Горящата стая

40

Бош пристигна в отдела и завари Сото на мястото й. Всъщност била там от неделя, както сама сподели. Дошла да напише резюмето за разследването на Бони Брай, за да го даде на капитан Краудър за одобрение и после да го даде в Окръжна прокуратура, която да закрие официално случая без арести и повдигане на обвинения. Бош я беше натоварил да напише резюмето, тъй като случаят беше в много отношения неин.

Докладът се получи дванайсет страници. Беше подробен и пълен и Бош се усети как кима несъзнателно, докато чете. Сото беше подредила събраните факти по такъв начин, че докладът беше убедителен, но в същото време не посочваше къде пътят на Ана Асеведо се е пресякъл с този на двамата мъже, предизвикали пожара в Бони Брай и след това извършили обира на ЕЗБанк.

Помисли си, че няма да има възражения от страна на Краудър, защото за него случаят нямаше лоши страни. Можеше да обяви, че са приключили голям случай, и нямаше как да се докаже, че греши. Това за него беше идеалното решение. Но следващата стъпка щеше да е трудна. Окръжната прокуратура нямаше да е склонна да приключи случая поради липсата на признания, веществени доказателства и пряка връзка между всички участници.

Бош знаеше, че ще намерят начин да се оправят с прокуратурата. Приключването на случая щеше да е огромна новина в медиите — не само поради броя на жертвите и самоличността на мъртвите заподозрени, но и поради следователя, работил по него. Докладът на Сото разкриваше личната й връзка с пожара. Всичко това можеше да бъде използвано в подкрепа за официалното приключване на случая.

След като прочете доклада за втори път, Бош имаше само един въпрос към Сото.

— Люси, сигурна ли си, че искаш да разкриеш връзката си с това?

— Да. Това е моята история. Дори да си навлека неприятности, време е да я разкажа.

Бош кимна. Нямаше намерение да я увещава да не го прави. Права беше. Това беше нейната история и беше време да я разкаже. Това обаче щеше да разкрие, че при кандидатстването си в отдела е пропуснала да спомене за Бони Брай като мотивиращ фактор за решението й да стане полицай.

Телефонът на бюрото му иззвъня и Бош вдигна. Беше Краудър.

— Хари, трябваш ми — каза той.

— Добре — рече Бош. — Тъкмо идвахме при теб.

— Не, само ти. Ела веднага.

— Но Сото е…

— Само ти.

Краудър затвори преди Бош да продължи с възраженията. Хари остави слушалката и каза на Сото, че ще предадат доклада на Краудър по-късно. Пресече помещението и влезе през отворената врата на кабинета на капитана. Лейтенант Самюълс седеше в един от столовете пред бюрото.

— Хари, сядай — каза Краудър.

— И така ми е добре, ще постоя — отвърна Бош.

— Е, не искам да побеснееш, когато чуеш това.

— Кое?

— Току-що ни се обадиха от Окръжна прокуратура. Няма да повдигат обвинение срещу Зеяс.

На Бош му трябваха няколко секунди да осъзнае новината и да реагира.

— Ама че страхливци — каза той. — Пълно безумие.

— Виж — каза Краудър. — Онзи, който ми се обади, Боланд, каза, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Нямало независими потвърждаващи данни. На записа Зеяс не казва абсолютно нищо, което да го уличава, тоест напълно е успял да изиграе Спивак. И всички така наречени доказателства на Спивак били изгодни за него глупости, които и най-некадърният адвокат можел да направи на пух и прах. Така че ако се стигне до дело, Зеяс ще го спечели, особено ако съдебните заседатели са от Истсайд.

Бош сви рамене, сякаш новината беше само малко дразнеща.

— Ще внеса случая при някой друг — каза той. — Боланд просто е прекалено предпазлив. Или това, или е бил купен.

— Не, Хари, няма да го внасяш при никого — каза Краудър. — Решението не е на Боланд. Дошло е отгоре. Край. Лъки Люси очисти Брусард и с това нещата приключиха. Случаят е закрит. Можеш да се утешиш с мисълта, че Зеяс няма да стане губернатор и че никой друг кандидат вече няма да наеме Спивак. Не и след начина, по който „Таймс“ разду скандала през последните две седмици.

Вирджиния Скинър водеше атаката на „Таймс“ благодарение на това, че Бош спази обещанието си. Но в момента всичко това беше без значение. На Бош изведнъж му дойде до гуша.

— Това ли е всичко? — попита той. — Приключихме ли?

— Не, не сме приключили — каза Краудър. — Лейтенант?

Самюълс се изправи и застана пред Бош. Бош се изпълни с неприятно предчувствие.

— Детектив, искам да оставите оръжието и значката си на бюрото на капитана — заяви Самюълс.

— Какво означава това? — попита Бош.

— Оръжието и значката на бюрото. Веднага. Временно сте отстранен от длъжност до приключването на вътрешно разследване.

Бош погледна Краудър и видя, че капитанът наблюдава безстрастно. Нямаше да получи помощ от него. Самюълс продължи да сочи бюрото. Позата му беше напрегната, сякаш беше готов да приложи и сила, ако се наложи. Беше много по-едър, як и млад от Бош. Хари нямаше шансове в сблъсък с него.

Бош бавно извади пистолета си от кобура и го сложи на бюрото. Значката го последва. Краудър веднага ги взе и ги прибра в едно чекмедже.

— Не знам за какво става дума, нито какво смяташ, че съм направил — каза той. — Но двамата със Сото сме на път да приключим най-големия случай от двайсет години и ще изглеждаш като…

— Искаш да знаеш за какво става дума ли? — прекъсна го Самюълс. — Ще ти покажа. Току-що го пуснах на капитана.

