Обвинена в убийство

6

Галвестън е остров, образуван от наносна пясъчна ивица с дължина петдесет и ширина едва пет километра, разположен на три километра от крайбрежието на Тексас и на осемдесет километра южно от Хюстън. Едноименният град се намира в източния край на острова, защитен срещу приливните вълни на океана от петметрова бетонна дига, построена след голямото наводнение от 1900 г. Западно от дигата целият остров е оставен на милостта на вълните. Логично, тъкмо натам се насочиха строителните предприемачи, фрашкани с пари от големия бум на кредити в началото на двайсет и първи век, за да строят своите хотели, многоетажни жилищни сгради и луксозни вили. Всички те са издигнати върху триметрови бетонни колони, които обаче не бяха достатъчно високи, за да устоят на ураган, вдигащ петметрови вълни. На 13 септември 2008 г. ураганът Айк помете западния край на остров Галвестън. От цели квартали — каре след каре, улица след улица — останаха само подпорните колони, сякаш Господ бе изпуснал огромна кибритена кутия на земята и клечките се бяха забили в пясъка. И сега няколко оцелели като по чудо самотни вили наблюдаваха унило опустошения плаж.

Преди близо пет века, през 1528 г., испанският мореплавател Кабеса де Вака претърпял корабокрушение край бреговете на Галвестън и скоро нарекъл новия си дом Островът на нещастието. И днес Галвестън оправдаваше името си.

Скот бе наел една от тези оцелели вили за 2000 долара месечно — половината от наема за подобен имот преди урагана Айк. Тя се намираше на Сан Луис Пас Роуд, доста след хотелите, високите жилищни сгради и рибарските кейове, и беше на два етажа, с шест спални и четири бани, също построена върху подпорни колони направо на пясъчния плаж. Той паркира джетата в сянката й. Минаваше три часът.

— Вижте, вижте, плаж! — викна Бу.

За разлика от плажовете на Флорида Галвестън Бийч не беше бял пясък и синьо море, кръстосвано от яхти. Тук пясъкът беше тъмен, а водата кафява и вместо яхти се виждаха огромни петролни танкери и кораби за насипни товари на път за пристанището на Хюстън. Но все пак беше плаж — нещо непознато в Далас.

Момичетата нетърпеливо изскочиха от колата и се затичаха към пясъка.

Боби паркира приуса зад джетата. Още от девети клас той беше свикнал да се движи след Скот, да го следва като момченце, подтичващо след по-големия си брат. Дори по време на единайсетгодишната им раздяла, когато Скот го бе изоставил заради „Форд, Стивънс“, Боби го беше следил неотлъчно по бизнес страниците и светските хроники на вестниците. А сега го бе последвал безропотно до Галвестън, за да му помогне да защити бившата си съпруга. Отначало се бе опитал да го разубеди, но Скот беше непоколебим: Ребека имаше нужда от него. След като бе твърдо решил да тръгне за Галвестън, приятелят му нямаше да го остави сам. Боби Херин беше лоялен до крайност.

Закрил очите си с длан срещу слънцето, Скот наблюдаваше двете момичета на плажа. Той се обърна назад, когато чу гласа на Боби, който слизаше от приуса.

— Под пет на сто харчи, Скоти, при скорост сто и десет.

Приусът беше хибрид и Боби не можеше да му се нарадва. Той помогна на Карин да слезе; коремът й изглеждаше огромен. Карин беше като майка на двете момичета. Те — а и самият Скот — разчитаха на грижите й, макар че след някакви си два месеца щеше да си има свое дете.

Чу се грохотът на мощен бензинов двигател и скоро спирачките на черния додж изскърцаха, а стъклата се плъзнаха надолу. Отвътре тътнеше силна музика, Луис припяваше като ученичка на рок концерт, а Карлос барабанеше с два молива по таблото на колата. Боби поклати глава.

— Пет часа в кола без климатик… Слънчасали са, горките.

Скот отново погледна към момичетата, които вече бяха нагазили във водата. Той сви длани на фуния и извика:

— Стойте така, за да ви виждам!

Концертът внезапно престана. Луис слезе от доджа и закрачи към плажа с книга в ръка.

— Аз ще ги пазя! — подвикна той.

До вилата имаше баскетболно игрище с бетонна настилка — вероятно квартално, още от времето, когато наоколо бе имало квартал. Под самата вила беше гаражът, отворен от всички страни. Скот преброи до четвъртата подпорна колона, протегна ръка нагоре и намери ключа, оставен от брокерката. Изкачиха се по стълбите до широката тераса с изглед към морето, на която имаше маса, столове и плажен чадър. Цифровият термометър, монтиран върху касата на плъзгащата се врата, показваше 32 градуса, но морският бриз разхлаждаше приятно. Скот отключи и всички влязоха в обширно помещение с кухненски бокс в единия край и мека мебел с голям телевизор в другия. На същия етаж имаше и две спални с отделни бани, а на горния — още четири спални и две бани. Карин и Консуела се насочиха право към кухнята, Карлос към хладилника, а Боби — към телевизора. Той вдигна дистанционното и започна да прещраква каналите.

