Горящата стая

14

Бош и Сото взеха полета от 11:00 ч. до Тълса със спиране в Далас. През първия етап извадиха късмет и мястото между тях беше свободно. Използваха седалката като склад за папките по случаите Мерсед и Бони Брай. Бош беше решен да използва всяко свободно време, за да прегледа случая Бони Брай за Сото и да продължи да чете и препрочита докладите от оригиналното разследване на Мерсед. Твърдо вярваше, а и опитът неведнъж му беше показвал, че отговорите по повечето случаи се крият в детайлите. А и двата случая предлагаха тонове детайли.

Реши да посвети първия етап от пътуването на случая Бони Брай. След Далас щеше да се върне към Мерсед.

Материалите по Бони Брай не бяха разделени хронологически, както беше при Мерсед. Обикновено при продължителни и многостранни разследвания се трупаха множество папки, в които материалите си оставаха подредени хронологически. Детективите запълваха папка след папка и това позволяваше линейно преглеждане на случая. Разследването на Бони Брай първоначално било поето от отдел „Престъпни заговори“, който се занимаваше с палежи и работеше съвместно със следователите от пожарната. При девет жертви случаят от самото начало бе разделен на различни насоки. Първата папка съдържаше всичко за хронологията на случая и другите доклади по време на разследването. Папка 2 беше посветена изцяло на идентифицирането и миналото на жертвите. Следващата се занимаваше с уличната банда Пико-Юнион Ла Раца. Четвъртата беше пълна с доклади за причините за пожара и разпространяването му из жилищната сграда Бони Брай Армс. Последната пък включваше всички медийни съобщения по случая. Пожарът бе станал преди епохата на интернет и градските вестници бяха основният източник на информация. Многобройните изрезки, прибрани в големи пликове, правеха папката най-дебела от всички.

Макар да не беше напълно линейна в представянето си, папка 1 най-много наподобяваше стандартните папки от разследване и затова Бош започна с нея. Докато четеше, Сото отвори лаптопа си и започна да пише началния доклад за стъпките от разследването, довели до пътуването до Тълса. Работните пътувания трябваше да се документират, за да се оправдае бюджетът. В този случай капитан Краудър беше намерил пари от допълнителен фонд към бюджета на КНП, така че документацията беше абсолютно задължителна.

Повечето документи в папката на Бош бяха съставени от детектив 3, Джак Харис. Рангът му съответстваше на сержант и той бе водещ следовател в специалната петчленна група, работеща върху случая. Бош не познаваше никого от детективите, макар че беше чувал за Харис. Доколкото знаеше, сега той беше пенсионер, но през осемдесетте и деветдесетте водеше няколко случая, които или се превърнаха в сензация, или се ползваха с популярност в управлението. Имаше всички основания да го мисли за компетентен и мнението му се затвърждаваше, докато се запознаваше със случая, останал двайсет години неразрешен. Знаеше, че шансовете двамата със Сото да успеят да го разрешат са малки. Уитейкър и Дюбоз вече им бяха казали при предаването на папките, че са прегледали подробно случая предишната година в търсене на материали за лабораторен анализ, но без успех. Обичайната практика в Неприключени следствия беше старите случаи да се преравят в търсене на подход от различен ъгъл, най-често с прилагането на новите технологии. ДНК анализът и пръстовите отпечатъци бяха основните средства. А подобни улики в случая Бони Брай липсваха.

Бош не беше споделил песимизма си със Сото поради емоционалната й връзка със случая. Беше й обещал обаче да прегледа изцяло многобройните материали и щеше да го направи, без това да го откъсва от разследването на Мерсед. Пътуването му даваше шанс да започне.

Пожарът в Бони Брай беше нанесъл най-много поражения с пушека. Самият огън бил ограничен само в един коридор и помещение в мазето, където под двете шахти за отпадъци, обслужващи петте жилищни етажа, били поставени големи контейнери. Огънят унищожил помещението и се разпространил само в коридора. Пушекът обаче плъзнал бързо нагоре по стълбите, коридорите и шахтите за боклук. Огънят и димът отрязали пътя за бягство на децата и учителите в импровизираната и нелицензирана детска градина в едно от помещенията на мазето.

Основната причина случаят да остане неразрешен толкова дълго бе, че минали цели две седмици преди пожарът да бъде определен като палеж. Обикновено подобно забавяне в разследване на убийство водеше до непоправими последици. Повечето случаи, които не се решаваха за четирийсет и осем часа, си оставаха неразрешени. Двуседмично забавяне в разследването правеше изгледите за успех още по-малки.

