Горящата стая

37

Веригата не се оказа никакво препятствие — Бош се справи с нея с лекота и влязоха. Минаха покрай контейнерите и през складовото пространство до стоманена врата в дъното. Бош натисна дръжката. Не беше заключено. Обърна се към Сото и я попита:

— Готова?

— Готова.

Бош извади пистолета от кобура и го задържа опрян до бедрото си. Сото последва примера му. Бош отвори вратата и се озоваха на терасата с басейна във форма на бъбрек, който Бош беше видял от наблюдателната платформа. Нямаше никого, но той видя чаша с питие с лед на масичка до шезлонг. До нея имаше пепелник и пакет цигари, както и евтина запалка.

От това ниво нямаше вход към къщата. Бетонни стъпала водеха към първия от трите стъпаловидни балкона, изкачващи се по склона. Бош погледна нагоре и не видя никого на балконите. Тръгнаха напред, насочили пистолетите към стълбите.

На първия балкон имаше маса с чадър, редица френски врати и друго външно стълбище до следващото ниво. Завесите зад вратите бяха дръпнати настрани и Бош видя голяма спалня, която изглеждаше празна. Тръгна покрай вратите, като проверяваше дръжките, докато не откри една отключена. Отвори я, като очакваше всеки момент да се включи аларма.

Нямаше никаква аларма. Единствено гласове от вътрешността на къщата.

Бош влезе, следван от Сото. Докато прекосяваха стаята, гласовете зазвучаха по-силно. Единият беше гневен, но не се разбираше какво казва. Дизайнът с неизмазания бетон отвън се пренасяше и вътре, голите стени на стаите създаваха разнопосочно ехо и правеха думите неразличими. Единственото, което Бош можеше да разбере, бе, че някакъв мъж вика на жена и че жената едва успява да каже нещо в своя защита.

Минаха бързо през спалнята и излязоха в коридор, водещ към друга спалня, асансьор и стълбище. Гласовете идваха отгоре, така че Бош тръгна по стълбището, следван от Сото.

Излязоха на средното ниво на къщата и отново се озоваха в коридор с три врати. Гласовете идваха от стая с отворена врата и сега думите се различаваха по-ясно.

— Какво им каза? — прогърмя мъжкият глас.

— Не съм — отвърна жената. — Не…

Чу се плясък на плът върху плът. По-скоро шамар, отколкото юмрук. Бош набра скорост и нахълта в стаята, вече с вдигнат напред пистолет.

Тъмнокоса жена държеше едната си ръка на бузата, а с другата се подпираше на едно бюро, докато се изправяше от пода. Не носеше униформа, но на кръста й беше завързана престилка. Обърнат с гръб към вратата мъж се извисяваше заплашително над нея. Беше поне два пъти по-едър от жената. На широкия му гръб се кръстосваха презрамки. Това беше Брусард. Докато жената се изправяше, той вдигна дясната си ръка да я удари отново. Бош видя, че държи нещо черно.

— Моля ви! — проплака жената.

— Кажи ми! — кресна той.

— Полиция! — извика Бош. — Спрете!

Внезапно два изстрела отекнаха силно от бетонните стени, сякаш идваха от всички посоки. Куршумите улучиха Брусард точно над кръстоската на презрамките. За момент гърбът му се изви на дъга от удара, а после ръката му се отпусна безжизнено и той се свлече на пода. Бош знаеше, че гръбнакът му е раздробен и цялата инфраструктура на тялото му се е сринала за миг. Предметът, който държеше, беше паднал на пода до него. Оказа се телбод, който бе грабнал от бюрото в яростта си.

Бош погледна пистолета си. Не беше сигурен дали не е стрелял той. После се обърна към Сото, която държеше оръжието си с две ръце, с пръст на спусъка. Тя беше стреляла.

Крясъкът на притисналата се в бюрото жена отново насочи вниманието му напред. Загледана надолу към Брусард, тя вдигна ръце към лицето си и издаде звук, който започна тихо и дълбоко в гърлото й и премина в пронизителен писък.

— Люси! — извика Бош. — Прибери пистолета и я изкарай оттук.

Сото мина покрай него, докато връщаше пистолета в кобура, след което заобиколи тялото на Брусард. Внимателно хвана жената за ръката и рамото и я поведе към изхода. Бош не откъсваше поглед от Брусард.

— Прибери я на сигурно място и бъди готова за жена му — каза той. — Ще дойде всеки момент.

— Разбрано — отвърна Сото.

Бош пристъпи напред и клекна. Очите на Брусард бяха отворени и се движеха.

Бош прибра оръжието си и се наведе напред.

— Брусард, чуй ме. Няма много време. Няма да прескочиш трапа. Искаш ли да направиш предсмъртно заявление? Имаш ли да ми кажеш нещо?

Брусард отвори уста, но не каза нищо. Само мигаше. Бош изчака малко, после опита отново.

— Накарал си Уилман да простреля Мерсед, нали? И после си го убил. Признай го, Брусард. Това е краят. Изчисти съвестта си и си иди с мир.

Устните на Брусард се раздвижиха и Бош чу как въздухът излиза от дробовете му. Умираше. Бош се наведе още повече и чу шепота му.

— Майната ти.

Бош се дръпна, погледна го и опита още веднъж.

— Зеяс знае, нали? Прислужницата ти му е казала. Помислила си е, че ще получи наградата. Само че Зеяс е използвал информацията, за да те изнудва. Само кимни, ако съм познал.

Лицето на Брусард се напрегна, сякаш се канеше да се усмихне. После отново зашепна. Бош се наведе и обърна ухо към устата на умиращия.

— Нищо не си разбрал. Ти…

Бош зачака абсолютно неподвижно, но това беше всичко. Накрая завъртя глава да погледне Брусард и видя, че очите му са изцъклени и неподвижни. Беше мъртъв.