— Си Ен Ен, Си Ем Ти, Ти Ен Ти, Ем Ти Ви… абе тук сигурно имаме поне сто канала!

Желанието на момичетата се бе сбъднало, поне за това лято.

— Ние с Консуела отиваме на пазар — каза Карин.

Боби не откъсваше очи от телевизора.

— … Си Ен Би Си, „Холмарк“, Картун Чанъл, „Хистори“, „Анимал Планет“… Ей, да не забравите да вземете бира!

— Силна бира, като за мъже! — добави Карлос.

Карин се изсмя.

— Като за мъже, а? Това дали го пише на етикета? Ако искаш бира за мъже, да беше дошъл с нас! Поне да караш колата…

— Добре де, добре. Мистър Херин, дали имаме и „Телемундо“?

— Не съм стигнал още дотам, Карлос. Имаме обаче „Браво“, „Дисни“, „Шопинг“… аха, и „Телемундо“ има!

— А, супер! Няма да изпусна „Доня Барбара“.

— Карлос, ти с бира ли се наливаш, докато гледаш сапунки?

— Не. Само като гледам бейзбол.

Скот имаше усещането, че е попаднал в риалити шоу. „Сървайвър“ на остров Галвестън. Адвокат защитава бившата си съпруга, обвинена в убийството на вицешампиона по голф, заради когото го е напуснала. Е, такова нещо в Холивуд никога не можеха да измислят! Случаят беше такъв, че със сигурност щеше да стигне до таблоидите и клюкарските канали. Скот Фени можеше да стане и обект на шегите на Летърман: „Десетте най-важни причини един адвокат да защитава бившата си съпруга“, както и основна тема за разговори в адвокатската гилдия! Но ако откажеше да я защитава, Ребека Фени със сигурност щеше да се озове в затворническа килия. И тогава той щеше да обвинява себе си, а един ден и Бу щеше да го обвини. Скот не можеше да допусне това.

— Охооо! — викна Боби. — Имаме всички спортни канали: Еф Си Ен, „Голф“…

Скот стоеше изправен до отворената стъклена врата на терасата и наблюдаваше една самотна чайка, която се бореше с вятъра, когато изведнъж усети, че стаята зад гърба му е странно притихнала. Обърна се. Всички стояха замръзнали по местата си, вторачили погледи в телевизора. В кадър беше Трей Ролинс, гол до кръста и запотен. Той вдигна чаша шоколадово мляко и изрече с провлачен тексаски акцент: „Играчите на голф също са спортисти, нищо, че по цял ден се возят на електрическа количка. След мача и на тях им трябва силна подкрепителна напитка, а каква по-добра от едно натурално мляко с шоколад, като онова, с което мама ни посрещаше след училище!“ Той пресуши чашата на един дъх и разтегна изцапаните си в кафяво устни в широка усмивка: „Имате ли шоколадово мляко? Ако не, купете си!“

На екрана се появи говорителят, който каза: „Това беше последната заснета реклама с Трей Ролинс.“

Зад гърба му се виждаше игрище за голф; а отдолу имаше надпис: „Хюстън Класик“. Тази седмица турнирът за професионалисти беше в Хюстън.

Говорителят продължи: „Трей Ролинс беше безспорният победител на турнира в Калифорния миналата седмица и се очертаваше с равни шансове срещу Тайгър на шампионата в Ню Йорк следващата седмица. Убийството му шокира света на спорта и колегите му от професионалния голф.“

„Потресен съм — обяви загорял от слънцето играч с голяма козирка над очите. — Трей ми беше като брат.“

„Не мога да повярвам, че го няма — добави друг. — Страшно ще ми липсва.“

„Винаги съм му завиждал за виртуозния замах“ — каза трети.

Въпросният замах на Трей Ролинс изведнъж изпълни екрана в забавен кадър. Мощен, плавен, възхитителен. Като самия Трей. Дори хората, които не се интересуваха от голф, знаеха за него. Лицето му беше навсякъде — по реклами за голф аксесоари, спортно облекло, енергийни напитки, шоколадово мляко. Беше красив и мъжествен, с обветрено лице, руса коса и сини очи. Имаше широки рамене и тесен ханш.

