Обвинена в убийство

17

В американската правораздавателна система има четири защитни механизма, които пазят обвиняемия от съдебна грешка: окръжният прокурор, голямото жури, съдията по делото и съдебните заседатели.

В Тексас обаче прокурорът и съдията лесно стават жертва на политическа целесъобразност. Все пак те заемат изборна длъжност. От самото начало шумът около някое убийство на знаменитост замъглява безпристрастността на съдебните заседатели. Присъдата им е внушена още преди да са я произнесли. Всеки адвокат знае, че няма такова нещо като напълно безпристрастен съдебен заседател. Всички са пристрастни. Единствената надежда на невинния обвинен си остава голямото жури.

В Тексас обаче и тази надежда често е измамна.

Големите журита в този щат се подбират на принципа на „ключовата фигура“: съдията, определен да води делото, назначава трима квестори (т.е. трима свои близки приятели) и им възлага да подберат дванайсетте души (техни приятели), които да са въпросното голямо жури. Досега само няколко съдии, отчитайки неизбежно заложената в тази система на подбор субективност, са предпочитали да определят дванайсетте на случаен принцип по избирателните списъци на окръга, но те са малцинство. Все пак подобно саботиране на системата води до невъзможност за кариерно израстване.

Докато съдия Шелби Морган бе твърдо решена да израсне в кариерата.

Скот седеше на първия ред и наблюдаваше дванайсетте приятели — голямото жури на окръг Галвестън, — събрани в съдебната зала тази сутрин. Всичките бяха бели, което само по себе си не беше нарушение на Конституцията.

Ребека Фени също беше бяла. Само един от тях носеше вратовръзка, останалите бяха облечени със спортни ризи и дънки. Един беше собственик на италиански ресторант, друг — на магазин за мебели, трети — на застрахователна агенция. Имаше и зъболекар, и мениджър на инсталация в петролните рафинерии. Всички до един бяха островитяни кореняци и заедно приличаха по-скоро на членове на Ротарианския клуб на своя сбирка, отколкото на голямо жури, призовано да прецени дали една американска гражданка трябва да бъде изправена на съд за убийство.

Не че изглеждаха злонамерени. Всъщност те по нищо не се отличаваха от който и да било местен жител, когото можеше да срещнеш на улицата — мъже, които се усмихваха, правеха път на дамите, поздравяваха се в супермаркета, помагаха си при спукана гума или изтощен акумулатор, ходеха редовно на църква. Обикновени, порядъчни хора, които обичаха своя град и своята общност от себеподобни.

И като всички обикновени, порядъчни хора се бояха от престъпниците.

Бяха чели статии и гледали репортажи за всевъзможни жестоки, глупави, напълно безсмислени престъпления, каквито се извършваха всеки ден в Америка, и с основание се страхуваха. А като не бяха в състояние да опазят острова си от престъпници, те правеха онова, което беше по силите им, за да допринесат поне малко за безопасността му: изпращаха на съд всеки, когото окръжният прокурор им предложеше на вниманието. И защо не? В края на краищата те бяха гласували за този окръжен прокурор. Имаха му доверие. Ако прокурорът бе решил, че еди-кой си трябва да бъде изправен пред съда, кои бяха те, че да спорят с него? Те не бяха юристи! А той беше. И им беше обещал да пази острова от престъпници.

Никой представител на американското правораздаване не притежава повече власт от окръжния федерален прокурор.

Точно в девет часа помощник-прокурорът на окръг Галвестън Теодор Нюман, с лице, озарено от прокурорската власт, се изправи пред съдебните заседатели и ги уведоми, че Ребека Фени е убила Трей Ролинс, като е забила в гърдите му нож за месо от собствената му кухня, докато той кротко си спял в общото им легло. След тези думи той призова един свидетел на обвинението, детектив Чък Уилсън, който даде показания, че върху дръжката на ножа са намерени отпечатъци от пръстите на Ребека.

Нито един от членовете на голямото жури не зададе въпрос към свидетеля.

По закон никой — дори окръжният прокурор — няма право да влиза в залата, където заседава голямото жури, преди да е решило дали да изправи обвиняемия пред съда, или не.

Ето защо в девет и петнайсет тази сутрин Скот седеше на една пейка в коридора. Кожата на лицето му пареше от съзнанието, че точно в този момент съдебните заседатели се съвещават дали да изпратят на съд Ребека по обвинение в убийство, и си мислеше как ще обясни на детето им, че ако бъде призната за виновна, майка му ще прекара остатъка от живота си в затвора.