Забавянето се дължало на това, че отначало експертите от пожарната обявили случая за злополука. Пожарът избухнал в един от контейнерите под шахтите. Приело се, че в него вече имало леснозапалими материали и че някой изхвърлил горящ фас в шахтата. Пожарът станал един ден преди извозването на боклука и занимаващият се с поддръжката на сградата човек посочил, че контейнерите били пълни. Огънят бързо плъзнал по дървените греди на тавана и обхванал цялото помещение. Пожарът бил толкова силен, че след угасяването му в контейнерите останала само мокра пепел.

Въпреки твърденията на пожарната, че ставало въпрос за злополука, патрулните полицаи от участъка Рампарт незабавно започнали да дочуват приказки по улиците, че пожарът бил умишлен. Носели се слухове, че Пико-Юнион Ла Раца си имали проблеми с управителя на Бони Брай, който не им позволявал открито да пласират дрога в сградата. Говорело се, че пожарът бил предупреждение, че ще има последици, ако управителят продължава да спъва начинанията на бандата. Смъртните случаи не били преднамерени.

Всичко това си оставало само слухове, докато не излязъл резултатът от анализа на боклука от щатската пожарна лаборатория в Сакраменто. Газовата хроматография показала остатъци от поне две различни запалителни течности във всички проби, взети от контейнера. В доклада се споменаваше петрол и нещо на име варсол. Заключението бе, че няма обяснение за присъствието на тези химикали в големи количества в контейнера, и така започнало разследване за умишлен палеж.

Бош погледна Сото, която пишеше нещо на компютъра, и попита:

— Имаш интернет, нали?

— Да. Какво ти трябва?

— Можеш ли да потърсиш нещо? Сред запалителните течности е посочен варсол. Какво е…

— Висококачествен разредител за боя. Доста скъп. Използва се много в работилници и автосервизи за почистване на части на двигатели.

Бош я погледна, впечатлен от познанията й.

— Потърсих го, когато започнах да чета докладите — обясни тя. — След като установили запалителните течности, започнало разследването. Тъй като варсолът е скъп, решили, че е бил достъпен на извършителя, а не е бил купуван специално. Затова стигнали до заключението, че извършителят трябва да работи на място, където материалът е налице. Използвал е отпадъчната смес от почистването на машинни части — варсол и грес. Вероятно я е събрал в някакъв съд, запалил го е и го е пуснал в шахтата за боклук.

— Коктейл „Молотов“.

— Именно.

— Това не би ли довело до експлозия? До звук… който хората биха могли да чуят?

Осъзна, че под „хората“ има предвид самата нея — като дете.

— Това е един от въпросите, които ми задаваха и които помня най-добре. Но помещението за боклука беше доста отдалечено от детската стая. Освен това бяхме доста шумни, нали разбираш. Десет деца в затворено помещение. Не чух нищо. Иска ми се да бях.

Бош се върна към докладите.

— Кажи ми, когато стигнеш до клетвената декларация за тампоните — каза Сото.

Бош я погледна. Помисли си, че не я е чул добре.

— Какво?

— Клетвената декларация за тампоните. Бомба е.

Той кимна и продължи да чете хронологията на разследването. След установяването на запалителните течности към случая на пожарната бил привлечен и отдел „Престъпни заговори“ към ЛАПУ, но през изминалите седмици разследването било изгубило инерция.

Следователите се съсредоточили върху информацията от улиците, според която пожарът целял сплашване, но нещата тръгнали в неочаквана посока. Управителят на жилищната сграда бил ключов свидетел по случая и дал информация за заплахите от страна на Пико-Юнион. Следователите поискали и получили куп разрешителни за обиск на домовете и работните места на двайсет и девет члена на бандата четири седмици след пожара убиец. Преди зазоряване членовете на специалния екип и служители от Организирана престъпност ударили едновременно местата и при обиските били открити наркотици, оръжие и потенциални доказателства за палежа. Били арестувани двайсет и двама членове на бандата по обвинения, свързани с дрогата и оръжието.

От копието на доклада до съда за резултатите от претърсванията си личеше, че малко от задържаните неща са пряко свързани с палежа. Единствената по-значителна улика бил галон варсол от автосервиз, в който работел един от членовете на бандата — Виктор Чапа, младши механик. Всичко останало в доклада беше за декорация — наркотиците и оръжията изглеждаха добре, подредени на масите за медиите, но не спомагаха с нищо за разплитането на случая Бони Брай.

