Момичето, което запази мълчание

Ян Седер чакал в една от двете стаи за разпити в сградата, тази нататък по коридора, научи Ерик. Наричаха ги „стаи за разпити“, но той знаеше, че рядко ги използват по предназначение. Обикновено в тях се водеха оперативки, лични телефонни разговори, срещи и от време на време някой се затваряше вътре да подремне.

Седер не показал нито изненада, нито учудване, когато дошли при него, докладва Фредрика. Нито пък се ядосал или съпротивлявал. Тръгнал с тях напълно доброволно. Не му съобщили за какво искат да говорят с него, макар че попитал няколко пъти. Само обяснили, че имат нужда от разяснение на някои събития, но не се впуснали в подробности. Фредрика беше събрала в папка всичко, което знаеха за него и беше оставила на масата копие и за Ерик. Освен това се свързала с Малин Окерблад, прокурор, и уредила заповед за обиск. Вече била пратила колегите.

Ерик кимна, доста впечатлен, и помоли да му даде няколко минути да прочете материалите. А дали през това време имало надежда да се намери кафе, което да е поне няколко градуса над стайната температура? Отговорът беше „не“. Не и в управлението. Щели да поправят машината след празниците.

Тъй че той трябваше да се задоволи с този отговор, да седне и да отвори тънката папка.

Ян Седер, роден през 1961 година. Пет години по-голям от Ерик. Живее в дома на родителите си: малка къща на няколко километра от тази на семейство Карлстен. С пенсия по болест от 2001 година. Женен и разведен два пъти. И двата пъти за тайландки. В момента е необвързан, след като някаква рускиня — която той нарекъл „онази, която поръчах“ — го напуснала миналата Коледа след скандал, приключил с жалба за побой, впоследствие оттеглена.

Ерик прелисти извадката от полицейското досие.

Шофиране без книжка няколко пъти, шофиране в нетрезво състояние, отнета книжка, на два пъти арестуван от пътна полиция, престъпване на закона за алкохола, незаконно варене на ракия и контрабанда, заплахи и насилие срещу длъжностно лице, престъпване на закона за лова и още една жалба за побой от една от съпругите, също оттеглена.

Ерик затвори папката.

Алкохол и липса на всякакви задръжки.

Определено беше време да говори с Ян Седер.

Той седеше свит до масата, носеше проста бяла тениска и изтъркани джинси. Заради брадясалите, хлътнали бузи, рижата коса, която имаше нужда от миене и подстригване, и фините капиляри под сухата кожа на леко сплескания нос изглеждаше доста по-стар от петдесетте си години, помисли си Ерик. Кървясалите очи проследиха униформения полицай, който излезе от стаята. Ерик и Фредрика седнаха. Фредрика включи магнетофона на масата. Съобщи днешната дата, обяви началото на разпита на Ян Седер и добави, че старши комисар Ерик Флодин присъства. След това замълча. Ерик си прочисти гърлото и срещна уморените очи на Седер.

— Искаме да поговорим за семейство Карлстен.

Ян въздъхна дълбоко:

— Сега пък в какво ме обвиняват?

— Има ли за какво?

— Не, но полицайчето дойде и ми взе… — Той вдигна трепереща ръка. — Взе проби от ръцете ми, поиска ми и якето, ризата и обувките. Какво става?

Ерик реши да не отговаря на въпроса. Още не.

— Заплашили сте Емил и Фред Карлстен пред басейна на Туршбю завчера след урока на детето по плуване — продължи той, без да отмества очи от лицето на Седер.

— Не съм ги заплашвал.

Ерик кимна на Фредрика, която отвори папката на масата.

— Трябвало… — Фредрика прелисти тънката купчина хартия и зачете. — „Да внимават много, да не вземат да се озоват пред някой куршум.“

— На мен ми звучи като заплаха — додаде Ерик.

Ян Седер отмести поглед от Фредрика върху него и сви рамене:

— Бях пийнал.

— Но си остава заплаха.

— Бях пиян.

— Знаете ли какво мисля за онези, които защитават глупавите си постъпки с това, че били пияни?

Мълчание. Седер явно реши, че Ерик ще продължи, без да чака отговор. Той обаче нямаше такова намерение — стана ясно, след като изминаха десетина секунди.

— Не, не знам.

— Мисля: „За идиот ли ме смята?“.

Ерик се наведе през масата, не много, но достатъчно, че Седер да се поотдръпне назад.

— Алкохолът не ти дава нови идеи, просто те кара да кажеш онова, което мислиш; но когато си трезвен, имаш достатъчно мозък да си затваряш устата. Заплашили сте ги с убийство.

Ян си прочисти гърлото и изведнъж вече не изглеждаше толкова спокоен и отпуснат. Прокара длан по наболата сива брада.

— Мога да им се извиня, ако трябва. Ако съм уплашил хлапето или нещо такова.

Преди Ерик да отговори, мобилният телефон на Фредрика завибрира върху масата. Ерик й хвърли неодобрителен поглед, който тя игнорира, прочете номера на дисплея и за негово смайване вдигна. В стаята настъпи тишина, докато двамата мъже чакаха разговорът да приключи. Единственият звук бяха ахакането и едносричните отговори на Фредрика.

— Намира ли ви се малко кафе? — попита Седер, след като се закашля на няколко пъти.

— Не и топло — въздъхна Ерик в момента, в който колежката му затвори телефона.

Тъкмо понечи да направи язвителна забележка, когато Фредрика се наведе към него и зашепна в ухото му.

Не много, не повече от три изречения, предположи Седер, но когато Ерик отново насочи вниманието си към него, сякаш тези три изречения му бяха влели нова енергия.

