Обвинена в убийство

11

— Трей Ролинс беше гордостта на Галвестън. Сега той е мъртъв, а ти защитаваш убийцата му, твоята бивша жена, и очакваш сенаторът да те одобри за федерален съдия?

— Тя не го е убила.

— Но е била арестувана.

— Невинна е до доказване на противното.

— Е, щом ти го казваш…

— Не го казвам аз, Кен, казва го Конституцията.

След смъртта на сенатор Мак Маккол губернаторът бе назначил представителя на Галвестън в щатския конгрес да доизслужи мандата му в Конгреса на САЩ. И сега от сенатор Джордж Армстронг зависеше дали Атикъс Скот Фени ще стане окръжен съдия. Сътрудникът на сенатора Кен Инграм бе позвънил на Скот на излизане от съдебната палата. Съдията Бъфорд не си бе губил времето: Скот вече бе включен в списъка на кандидатурите за федералното съдийско място. Сега, докато Боби караше джетата към мястото на престъплението, Скот разговаряше с Кен по мобилния си телефон.

— Няма да ти е от полза, Скот, ако името ти и името на бившата ти съпруга се спрягат от медиите. Това няма да се приеме добре в Сената.

— Аз защитавам съпругата си… докато повечето сенатори изневеряват на своите.

Кен се изхили в слушалката.

— Младата любовница е част от екстрите на високия пост, Скот, като лимузината и по-добрата здравна застраховка. В това е разликата между теб и тях: те вече са го заели, докато ти още не.

— Ребека има право на компетентна адвокатска защита. Това също е записано в Конституцията.

— Гласоподавателите не четат Конституцията, Скот. Те четат вестници. Е, някои от тях, останалите гледат телевизия. А на мен делото отсега ми звучи като сапунен сериал. Рене ще се побърка от радост.

— Не ми е работа да се притеснявам за медиите, Кен.

— А на мен точно това ми е работата, Скот. — Кен въздъхна тежко в слушалката. — Другата седмица сенаторът ще бъде в града и иска да се видите на вечеря в събота. Ще ти се обадя с подробностите.

Кен прекъсна връзката, без да се сбогува.

— Май няма смисъл да четеш таблицата за социалното осигуряване на висшите федерални служители, а, Скот? — обади се Боби.

— Засега мисля да изчакам — отвърна Скот.

— Ти приемаш ли тази цена? Искам да кажа, делото да ти струва съдийското място?

— Имам и друга опция.

— „Форд, Фени“?

— Старши съдружник. Кантората ще носи името ми, ще мога да наема и теб, и Карин, и Карлос. Ще измисля и за Луис нещичко.

— Ние не искаме този живот, нито пък ти.

— Веднъж вече я предадох, Боби. Не мога да я предам отново.

— Първо, не ти я предаде, а тя напусна и теб, и Бу. И второ, не се чувствай гузен спрямо нея — това ще съсипе живота ти.

— Тя няма да издържи в затвора, Боби. Ще откаже да се бори и ще умре. — Скот гледаше мрачно към морето. — Ние сме единствената й надежда.

Боби не отговори и двамата се умълчаха.

На три километра след наетата от Скот вила завиха в едно кварталче с гръмкото име Лафит Бийч — Перлата на Западния край, разположено зад пясъчната дюна, която Скот бе забелязал същата сутрин от плажа. Навремето това се смяташе за престижен адрес, но след урагана Айк от къщите бяха останали само бетонните подпорни колони. Усилията на строителния предприемач да укроти морската стихия се бяха провалили. Айк бе прескочил изкуствената дюна и бе отнесъл сградите в морето.

Къщата на Трей Ролинс беше изключение. Тя се издигаше непосредствено над плажа, но изглеждаше непокътната. Сутринта Скот я бе видял откъм брега; сега имаше възможност да я види и откъм улицата. Отпред имаше две палми, между които алея за коли водеше към гаража. Стълбище се изкачваше към терасата на втория етаж, над който имаше още един с мансарда, наподобяваща капитански мостик. Боби паркира до бордюра и угаси двигателя. Двамата останаха на местата си, загледани в къщата, в която бе загинал Трей.

— Скоти, отпечатъците й са върху ножа, това никак не е добре.

