Момичето, което запази мълчание

Урсула започна да усеща главоболие. От няколко часа се взираше в компютъра напук на съвета на лекарите. Но въпреки засилващата се болка искаше да продължи. Действаше й невероятно освобождаващо да се съсредоточи върху нещо различно от собствените си страдания, макар и материалите от Били да бяха всичко друго, но не и разтоварващи. Престъплението беше ужасяващо. Цяло семейство — унищожено. От човек, способен да натисне спусъка и да види как едно дете бива раздробено на парчета. Това беше първото й впечатление от убиеца.

Хладнокръвието.

Нищо в снимките не говореше за гняв или за какъвто и да било мотив. Никакви унищожени вещи, никакви претърсени шкафове, никакви разпилени предмети. Нищо, сторено на труповете след стрелбата.

Само леденостудена методичност.

Другото, което й направи впечатление, бе колко бързо трябва да се е случило всичко. Майката е умряла мигновено, момченцето в кухнята дори не е успяло да стане от стола, бащата не е слязъл по стълбите. Единственият, успял да реагира изобщо, явно е било по-малкото момче, Фред, което е избягало от дневната, през кухнята, до гардероба на горния етаж, за да се скрие.

Нещо в това притесняваше Урсула.

Времето, което за другите членове на семейството е минало толкова светкавично, сякаш за Фред е течало другояче.

Тя стана и отиде в кухнята. Взе два панадола и си наля чаша студена вода. Глътна таблетките. Пое дълбоко въздух.

Какво не се връзваше?

Пак седна пред компютъра.

Полицейският доклад заключаваше, че бащата се е забавил, защото е помагал на Фред да се скрие. За това е използвал последните си секунди живот. След това е срещнал убиеца на път към стълбището. Беше напълно възможно обяснение.

Само че нещо продължаваше да не се връзва.

Извършителят почуква на вратата. Мама Карин отваря. Умира. Осемгодишният в кухнята. Умира. В този момент убиецът вижда по-малкото момче да тича през кухнята. Защо не го застрелва още там? Трябва да е притичало точно покрай него. Дали е презареждал?

Урсула беше проверила — заредената „Бенели Супернова“ побира четири патрона плюс един в камерата. Човек, който показва такова хладнокръвие, би трябвало да е напълно подготвен и да носи заредено оръжие. Всичко друго би било странно. Значи вероятно са му оставали поне още два патрона. Не е стрелял и пропуснал, техническият оглед на местопрестъплението беше го определил със стопроцентова сигурност. В къщата не е имало изстрели, неулучили целта.

Бил е студен, съсредоточен.

Искал е да бъде сигурен.

Искал е да ги застреля отблизо. Било е важно за него, чувстваше Урсула.

И изведнъж вижда момченцето в кухнята. Вижда го как бяга към горния етаж. То може би вика татко си.

Оставя го да избяга. Знае, че така или иначе ще го приклещи горе.

Тя отвори снимките с кървавите отпечатъци по пода. Водеха към стълбите, избледняваха и изчезваха преди първото стъпало. Момчето е бягало за живота си.

Боже, как само трябва да е бягало.

Тя пак погледна отпечатъците. Малки кървави стъпки.

И тогава го видя. Онова, което търсеше.

Което не се връзваше.

Момчето изобщо не е тичало.