— Имате разрешително за два ловни щуцера и една пушка — започна той и отвори тънката папка, която бе донесъл със себе си. — Пушка… — Ерик погледна страницата пред себе си. — „Бенели Супернова“, 12-ти калибър. Така ли е?

Седер кимна.

— Отговаряйте на глас, ако обичате — обади се Фредрика. — За записа — кимна тя към магнетофона.

— Да — рече Седер, ненужно силно и ясно. — Имам „Бенели Супернова“, дванайсети калибър.

— Колегите, които правят обиск на дома ви, току-що се обадиха. — Ерик направи кратка пауза, пак се наведе. Този път по-напред. По-жадно. — Не могат да я намерят. Бихте ли ни казали къде е?

— Откраднаха я.

Отговорът дойде бързо и решително. Ерик не можеше да определи дали е честен, или заучен. Само че четирима души бяха убити с пушка, а Ян Седер не знаеше къде се намира неговата.

Какво съвпадение.

Ерик нямаше намерение да се откаже лесно.

— И кога стана това?

— Май преди няколко месеца. Някъде преди Коледа.

— Не виждам да сте докладвали — посочи Ерик папката на масата.

— Не съм.

— Защо?

За първи път, откакто Фредрика и Ерик влязоха в стаята, устните на Ян Седер се разтеглиха в усмивка. След фризьора нямаше да е зле да иде и на зъболекар, помисли си Ерик.

— Защо ми е? Да не би през последните десет години да сте разкрили и една кражба с взлом?

Вярно беше, че процентът разрешени случаи бе смущаващо нисък, призна си Ерик, но въпреки това повечето примерни граждани се обръщаха към полицията. Особено пък за откраднато оръжие. Но не и Седер. Не че той можеше да се нарече „примерен гражданин“.

— Такава пушка струва към десет хиляди. — Ерик отново се облегна и гласът му доби такъв тон, все едно просто ще си побъбрят.

— Там някъде. — Заподозреният сви рамене, като че ли да подчертае, че не знае колко струва в момента „Бенели Супернова“, 12-ти калибър.

— Това са много пари. Не искахте ли застрахователите да ви обезщетят? А за целта кражбата трябва първо да се докладва в полицията.

— Нямам застраховка.

— Никаква? — не се сдържа Фредрика.

Седер се обърна към нея:

— Защо, да не би да е задължително по закон?

— Не, не е незаконно, просто малко глупаво.

Седер пак вдигна рамене. После се почеса по носа и скръсти ръце. Езикът на тялото му ясно говореше, че смята разговора за приключен. Ерик реши да смени тактиката. Така нямаше да стигнат доникъде. Време беше да върне разговора към семейство Карлстен.

— Къде бяхте вчера? — попита той отново с онзи глас, все едно пият кафе заедно.

Ерик Флодин блъсна скапаната кафемашина в кухничката. Сега вече се ядоса. Наложи се да прекъснат разпита, понеже Седер поиска адвокат. Естествено, той нямаше адвокат, затова сега чакаха служебен да дойде до Туршбю. Фредрика, която беше отишла до дома на Седер, тъкмо се беше обадила да каже, че засега не намират нищо, което да свързва Седер с убийството на няколко километра от къщата. За сметка на това едно от техническите лица открило вълча кожа в кутия, скрита в покрайнините на имота. Явно одрана скоро, тъй като била натрита със сол и се сушала. Фредрика сухо отбеляза, че ако не открият друго, могат да задържат Седер за поредното ловно престъпление. След което затвори телефона. На всичкото отгоре нямаше кафе.

Доникъде не бяха стигнали. Разполагаха със заплаха от Седер, но това беше всичко. Ако не успееха да го свържат с нещо, на практика трябваше да започнат отначало. Това беше първото голямо разследване на Ерик след повишението. Не можеше да си позволи провал, но времето течеше. Убиецът имаше близо ден и половина преднина, толкова важните първи двайсет и четири часа се бяха изпарили.

Нуждаеха се от помощ.

Той се нуждаеше от помощ.

Онези, към които можеше да се обърне, не бяха много. Още на мига можеше да отхвърли Ханс Уландер, началникът му в Карлстад. Уландер бе застанал зад другия кандидат в битката за поста на старши комисар Пер Карлсон и не се бе опитал да скрие пристрастията си.

„Ще видим как ще потръгне“, това бяха първите думи на Уландер, когато стана ясно, че предпочитанията клонят към Ерик. Не, не можеше да моли този човек за помощ два месеца по-късно. Не стига това, ами и Уландер вече намекна в телефонен разговор, че предпочита той да поеме разследването, тъй като сложността му изисквала, както го нарече, „старшинство“. Единствено доверието на шефа на областната полиция му запази разследването, поне засега. Но точно на шефа на областната полиция, жена на име Ана Бредхолм и една от най-близките приятелки на Пия, не можеше да се обажда с молба за помощ. Така още повече би засилил впечатлението, че прави кариера на гърба на жена си. Злобните клюки и така обикаляха и той не искаше по никакъв начин да ги засилва. Не, нуждаеше се от някого, който по никакъв начин не е замесен в политическите игрички във Вермланд.

„Нищо срамно няма да потърсиш помощ“, казваше майка му често. Естествено, беше права, но какви сигнали щеше да изпрати, ако при първото си голямо разследване още на втория ден включеше външни лица? Не беше нужно да си гений, за да се досетиш какво ще си помисли Уландер, но останалите? Дали щеше да накърни авторитета си, да си усложни живота за в бъдеще? Да покаже слабост?

„Майната му“ — помисли си. Ако убийството на семейство Карлстен не се разрешеше, щеше да излезе, че е некомпетентен. А това беше по-лошо.

Представи си момченцето, застреляно в гардероба.

Време беше да повика най-добрите.