В Тексас смъртно наказание се предвиждаше само за серийни убийци, убийци на деца, на полицаи, пожарникари, съдии и затворнически надзиратели, а също и за наемни убийци, докато за всякакво друго убийство с нож, пистолет или бейзболна бухалка виновникът получаваше от петгодишна до доживотна присъда.

Ако зависеше от окръжния прокурор, Ребека Фени щеше да остане до края на живота си в една от онези мрачни тухлени сгради, заградени с бодлива тел.

Изведнъж някъде наблизо Скот чу познат женски глас:

— Мистър Фени, смятате ли, че голямото жури ще реши да бъде повдигнато официално обвинение на съпругата ви?

Скот закри очите си с ръка от светлината на прожектора и видя жената, която навираше микрофон в лицето му. Рене Рамирес.

— Бившата ми съпруга.

С тези думи той стана и закрачи към мъжката тоалетна.

В девет и половина голямото жури бе приключило с гласуването. Ребека Фени щеше да бъде изправена пред съда по обвинение в убийство.

След приемане на решението започва да тече определен срок. Както Конституцията на Съединените щати, така и Тексаската гарантират на обвиняемия правото на бърз процес. Според федералните закони обвиняемият трябва да бъде съден до седемдесет дни от датата на взетото решение; по законите на щата Тексас съдебният процес трябва да приключи до сто и осемдесет дни от тази дата, освен ако обвиняемият не се съгласи на продължение на срока. Повечето се възползват от това си право, но Ребека Фени нямаше такова намерение. Тя не можеше да си позволи да прекара повече от шест месеца, разкъсвана от съмнения, а и адвокатът й не можеше да си позволи да плаща наем на вила в Галвестън повече от шейсет дни.

Часовникът отброяваше дните, часовете и минутите до нейното освобождаване или влизане в затвора.

Рене Рамирес се бе оттеглила във фоайето на първия етаж, а Скот още беше на пейката пред залата на голямото жури, когато окръжният прокурор приседна до него. Лицето на Рекс Труит не беше самонадеяно, а уморено от отговорността да вкарва хора зад решетките в продължение на двайсет и осем години.

— Ти май наистина си решил да я защитаваш?

Скот кимна.

— Няма как. Трябва.

— Доведи я при мен в понеделник да получи обвинението. Дотогава ще задържа заповедта за ареста й. Чакам ви точно в девет.

— Благодаря ти, Рекс. В Далас не биха постъпили така.

— Тук не е Далас — каза окръжният прокурор и разхлаби вратовръзката си. — Съветвам те да излезеш през задния вход. Рене те чака отпред. Тя е един питбул с червило. — Прокурорът се облегна назад. — Двайсет години, Скот.

— Какво?

— Предлагам ти извънсъдебно споразумение. Двайсет години, ако се признае за виновна. Средната продължителност на живота на белите жени в Съединените щати е седемдесет и осем години. След десет години Ребека ще има право на условно предсрочно освобождаване. Ще се разберем отсега прокуратурата да не се противопоставя. Тогава тя ще е на четирийсет и пет, ще й остават още трийсет години живот, дори повече. Но ако отидем на процес, като прокурор ще искам доживотна присъда без право на замяна. Тя е виновна и съдебните заседатели ще й го кажат.

— Ребека не е убийца, Рекс.

— Откри ли някакви доказателства в нейна полза?

— Открих човек, който е имал мотив да убие Трей.

— Кой?

— Бившият му асистент. Клайд Долтън, по прякор Гъската.

— Виждал съм го по телевизията. Какво ще ми кажеш за него?

— Трей го е уволнил на турнира в Мексико преди няколко месеца.

— Чух нещо такова.

— И е отказал да му плати стоте хиляди долара, които му е дължал.

— Сто хиляди? Толкова ли изкарва един асистент?

— Десет процента от паричната награда при победа.

— Мамка му, сбъркал съм си професията!

— Гъската е много ядосан от тази история. Миналия четвъртък е бил на турнир във Флорида като асистент на друг играч, но още същия ден се е прибрал със самолет в Остин, в пет е бил вече там, което означава…

— … че е могъл да дойде с кола дотук, за да убие Трей.

Скот кимна.

— Само че отпечатъците му не са върху оръжието на убийството.

Скот бръкна в куфарчето си и извади найлоновия плик с бирената кутийка на Гъската.

— Отпечатъците му са върху това. Мога да го изпратя в частна лаборатория, но ако ти го изпратиш в щатската, веднага ще разбереш дали съответстват на някои от неидентифицираните отпечатъци на местопрестъплението. Така ще знаем дали същия ден е бил в къщата на Трей.

— И ти ми имаш доверие, че няма да скрия резултата?

