Момичето, което запази мълчание

Тя се събуди внезапно.

От някакъв звук. Така й се стори.

Навън изглежда бе настъпил денят. В нишата, където лежеше, проникваше малко светлинка, но не достатъчно, че тя да я събудила. Значи не беше отишла достатъчно навътре в пещерата, че светлината да не я достига. Трябваше да се премести. По-нататък. В мрака. В забравата.

Беше студено. От устата й излизаше бяла пара. Но и това не я бе събудило. Цяла нощ бе мръзнала. Не, сигурна беше, че е нещо друго. Звук.

Затаи дъх и наклони глава, за да чува по-добре. Червата й къркореха и леко й прилошаваше от глад. Но бързо потисна това чувство, когато го чу отново. Стърженето. Крак върху рехавия чакъл при входа на пещерата.