Горящата стая

38

Предизборният екип на Зеяс за губернаторските избори отваряше нови офиси на Оливера Стрийт до Авила Адоб, най-старата жилищна сграда в Лос Анджелис. Целеха се в метафората да започнат кампанията точно там, където е бил основан градът. Започваше поредното ново начало, не само за Лос Анджелис, но и за цяла Калифорния. В щабквартирата кипеше оживена работа, подреждаха се бюра, инсталираха се телефони. Доброволци, работещи за кандидата за губернатор, сновяха из трите помещения под ръководството на водачката на екипа, която беше затъкнала молив зад ухото си. Бош влезе в основното помещение и попита жената с молива дали Конър Спивак е някъде тук. Тя изгледа за момент Бош и двамата мъже с него, после реши да не ги пита по каква работа идват и извика:

— Конър! Имаш посетители.

— Тук съм — обади се отнякъде шефът на щаба.

Жената взе молива и посочи една от двете врати в задната част. Бош тръгна натам и влезе в по-малка стая, в която вече беше сложено бюро, зад което се беше настанил удобно Спивак. На стената зад него се мъдреше копие на плаката „Всеки е от значение“, който Бош беше взел от „Бевърли Хилс Хилтън“ по-рано през седмицата. Последният човек от групата на Бош затвори вратата.

— Детектив Бош, ама че изненада — каза Спивак.

— Нима? — отвърна Бош.

— Да, но приятна. Кого водите? Двама от най-добрите полицаи на Ел Ей ли?

Бош се обърна последователно към спътниците си и представи детективи Родригес и Рохас.

— Може би ги помните. Те са първоначалните следователи по случая Мерсед.

— О, да, мисля, че ги помня — каза Спивак. — Значи имате новини по случая, които да споделя с кмета?

Бош кимна и каза:

— Новината е, че ще трябва да си потърсите друго финансиране за кампанията.

Спивак го погледна объркано.

— Така ли? И защо?

— Защото Чарлз Брусард написа последния си чек — отвърна Бош.

Объркването се смени със скептицизъм.

— Не съм сигурен какво искате да кажете с това, но…

— Искам да кажа, че е мъртъв.

Бош зачака реакцията, но Спивак успя да запази непроницаема физиономия. Тогава Бош каза следващата новина, която гарантирано щеше да промени това.

— И освен от алтернативно финансиране кметът ще има нужда от нов началник-щаб. Арестуван сте, Спивак. За съучастничество в убийство.

Спивак избухна в смях, после рязко спря.

— Това си го биваше, детектив.

Бош не се смееше.

— Станете, моля — каза той.

— Какво? — слиса се Спивак. — Сериозно ли говорите?

— Абсолютно сериозно. Станете.

— Не може да бъде. На какви основания ме арестувате?

— На основание, че преди десет години служителка на Чарлз Брусард ви е казала, че е чула Брусард и човек на име Дейвид Уилман да обсъждат прострелването на Орландо Мерсед, извършено от Уилман по искане на Брусард.

Бош посочи мъжете, стоящи от двете му страни.

— Вместо да предадете тази информация на разследващите детективи, вие сте я премълчали и сте я използвали да изнудвате Брусард да финансира богато и непрекъснато кампаниите на Армандо Зеяс.

Спивак отново се изсмя, но този път в смеха му се долавяше нервна нотка.

— Това е пълна лудост! Безумие. Но дори да е вярно, няма никакво съучастничество. Не съм юрист, но въпреки това го знам. Ще станете за смях в съда.

— Може би — каза Бош. — Ако ставаше въпрос за случая Мерсед. Само че не става. Разполагали сте с информация, която би довела до арестуването на Брусард и Уилман. Ако това бе станало тогава, Уилман нямаше да е на свобода, за да убие трийсет и осем годишна домакиня в Сан Диего седем месеца след прострелването на Мерсед. Помогнали сте за това поръчково убийство и заради това сте арестуван за съучастничество. А сега станете. Няма да ви подканвам повече.

Бош заобиколи бюрото от едната страна, а Родригес от другата. Спивак бързо стана и вдигна ръце, сякаш искаше да отблъсне проблема. Детективите го сграбчиха и грубо извиха ръцете му зад гърба. Бош кимна на Родригес и той закопча арестувания, а Рохас извади картонче от джоба на палтото си и започна да чете на Спивак правата му.

— Разбирате ли правата, както ви ги прочетох? — попита накрая.

Спивак не отговори. Сякаш беше изпаднал в някакъв вътрешен унес, докато се мъчеше да схване ситуацията.

— Разбирате ли ги? — излая Рохас.

— Да, разбирам ги — каза Спивак. — Вижте, Бош, я стига. Можем да измислим нещо, нали?

— Не знам — отвърна Бош. — Можем ли?

— Искам да кажа, не съм аз онзи, когото искате, нали?

— Не знам. Изглеждате ми напълно подходящ. Брусард е мъртъв. Уилман е мъртъв. Оставате вие.

Спивак закрачи из стаята, погледът му шареше от Бош към Родригес, после към Рохас и обратно към Бош.

— Мога да ви дам Зеяс — отчаяно каза той. — Той знаеше. Знаеше всичко и го одобри.

— Имате ли доказателства, или просто говорите? — попита Рохас.

— Имам имейли и меморандуми — бързо отвърна Спивак. — Записвах всичко, за всеки случай.

— Ами видео– или аудиозаписи? — попита Родригес.

— Не, но мога да ги осигуря. Мога да сложа микрофон. Ще отида при него и ще му кажа, че Брусард е мъртъв и сме застрашени от разобличаване. Ще го запиша. Звук, камера, каквото кажете. В момента той е в дома си в Ханкок Парк, току-що разговарях с него. Можем да приключим преди новината да се е разпространила. Какво ще кажете? Него искате, не мен.

Бош кимна на Родригес и той пристъпи да свали белезниците на Спивак. Нещата се развиваха точно така, както се бяха надявали. Арестът беше блъф. Спивак със сигурност бе извършил морални престъпления, но повдигането на обвинение за съучастничество в убийство щеше да бъде много пресилено. Затова целта на Бош беше да си осигури съдействието му.

След като свалиха белезниците, Бош постави ръка на рамото на Спивак и леко го побутна към стола зад бюрото му. Самият той седна небрежно на самото бюро и погледна надолу към него.

— Ще ти дадем само един шанс.

— Няма да прецакам нещата — отвърна Спивак. — Обещавам.

— Направиш ли го, пак стоварваме всичко върху теб. Ясно ли е?

— Обещавам, ще ви го поднеса на тепсия.

— А сега ще излезем, сякаш сме провели приятелска среща и всичко е супер. Никой не бива да заподозре абсолютно нищо. Ще отидем на паркинга при Юниън Стейшън и ще те чакаме там. Имаш петнайсет минути да кажеш на подчинените си, че отиваш на среща с кандидата, след което идваш при нас. Ако не се появиш, дано да те чака самолет с пълни резервоари. Защото ще те погнем.

— Знам. Ще дойда, ще дойда. Обещавам.

— Добре. Ще те закараме в Окръжна прокуратура, където ни чака човек да структурира споразумението и да ти каже какво очакваме и какво ще получиш в замяна.

— Значи сте знаели? Знаели сте, че ще се споразумея?

— Нека просто кажем, че имахме план. Ако искаш голямата риба, започваш с малката. Още ли си съгласен, Спивак?

— Съгласен. Да го направим.

— Петнайсет минути. Не закъснявай.

Бош стана от бюрото и погледна над главата на Спивак. Заобиколи го, съдра плаката от стената и го захвърли на пода.