Горящата стая

27

Във вторник следобед Бош и Сото останаха в чакалнята на седемнайсетия етаж на Окръжна прокуратура двайсет минути, преди да се срещнат с прокурор. Бош си помисли, че чакането се дължи на изричното му искане със случая им да се заеме Джон Люин. Само че не получиха Люин. Вместо него ги прие някакъв млад перко, Джак Боланд, който гордо държеше харвардската си диплома окачена на стената на кабинета си с размери три на три метра. Беше само по риза след натоварената с приемане на случаи сутрин, а сакото му висеше на закачалката на вратата. Бош и Сото седнаха в поставените един до друг столове пред бюрото.

— Не сме тук официално — каза Бош.

— Какво искате да кажете? — попита Боланд. — Аз завеждам случаи. Така че хайде да го направим.

— Не знаем дали сме готови. Точно това искам да разбера от вас. Но не искам да записвате срещата или да я приемате като искане за завеждане, защото ако отхвърлите случая и по-късно го внесем отново, защитата ще извади това пред съдебните заседатели и ще оповести, че случаят първоначално е бил отхвърлен от Окръжна прокуратура. Така че нека просто кажем, че сме тук само за съвет.

Боланд се отдръпна в стола си, сякаш се дистанцираше от детективите и случая им.

— В такъв случай не мога да ви отделя много време. Имам още дела за вписване. В края на деня тук се гледа точно това. Ако не завеждам достатъчно дела, няма да получа мястото в съдебната зала, за което кандидатствам.

— Само че трябва да заведете добри дела. Ако завеждате глупости, изобщо няма да видите съдебната зала.

— Вижте, защо просто не ми кажете каквото сте дошли да ми кажете, за да продължа със следващото дело? Чакалнята е пълна с детективи, които искат да заведат дела. Знам, че за вас двамата това може да е изненадващо, но ако искате вярвайте, подобни неща наистина се случват.

На Бош му се прииска да се пресегне през бюрото и да сграбчи Боланд за тънката му лилава вратовръзка, но успя да се овладее. Като се редуваха със Сото, двамата започнаха да разказват на младия обвинител с какво разполагат, включително голямото развитие от сутринта — че другите две оръжия, намерени скрити в работната маса на Дейвид Уилман, според Гън Чун са свързани с убийства в Лас Вегас и Сан Диего. Едното преди прострелването на Мерсед, а другото след него. Освен това пръстовите отпечатъци от оръжието, с което бе убит Мерсед, отговаряха на тези на Дейвид Уилман.

Когато приключиха, Боланд отново се облегна назад, започна да потраква с химикалката си издадената си брадичка и се замисли над историята, която бе чул току-що.

— Значи имате наемен убиец от онова ловно ранчо и оръжия, които го свързват с три убийства — каза той. — И абсолютно никаква връзка между убийствата?

Бош поклати глава.

— Освен тази, че притежава и трите оръжия ли? Не. Жертвата във Вегас е някакъв рапър диджей, надупчен с картечница в колата си в стил Тупак Шакур. Полицията приела, че убийството е свързано с вражда между банди, но най-вероятно е било резултат на провалена бизнес сделка. В Сан Диего пък мъж убил жена си заради застраховката. Така било предположено навремето, но заподозреният има алиби и ченгетата нямаха никакви улики — докато не им се обадихме днес.

Боланд за момент престана да се потупва по брадичката.

— Ами мечът?

— Засега нищо за него.

— Някаква представа как тези хора са знаели да се обърнат към Уилман? Да не е пускал обяви в интернет или нещо такова?

— Още не знаем, но въпросът вече се проучва.

Боланд кимна, после попита:

— Между другото, имахте ли разрешително да търсите оръжията?

— Не — отвърна Бош. — Бяхме поканени да ги потърсим от сегашните собственици на имота.

Боланд се намръщи.

— Въпреки това е трябвало да си извадите разрешително, та всичко да е чисто.

— Чисто е — настоя Бош. — Дамата няма нищо общо със случая. Купили са къщата на Уилман преди шест години. Защо ни е разписано от съдия разрешително да претърсим гаража, когато тя самата ни покани да го направим и оръжията, които открихме, очевидно са били скрити от предишния собственик?

