Обвинена в убийство

44

Юристите, които се занимават с углавни дела, обичат да казват: „Ако не можеш да си избираш свидетеля, който да ти разкаже фактите, поне можеш да си избереш вещото лице, което да ги разтълкува.“

Свидетелите излагат фактите по делото — онова, което лично са видели, чули или знаят. Те идентифицират извършителя, оръжието на убийството или автомобила, с който извършителят е избягал от местопрестъплението. Ако не е доволен от свидетеля си, прокурорът не може да го замени с друг. Свидетелят може да се окаже твърде млад или прекалено стар, късоглед, глупак или смахнат и да не се понрави на съдебните заседатели, но прокуратурата работи с това, с което разполага. И сега окръжният прокурор трябваше да разчита на наличните си свидетели — Ронда Дженсън, полицая Арт Крандъл и детектива Чък Уилсън, за да изложат фактите по делото.

Но за сметка на това той имаше голям избор на вещи лица. Защото вещото лице е човек, който изказва мнение, а не излага факти. И ако на прокуратурата не й хареса дадено вещо лице, може да го освободи и да призове друго, чието мнение да отговаря по-добре на целите й, да се приближава повече до прокурорската версия за случилото се. Свидетелят свидетелства за неща, които са предмет на точните науки: пръстови отпечатъци, ДНК, токсикологичен статус, непосредствена причина за настъпване на смъртта, начин на настъпването й. Криминологът, лабораторният техник, съдебният лекар са все свидетели на обвинението. Докато вещите лица дават показания за неща, които са предмет на хуманитарни дисциплини — главно психология и психиатрия. От тях се очаква да опишат душевното състояние на подсъдимия.

От прокуратурата бяха избрали за вещо лице на обвинението психиатъра Ричард Холбрук. Доктор Холбрук беше с бяла коса и носеше очила с черни рамки дори когато не четеше. Ризата под скъпото му спортно сако беше без нито една гънчица. Доктор Холбрук не се притесняваше, защото такава беше професията му — да дава показания като вещо лице. Беше готов да свидетелства както за обвинението, така и за защитата — за който му платеше повече. Този ден той беше вещо лице на обвинението, защото щатът Тексас имаше повече пари от Ребека Фени.

Скот се изправи и се опита да спаси положението с вещото лице, което работеше за обвинението.

— Възразявам, ваша светлост! Защитата за пореден път отхвърля показанията на доктор Холбрук, които са псевдонаука, умишлено подвеждаща съдебните заседатели, тези интелигентни и съзнателни хора, които се опитват да открият истината.

По лицето на окръжния прокурор се появи тънка усмивчица. На съдия Морган обаче никак не й беше забавно.

— И за пореден път, мистър Фени — обърна се тя към телевизионните камери, — вашето възражение се отхвърля. Дали показанията на доктор Холбрук са допустими, преценявам аз. И вече съм взела решение по въпроса.

Тя млъкна, доволна от произнесената реч. Скот седна на мястото си. Боби се наведе към него и прошепна:

— За кои съдебни заседатели говориш?

Окръжният прокурор започна прекия разпит на вещото лице:

— Доктор Холбрук, чели ли сте токсикологичната експертиза на Ребека Фени?

— Да, чел съм я.

— В кръвоносната й система имало ли е алкохол и кокаин в нощта на убийството?

— Да, имало е.

— В какви количества?

— Две цяло и два промила алкохол и четиристотин нанограма кокаин на милилитър.

— Какво означава това на достъпен език?

— Означава: много.

Лаптопът на Боби звънна. Той прочете съобщението от Карин и каза:

— Възразявам! Ако вещото лице наистина е експерт, нека обясни какво разбира под „много“.

— Възражението се отхвърля.

— Ами много значи доста много — каза докторът.

— Докторе, във встъплението си мистър Фени зададе въпрос на съдебните заседатели, а мистър Херин току-що зададе същия въпрос на детектив Уилсън: как е било възможно нормален човек като Ребека Фени да убие Трей Ролинс и после да заспи в кръвта му? Това наистина е доста объркващ въпрос. Вие имате ли експертно мнение, което да помогне на съдебните заседатели да си отговорят на него?

— Да, имам. С такива количества алкохол и кокаин в кръвта си тя е могла да го намушка и после да изпадне в безсъзнание в локвата кръв.

— Разбирам. А дали е останало нещо в съзнанието й от въпросната нощ?

— Едва ли. Останала е просто една голяма черна дупка.

— Значи тя може да е намушкала Трей Ролинс и да не помни нищо?

— Да. По всяка вероятност си спомня много малко от случилото се в нощта на убийството.

— Благодаря ви, доктор Холбрук. Защитата може да разпита вещото лице.

Боби се надигна от мястото си.

— Доктор Холбрук, вие сте професионално вещо лице, така ли е?

— Аз съм психиатър, който дава показания в съда.

— За което ви се плаща, нали така?

— Както на вас ви се плаща да защитавате клиентите си.

— Кой е вашият клиент, щатът Тексас или истината?

— Аз съм тук, за да изложа професионалното си становище.

— Срещу хонорар. Каква част от дохода ви е от даване на показания като вещо лице?

— Не съм сигурен.

— Направете предположение.

— Не мога да гадая.

— Е, добре, какви доходи имате през миналата година от психиатрично лечение на пациенти?

— Никакви.

— Аха, това е вече нещо. А имате ли други източници на доход, освен да давате показания като вещо лице?

— Не.

— Значи сто процента от доходите ви са от даване на показания?

— Да.

— Виждате ли, не беше толкова трудно! Колко пъти досега сте давали показания като вещо лице по углавно дело?

