Обвинена в убийство

34

— Смяташ да призовеш всички тези свидетели? — попита окръжният прокурор.

— А ти смяташ ли да откриеш откъде изтича информация при вас?

Прокуратурата и защитата си бяха разменили списъците със свидетели, както се полагаше по закон. Скот посочи празния стол до стената.

— Къде е помощникът ти?

— Пратих го в приемната на следствения арест. Казах си, че ще му бъде от полза да снема отпечатъци от пияници и клошари навръх Четвърти юли. Отиде вкъщи да се преоблече, за да не повърне някой върху кожените му обувки за триста долара.

Този четвъртък, в навечерието на дългия уикенд за националния празник, сградата на съда беше необичайно притихнала. Окръжният прокурор се зачете в списъка на свидетелите на защитата.

— Наистина ли вярваш, че някой от този списък е убил Трей?

— Предполагам, че поне един ще знае кой е убиецът.

— Звучи като ранглиста на Открития шампионат по голф: Пийт Пъкет, Дони Паркър… — Прокурорът вдигна рязко глава и погледна Скот. — Гейб Петрочели? Смяташ да призовеш Гейб? Защо?

— Защото Трей може да е убит от човек на мафията.

— Не бяха ли отрядите „Зета“? Или Пийт Пъкет? Или Гъската? Виж, Скот, Трей може да е залагал при Гейб, но от това не следва…

— Трей е дължал на мафията петнайсет милиона, загубени на хазарт в казината.

Рекс Труит примигна.

— Това със сигурност ли го знаеш?

— Гейб лично ми го каза.

— Разговарял си с него?

— Да, в бара му.

— Никой не иска да говори с нас, а пред теб всичко си казват…

— За тях вие сте властта, докато аз съм някакъв смахнат адвокат, който защитава бившата си жена. Бенито и Гейб искрено се забавляваха с мен.

— Не се и съмнявам. Но не вярвам Гейб да е излъгал, че Трей е дължал пари на мафията.

— Трей бил загубил по уговорка два турнира, за да им се издължи. В Калифорния и Маями. Съзнателно е пропуснал дупки от близко разстояние, които са можели да му донесат сигурна победа.

— Да, гледах ги и двата по телевизията. Направо не повярвах на очите си, когато не уцели дупката. Но ако им се е издължил, защо са го убили?

— Тези две загуби не са покривали целия му дълг. Трябвало е да загуби и турнира в Атланта, но там по чудо улучил от голямо разстояние.

— Да, и това го гледах. Шансът да вкара беше едно на милион.

— Двайсет милиона е според Гейб сумата, която този негов удар е струвал на мафията.

Рекс помълча няколко секунди, после каза:

— Тук днес е затишие. Искаш ли да се повозим?

Качиха се в черния пикап на окръжния прокурор. Рекс запали пура и подкара по Бродуей, като от време на време сочеше през прозореца.

— Тук преди Айк имаше цял квартал с общински жилища.

— Сенатор Армстронг ми каза, че не възнамерявал да строи повторно домове за бедните, искал Галвестън да стане остров за заможни американци.

Прокурорът кимна.

— Както си е било в миналото, преди сто години. — Той посочи огромните къщи във викториански стил, които се издигаха от двете страни на булеварда. — Тук ставаше чудно красиво, когато цъфнеха азалиите.

Повечето от сградите бяха празни и занемарени — приличаха на унили просяци, наклякали покрай бордюра.

— Дигата издържа — каза Рекс, — но водата просто заобиколи и връхлетя острова от другата страна. Всички тези къщи бяха наводнени, градините им с дърветата отпред загинаха от морската вода.

Излязоха на брега, близо до съборената дига, и тръгнаха на изток.

— Ураганът взе шест хиляди жертви. Изгаряхме труповете направо на брега. Това е гледка, която не се забравя лесно.

Известно време Рекс шофира замислен, после каза:

— Скот, ако наистина смяташ да призовеш Бенито и Гейб, по-добре дай на Ханк да им връчи призовките. Ако отидеш сам, може и да не се върнеш жив.

