Момичето, което запази мълчание

Той не знае какъв ден е днес.

Знае само, че е празничен. Още е по пижама, макар да минава девет часът.

Всички са у дома. Откъм хола долита музиката от „Спондж Боб“.

Мама му подава купичка йогурт и го пита дали си е измил ръцете, след като е ходил до тоалетна. Той кимва. А дали иска и един сандвич? Той поклаща глава. Йогуртът му стига. Ванилия/банан. Всъщност би предпочел корнфлейкс, но Фред го е довършил, затова трябва да се задоволи с овесени ядки. Е, след като Фред му изяде корнфлейкса, той пък ще включи дивидито веднага след закуска. Ще гледа „Трансформърс: Тъмната страна на Луната“.

Отново.

На вратата се позвънява.

— Кой ли може да е в този час? — учудва се мама и отива до пътната врата.

Той дори не обръща внимание на така познатия звук от натискането на бравата.

А после се чува силен трясък и нещо като тупване в антрето.

Той скача от стола и изпуска лъжицата с йогурта на пода, но даже не забелязва. От спалнята на горния етаж татко вика разтревожено. Още не е станал. Сега обаче се чуват забързани стъпки.

И тогава някой застава на прага на кухнята.

С пушка.