— И преди са ме хващали неподготвен, но Рекс е голям хитрец. Видя ли само как приспа вниманието ни и изведнъж хвърли тази бомба с невинен тон, сякаш питаше искаме ли кафе, за да види как ще реагираме.

— На мен ми призля.

— Той никога няма да докаже, че Ребека е имала мотив.

— Няма и да му се наложи, след като отпечатъците й са върху ножа. Съдебните заседатели няма да се интересуват от мотива. Ако искаме да спечелим делото, трябва да направим две неща: да обясним по какъв начин отпечатъците й са попаднали върху ножа и да посочим истинския виновник.

— Този, който действително е наръгал Трей Ролинс.

— Ако не е тя.

— Не е тя.

— Скоти, не забравяй основното правило, когато представляваш висш служител в корпорация или обвиняем по углавно дело.

— Да допускам, че лъже?

— Именно.

— Тя не лъже! — Скот се надяваше да е истина. — Готов ли си?

— А ти?

— Не, но трябва да влизам. Ти не си длъжен.

Боби изпусна шумно въздуха от дробовете си.

— Какво казва Шами в такива случаи? Бъди мъж!

Двамата събраха кураж и слязоха от джетата. Пред къщата бяха паркирани две коли — една патрулна и една служебна, без отличителни знаци. От служебната кола слезе едър кокалест мъж и се приближи към тях. Беше облечен с хавайска риза, дънки и бейзболна шапка с надпис „Окръжна прокуратура Галвестън“. Приличаше на Джими Бъфет с пистолет.

— Ханк Ковалски, следовател към Окръжната прокуратура.

Скот и Боби се представиха, здрависаха се и Ханк посочи към онова, което бе останало от квартала.

— Това бяха имоти за милиони долари. Сега тези могат да се купят на безценица. Преди Айк „Ню Йорк Таймс“ беше оприличил Галвестън на източния връх на Лонг Айланд. Днес никой не прави подобни сравнения.

— Няма ли да ги построят наново?

— Повечето бяха на собственици, които живеят основно другаде. Хората просто са махнали с ръка, взели са си застраховките и са се преместили някъде, където няма урагани.

Покрай този участък от плажа някога се бяха издигали пет къщи, от които бяха останали две — тази на Трей и още една, на стотина метра по-нататък, която в момента усърдно се ремонтираше. Ударите с чукове отекваха като изстрели на стрелбище.

— Това е къщата на съдия Морган — каза Ханк. — Тя ще остане в града, докато й я оправят.

По покрива се катереха мургави работници, които очевидно не се бояха от височината. През празното пространство, където някога бе имало още три къщи, те имаха пряка видимост към къщата на Трей Ролинс. Сигурно бяха наблюдавали как Трей и Ребека влизат и излизат от дома си.

— Казват, че нищо не са видели — обади се Ханк.

— А дали са извършили нещо? — попита Скот.

— Питахме ги. На испански. Отричат.

— Нелегални имигранти?

— Познаваш ли американски гражданин, който би правил покрив в такава жега?

— Имало ли е щети по къщата на Трей?

— Не. — Ханк посочи плажа. — Тези подпорни колони се издигат осем метра над пясъка. Водата никога не достига до къщата. Чух, че Трей е похарчил четири милиона за този дом, от които един милион е отишъл само за да го направи устойчив на урагани, но си е струвало. Айк връхлетя със сто и осемдесет километра в час, а не е отнесъл и керемида от покрива му. Елате, ще ви разведа.

— Може ли да снимам на видео?

— Рекс каза, че можеш да правиш каквото поискаш. — Ханк бръкна в задния си джоб и извади два чифта латексови ръкавици. — Ето ви ги, но въпреки това не пипайте нищо.

И тримата си сложиха ръкавици. Боби взе от колата видеокамерата и папката с материалите по убийството, която подаде на Скот. Засне сградата отвън, после двамата се провряха под жълтата полицейска лента и последваха Ханк, който влезе в гаража през една странична врата. Ханк щракна електрическия ключ и огромното пространство се обля в неонова светлина. В него имаше бъги, мотоциклет беемве, черен хъмър, яркочервен корвет кабрио и черно бентли.