— Не съм сигурен.

— Повече от сто пъти или по-малко?

— Повече.

— И всеки път ви се плаща, нали?

— Да.

— Колко ще ви плати щатът Тексас за показанията, които ще дадете днес?

— Включително за прегледа на преписката по делото?

— Цялата сметка, която ще им представите.

— Десет хиляди долара.

Окръжният прокурор се изправи и каза:

— Обвинението призовава Роузи Гонзалес.

Роузи беше трийсет и две годишна неомъжена мексиканка със зелена карта. Говореше английски и посещаваше вечерни курсове за медицинска сестра. Откакто бе имигрирала преди две години, работеше като домашна помощница.

— Мис Гонзалес, вие ли чистехте къщата на Трей Ролинс? — попита окръжният прокурор.

— Да, аз.

— От колко време?

— От сутрин до обяд може би.

— Не, имам предвид откога работите за мистър Ролинс?

— Аха. Мисля… от една година.

— И колко често ходехте да чистите?

— Два пъти в седмица, в понеделник и четвъртък.

— А почистихте ли къщата на четвърти юни тази година, четвъртък?

— Да, почистих.

— В колко часа дойдохте на работа този ден?

— В осем може би.

— Сутринта?

— Да.

— И кога си тръгнахте?

— На обяд.

— Имаше ли други хора в къщата, докато вие бяхте там?

— Мистър Ролинс, но той излезе в девет. И мисис Фени, но тя излезе в десет.

— И видяхте ли ги повече до края на деня?

— Не, не видях ги повече.

— И какво правихте този ден?

— Прах дрехи, чистих с прахосмукачка, мих чинии, прозорци…

— Да поговорим за чиниите. Когато пристигнахте на работа, имаше ли чинии за миене?

— Да, в мивката и в миялната машина.

— А мръсни ножове имаше ли?

— Да.

Окръжният прокурор пристъпи към масата с веществените доказателства и взе ножа, с който бе извършено убийството.

— И този нож ли?

— Не, не този нож.

— А други ножове от същия комплект?

— Да, един.

— И какво направихте с него?

— Измих го.

— Как?

— С ръце.

— Използвахте ли гъба и сапун?

— Да, използвах.

— Изтъркахте ли острието?

— Да.

— А дръжката?

— Да.

— Винаги ли така миете ножовете, на ръка?

— Да, после ги слагам в миялната машина.

— Първо на ръка и после в миялната?

— Да, всички съдове и прибори мия така.

— Много сте старателна.

— Да.

— И така, след като приключихте с ножа, всичко по него, например остатъци от храна, отпечатъци от пръсти и така нататък, е било напълно измито, нали?

Скот стана от мястото си.

— Възразявам! Свидетелката няма нужната квалификация, за да се произнася за пръстови отпечатъци!

— Възражението се приема.

Но съдебните заседатели бяха схванали правилно думите на окръжния прокурор.

— Мис Гонзалес, след като миялната машина се изключи, какво направихте с чиниите и приборите в нея?

— Прибрах ги в шкафовете и чекмеджетата.

— Включително ножа?

— Да.

— Ножа в чекмеджето ли го поставихте, при останалите ножове от комплекта?

— Да, там.

Окръжният прокурор отново вдигна оръжието на убийството от масата.

— А този нож вътре ли беше?

— Да, беше вътре.

— Мис Гонзалес, когато си тръгнахте по обяд на четвърти юни, имаше ли останали мръсни чинии, чаши, прибори за хранене или кухненски ножове някъде из къщата?

— Не. Аз мия всичко.

Боби имаше само един въпрос към Роузи.

— Мис Гонзалес, някога да сте чували мистър Ролинс и мисис Фени да се карат, да си крещят?

— Не, никога не съм чувала такова нещо.

Последният свидетел на обвинението бе Тери Ролинс. Сестрата на Трей беше дребничка и кисела. Което си беше разбираемо — брат й бе станал жертва на брутално убийство. Тъй като свидетелстваше за обвинението, Скот имаше право да я отстрани от съдебната зала, докато дойде редът й да дава показания, но той държеше тя да чуе истината за брат си, за да отмени изискването за конфиденциалност между него и адвоката му. Скот трябваше да чуе какво още знае Мелвин Бърк за Трей Ролинс.

— Мис Ролинс — започна помощник-прокурорът, — двамата с Трей сте близнаци, нали?

— Да.

— А бяхте ли близки?

— Много. Всичко си споделяхме.

— И той ви се е обаждал често?

— Почти всеки ден.

— Липсва ли ви брат ви?

— Страшно много.

— Той е единственият ви брат и нямате сестри, нали?

— Точно така.

— Споменавал ли е някога Трей пред вас, че има намерение да се жени за Ребека Фени?

— Не. Никога.

Съдебните заседатели слушаха съчувствено Тери Ролинс, което си беше в реда на нещата. Затова Скот се наведе към Боби и прошепна:

— Бъди мил с нея.

Боби кимна и се изправи.

— Мис Ролинс, първо моите съболезнования. Знам, че сте обичали брат си, но съм длъжен да ви задам няколко въпроса за него, може ли?

Тя кимна.

— Споделял ли ви е някога Трей за връзките си със съпруги на други играчи?

Тя го погледна раздразнено.

— Не.

— Казвал ли ви е, че взема кокаин?

— Не.

— А че дължи петстотин хиляди долара на наркопласьор?

— Не.

— И петнайсет милиона на мафията?

— Не!

— Е, мис Ролинс, явно Трей не е споделял всичко с вас.