Бош се изправи. Огледа се. Намираше се в домашния офис на Брусард, ако можеше да се съди по снимките на стените, които го показваха в компанията на различни политици и знаменитости. Отиде до бюрото да разгледа нещата на него. Видя айфон върху някакви документи. Извади ръкавица от джоба на сакото си и си я сложи.

Телефонът не беше защитен с парола. Извика списъка на последните позвънявания и видя, че само преди петнайсет минути Брусард е получил повикване — името беше просто Мария. Както и беше предположил, жената на Брусард му се беше обадила след сблъсъка с Бош и Сото в супермаркета. Грешката им беше задействала нещата. Брусард беше натиснал прислужницата в опит да разбере какво знае тя и на кого е казала.

Бош и Сото бяха направили останалото. Грешката им да се съсредоточат върху съпругата вместо върху прислужницата ги бе лишила от шанса да арестуват Брусард и вероятно да измъкнат признания от него, разкривайки ролята на Зеяс.

Бош остави телефона на бюрото, излезе от стаята и затвори вратата. Знаеше, че трябва да докладва за стрелбата, но искаше да изчака.

— Люси?

— Тук.

Гласът й дойде от една от другите стаи на средното ниво. Бош отвори вратата първо на баня, после на домашен театър с два реда меки фотьойли. Сото стоеше пред прислужницата, която бе седнала на първия ред. Дръпна се, даде знак на Бош да я последва в коридора и каза:

— Алисия, стой тук. В коридора съм.

Излезе и затвори вратата, за да могат да поговорят насаме. Погледна Бош с безпокойство.

— Той мъртъв ли е?

Бош кимна. Сото пребледня.

— Спокойно — каза й той. — Беше добро попадение. Той се канеше да я удари. Ти направи онова, което трябваше, Лусия. Добре ли си?

— Какво беше онова? Какво държеше?

— Телбод.

— Телбод! Ох, Господи…

— Няма значение какво е било. Щеше да я удари и можеше да я убие. Ще се оправиш ли?

— Мисля, че да. Просто всичко стана толкова бързо… Не като миналия път.

— Е, ще се оправиш. Ами прислужницата? Тя как е?

— Казва се Алисия Наваро. Призна, че тя се е обаждала. Каза, че някой се обадил на Брусард — знаем, че най-вероятно жена му — и той побеснял и й се нахвърлил. Искал да разбере с кого е говорила.

— Каза ли, че се е уплашила за живота си?

— Определено.

— Добре. Попита ли я за кмета? За Зеяс?

— Тъкмо стигах дотам. Но тя каза, че никога не е разговаряла и не се е срещала с него. А със Спивак. Преди десет години разговаряла със Спивак за наградата. Каза, че била в къщата и чула Брусард и приятелят му Уилман да си говорят за стрелбата на Мариачи Плаза. Така разбрала, че е той. Объркала се, когато Зеяс обявил наградата, и се опитала да се обади на него вместо на полицията. Вместо него й вдигнал Спивак. Тя каза, че той приел информацията, но не видяла никаква награда. После Спивак я заплашил. Казал й, че ще се изложи на опасност, ако проговори. Че ако каже и една дума, ще депортират цялото й семейство.

— Мръсна гадина — каза Бош. — Затраял си е, защото не са имали сметка полицията да разреши случая. Искали са Мерсед да си остане идеалната жертва. Осакатен от стрелба в част от града, за която на полицията не й пука. Замисълът им не би минал, ако разрешим случая.

— Не е само това. Не забравяй парите. Спивак е знаел, че може да дои Брусард вечно.

— На всички избори, може би всяка година.

— Е, какво ще правим?

— Снеми показанията й. Трябва да…

— Вече го направих. Записах всичко на телефона си. Откакто влязохме.

Бръкна в предния джоб на чантата си и извади телефона си.

— И стрелбата ли си записала? — попита Бош. — Да.

Бош не знаеше дали това е добре, или зле. Трябваше да си помисли. Но точно сега имаха по-належащи проблеми. Току-що бе чул горе да се затваря врата. Някой с високи токчета вървеше на нивото над тях. Очите на Сото се обърнаха нагоре към тавана.

— Върви при Алисия и остани с нея — прошепна й Бош. — Аз ще поема Мария. После трябва да извикаме криминалистите.

— Добре.

— Ще се наложи да останеш с тях. Аз тръгвам при първа възможност.

— Къде ще ходиш?

Преди Бош да успее да отговори, отгоре се чу глас.

— Брус? Къде си? Алисия?

Бош обърна гръб на Сото и тръгна към стълбите. Преди да успее да ги изкачи, Мария Брусард се появи на площадката, видя го и изпищя.

— Какво правите тук? Къде е съпругът ми?

Бош забърза нагоре и вдигна успокояващо ръце. Хвана я за раменете и се опита да я дръпне от стълбите. Тя се замята, опитвайки се да се освободи.

— Не ме докосвай! Къде е Чарлз? Брус, какво става?

Бош успя да я задържи и я избута към стената, но тя отново се опита да мине покрай него и да слезе по стълбите. Той я притисна и се замисли дали да не я закопчае, но се отказа.

— Госпожо Брусард, трябва да се успокоите.

— Няма да се успокоя. Не и докато не видя съпруга си. Брус!

Отново опита да мине покрай него, но той я бе приковал здраво за стената. Пое въздух и прошепна в ухото й:

— Съжалявам, госпожо Брусард, но съпругът ви е мъртъв.

За втори път през последните десет минути в къщата отекна пронизителен писък.

Бош усети как тялото на Мария Брусард се отпуска. Дръпна я от стената и я поведе към канапето в дневната. Щом я сложи да седне, извади телефона си и се обади.