— За разходки из острова ползваха мотора или бентлито. Струва двеста хиляди. Жена ти караше корвета.

Скот си представи Ребека в издължената спортна кола със свален гюрук, широко усмихната.

— Тя спомена нещо за яхта.

Ханк кимна.

— В марината е. Претърсихме я. Нищо. Хайде да се качим горе. Всичко си е постарому, ако не броим следите от криминологичната експертиза.

— Нищо ли не е изнасяно?

— Трупът, един .357-калибров револвер магнум, една деветмилиметрова берета…

— Трей е притежавал оръжие?

— Тук е Тексас, Скот. Всички имат оръжие. — Ханк се засмя. — Магнумът беше открит под възглавницата му, зареден. Не мога да си представя как се спи с такова нещо под възглавницата.

— Ако е искала да го убие, защо просто не го е застреляла?

Ханк вдигна рамене.

— Питай я.

— Нещо друго иззето ли е?

— Портфейлът му, мобилният телефон, пари в брой, бижута, лаптоп. Проверяваме телефонните му разговори, имейли, интернет сайтове, които е посещавал редовно, писма на фенове до личния му сайт. Ще ти приготвя копия от всичко.

По вътрешното стълбище се изкачиха до втория етаж. Ханк отключи една врата и Скот влезе в къщата, където жена му бе живяла с чужд мъж. Той с мъка потисна чувствата си и се наруга наум: Мисли като юрист, не като изоставен съпруг!

— Два пъти седмично е идвала домашна помощница — каза Ханк. — В понеделник и четвъртък. Въпросния ден е била тук.

Двамата последваха Ханк в кухнята с теракотен под и шкафове, плотове и уреди от неръждаема стомана. Скот си сложи очилата — навремето ги бе ползвал само за да изглежда по-авторитетен пред богатите си клиенти, но сега, след шестнайсет години четене на съдебни дела и законови текстове, наистина имаше нужда от тях — и отвори папката с материалите по убийството.

— В кухнята няма открити следи от кръв, нали?

— Не. Но има отпечатъци — нейни, негови, на домашната помощница и на неизвестно лице. Ето ги тук. — Ханк посочи един участък върху стоманения плот, поръсен с черен прах. — От цели длани с по пет пръста. На мъж са, и то доста едър, ако се съди по размерите на дланта. Явно се е облегнал на плота.

— Прекарахте ли ги през базата данни?

Ханк кимна.

— Няма съответствие. Явно не са въведени в системата.

Ханк издърпа едно чекмедже. Вътре се намираха седем стоманени ножа върху специална поставка с гнезда за осем ножа. Най-голямото гнездо беше празно.

— Оръжието на убийството — каза Ханк. — Нож за месо. С нейните отпечатъци.

— Така каза и Рекс. Би ли отворил другите чекмеджета и шкафовете?

Ханк изпълни желанието му и Боби засне всичко.

— Хубаво барче. Падали са си по изискани питиета.

— Отвори и хладилника, Ханк.

Беше огромен като гардероб, с две врати една до друга, отдолу с издърпващ се фризер. Ханк задържа вратите отворени, докато Боби приклекна и засне съдържанието, като мърмореше тихо в микрофона:

— Бира… бутилка вино… протеинови блокчета… много шоколадово мляко… и най-голямата диня, която някога съм виждал.

Скот се подпря с длани на коленете си и също огледа вътрешността на хладилника. Разрязаната на две диня заемаше един цял рафт.

— Всичко си е така, както го открихме. Нищо не е пипано.

От кухнята се преминаваше в дневна с кожени мебели, камина, голям плазмен телевизор, монтиран на стената, и огромни френски прозорци, от които се разкриваше великолепен изглед към морето. Скот неведнъж се бе опитвал да си представи новия дом на Ребека.

— От дневната не са събирани улики — каза Ханк. — Хайде първо да се качим горе, после ще се върнем на местопрестъплението. Дано не ви прилошее.

Изкачиха се по вътрешното стълбище до третия етаж, където бяха двете спални за гости, с отделни бани, и домашният киносалон. В стаите на етажа също не бяха събирани улики и Ханк ги поведе направо към мансардата, която приличаше на капитански мостик.

