Горящата стая

10

На сутринта Бош и Сото се срещнаха в отдела, регистрираха се на таблото и веднага слязоха при колата на Бош, за да отидат в лабораторията. Специалистката, на която Бош беше оставил дисковете предишния ден, Бейли Копланд, отначало беше казала, че ще й трябват два дни работа върху трите записа и че срокът включва придвижването на случая напред в опашката поради важността му и интереса на медиите, но тази сутрин му звънна, докато той караше по 101, и му каза, че е попаднала на нещо, което трябва да види веднага.

По пътя двамата почти не споменаха предишната нощ и тайното разследване на Сото. Бош веднага беше разбрал мотивите й. Самият той се беше захванал навремето да разреши случай от собственото си минало. Затова й каза, че ще й помогне, но че трябва да се направи по правилата. След по-малко от година щеше да излезе от системата и щеше да прибере тлъста сума при окончателното си пенсиониране, така че изобщо нямаше да се учуди, ако управлението не използва и най-малката простъпка, за да го уволни и да си спести парите. Каза на Сото, че ако успеят да измислят план, който да доведе до официалното прехвърляне на случая Бони Брай на тях, ще й помогне в решаването му, но в същото време я предупреди, че работата по чужд случай е опасно начинание — както за самата нея, така и за него.

Отделът за анализ на аудио-визуални данни се намираше на третия етаж на областната лаборатория. Копланд ги чакаше в една стаичка с режисьорски пулт и стенен дисплей, съставен от множество екрани. Помещението беше полутъмно и малко, но Копланд беше успяла да вкара два допълнителни стола за Бош и Сото.

— Благодаря, че дойдохте рано — каза тя. — Ще ви покажа на какво попаднах и после си отивам у дома.

— Да не си работила цяла нощ? — попита Бош.

— Да. Стана ми интересно и не можех да се откъсна.

— Благодаря ти. Да видим с какво разполагаш.

Пултът беше висок, а Копланд беше дребна. По време на демонстрацията остана права, но въпреки това седящите зад нея Бош и Сото виждаха без проблем екраните.

— Добре, нека да го пуснем веднъж и после ще се върнем. Първо написах програма за триангулиране на трите записа. Таймерът поне на една от камерите е неточен, така че определих времето по едно нещо, което го има на всеки запис.

Тя натисна копче на пулта и три от екраните пред тях оживяха — показваха площада или улиците от различен ъгъл. Почти веднага след това Копланд натисна друго копче и картините замръзнаха. Тя посочи централния екран, който показваше записа от музикалния магазин.

— Виждате форда, който минава покрай магазина. Същата кола се появява на всички записи.

Посочи я на другите екрани. Бош виждаше, че качеството на картината е по-добро от предишния ден — Копланд беше обработила записите.

— Като калибрираме трите записа според движението на колата, можем да пуснем и трите едновременно. А сега да гледаме.

Тя натисна копчето и видеото продължи. Трите екрана бяха плътно един до друг, така че на Бош не му беше трудно да ги следи едновременно. Копланд беше намерила триангуларната точка — форда — повече от минута преди стрелбата, така че те гледаха и чакаха, докато най-сетне видяха как Мерсед се просва от масата на земята и другарите му се разбягват.

— Добре, сега да погледнем на забавен кадър — каза Копланд. — Кажете ми какво виждате.

Пусна записа отново. Вниманието на Бош беше насочено основно към централния екран, който показваше седящия на масата Мерсед. Това беше най-ясният запис и единственият, който показваше жертвата. Беше зловещо да го гледаш на забавен кадър и да знаеш какво предстои. Сото, която досега не беше гледала записите, се наведе напред.

Бош се опита да гледа трите екрана едновременно в момента на прострелването, но не видя нищо, което да привлече вниманието му.

Копланд спря записа и попита:

— Е, видяхте ли го?

— Какво да видим? — попита Бош.

Копланд се усмихна.

— Хайде да ги обърнем.

Въведе команда и картините от трите камери смениха местата си. Сега първият и централният екран показваха картината от камерата на паркинга на ресторанта „Покито Педро“.

— Гледайте сега.

Отново пусна видеото на забавен кадър и Бош продължи да гледа централния екран. Макар да беше по-ясен, отколкото на лаптопа, образът си оставаше зърнест изглед към улицата и Мариачи Плаза от две преки разстояние.

— Ето там — каза Сото. — Видях го.

— Какво видя?

— На прозореца.

И посочи един прозорец на втория етаж на хотел „Бойл“. Беше в сянка.

— Добро око — отбеляза Копланд. — Да го видим пак.

Тя пусна отново частта и този път Бош гледаше само прозореца, който беше посочила Сото. Зачака и в мига на стрелбата видя в него да проблясва малко светло петънце. Копланд спря записа.

— Това ли? — попита Бош.

— Да — каза Копланд. — Не забравяй, че записите от повечето охранителни камери, особено отпреди десет години, са окастрени с цел спестяване на дисково пространство. Този запис е десет кадъра в секунда.

— Значи твърдиш, че малката светла точица е изстрел?

— Именно. Камерата е хванала само толкова, но е достатъчно. Куршумът е дошъл от този прозорец.

Бош впери поглед в замръзналата картина на екрана. Знаеше, че вече няма нужда от изчисляване на траектории. Куршумът беше изстрелян от стая на втория етаж на хотел „Мариачи“.

— Това е, което открих — каза Копланд.

Въведе команди, които увеличиха централния образ, насочи картината към прозореца и всички се загледаха в бялата точка на тъмен фон.

