Обвинена в убийство

27

Пийт Пъкет спечели Открития шампионат на САЩ.

Това беше първата му победа за повече от двайсет години, сензацията на сезона. Пийт плесна длани с Гъската, после излезе от игрището и прегърна дъщеря си. Наобиколиха го репортери, телевизионни камери се навряха в лицето му, микрофони го уловиха как й казва: „Ех, да можеше майка ти да ни види!“ Ник Мадън застана до тях. Когато Пийт пусна Били Джийн, Ник го прегърна както признателен внук би прегърнал добрия си дядо. Пийт прие чека за 1,35 милиона долара и сребристата купа, след което пристъпи към микрофона, поставен направо на тревата.

— Мечтал съм за този ден двайсет и шест години, откакто участвам в турнири. И ето, най-после мечтата ми се сбъдна. Единственото ми желание е да можеше съпругата ми да бъде сега с мен. — Пийт вдигна трофея нагоре. — Доти Лин, това е за теб!

Той отново прегърна дъщеря си през рамо. По лицето на Били Джийн се стичаха сълзи; за момент Скот се запита дали се радваше за баща си, или скърбеше за Трей Ролинс.

Вдигнал гордо в ръката си купата на Открития шампионат, Пийт Пъкет по нищо не приличаше на убиец — по-скоро на баща, готов на всичко, за да защити детето си. Един двайсет и осем годишен мъж бе прелъстил седемнайсетгодишната му дъщеря, Пийт бе научил за връзката им и го бе заплашил, че ще го убие, ако не я остави на мира. Той просто бе постъпил така, както би постъпил на негово място всеки баща. Беше се опитал да предпази дъщеря си.

Но дали заради това би убил човек?

Законът, който допуска телевизиите да излъчват в най-гледаното време реклами на лекарства против загуба на ерекция, позволява и на седемнайсетгодишни да правят секс, но бащите им го забраняват. Какво ли би сторил самият Скот с онзи, който би дръзнал да оплете в мрежите си Бу или Шами, едва навършили седемнайсет? При самата мисъл го побиха тръпки. Във всеки баща дреме по един свиреп звяр.

Дали Трей Ролинс бе събудил звяра в Пийт Пъкет?

Нима бе грешка решението му да защитава Ребека? Скот не се съмняваше, че има някакво обяснение за отпечатъците й върху дръжката на ножа, но нямаше никакво оправдание, задето бе вземала кокаин. Как би могъл да обясни това на съдебните заседатели? Те не обичат да чуват такива неща за подсъдимия в едно дело за убийство. За да го обявят за невинен, държат да е чист и трезв, а също и да няма никакви преки улики, че е замесен в престъплението. Те трябва да повярват извън всякакво основателно съмнение, че подсъдимият е невинен. Защото за американския съдебен състав е далеч по-страшно да оправдае виновен и да стане за смях пред медиите, отколкото да вкара в затвора човек без вина. Презумпцията за виновност е здраво вкоренена в съзнанието на всеки съдебен заседател, на всеки гражданин. Дали Скот щеше да преодолее тази психическа нагласа и да оневини бившата си съпруга? Като същевременно докаже, че убиецът е Пийт Пъкет или може би „Зета“? Или Атикъс Скот Фени бе на път да загуби най-важното дело в живота си, което щеше окончателно да съсипе кариерата му?

Два часа по-късно Скот, Карин и Боби седяха на задната тераса на вилата.

— И тъй — каза Скот, — времето напредва, момчета и момичета. До процеса остават четири седмици. Какво е положението към момента?

— Нашата стратегия — подхвана Боби — е, първо: да обясним отпечатъците й върху оръжието на убийството и, второ: да открием истинския убиец. Нещо по първа точка?

— Не. А по втора?

— Списъкът на възможните убийци става по-дълъг с всеки изминал ден — отвърна Карин, като чукна няколко клавиша на лаптопа. — Засега имаме строителните работници, Гъската, Брет Макбрайд, Дони Уокър, Вик Хейгър, Пийт Пъкет, както и Бенито Естрада с наказателните отряди „Зета“.

— Брет, Дони и Вик имат алиби за тази вечер, но всеки с мотив за убийство остава в списъка. Макар да не смятам строителите за много вероятни заподозрени, помолих Карлос да се върне на работа при тях, за да види дали не може да изкопчи информация за кокаина. В смисъл, дали те не са го задигали. Което би обяснило защо Трей си е помислил, че Бенито го мами.

— Остават значи Гъската, Пийт и Бенито със „Зета“.

— Отпечатъците на Гъската не съответстват на онези върху кухненския плот.

— Трябват ни отпечатъците на Пийт.

— В сряда отивам на турнира в Сан Антонио да му ги снема.

— Значи основните ни заподозрени са професионалният състезател, който току-що спечели Открития шампионат на Щатите, мексиканският наркокартел… и бившата ти съпруга. — Боби разви една дъвка и я пъхна в устата си. — Много подходящ момент избрах да откажа цигарите, няма що.