— Кабинетът на Трей.

Цялото помещение беше заобиколено от прозорци с дървени рамки. От едната страна се виждаше улицата, от другата — морето и плажът. Мебелите бяха от кожа и масивно дърво, имаше и добре зареден бар. Полиците бяха отрупани с трофеи от голф турнири, по стените висяха рамкирани снимки на Трей с други знаменити играчи и корици от спортни списания с неговия образ. В единия ъгъл бяха облегнати три стика с по една топка; покрай стената беше постлана зелена пътека за упражнения на закрито, сякаш последната сутрин Трей бе загрявал в кабинета си. В другия ъгъл се виждаше огромна бяла чанта за стикове и голф принадлежности; отгоре с тлъсти черни букви беше написано: Трей Ролинс.

— Проверихте ли какво има в чантата? — попита Скот.

— Само топки за голф и презервативи.

— Презервативи?!

Ханк вдигна рамене.

— За дъждовните дни, когато отлагат турнира, предполагам.

— Не се виждам да влача това нещо до последния етаж — обади се Боби.

— Той не я е влачил — каза Ханк, пристъпи към един вграден шкаф и го отвори.

Вътре има малък асансьор от онези, с които се подава храна в някои ресторанти; беше достатъчно голям, за да побере чантата с принадлежностите за голф… или човек. Ханк натисна едно копче отвътре на вратата и асансьорът бавно заслиза.

— Води направо до гаража — каза Ханк. — Няма кръв, няма отпечатъци.

— Може да се проникне тук от гаража.

— За какво й е било да прониква, Скот, тя е живяла тук!

Скот пристъпи до бюрото. Отгоре бяха поставени телефон, бележник и писалка. В средата беше празно.

— На това място беше лаптопът. — Ханк издърпа чекмеджетата на бюрото, за да ги заснеме Боби. Последно отвори най-долното чекмедже и каза: — Това Трей го е държал заключено.

— Защо?

— Виж сам.

Боби насочи камерата и подсвирна.

— Май шоколадовото мляко не е било единственото нещо, по което си е падал.

Скот заобиколи бюрото и погледна надолу. Вътре имаше няколко десетки диска с голи момичета на обложките и заглавия като „Парти край басейна“ или „Девствена територия“. Скот и Боби се спогледаха многозначително, явно си мислеха едно и също: идолът на Америка не би трябвало да си пада по порно. Боби не можа да се сдържи и се ухили.

— Ти колекционираш ли порно?

Не че бяха шокирани; порното отдавна беше част от масовата култура. В случая важното бе, че то не съответстваше на образа на Трей Ролинс, който медиите бяха създали. Дали той нямаше да се окаже поредният развенчан американски мит? Нищо не носеше на един адвокат на обвиняем по-голяма радост от внезапното откритие, че жертвата има нелицеприятни тайни. Това отвличаше вниманието на съдебните заседатели от обвиняемия и го прехвърляше върху жертвата. Всеки хитър адвокат се опитваше да превърне жертвата в обвиняем. Готов ли бе Скот да направи това с Трей, за да спаси живота на Ребека?

— Много важно! — обади се Ханк. — Всеки от тези дискове може да се наеме от кварталната видеотека. В най-изисканите хотели наред с румсървис предлагат и порноканали. Аз лично си падам по американския футбол, в него има по-малко насилие.

— И така да е, порното не се връзва с образа му на национален герой.

— Всеки си има своите тайни — каза Ханк.

— Въпросът е — намеси се Боби — дали освен тази тайна Трей Ролинс не е имал и други?

Известно време тримата мълчаха замислено, после Ханк каза:

— Е, да караме нататък.

Слязоха по стълбите и се насочиха към главната спалня на къщата. Ханк бръкна отново в задния си джоб и подаде на двамата по един неголям найлонов плик за смет.

— Това пък за какво е? — попита Скот.

— В случай че ви се доповръща.

Ханк отвори вратата и Скот пристъпи в тъмното помещение, което миришеше така, както стаята на майка му в деня, когато бе починала. Смъртта си има характерна миризма.

— Пригответе се, момчета!

Ханк натисна електрическия ключ и стаята се обля в ярка бяла светлина, като операционна.