Отиде до телевизора, поставен върху шкаф с четири чекмеджета, взе дистанционното и натисна копчето. На екрана се появи полутъмна стая. На заден план имаше френски прозорец до затворена врата. През него в стаята влизаше малко светлина.

— Знаеш ли, че капитан Гандъл от Обири събира писалки? — попита Самюълс.

— Не — отвърна Бош. — Пък и на кого му пука?

— Е, на него му пука и проблемът е, че в кабинета му влизат хора и ги крадат, а някои от тях струват много пари. Затова капитанът си взел камера за детегледачки и я поставил на лавицата. И виж какво успял да запише.

На екрана вратата се отвори и лампата в кабинета светна. Бош влезе, хвърли нещо в кошчето за боклук и тръгна към лавиците с журналите.

— Това се нарича влизане с взлом, Бош — каза Самюълс. — Не е зле да се свържеш с адвоката си, защото ще ти потрябва.

— Това са пълни глупости — отвърна Бош. — Трябваше да погледна журналите. Не съм взел нищичко от кабинета.

— Правилата са си правила — каза Самюълс. — Вратата е била заключена и ти си се справил с ключалката. Капитан Гандъл е намерил огънатите кламери в кошчето. Проникването си е незаконно, независимо дали си взел нещо, или не. Имаш късмет, че в момента не си арестуван, защото капитанът реши, че това не е нужно.

Бош отново погледна Краудър и попита:

— Нима приемаш това?

— Хари, я стига — рече Краудър. — Влязъл си с взлом в кабинета на капитан. Наистина ли беше необходимо? Нима има случай, който да го прави толкова необходимо?

— Иди си у дома, Бош — каза Самюълс. — Отстранен си до приключване на разследването. Ще ти бъде съобщено кога да се явиш пред комисията за изслушване.

Бош беше така зашеметен, че не можеше да помръдне.

— Иди си у дома — повтори Самюълс. — И се надявам, че не си въвлякъл партньора си в това. Никак не ми се иска да губя млад детектив.

Бош най-сетне успя да накара краката си да се задвижат. Обърна се и тръгна към вратата. Самюълс го спря.

— Знаеш ли, Бош, малко ти остава и не е зле да си помислиш дали просто да не свалиш значката и да не се занимаваш с всичките тези глупости. Прослужил си времето си. Защо да продължаваш да се тормозиш?

Бош го изгледа и лейтенантът имитира как сваля значка от униформената си куртка.

— Това е тъпо, Самюълс — каза Бош. — Също като теб.

Бавно излезе от кабинета и тръгна към клетката. Усети погледите на някои от колегите си. Бяха го видели през стъклото как предава значката и пистолета си. Мълвата се разпространяваше. Подобна новина никога не можеше да остане затворена в пълно с детективи помещение.

Сото седеше на бюрото си и завъртя стола, когато той влезе и отиде на мястото си.

— Хари, какво става? Казват, че току-що си предал пистолета и значката си.

Бош придърпа стола си до нейния, седна и каза.

— Временно съм отстранен.

— Какво?! — възкликна тя. — Защо те отстраняват?

— Чуй ме. Когато дойдат да те питат за деня, когато влязох в кабинета на капитана от Обири, кажи им, че не си била там. Останала си тук, а аз съм отишъл сам. Ясно?

— Не, Хари, няма да…

— Трябва да го направиш, Лусия. Аз ще кажа същото. Не си била там. И знаеш ли какво? Наистина не беше. Остана в коридора. Просто кажи на онези от Професионални стандарти, че си била на бюрото си. Ясно?

— Ясно.

Бош хвърли поглед към кабинета на капитана. Самюълс стоеше на прага и го гледаше. Хари реши, че има още максимум пет минути преди Самюълс да извика патрулни полицаи, които да го изведат от сградата.

— Минавал съм няколко пъти през това — каза той на Сото. — Пази се и всичко ще бъде наред. Аз също мога да се оправя.

И добави почти под нос:

— Ако поискам.

Стана и си взе някои лични вещи. На първо място снимките на Мади. Нямаше представа дали ще се върне на това бюро.

Тим Марсия надникна над ниската стена на клетката.

— Хей, Хари, мога ли да паркирам на твоето място, докато се върнеш?

— Майната ти — отвърна Бош с усмивка.

След като прибра всичко в куфарчето си и беше готов за тръгване, погледна отново Сото, която седеше в стола си и се взираше в него.

— Това не е правилно — каза тя.

Бош пристъпи към нея, наведе се и постави ръка на рамото й.

— Не става въпрос кое е правилно. Ще се оправя. Важно е да запомниш едно — че си страхотен следовател. Знаеш тайната. Така че не позволявай глупаците да те завлекат. Имаш работа за вършене, Люси.

Тя кимна.

— Добре. Иде ми да се разрева.

— Недей — каза й Бош. — По-добре занеси доклада си и приключи случая. Вземи си ден-два да се насладиш на победата и се върни на работа. Чакат те само още десет хиляди случая.

Тя отново кимна и направи неуспешен опит да се усмихне. Говоренето явно щеше да й е проблем.

Бош стисна рамото й и я остави. Взе куфарчето и тръгна към изхода. Преди да стигне до него, чу след себе си ръкопляскане. Обърна се и видя, че е Сото, застанала до бюрото си.

Тим Марсия също стана и започна да ръкопляска. После Мици Робъртс последва примера му, наред с останалите детективи. Бош облегна гръб на вратата, готов да я бутне. Кимна с благодарност, вдигна юмрук до гърдите си и го разтърси. После прекрачи прага и си отиде.