Скот го погледна в очите и каза:

— Да, имам ти доверие.

Прокурорът пое найлоновия плик от ръката му.

— Хубаво. Ще го изпратя за анализ. Друго?

— Научихме някои неща за Трей.

— Като например?

— Гледа порнофилми и взема виагра.

— Ти май наистина си решил да го превърнеш в обвиняем.

— Не. Решил съм да намеря убиеца му.

— Тогава погледни насреща си, като седнеш да вечеряш. — Прокурорът прокара ръка през бялата си коса. — Скот, та и аз вземам виагра! По дяволите, в клуба всички мъже над четирийсет се кълнат в малкото синьо хапче. Не е забранено, нали? Нито пък порното. В който и да било петзвезден хотел го има безплатно. Не ми е по вкуса, но стига да не е с деца или на публично място, законът не го забранява.

— Само че порното и виаграта не се вместват в публичния образ на американски идол, който рекламира шоколадово мляко. Може би мистър Ролинс има и друга, тъмна страна, за която не знаем?

— Скот, някои професионални спортисти са точно онова, което виждаш. Нямат тъмна страна.

— Рекс, ти никога ли не падаш по гръб?

— А ти?

— Трей изобщо нямаше завещание — каза Мелвин Бърк. Беше с костюм дори в тази гореща и влажна петъчна сутрин, същия, който бе носил на погребението. Той практикуваше право на острова от двайсет и две години — уреждаше наследства, изготвяше завещания, тук-там по някой договор за наем или нотариален акт. Сега представляваше наследниците на Трей Ролинс и прегърбените му рамене изглеждаха още по-превити от бремето, с което се бе натоварил.

— Следователно — продължи Мелвин — по закон цялото му наследство отива при единствената му жива роднина: Тери Ролинс, неговата сестра. Ребека няма право на нищо.

— Ти ли представляваше Трей по всички правни въпроси?

Мелвин кимна.

— С изключение на договорите за реклама. С тях се оправяше агентът му. Аз се занимавах със собствеността му: имоти, коли, яхта. Рекс разреши ли ти да вземеш дрехите на Ребека от къщата?

— Да, и гримовете й. А може ли да си получи бижутата? Те са й подарък от Трей.

— Ще говоря с Тери — каза адвокатът и въздъхна тежко. — Тя побеснява само като чуе за Ребека.

— Защо?

— Защото мисли, че е убила брат й.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че трябва да наемеш друг адвокат да представлява съпругата ти.

— Мелвин, та аз едва мога да си позволя да наема себе си. Защо?

— Защото един адвокат може само да защитава клиентката си. Не и да я обича. Ако загубиш, Скот, това ще съсипе и кариерата, и живота ти.

— А ти би ли гледал безучастно как изпращат невинен човек в затвора?

Мелвин сведе поглед. Скот усещаше, че има още какво да научи от него. И наистина, Мелвин вдигна глава и каза:

— Колата е нейна.

— Коя?

— Червеният корвет. Трей ме накара да оформя собствеността на нейно име.

Мелвин отвори една малка папка на бюрото си, извади връзка ключове и ги плъзна по бюрото към Скот.

— Колата не е част от запорираното наследство. Може да си я вземете.

— А какво ще правиш с останалото имущество на Трей?

— Ще го разпродам. Тери не иска да има нищо общо с къщата, в която е убит брат й, нито с бентлито, което е карал. Освен това живее в Остин и не й трябва яхта. При сегашната криза обаче моментът не е подходящ да продаваме яхта за два милиона, от брокерската къща казаха, че ще е късмет, ако вземем петстотин хиляди за нея.

— Трей водил ли е дела с някого?

— Не.

— Мелвин, имаш ли представа кой може да го е убил?

— Според Рекс го е убила жена ти.

— Не е тя. Трябва да открия истинския извършител.

— И с какво мога аз да помогна?

— С информация за Трей. Казвал ли ти е нещо? Споделял ли ти е за живота си? Нещо, което може да ни насочи към убиеца му? Имаше ли намерение да се жени за Ребека?

— Това са конфиденциални отношения между адвокат и клиент, Скот.

— Клиентът ти е мъртъв.

— Но изискването за конфиденциалност не отпада по тази причина и ти го знаеш.

— Сега сестра му го наследява. Тя може да отмени това изискване.

— Но няма да го направи.

Скот му подаде картичката си.

— Това е мобилният ми телефон. Ако се сетиш за нещо, Мелвин, моля те да ми се обадиш. Не желая невинен човек да иде в затвора.

— Голямото жури потвърди ли първоначалните обвинения?

— Да, тази сутрин.