— Благодаря ти. Имам един приятел, частен детектив в Далас, той пък ще ги връчи на играчите, когато се съберат следващата седмица тук за турнира.

Прокурорът спря пикапа и угаси двигателя, но не слезе.

— Омъжени жени, непълнолетни момичета, порно, хазарт, кокаин. Това не е онзи Трей Ролинс, когото познавах. Викаше ми „мистър Труит“, с моя син бяха съученици. В клуба прекъсваше тренировката си, за да преподава уроци на деца. Такъв човек беше.

— Добрият Трей.

Рекс кимна.

— Но е имало и лош Трей — добави Скот.

— Явно е имал тъмна страна. Питам се дали е бил така програмиран от малък, или пък нещо е прещракало в мозъка му, когато родителите му загинаха? Кое е онова, което подтиква човека да се хвърли в пропастта?

— Доктор Тим каза, че Трей бил развил различни видове зависимости и мании.

— Трей е ходил на психоаналитик?

Скот кимна.

— Бил е обсебен например от секса.

— Завиждам му, трябва и аз да пробвам някой ден.

Двамата слязоха от пикапа и тръгнаха към входа на пристанището за яхти. Рекс махна на пазача и поведе Скот по дървения кей към привързаните моторници, платноходки и по-големи съдове. Спря се до една лодка и каза:

— Тази е моята.

Беше шестметрова моторница с платнен навес над средната част.

— Изглежда нова — каза Скот.

— Така е. Открих старата насред главната улица след урагана.

— С нея ли хвана онази риба-меч?

— Не. Нея донесох от Бахамите. Още две години, и се отдавам на голф и риболов.

— И на виагра.

Окръжният прокурор се усмихна.

— Да, и на това.

— Старецът и морето… и малките сини хапчета в джоба.

— Хемингуей щеше да е по-щастлив, ако по негово време имаше виагра.

— Е, аз пък ще се опитвам да си изкарвам хляба като адвокат в Далас, тъй че се сещай от време на време за мен, докато… ловиш риба.

Рекс дръпна от пурата си и попита:

— Когато й връчвахме обвинителния акт, жена ти каза, че си бил разорен.

— Така е.

— Не е леко да си изкарваш хляба като адвокат, ако си честен.

— Имам резервни варианти.

— Федерален съдия?

— Това е малко вероятно. Сенаторът бил задължен на Шелби Морган.

Прокурорът отново дръпна от пурата, издиша дима и каза:

— Дъщеря му е наркоманка. Взема кокаин. Ходи на терапия, но не помага. Шелби следи да не се разчуе.

— Разбирам.

— Ела, ще ти покажа яхтата на Трей.

Двамата тръгнаха по дървения кей. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-големи ставаха лодките. На самия край на кея се спряха пред сребриста яхта с надпис „Продава се“.

— Седемнайсетметрова „Рива“, спортен клас. Плаващ петзвезден хотел. Чувам, че Трей е платил два милиона за нея. Мелвин се опитва да я продаде за петстотин хиляди, но няма купувачи. В тази криза никой не се е засилил да купува яхти.

— Не е ли повредена от урагана?

— Малко преди това Трей я беше закарал на остров Падре. Ела да се качим.

Скот го последва по стълбичката. Салонът за гости беше с дъбова ламперия и мебели от естествена кожа, а спалнята — с огромно двойно легло. Кухнята беше от неръждаема стомана и имаше футуристичен вид. Барчето беше заредено с напитки.

— Искаш ли едно питие? — попита Рекс.

— Не, благодаря.

— Аз мисля да се почерпя.

Прокурорът намери чаша, издуха я от праха и си наля два пръста уиски. После вдигна тържествено чашата.

— Бог да прости Трей.

Пресуши я на един дъх и си наля втора.

— Рекс, разкажи ми за Мелвин Бърк.

Скот и окръжният прокурор се бяха разположили на кожените канапета в салона, сякаш яхтата беше тяхна. Рекс пушеше пура и отпиваше от уискито.