— Божичко!

При вида на толкова кръв дъхът на Скот спря.

Всичко в спалнята беше бяло — леглото, стените, теракотените плочки на пода, мебелите, завесите на френските прозорци. Единствените цветни петна бяха от кръвта на Трей. Тя бе навсякъде. Изглеждаше невероятно, че в човешкото тяло се съдържа толкова много кръв.

— Както виждате, не ни е трябвал луминол. Ножът е прерязал аортата, но сърцето е продължило да бие и кръвта е бликнала като фонтан.

Скот гледаше втренчено леглото на Трей и Ребека. Усети как го облива гореща вълна. В застоялия въздух нямаше достатъчно кислород.

— Скоти, зле ли ти е?

— Ползвай плика! — извика Ханк и отвори френските прозорци. Морският бриз нахлу в стаята. След няколко секунди Скот отново беше в състояние да диша. Той се опита да изтрие образа на Трей и Ребека от съзнанието си. Но една друга мисъл не му даваше покой: Какво, по дяволите, правя аз тук?

— Пуши ми се — обади се Боби.

— Е, добре — каза Ханк. — Ето как стоят нещата. — Той пристъпи към леглото, като внимателно прескачаше кървавите петна. — Трей е бил открит да лежи на вътрешната страна на леглото, не откъм френските прозорци.

Скот прелисти материалите в папката, докато намери снимките на жертвата: Трей Ролинс лежеше гол в същото това легло, кухненският нож беше забит в гърдите му, тялото му беше обляно в кръв. Той премести погледа си от снимката към леглото. Нищо не беше променено, само кръвта бе станала по-тъмна, а трупа го нямаше.

— Твоята жена е спяла на по-близката до терасата страна. Казва, че се събудила в четири без петнайсет в петък сутринта, понеже й станало студено; френските прозорци били широко отворени. Станала да затвори, но излязла навън.

— Имаше ли кръв по дръжките на вратата?

— Не.

— Значи вратата наистина е била отворена.

— Да.

— Отпечатъци?

— Нейните и неговите. — Ханк им направи знак да се приближат. — Елате отвън. Внимавайте да не настъпвате кървавите следи по пода. Нейни са.

Излязоха след Ханк на широката тераса, където имаше още кървави следи. Отидоха до парапета. Скот вдишваше жадно свежия морски въздух. Над прибоя кръжаха чайки. Рибарско корабче се прибираше в пристанището с улова за деня; петролен танкер излизаше в открито море. От къщата на съдийката долитаха удари с чукове и подвиквания на испански. Самотна човешка фигура тичаше по плажа.

— Казва, че била застанала тук, до парапета — продължи Ханк, — и се загледала към морето. Долу се разбила вълна, облели я пръски, тя вдигнала ръка да се избърше, усетила мокрота по лицето си, погледнала дланите си. Сторили й се тъмни, изтичала обратно и запалила лампите. — Ханк се обърна към Скот. — Готов ли си?

— За какво?

— Да влезем вътре.

Не беше готов. Нямаше никакво желание да види отново всичката тази кръв. Но си пое няколко пъти дъх и последва Ханк в спалнята. Ханк посочи кръвта по белите завеси и по стената около електрическия ключ.

— В този момент видяла Трей и позвънила на деветстотин и единайсет.

Той посочи белия телефон. По него също имаше кръв.

— Полицаите се изкачили по стълбището към терасата и влезли през тази врата. Заварили я ей там, още стискала в ръце телефонната слушалка.

— През цялото време ли е говорила с диспечера?

— Да. Записът на разговора е в папката. На диск.

— И след разговора не е правила нищо друго?

— Не.

Скот разгледа снимките на жена си от онази нощ; с късата си бяла нощница, подгизнала от кръв, приличаше на уплашено дете.

— Дошли детективите, разпитали я, арестували я и я откарали в ареста. Взели проби от кръвта, прибрали дрехите й. Всичко е в папката.

— А кървавите отпечатъци по пода, по стените, по телефона… все нейни ли са?

— Да.

— В цялата стая няма никакви други отпечатъци?

— Не и кървави. Но открихме отпечатъци от домашната помощница и от още двама души, неидентифицирани. Няма ги в базата данни.