— Трябва да вземем записите на хотела, Хари — каза Сото.

Бош кимна.

— Разрешително за обиск? — попита тя. — За да бъде всичко чисто?

Бош отново кимна.

— Не съм свършила — каза Копланд.

Подреди картините така, че Мерсед отново да е в центъра, след което сложи изолиращ кръг около един от членовете на групата. Не беше Мерсед, а един от стоящите прави. Тромпетистът. Копланд пусна записа и кръгът започна да го следи — останалата картина беше леко размазана.

— Наблюдавайте го — каза тя.

Бош се подчини и изгледа отново прострелването, но този път виждаше само реакцията на тромпетиста. Той бързо се махна и изчезна от кадър.

— Добре де. — Бош явно не виждаше онова, което се искаше от него. — Какво гледаме?

— Две неща — рече Копланд. — Първо, реакцията му. Тя няма нищо общо с изчистването на картината. Просто говоря за реакцията му. Гледайте другите.

Премести изолиращия кръг върху един от другите и отново пусна записа. Този път вниманието беше насочено към акордеониста, който седеше точно до Мерсед. Човекът видя как Мерсед се катурва назад и започна да се усмихва, вероятно защото си беше помислил, че другарят му прави някакъв номер. Но после видя как китаристът се снишава под масата и също клекна и се натика отдолу.

— А сега китаристът — каза Копланд.

Кръгът се премести върху изправения мъж, с китарата. Когато Мерсед залитна, отначало той също се обърка, но после разбра какво става и се скри под масата, като използва китарата си като щит.

— Дай да видим пак тромпетиста — каза Бош.

Гледаха мълчаливо.

— Пак — каза Бош.

Копланд пусна записа отново.

— Добре — каза Бош. — Дай сега всичко без изолиране.

Когато записът свърши, той продължи да зяпа екрана.

— Разбра ли какво имам предвид? — попита Копланд. — Нямам предвид, че побягна. Това е съвсем разбираемо.

— Мислите, че е знаел за предстоящата стрелба ли? — попита Сото.

— Не знам — отвърна Копланд. — Искам да кажа, че той не показва абсолютно никакво объркване. А чист инстинкт за бягство. Сякаш веднага е разбрал, че Мерсед е прострелян, а другите са схванали със закъснение.

Бош кимна. Добро наблюдение, което му беше убягнало при многото преглеждания на записа вчера. Тогава се беше съсредоточил само върху Мерсед и не бе обърнал достатъчно внимание на другите от групата.

— Кой е той? — попита Бош.

— Тромпетистът? Май Охеда — отвърна Сото. — Анхел Охеда. Именно той е посочил в показанията си, че е побягнал.

— Добре, а сега да поговорим за позицията на господин Охеда — каза Копланд. — Благодарение на триангулацията успях да направя цифров модел на стрелбата. Груб е, защото реших, че е по-добре да предпочета скоростта пред качеството.

Тя въведе команди и изключи всички екрани без централния. После зареди груба анимационна версия на стрелбата, гледана откъм музикалния магазин. Членовете на групата бяха като от кибритени клечки, с букви към тях. Мерсед беше отбелязан с А, а Охеда — с Б.

— Програмата измерва специални градации и точно пресъздава многоизмерна анимация, която можем да манипулираме.

Започна да работи с клавиатурата и мишката. Картината мина през витрината на магазина и приближи четирите фигури на и около масата. Копланд щракна команда и възпроизведе прострелването на забавен кадър: траекторията на куршума беше отбелязана с червена линия, която прекоси екрана и улучи седящия на масата „Мерсед“.

— Да го пуснем пак, но с изглед отгоре — каза Копланд.

Картината се измести така, че сега гледаха надолу към масата. Копланд пусна симулацията, куршумът отново пресече екрана като червена линия и улучи Мерсед. В момента на удара фигурата на тромпетиста Охеда се втурна зад масата. Ясно беше, че ако куршумът не беше улучил Мерсед, щеше да порази именно него.

— Леле! — възкликна Сото.

Копланд пусна още две симулации. Първата беше отново отгоре, но този път от по-голяма височина и обхващаше целия площад, съседните улици и хотел „Бойл“. На нея се виждаше как червената линия на куршума прекосява екрана от хотела до масата за пикник и отново показва убедително, че Мерсед е спрял куршума преди той да улучи Охеда.

Последната симулация показваше хоризонтално пътя на куршума от хотела до масата. Копланд спря програмата в момента, когато куршумът улучи фигурата на Мерсед. След това я пусна за втори и трети път, преди да я остави да продължи докрай.

— Ще трябва да поговорите с момчетата от оръжейната лаборатория за траектории и тъй нататък — каза тя. — Но като се погледне това, може да се види, че ако фигура Б е била следена с оптичен мерник, стрелецът е можел да стреля преди да осъзнае, че фигура А, жертвата, е на линията на стрелбата.

Бош кимна.

— Тунелно зрение. Някои го наричат „мерникова слепота“. Виждаш единствено мишената.

Стана. Беше твърде възбуден, за да седи на едно място.

— Тромпетистът — каза той. — Трябва да го намерим.

Копланд взе един диск в пластмасова кутия от работната маса и го даде на Сото.

— Направих копие на анимацията. Надявам се да ви е от полза. Ще направим по-подробен модел, ако се наложи да се покаже в съда.

Сото кимна и взе диска.

— Благодаря.

— Бейли, иди да се наспиш — каза Бош. — Заслужила си го.