— Мелвин е доайенът на адвокатската колегия тук, на острова. Сериозен юрист с безупречна репутация.

— Имам чувството, че нещо от миналото му тежи.

Рекс помълча няколко мига, като дърпаше замислено от пурата си. Накрая сякаш взе решение.

— Скот, ще ти кажа нещо за Мелвин, но много държа да си остане между нас. Той е свестен и не заслужава това да се разчуе.

— Давам ти дума, Рекс.

— Мелвин е местен човек, пет години по-възрастен от мен. Завърши право в Тексаския университет, отличник на випуска, можеше да постъпи в която си иска от големите хюстънски кантори и сега да представлява петролни компании. Вместо това, ако щеш, вярвай, се върна на острова и подхвана самостоятелна практика. Провървя му, създаде си име, изкарваше добри пари, като от време на време защитаваше и бедни клиенти безплатно, защото и те имат право на компетентна защита.

Окръжният прокурор издиша гъст облак дим и го проследи с поглед, докато се разпръсна във въздуха над главата му.

— Преди време Мелвин се нагърби с едно дело, при което прокуратурата искаше смъртна присъда. За някакъв хлапак от сиропиталище, почти дебил, или както е политически коректно да се казва сега, „младеж с когнитивни затруднения“. Чернокож. Мелвин обаче си беше наумил, че момчето е свястно, и придума съдията да му разреши да го прибере при себе си, в собствения си дом, до започване на процеса. След което успя да намери доказателства, че е и невинно. Аз тогава не бях прокурор по делото, но присъствах в залата. Въпреки всичките доказателства, които той приведе в негова защита, съдебните заседатели го признаха за виновен и съдията постанови смъртна присъда. Мелвин обжалва, делото стигна до Върховния съд на щата, но накрая го загуби. По онова време нямаше ДНК експертизи. Младежът беше екзекутиран след по-малко от година.

— Толкова бързо?

— Това беше през шейсетте, тогава в Тексас екзекутираха чернокожи, както в Ню Йорк изтребват хлебарките. — Рекс дръпна от пурата си. — След години истинският убиец направи самопризнания, преди да почине. Момчето действително се оказа невинно.

— По дяволите!

— Мелвин и до днес не може да се съвземе след този случай. Обвинява себе си.

— Защо? Вината не е негова.

— Защото е добър човек. По същия начин, както не е твоя вината, че жена ти те е напуснала, но ти обвиняваш себе си. И затова си решил да я защитаваш.

— Откъде знаеш?

— Двайсет и осем години съм прокурор, все нещо съм научил за хората. Пък и сам съм минал по този път. Жена ти те е оставила, такова нещо трудно се понася. Започваш да се питаш къде си сгрешил, да се обвиняваш, да се подлагаш на преоценка. Където и да отидеш, имаш чувството, че хората ти се присмиват, че не си могъл да я задоволиш в леглото, да я осигуриш материално…

— … да бъдеш истински мъж.

— Именно. Първата ми жена ме остави преди двайсет и пет години. Дълго време се питах дали ако бях по-добър съпруг, любовник, мъж… щеше да ме остави. Едва по-късно разбрах, че причината не е в мен, а в нея. Както и сега, Скот, причината жена ти да те остави не е в теб, а е в нея.

Рекс вдигна чашата и пресуши уискито си.

— Моята ме остави заради някакъв хюстънски доктор с голяма къща в тузарски квартал.

— А беше ли спала с него, когато те остави?

— Ами да!

— Моята също. А аз едва по-късно разбрах.

— Ние винаги късно разбираме тия работи.

— Като се замисля, тя дори не се криеше, но аз бях сляп.

— В огледалото за обратно виждане гледката винаги е по-ясна.

Окръжният прокурор изпусна нов облак дим. Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. Накрая Рекс изтръска пурата си в пепелника и каза:

— Скот, дори лошият Трей не е заслужавал двайсетсантиметров нож в гърдите.

— Така е.