— Къде ги открихте?

Ханк посочи с ръка.

— Едните са на горната табла на леглото, горе-долу по средата…

— Заснеми мястото, Боби!

— … сякаш някой се е подпирал с ръце на таблата.

Боби повдигна вежди и погледна въпросително Скот.

— И тези отпечатъци ги няма никъде другаде?

— Никъде. Проверили сме всеки квадратен сантиметър на стаята.

— А другите?

— Те са в едната гардеробна.

Ханк ги въведе в банята към спалнята. В основното помещение имаше душ-кабина и джакузи. Скот си представи Ребека изтегната сред мехурчетата, с чаша ледено шампанско в ръка, уморена от пазаруване по бутиците, както често й се случваше, докато бяха женени. От двете страни врати водеха към отделни гардеробни с мивки и огледала.

— Тази е била на Трей — каза Ханк.

Скот и Боби пристъпиха след него и се озоваха в обширна стая с дървени рафтове и шкафове, кожено канапе, огледало в цял ръст и плазмен телевизор на стената. Рафтовете бяха отрупани с мъжки дрехи, най-вече шорти, тениски и обувки за голф.

— Ето тук, върху огледалото — каза Ханк, — има два пълни отпечатъка от длани. Вероятно женски, съдейки по размера.

Пръстът му сочеше на около метър и осемдесет от пода. Отпечатъците бяха разположени така, сякаш жената се бе подпряла с длани на огледалото като за полицейско претърсване или пък…

Боби отново повдигна вежди.

— Всички тези неидентифицирани отпечатъци — каза Скот — върху кухненския плот, върху таблата на леглото и тук, върху огледалото, все на различни хора ли са?

— Да.

— И не се знае на кого са?

— Не. В базата данни на ФБР ги няма. Веднъж снемат ли ти пръстови отпечатъци, те се завеждат в базата данни и остават там завинаги.

— Следователно знаем, че освен Трей, Ребека и домашната помощница в тази къща наскоро са били поне три неидентифицирани лица. Никой ли от тях няма полицейско досие?

— Не, и не е работил като гледач в детско заведение, като шофьор на училищен автобус или държавен служител.

— Какво искаш да кажеш?

— Всеки, който кандидатства за държавна длъжност или за работа с деца, трябва да представи свидетелство за чисто минало и да му се снемат отпечатъци.

— Наистина ли?

— Да. Когато започнах работа в Бюрото, трябваше да проверявам всякакви съдии, прокурори, федерални агенти… Доста скучна работа, затова поисках да ме преместят в Отдела за борба с наркотиците в Ел Пасо.

— Кога, каза, че идвала прислужницата?

— В понеделник и четвъртък.

— Значи в деня преди убийството е била тук?

— Да.

— Дали е избърсала повърхностите, по които са намерени тези отпечатъци?

Ханк се намръщи.

— Уместен въпрос.

— Ако ги е почистила в четвъртък, тази отпечатъци са оставени между момента, в който си е тръгнала, и петък сутрин, когато са дошли полицаите и са отцепили мястото на престъплението.

— Отпечатъците на полицаите са в базата данни, пък и всички, които са били тук, са носили ръкавици.

— Ханк, това може да са отпечатъците на убиеца!

— Но върху оръжието на убийството са само тези на жена ти.

— Имаш ли номера на прислужницата?

— В папката е.

Ханк взе папката от Скот и обърна на раздела за свидетели. Извади мобилния си телефон и набра номера. Изчака няколко секунди и каза:

— Роузи Гонзалес?… Ханк Ковалски, от окръжната прокуратура… Точно така, в петък разговаряхме. Роузи, когато чисти в къщата на Ролинс в четвъртък, забърса ли и плотовете в кухнята?… С течен сапун, белина и ароматизатор?… Хубаво, а таблата на леглото в главната спалня?… Аха… А огледалото в гардеробната на мистър Ролинс?… Освен теб имаше ли още някой в къщата?… По кое време си тръгна?… Е, добре, благодаря ти.

Ханк затвори телефона и се обърна към Скот.

— Почистила е плотовете в кухнята, приключила е и си е тръгнала по обяд, следователно тези отпечатъци са оставени някъде между момента на тръгването й и момента на убийството.