„Трей Ролинс имаше всичко — каза говорителят. — Замах, техника и осанка на кинозвезда. Дали от него можеше да излезе един нов Тайгър? Кой би могъл да каже? Но за по-малко от две години той стана шампион на пет турнира, седем пъти се класира втори и спечели девет милиона долара. Бъдещето му беше бляскаво като усмивката му. Трей Ролинс беше едно даровито американско момче.“

Още кадри на Трей, раздаващ автографи на деца, преподаващ лечебен голф в детски клиники, посещаващ дечица в болница, обявяващ основаването на благотворителна фондация на негово име, заобиколен от още деца. Приличаше на Робърт Редфорд като млад.

„Трей вярваше в благотворителността и помагаше на хората“ — каза говорителят.

Следваха още възхвали, най-напред от спортния му агент: „Той беше не просто мой клиент, а най-добрият ми приятел.“

После от един рекламодател, който произвеждаше спортно оборудване и аксесоари: „За нас беше чест Трей Ролинс да рекламира продуктите ни, а те са най-доброто, което се предлага на пазара. Този човек беше мой любимец.“

И накрая от някакъв организатор на турнири: „Феновете загубиха един прекрасен играч и още по-прекрасен млад човек, а ние загубихме брат, член на нашето семейство.“

На последния кадър от репортажа Трей Ролинс бе заобиколен от болни деца. Последваха реклами.

Скот никога не бе обръщал особено внимание на Трей, докато той работеше в кънтри клуба на Хайланд Парк. Беше един от многото помощник-треньори по голф, които се сменяха всеки сезон, докато Атикъс Скот Фени бе дългогодишен и уважаван член на най-елитния клуб в Далас. Двамата не се движеха в едни и същи социални среди. Но после Ребека Фени бе избягала от Далас с помощник-треньора, който скоро след това бе изгрял като звезда на небосклона на професионалния голф; докато в същото време Скот бе загубил членството си в кънтри клуба, луксозния си дом, любимото си червено ферари… съпругата си. Но той нито веднъж не бе обвинил за това Трей. Беше му отнел съпругата, но нима можеш да отнемеш някого насила? И сега, когато смъртта на Трей му бе върнала съпругата, Скот не чувстваше никаква утеха.

Репортажът продължи. Говорителят каза: „Единствен наследник на Трей е неговата сестра близначка Тери Ролинс. Опелото ще се отслужи в четвъртък в катедралата „Сейнт Патрик“ в Галвестън, а сега ще се свържем на живо с Рене Рамирес за последните новини около разследването на това престъпление.“

На екрана се появи красива млада репортерка с мексикански черти, застанала пред следствения арест в Галвестън: „Рано сутринта в петък Трей Ролинс, пети в класациите за професионален голф в света, бе намерен брутално убит в една от спалните на къщата му в Галвестън. Той беше само на двайсет и осем години.“

На екрана хора в бели гащеризони с надпис „Съдебномедицинска служба на окръг Галвестън“ изнасяха труп от бяла вила.

Репортерката продължаваше да говори: „Детектив Чък Уилсън от полицията на окръг Галвестън направи в петък сутринта изявление пред медиите от мястото на произшествието.“

Пуснаха видеозаписа. Детективът — висок, на средна възраст — бе застанал пред дузина микрофони, струпани върху малка подвижна катедра пред бялата къща на Трей. Беше с тъмни очила и приличаше на Мръсния Хари.

„Около три и петдесет часа тази сутрин полицията се отзова на повикване, постъпило от къщата на Трей Ролинс, професионален голф играч. Мистър Ролинс бе открит мъртъв в леглото си вследствие на прободни рани. В къщата бе заварена Ребека Фени, трийсет и пет годишна, с кръв по тялото и дрехите. Мисис Фени бе разпитана и от приблизително осем сутринта е под арест като заподозряна за убийството на Трей Ролинс.“

На екрана се появи снимка на Трей и Ребека от по-добри времена. Репортерката взе думата: „Ребека Фени от доста време бе интимна приятелка на Трей Ролинс и го придружаваше на многобройните му турнири. Сега е обвинена в убийството му. Наложена й е мярка за неотклонение задържане под стража до официалното връчване на обвинението и даване ход на делото. Тя отрича да е убила Трей. Както научаваме, ще я защитава бившият й съпруг, адвокат в Далас. Очаква се той да пристигне в града днес и се надявам да мога да му задам няколко въпроса. Хал?“

Хал попита от студиото: „Бившият съпруг я защитава, така ли? По обвинение в убийство на мъжа, с когото е избягала от него? Че той има ли право? Нямаме ли тук конфликт на интереси? — Хал поклати глава. — Е, това поне доказва, че е по-добър християнин от мен.“

На което репортерката отговори: „Не, Хал. Доказва само, че е по-добър адвокат от теб. За пари един адвокат е готов да представлява всекиго, дори съпругата си, обвинена в убийството на мъжа, с когото е избягала от него.“

Скот въздъхна.

— Бившата си съпруга — каза тихо той.