— Някои хора заслужават да умрат. За близо трийсет години като обвинител съм видял какви ли не: садисти, серийни убийци, изнасилвачи на деца, гангстери като Бенито и „Зета“. Но законът не ни позволява да решаваме ние кой трябва да умре. Има си съдилища за тази работа. Не можем да извършваме частни екзекуции, дори в Тексас. Така че смятам да потърся възмездие за смъртта на Трей. И на добрия, и на лошия.

— Длъжен си. Но не Ребека трябва да бъде обектът на това възмездие. А мафията. Или „Зета“. Или Пийт Пъкет. В момента и аз не знам кой. Но съм сигурен, че не е тя.

— А защо отпечатъците й се върху ножа?

— Не знам. Но има още нещо.

— Някой нов Лий Харви Осуалд?

Скот се усмихна.

— За мафията Трей е бил дългосрочна инвестиция. Затова са му плащали и дял от печалбата си за уговорените турнири. В брой. Три милиона долара. В стодоларови банкноти. Гейб му ги е занесъл на крака. Такава сума не можеш просто да я внесеш в банката, оттам са длъжни да докладват на ФБР. Следователно парите са още някъде в къщата, зашити в дюшек или заровени в пясъка на плажа.

— Едва ли са на плажа. Би трябвало да са в метален контейнер, а разни откачалки непрекъснато обикалят с металдетектори, търсят пиратски съкровища.

— Значи в дюшек.

— Какво искаш да ми кажеш, Скот?

— Мислиш ли, че може полицаите да са взели парите? Докато са претърсвали къщата въпросния ден?

Окръжният прокурор изпусна пореден облак дим, помисли малко и каза:

— Много бих желал да ти кажа „не“, но откакто записаха губернатор да продава на търг сенаторско място… знам ли? Ще кажа на Ханк да провери.

— Имаш ли му доверие?

— Ханк Ковалски не се интересува от пари. За да е щастлив, му стигат една въдица и стръв. — Той допи уискито и се изправи. — Между другото, отпечатъците върху бутилката съответстват на онези върху кухненския плот, но другите отпечатъци, върху тиксото, не съответстват на нито едни от откритите в къщата. Освен това Ханк помоли да ти благодаря от негово име.

— За какво?

— За уискито.

— Това доказва, че Пийт Пъкет е бил в дома на Трей в деня на убийството.

— Мислиш, че понеже Трей е чукал детето му?

— Вижда ми се достатъчно като мотив.

— За мен лично би било предостатъчно. Но доколкото знам, този ден Пийт е играл във Флорида.

— Бил е дисквалифициран и още същия ден си е заминал. Не за Остин обаче, където има къща. Накарах Карин специално да провери. От Орландо е отлетял за Хюстън, в четири е бил там. Което означава, че до пет е могъл да бъде в дома на Трей.

— В кухнята.

— При ножовете.

— Това означава, че можем да го призовем като свидетел.

— Или като обвиняем.

— Пийт винаги ми е бил симпатичен. Всъщност всеки, който го познава, би казал същото.

Скот поклати глава.

— Наркокартелът, мафията… всички са имали мотив да го убият. А освен това са професионалисти. Едва ли са щели да оставят отпечатъци.

— И в никакъв случай нямаше да оставят жена ти жива — изръмжа прокурорът. — До процеса има само седемнайсет дни, Скот. Можем да помолим съдийката за отлагане на делото, за да имаш време да разследваш мафията, картела, Пийт…

— Искаш да кажеш всички заподозрени, които имат мотив.

— Именно.

— Рекс, тя е невинна. Оттегли обвиненията срещу нея и намери истинския убиец.

— Бих искал първо да намеря убиеца и тогава да оттегля обвиненията срещу жена ти, Скот. Аз все още вярвам, че тя го е направила, но наистина няма мотив, и това ме притеснява. Разбира се, и да оттегля обвиненията, винаги мога да ги внеса отново. За убийството няма давност. Стига междувременно да не драсне през границата.

— С какво? Та тя няма никакви пари.

— Да, прав си.

— Вчера се подложи на детектора.

— И вероятно досега не ми го каза, защото не е издържала теста?