— А другите?

— Този ден не е чистила таблата на леглото и огледалото. Тях ги забърсва веднъж в месеца.

— Значи въпросните отпечатъци може да са там от последния месец?

— Да.

Върнаха се в гардеробната на Трей. Ханк заотваря един по един шкафовете и Боби засне на видео съдържанието им — обичайните мъжки джунджурии, плюс няколко флакона с лекарства по рецепта.

— Какво е вземал? — попита Скот.

Ханк вдигна нагоре един от флаконите.

— Виагра.

— Порно и виагра — ухили се Боби. — Трей Ролинс е рекламирал не само стикове за голф и шоколадово мляко.

— ЦРУ подкупва племенните вождове в Афганистан с тези сини таблетки — каза Ханк. — Повечето агенти, с които съм работил в Бюрото, ги вземат. По дяволите, та аз почти не познавам мъж, който да не ги взема!

— Ние с Боби. Нали, Боби?

— Ами аз, ъъъ…

Скот го изгледа.

— Вземаш виагра?!

Боби вдигна рамене.

— Не забравяй, че жена ми е с десет години по-млада от мен. Това поставя големи изисквания…

— А какви ги приказваше: плешив съм, защото преливам от тестостерон…

— Виж, първите ми две жени ме оставиха. Не искам да рискувам и с Карин.

Скот се обърна към Ханк.

— А останалите лекарства?

— Едното е бета-блокер, за кръвно налягане. Другото е прозак.

— Това не беше ли против депресия?

Ханк кимна.

— Жена ми го взема. Казва, че е депресирана, понеже е омъжена за мен.

Той ги поведе към гардеробната на Ребека, претъпкана до тавана с рокли, блузи, панталони, спортни дрехи, палта, пуловери, шалове, шапки и обувки… много обувки.

— Явно обувките са били нейна страст — каза Ханк.

— Да беше видял килера й, докато бяхме женени…

— Жената е скъпо хоби.

— За какво й е да го убива и да се лиши от всичко това?!

— Може да се е бояла, че ще я изостави.

— Та той същата нощ й е направил предложение!

— Тя го твърди.

— Рекс каза, че можем да вземем дрехите й.

Ханк кимна.

— Но ще ви наблюдавам какво вземате.

Скот пристъпи към един шкаф и издърпа няколко широки плитки чекмеджета. Всичките бяха пълни с еротично дамско бельо. Сякаш беше в магазин на „Викториас Сикрет“. В най-горното чекмедже имаше цели комплекти, още с етикетите, явно от последното й пазаруване в четвъртък. Той вдигна един комплект — бюстие от черна дантела… черен колан с жартиери… черни чорапи с ръб… черни прашки. Скот ги гледаше като хипнотизиран, представяйки си как Ребека си ги слага заради Трей. Изведнъж се сети, че не е сам. Обърна се и видя Ханк и Боби, които зяпаха в ръцете му. Той пусна нещата обратно и затръшна чекмеджето.

— Боби, обади се на Ребека и я питай какво иска.

— Веднага, Скоти.

Скот излезе от гардеробната.

Чакаше отвън, облегнат на капака на джетата. Половин час по-късно Ханк и Боби излязоха от къщата, понесли по две огромни черни торби за смет. Скот отвори задната врата и те хвърлиха торбите на седалката.

— Какво искаше? — попита ги той.

— Всичко. Опаковахме целия гардероб.

Тримата направиха още два курса до къщата, за да изнесат всички торби. После Боби и Скот се ръкуваха с Ханк и се качиха в джетата. Скот запали двигателя и пусна климатика на максимум. Двамата поседяха мълчаливо известно време, преди Боби да попита:

— Скоти, какво всъщност правим тук?

Скот нямаше отговор.

— Едно и също ли си мислим за тези отпечатъци върху таблата на леглото и върху огледалото? — попита след малко той.

— Ами да. И едните, и другите са от жени. Едната се е държала за таблата, другата се е подпирала на огледалото. — Боби се обърна към Скот. — Нашият американски герой се е подсилвал с виагра, гледал е порно и е правил секс с поне две други жени в тази къща през последния месец.