как изобщо ще ти се отплатим някога?

— Божичко! — намеси се Рената. — За какво става въпрос?

— Не знам за какво говориш — каза Селест на Маделин. — Но не забравяй, че ти спаси живота на Макс — и точно това е дълг, който наистина не може да бъде изплатен.

От залата се разнесоха превъзбудени гласове.

— Какво ли става вътре? — огледа се Нейтън.

— О, може и да съм поразпалила някое и друго пожарче — подсмихна се Рената. — Съпругът ми не е единственият, който смята, че е влюбен в нашата бавачка. Жулиет добре се е забавлявала в Пириуи. Как се нарича това на френски? Полиамория? Открих, че си пада по един определен тип мъже. Или по-точно, по един определен тип банкова сметка.

— Рената — каза Селест. — Тази вечер разбрах, че…

— Недей — прекъсна я Джейн.

— …че синът ми Макс е този, който наранява Амабела — продължи Селест.

— Твоят син? — попита Рената. — Но… сигурна ли си? Защото в деня за ориентация Амабела посочи Зиги.

— Напълно сигурна съм — отвърна Селест. — Посочила е Зиги случайно, защото се е страхувала от Макс.

— Но… — Рената все още не можеше да го проумее. — Сигурна ли си?

— Напълно сигурна — повтори Селест. — И съжалявам.

Рената притисна устата си с длан.

— Амабела не искаше да каня близнаците на нейното А парти. Непрекъснато ми го повтаряше, обаче аз просто не ѝ обърнах внимание. Мислех си, че се лигави.

Тя погледна към Джейн. Младата жена смело посрещна погледа ѝ. „Наистина изглежда прекрасно тази вечер“, помисли си Маделин с огромно задоволство и осъзна, че непрестанното дъвчене на дъвка бе спряло през последните няколко седмици, без тя да забележи.

— Дължа ти огромно извинение — каза Рената.

— Дължиш ми го наистина — отвърна Джейн.

— И на Зиги — добави Рената. — Дължа извинение на теб и на сина ти. Толкова съжалявам. Ще… ами… не знам какво да направя.

— Приемам го — каза Джейн и повиши глас. — Приемам извинението ти.

Стъклената врата отново се отвори и отвътре се появиха Ед и Пери.

— Страстите вътре доста се разбушуваха — каза Ед. Грабна няколко от високите столове, наредени до вратата, и ги понесе към групата. — Да се настаним по-удобно, а? Здравей, Рената. Съжалявам, че вчера педалът за газта се е озовал под крака на жена ми в много неподходящ момент.

Пери също донесе няколко стола.

— Пери — каза Рената. Маделин забеляза, че тя вече не раболепничеше толкова пред Пери, когато знаеше, че синът му е тормозил дъщеря ѝ. Всъщност даже звучеше остро, определено. — Върнал си се, радвам се да те видя.

— Благодаря, Рената. И аз се радвам да те видя.

Нейтън протегна ръка.

— Пери, нали? Май не се познаваме. Аз съм Нейтън. Току-що разбрах, че ти дължим страшно много.

— Така ли? — попита Пери. — Защо?

Божичко, Нейтън, помисли си Маделин. Млъкни! Той не знае. Обзалагам се, че не знае.

— Пери, това е Бони — намеси се Селест. — А това е Джейн. Тя е майката на Зиги.

Маделин погледна Селест право в очите. Знаеше, че и двете си мислеха за братовчеда на Пери. Тайната увисна във въздуха помежду им като злокобен аморфен облак.

— Приятно ми е да се запознаем. — Пери се здрависа с двете жени и с вежлив жест ги покани да седнат.

— Очевидно двамата със съпругата ти сте дарили сто хиляди долара на Амнести Интернешънъл, за да измъкнете дъщеря ни от задънена улица — продължи да дрънка Нейтън. И както въртеше на юмрука си перуката на Елвис, тя внезапно изхвърча през парапета и потъна в мрака. — О, мамка му! — Той се надвеси през балкона. — Ще изгубя депозита си в магазина.

Пери свали от главата си собствената си черна перука.

— След известно време наистина започва да сърби — каза той и разроши косата си с върховете на пръстите си, придавайки ѝ момчешка небрежност, а после се настани на един от столовете, с гръб към парапета. Изглеждаше много снажен на високата табуретка на фона на прояснилото се небе и облаците, осветени от пълната луна, която висеше между тях като магически златен диск. По някаква странна случайност всички се бяха наредили в полукръг около Пери, сякаш той беше техен водач. — Какво е това дарение от сто хиляди долара? — попита той. — Да не би да е поредната тайна на съпругата ми? Тя е изненадващо потайна жена, тази моя съпруга. Много потайна. Вижте това лице, същинска Мона Лиза.

Маделин погледна към Селест. Седеше на стола си, кръстосала дългите си крака, с отпуснати в скута ръце. Не трепваше. Изглеждаше като изваяна от камък, като скулптура на красива жена. Беше се извърнала леко и гледаше встрани от Пери. Дишаше ли изобщо? Добре ли беше? Маделин усети как сърцето ѝ се разхлопа. Нещо си идваше на мястото. Парченца от пъзел започваха да оформят картина. Отговори на въпроси, за които дори не подозираше.

Идеалният брак. Идеалният живот. Само дето Селест винаги бе толкова объркана. И леко притеснена. И леко изнервена.

— Освен това тя си мисли, че разполагаме с неограничени финансови средства — продължи Пери. — Един цент не е изкарала сама, обаче знае как да ги харчи.

— Хайде стига! — отсече Рената, сякаш хокаше малко дете.

— Мисля, че се познаваме — каза Джейн на Пери.

Никой не я чу, освен Маделин. Джейн остана права, докато всички останали накацаха по високите столчета. Изглеждаше миниатюрна сред тях, като детенце, което говореше на Пери. Налагаше се да навири брадичка. Очите ѝ изглеждаха огромни.

Тя се прокашля и отново се обади:

— Мисля, че вече сме се срещали.

Пери я погледна изненадано.

— Така ли? Сигурна ли си? — Той чаровно наклони глава. — Съжалявам. Не се сещам.

— Сигурна съм — отвърна Джейн. — Само че тогава ти се представи с името Саксън Банкс.