— Защото при колебание го вадите. Винаги трябва да се носи разрешително. Стига, детектив. Това е основно правило.

— Нямаше никакви колебания. Претърсването беше съвсем чисто. Сигурен ли сте, че сте завършили Харвард?

Лицето на Боланд стана алено.

— Детектив, знаете ли кое е другото основно правило? — успя да попита той. — Никога не обиждайте прокурор, когато искате да заведете дело.

— Ако действахте като прокурор, нямаше да има никаква обида. Освен това не съм искал да заведете дело. Попитах ви какво ни липсва, от какво имаме нужда. А не да пикаете върху онова, с което вече разполагаме.

Сото сложи ръка върху ръката на Бош в опит да го укроти. Боланд вдигна ръка, за да успокои обстановката.

— Вижте — каза той. — Да започнем отначало. Каквито и да са детайлите от претърсването, приемаме ги. Мисля, че имате доказателства срещу мъртъв наемен убиец. Само че не разполагате с нищо срещу Брусард или когото и да било другиго. Абсолютно нищо.

— Жената на Брусард е имала връзка с набелязаната жертва — каза Сото.

— Кой го твърди? — попита Боланд.

— Разполагаме със свидетеля и версията му се връзва — отвърна тя. — Освен това човекът, който е стрелял, е бил бизнес партньор на Брусард. Били са първи приятели още от гимназията. Нима твърдите, че това не е достатъчно?

Боланд остави химикалката и се наведе напред.

— Сериозно ви казвам, не е достатъчно. Ако заведете дело с това, с което разполагате, можете да сте сигурни, че ще се случат някои неща. Първо, можете да сте сигурни, че Брусард ще извади желязно алиби. Обзалагам се, че е бил в друг щат и поне десет свидетели ще го потвърдят. Типове като него действат по този начин. Второ, можете да очаквате, че жена му ще отрече всичко — връзката с онзи Охеда, твърденията, че съпругът й е способен на подобни неща. Тя ще е твърд свидетел на защитата. И трето, можете да очаквате, че вашият свидетел Охеда ще се огъне още преди да се изправи пред съда. Ще го пипнат преди вас и ще го купят или сплашат. Или едното, или другото.

Сото поклати безсилно глава. Боланд продължи да разпердушинва случая.

— Не разполагате с нищо, което да доказва, че Брусард е помолил или платил на Уилман да направи това. Както казах, бихте могли да осъдите Уилман, но той е мъртъв. Трябва ви пряка връзка между Брусард и престъплението, а не само това, че Брусард и Уилман са се познавали от училище. Подобни факти не струват и пукната пара в съда.

— Ами смъртта на Уилман? — попита Бош.

Боланд сви рамене.

— Окръг Ривърсайд го е определил като нещастен случай. Според анализа на място е било нещастен случай. Ако не можете да докажете противното, това няма да помогне. Може би дори няма да бъде допуснато до съда.

— Ами споразумението между Брусард и вдовицата на Уилман? Имаме ли някакви шансове да се запознаем със съдържанието му?

— Най-вероятно не. Намерените оръжия нямат нищо общо със споразумението, нали?

Бош с неохота поклати глава. Никой не иска да му се казва, че остава с празни ръце — особено когато му се казва от някакъв надут боклук. Но Бош най-сетне можеше да отдели дразнещата самоличност на Боланд от онова, което казваше. Разбираше, че младият прокурор най-вероятно е прав. Все още не разполагаха с достатъчно доказателства. Сото се канеше да възрази на отхвърлянето, но този път Бош постави ръка върху нейната, за да я спре, и попита:

— Е, в такъв случай какво ни трябва?

— Ами, подписаното самопризнание винаги е добре дошло — отвърна Боланд. — Но ако трябва да сме реалисти, бих искал някой или нещо, което ни вкарва вътре в заговора. Жалко, че Уилман е мъртъв, защото можехме да изправим двамата основни герои един срещу друг и да си поиграем на „кой ще проговори пръв“. Но по очевидни причини това няма как да стане.