Все пак претърсванията и арестите били достатъчни да се стъпи здраво на врата на бандата. Повечето й членове имали досиета и ги грозял затвор, ако бъдат признати за виновни и в най-малките простъпки. Това дало на Джак Харис и хората му значителни възможности да изкопчат съдействие и да обърнат членовете на бандата едни срещу други.

Човекът в центъра на изстискването бил Виктор Чапа. От всички попаднали в мрежата той бил онзи с пряк достъп до запалителната течност, открита в пепелта. Макар че управителят на Бони Брай не го посочил като един от заплашващите го и Чапа разполагал с желязно алиби, той въпреки това бил смятан за човека, който е осигурил горивото и вероятно е направил запалителната бомба. Второто предположение се основавало на факта, че макар да не живеел с жена, при претърсването на апартамента му в банята била открита кутия тампони. Според експертите от пожарната, тампоните често се използвали като фитили за коктейлите „Молотов“.

При претърсването Чапа бил арестуван за притежание на кокаин, следи от който били намерени в тръба от автомобилна антена, открита в пепелника в дневната на апартамента, в който живеели четирима мъже. Обвинението било абсолютно скалъпено и нямало да издържи, но било достатъчно да го приберат и да го поизпотят здравата за четиридесет и осем часа. Бил разпитан надълго и нашироко и бил сложен в килия с полицай под прикритие. Освен че дал подробности по алибито си, Чапа не казал нищо нито на разпитващите, нито на съкилийника си. По онова време бил на двайсет и осем и бил стар член на Пико-Юнион. Вече бил лежал в затвора за кражба. Останал твърд и бил пуснат под гаранция след изслушване пред съда, на което адвокатът му извадил клетвена декларация от бивша негова приятелка, че е оставила кутията тампони, открити в апартамента на Чапа.

— Старата тампонна защита — каза Бош.

— Работи безотказно — отбеляза Сото.

Бош погледна екрана на лаптопа й и видя карта.

— Какво е това?

— Намерих „Ел Чиуауа“. В Тълса има район, наречен Малкото Мексико. Там е.

— Добре. Ще го проверим довечера.

— Съмнявам се, че ще паснеш на подобно място, Хари.

— Е, ще видим.

Той се върна към четенето. Според хронологията на разследването никой от прибраните при сутрешната акция гангстери не дал информация за пожара в Бони Брай. Всички отричали да имат нещо общо с него и изразили възмущението си, че бандата им е заподозряна за смъртта на девет души, повечето от които деца — при това все хора от територията на Ла Раца.

В този смисъл ударът имал обратен ефект и засилил натиска върху Харис и хората му. Бони Брай бил случаят на годината, интересът на пресата бил огромен и медийният отдел на управлението настоявал непрекъснато да бъде държан в течение за хода на разследването. Всичко това накарало Харис да започне игра с фатални последици. Той решил да продължи да натиска Чапа, като пуснал слух по улиците на Пико-Юнион, че при полицейската акция ченгетата се сдобили с информатор, който скоро щял да свидетелства пред съда.

Идеята била, че Чапа ще се почувства натясно и няма да издържи. Нямало да има друг избор освен да се хване за спасителния пояс на полицията и да съдейства, като признае ролята си в изработването на запалителната бомба и разкрие името на човека, който я с пуснал в шахтата за боклук.

Чапа бил поставен под наблюдение като предпазна мярка и Харис чакал за резултати.

Не му се наложило да чака дълго. На втория ден от наблюдението, след като всички от Пико-Юнион чули историята за информатора, планът на Харис и хората му се разпаднал, при това с предвидими фатални последици за Чапа.

Екипът наблюдавал автосервиза на Шеста, в който работел Чапа. Всички клиенти и автомобили, които влизали и излизали през трите врати, били следени от един покрив. Хората долу чакали зад ъгъла, готови да проследят Чапа, когато си тръгне от работа.

Но Чапа така и не си тръгнал. Когато работното време приключило и вратите на гаражите се затворили, Чапа не бил след разотиващите се служители. Позовавайки се на потенциална опасност за живота му, полицаите влезли в сервиза без разрешително и не открили и следа от механика. Вътрешно разследване стигнало до заключението, че Чапа и други от бандата му са разбрали за замисъла и следенето и че той е бил насилствено или доброволно измъкнат в багажника на някоя кола, дошла за ремонт. Чапа изчезнал безследно въпреки заповедта за ареста му за неявяване в съда по обвинението за притежание на наркотици.