— Резултатът е спорен.

— От което не следва, че казва истината.

— Но не следва и че лъже.

— Кой извърши теста?

— Гюс Граймс.

— Гюс е много добър. И предпазлив. Не би обвинил някого в лъжа без достатъчно основание. При него спорен резултат не е зле. И все пак…

— И все пак какво?

— Доколкото си спомням, при обиска в къщата бяха открити лекарства, които се продават с рецепта. Бета-блокери и прозак.

Скот кимна.

— Да, в банята на Трей. Е, и?

— Ами някои хора вярват, че могат да надхитрят детектора на лъжата, като вземат бета-блокери и успокояващи средства непосредствено преди теста.

— Гюс каза, че машината регистрира само нивата на стрес и притеснение.

— Именно.

— Ребека не е знаела, че Трей взема такива лекарства.

— Сигурен съм, че не е.

Скот извади телефона от джоба си и позвъни на Гюс. Както обикновено го откри на риболов.

— Гюс, ако преди теста Ребека е взела бета-блокер и прозак, това дали е могло да се отрази на резултата?

— А взела ли е?

— Не знам. В момента разговарям с окръжния прокурор по въпроса.

— Тази комбинация почти сигурно би дала спорен резултат. Бета-блокерите и успокоителните изкуствено намаляват честотата на дишането, което всъщност регистрира машината.

— Благодаря ти, Гюс.

— Нямаш проблем. Много здраве на Рекс.

Скот затвори и се извърна към Рекс.

— Е?

— Гюс ти праща много здраве.

— А какво казва за теста?

— Че си прав.

— Спорният резултат от теста ни връща към изходната позиция: отпечатъците й върху оръжието на престъплението — каза тихо окръжният прокурор. — Какво правят те там?

— Не знам.

— Защо са там, Скот? Намери ми логично обяснение преди процеса, и ще оттегля обвиненията срещу нея.

— Днес видях яхтата на Трей.

— Бил си в яхтклуба?

Скот кимна.

— С окръжния прокурор. Хубава лодчица.

— Ставаше за жилище. Обичах да я карам.

— Можела си да караш такава голяма яхта?

— Разбира се. Мечтаех си да стигна с нея до Канкун.

Скот вдигна една мидена черупка от пясъка и я запрати във вълните. Двамата с Ребека се разхождаха по плажа за поредния поверителен разговор между адвокат и клиентка.

— Пийт Пъкет е бил в къщата същия ден. Преди убийството.

— Кога?

— Докато си била в Хюстън.

— Влязъл е с взлом?

— Не.

— Но нали Трей е бил в клуба на тренировки?

— Не, не е бил там. Тръгнал си е по обяд.

— Защо?

— За да се види с Били Джийн. Тя също е била тук. Отпечатъците на Пийт са върху кухненския плот, непосредствено до чекмеджето с ножовете. Но върху ножа са твоите отпечатъци. И аз искам да знам защо.

— Непрекъснато ползвах тези ножове.

Дошло бе време да й каже цялата истина. Той се обърна с лице към нея и я хвана за раменете.

— Ребека, твоите отпечатъци върху ножа не са разположени така, сякаш си рязала нещо, с острието нагоре, а наопаки, сякаш си държала ножа, за да го забиеш в нещо.

— Или в някого.

— Имаш ли спомен да си го ползвала по този начин?

— Не.

— Но отпечатъците ти доказват обратното. Все някога, по някаква причина, си го хванала така.

Тя поклати глава. Скот пусна раменете й.

— Роузи не миеше ли ножовете след всяко ползване?

— Миеше ги, разбира се. Или ги пускаше в миялната машина. Въпросния ден тя беше идвала да чисти.

— А ти ползвала ли си ножа същия ден? Или вечерта?

— Не мисля. Обядвах в Хюстън, после с Трей вечеряхме на ресторант. Бяхме пийнали повечко, после… кокаин… Не, не помня нищо от онази вечер.

Той я гледаше изпитателно.

— Но ако го бях убила, щях да помня.