Бош разбираше, че Боланд улучва право в целта. Мисълта, че Брусард може да се окаже недосегаем по обвинение в прострелването на Мерсед, беше потискаща.

— Добре — каза той. — Ще видим какво можем да направим.

— Успех. Повярвайте ми, не обичам да съсипвам дела. Предпочитам да ги завеждам. Но както казахте в самото начало, трябва да завеждам добри, печеливши обвинения, в противен случай ще остана в тази мъничка стая до края на кариерата си.

Бош стана. Колкото и неприятен да беше Боланд, самоувереността му, самообладанието му и умението му да предвижда и да чертае стратегии за обвинение щяха да го превърнат в солиден прокурор, когато най-сетне се появи в съдебната зала.

Тръгнаха по Спринг Стрийт към Дирекцията на полицията. Следващата им спирка щеше да е кабинетът на капитана — той и лейтенантът отдавна чакаха новини по случая. Бош знаеше, че предвид реакцията на Боланд на усилията им дотук тази среща също не се очертава розова. Сутринта капитан Краудър му бе казал, че се намира под силен натиск от десетия етаж и иска резултати. Бош беше поискал срок до края на деня и сега се намираха в момента, когато Краудър го чакаше, защото десетият етаж чакаше него.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Сото.

— Мисля, че ще успея да се справя и сам — каза Бош.

— Какво ще им кажеш?

— Още не съм сигурен. Как ти се струва да им кажа, че ще подложим Брусард на малко натиск, за да видим реакцията му?

— Какъв натиск?

— Още мисля. Може би да почукаме на вратата му. Или пък да пуснем нещо във вестника.

— Ще почукаш на вратата му и той най-вероятно на мига ще поиска адвокат.

— Ако го направи, значи има нещо гнило.

— А какво ще се казва в историята във вестника?

— Не знам. Може би, че имаме заподозрян. Без да споменаваме имена. Може да оповестим, че разполагаме с оръжието на убийството.

— Така Брусард със сигурност ще научи, че сме близо.

— И точно тук е рискът. Искаме ли да си показваме картите по такъв начин? Това е отчаян ход. А ние отчаяни ли сме вече? Не знам.

Изобщо не му харесваше идеята да действа отчаяно. С подобен ход предаваш инициативата в ръцете на друг. Подобен ход означава да изгубиш контрол над разследването — да намесиш медиите, което винаги е рисковано, и да чакаш заподозрения да реагира, което никога не е гарантирано и не може да се очаква със сигурност.

Беше виждал как подобен ход сработва чудесно. Беше виждал и как води до катастрофа. Веднъж имаше случай, при който водещият екип реши да подхвърли история, според която разследването е на път да спипа заподозрян сериен изнасилвач и убиец. Разгласиха улика, която със сигурност щеше да покаже на заподозрения, че са се насочили точно към него — че издирваният е уважаван съпруг и баща, с добра чиновническа работа. Обажданията на 911 не закъсняха. Мъжът хвана шефа си и го натика в един килер, като опря ножица във врата на заложника си. Полицията се намеси, но не успя да предотврати убийството и последвалото самоубийство. Просто нямаше начин да се каже какво ще се случи, ако Брусард научи, че разследването на Мерсед се насочва към него.

Бош си помисли за мероприятието за събиране на средства, което щеше да се проведе довечера в „Бевърли Хилтън“. Биха могли да понатиснат Брусард там, без да им се налага да разчитат на медиите. Най-малко щяха да видят отблизо човека, за когото смятаха, че стои зад прострелването на Мерсед.

— Каквото и да направиш, Хари, аз съм с теб — каза Сото.

— Какво ще правиш довечера?

— Довечера ли? Не знам. Искаш да идем в дома на Брусард ли?

— Не. Ще има набиране на средства, което ще се състои извън къщата му. Мислех да отида просто за да го видя, а може би да го оставим и той да ни види. Мога да използвам това, за да изкопча още един ден от Краудър. Да му кажа, че ще се видим утре.

— Звучи добре. Съгласна.

— Е, добре тогава.

Изминаха остатъка от пътя в мълчание.