Момичето, което запази мълчание

Този път не го събуди кошмарът.

Събуди го ръката с венчална халка, която ненадейно тупна на лицето му. Трябваха му няколко секунди да схване какво става, чия е ръката и как се е озовала в леглото му, но сега си спомни.

Това май не беше хубаво.

Даже без „май“.

Това не беше хубаво.

Трябваше да сложи край, преди да са стигнали твърде далеч, но вече беше късно. Притежателката на ръката се завъртя насън и другата й ръка падна върху гърдите му. Беше се натъкнал на нея на паркинга след вечерната оперативка. Покани я на вечеря по навик, а не защото очакваше да приеме. А вместо това се оказаха в някакъв китайски ресторант. За своя радост Себастиан установи, че тя е и словоохотлива, и интелигентна. След това, когато поръчките на другите клиенти за бира взеха да надвишават тези за храна, в заведението стана твърде шумно и те решиха да си тръгнат. Тя знаела подходящо място. Озоваха се в „Бьорнидет“. Тя продължи да пие вино, той продължи да я сваля. Часове по-късно тя осъзна, че е недопустимо да шофира. Не беше ли неговият хотел наблизо? Да. Съвсем наблизо.

Сексът се оказа необичайно хубав. Страстен и изобретателен. Може би защото отдавна не го беше правил, може би защото двамата си пасваха. Заспаха някъде към два часа.

А сега той се събуди.

Задоволството беше отминало, близостта беше задушаваща.

Трябваше да я разкара. Не биваше да ги виждат заедно.

Това не беше хубаво, но може би нямаше да се окаже чак толкова катастрофално, колкото му се стори, когато се събуди. Беше спал с майки на заподозрени, а няколко пъти и със самите заподозрени, тъй че дори това да не беше най-умното му деяние, може би все пак чукането с прокурорката по случая беше стъпка в правилната посока.

Съмняваше се обаче, че Торкел би се съгласил с него.