С изчезването на Чапа и вътрешното разследване на начина, по който Харис и хората му подходили към заподозрения, разследването забуксувало. Специалният екип бил разпуснат и случаят сменил доста детективи през годините. Накрая от активен станал пасивен. Всеки път, когато арестували член на Пико-Юнион Ла Раца, той бил разпитван за пожара в Бони Брай от детектива, който в момента се занимавал със случая. Тези усилия се оказали безплодни и в крайна сметка случаят бил зарязан.

В края на папката имаше голяма сгъната графика, показваща йерархията на Пико-Юнион Ла Раца към 1993 г. Ръбовете й на места се напукаха и се скъсаха, след като беше разгъната за първи път от години. Сото се наведе да я погледне.

— Виждала ли си я вече? — попита Бош.

— Не, така и не стигнах до нея — отвърна тя.

Диаграмата показваше имената и снимките на тарторите на бандата. Повечето снимки бяха от предишни арести. Беше отбелязано и дали човекът е бил прибран през 1993 г. и каква е била ролята му в бандата — търговия с наркотици, превоз, производство, оръжия, побои и т. н.

— Това може и да послужи като отправна точка — каза Бош.

— Защо? — попита Сото.

— Ще проверим имената. Някои ще са мъртви, но други ще са в затвора, обзалагам се. Можем да го използваме. Да ги видим, да им предложим искрица надежда. Някой може да се хване. Ако палежът е дело на човек от бандата, все някой би трябвало да знае това. Ако попаднем на подходящия тип, търсещ начин да излезе на свобода, може и да изкараме късмет.

— Чудно ми е защо Уитейкър и Дюбоз не са го направили.

— Защото са мързеливи. Ако в случая няма наука, зарязват го и продължават със следващия. Така не им се налага да излизат от офиса.

Бош започна да сгъва графиката, като внимаваше да не й нанесе още поражения.

— Не бъди като тях — продължи той. — Ако искаш да си добър детектив, трябва да излизаш и да тропаш по вратите на хората.

— Ще го правя, Хари — каза Сото. — Обещавам.

Пилотът обяви, че започват да се спускат към Далас, и Бош реши да остави папките и да даде почивка на очите си. Имаше още много за преглеждане, в това число пликовете с вестникарските изрезки по случая. Всичко това трябваше да изчака до следващия път, когато му се отвори време да се заеме с Бони Брай.

— Какво мислиш за Чапа? — попита той. — Жив ли е, или мъртъв?

— Със сигурност мъртъв — отвърна Сото. — Иначе досега да се е появил някъде. Сигурно е погребан някъде в пустинята.

Бош кимна. Най-вероятно беше права. Чапа едва ли бе изчезнал от гаража по своя воля. Лоялността в една банда изчезваше, когато се появят съмнения за информатор.

Самолетът се спусна към Далас и Бош смени темата и попита:

— Обичаш ли барбекю?

— Горе-долу — каза Сото. — Понякога.

Отговорът не беше от ентусиазираните. Бош кимна мълчаливо.

— Защо? — попита тя.

— В терминала има едно заведение — каза той. — Добро място. Мисля да отскоча преди следващия полет.

— В такъв случай май ще те чакам на изхода. Нещо против?

— Става. Направи ли справка в „библията“, преди да тръгнем? Нещо за Тълса?

Имаше предвид журнала в отдела, в който детективите пишеха за градове, които посещаваха по работа, и отбелязваха добрите места за хапване и отсядане, вместващи се в командировъчните. Имаше също и съвети относно работата с местната полиция и съдилищата. Отделът работеше вече близо десет години и нямаше щат, който да не е споменат. „Библията“ беше пълна със съвети и дори се говореше за събиране на средства за отпечатването й. Наричаха я „Син специалитет — полицейски пътеводител за квартири, кръчми и понички“.

— Направих — отговори Сото и прелисти бележника си. — Закуска в „Яйцето на Джими“, вечеря в „Махагон“, макар че ми звучи като стриптийз бар. На друго място, „При Брауни“, предлагат добър пай.

Бош се усмихна.

— Пай. Сигурно го е написал Рик Джаксън преди да се пенсионира. Открай време си падаше по пайове.

— Позна. Точно Джаксън го е написал.

— Нещо за полицията?

— Да. Джаксън споменава един тип, с когото работил в полицейското управление на Тълса. Рики Чайлдърс. Бил нощна смяна в детективското бюро, или поне е бил преди две години. Джаксън го е записал в графата „свестни хора“.

— Добре, значи ще идем при него.