— Приключих с огледа на имуществото им — обади се Карин. — Никакви изненади. Ребека притежава единствено корвета. Съставих призовки, които Ханк вече е връчил на „Фейсбук“ и на мобилния оператор.

— Нещо за сестрата? — попита Боби.

— Не — отвърна Скот. — Но адвокатът й Мелвин Бърк знае нещо.

— Какво?

— Нямам представа. Тери отказва да отмени изискването за конфиденциалност. — Той се обърна към Карин. — А какво ще ми кажеш за съдийката?

— Бакалавърска степен с отличие от Тексаския университет, има награда от декана и е била мажоретка, после записва Юридическия факултет пак там и завършва отново с отличие. Десет години работи като адвокат на свободна практика, преди пет е избрана за съдия. Не е имала крупни дела.

— Е, сега вече има. Някакви досъдебни молби ще внасяме ли?

— Смятам да подадем една за недопускане в съдебната зала на снимки от местопрестъплението, тъй като представляват психологическа обработка на съдебните заседатели. Но мисля, че въпреки това обвинението ще представи част от тях.

— Можем ли изобщо да поискаме недопускане на доказателствения материал от къщата?

— Тя се е обадила на деветстотин и единайсет, пуснала е полицаите да влязат, съгласила се е да претърсят къщата. Но дори и да не ги беше пуснала, къщата не е нейна. Все пак смятам да подадем молба за недопускане на иззетите доказателства.

— Ами токсикологичната експертиза? Имали ли са правно основание да й вземат кръвна проба?

— Вероятно не. Ще подам молба за недопускане и на експертизата.

Настана тягостно мълчание. Скот каза:

— Ребека не е наркоманка.

Той погледна към нея — беше на плажа с момичетата. Самата тя приличаше на момиче — подскачаше безгрижно във вълните край брега, сякаш не й предстоеше дело за убийство.

— Тя изобщо дава ли си сметка, че може да получи доживотна присъда? — каза Карин.

Скот сви рамене.

— Един ден изглежда щастлива, радва се, че е с Бу, а на другия трябва да я наблюдавам да не се самоубие. Просто не я разбирам.

— Това е от кокаина — каза Боби.

— Какъв кокаин?

— Скоти, аз защитавам наркомани. Познавам симптомите. Редуват се пристъпи на еуфория и депресия като при циклофрениците. Според мен тя се друса.

Скот поклати глава.

— Вземала е само няколко пъти под влиянието на Трей. Никога не би посегнала, докато Бу е с нас. Просто изключено.

— Хайде на бас — каза Боби. — Слез на плажа, вземи й кръв и ти гарантирам, че ще даде положителна индикация за кокаин.

— Че откъде го намира? И с какво го плаща?

— Скоти, ти можеш ли изобщо да си обективен по отношение на нея?

Мисли като адвокат, не като мъж!

— Намерих частник, който прави тестове с детектор на лъжата — обади се Карин. — Пенсиониран агент на ФБР, живее недалеч от тук, на полуостров Боливар. Готова ли е да се подложи?

Скот кимна.

— Притесняваш ли се?

— Тя не се притеснява.

— От кокаина е — повтори Боби.

— Пласьорите са много опасни — каза Шами. — Те убиха човек в комплекса един ден. Просто се приближиха до него и го гръмнаха пред очите на всички.

— Божичко! — възкликна Бу. — Колко жестоко!

Скот се бе качил при момичетата, за да ги завие.

— Сплашване — каза той. — Целта е била да сплашат хората в гетото.

— Във всеки случай, мистър Фени, с мен успяха.

— И защо убиха човека? — попита Бу.

— Дължал им пари.

— Защо не са наели адвокат да го осъди?

— Бу, хората в гетата не се съдят, те се стрелят.

Бу кимна, сякаш казаното от Шами й звучеше напълно логично. После се обърна към Скот.

— Тази сутрин по телевизията говореха разни работи за приятеля на мама.

— Бу, нали се разбрахме: като предават за делото, сменяш канала. Има толкова много неща, които ти е рано да знаеш.

— Като например че е вземал наркотици?

— Да, и това също.

Тя се поколеба и Скот се досети какъв ще е следващият й въпрос. Тя просто не можеше да не го зададе.

— Мама също ли е вземала?

Преди Ребека да ги бе напуснала, Скот отговаряше на трудните въпроси на Бу като адвокат — замазваше истината, ала все пак я казваше. Но откакто стана самотен родител, бе започнал да отговаря като баща. Така постъпи и този път — излъга.

— Не.

Едно дете на единайсет години не биваше да научава такива неща за майка си.

— А, добре — каза тя с видимо облекчение. — Значи, ако мама не влезе в затвора, ще дойде при нас, така ли?

— Ти искаш ли да дойде?

— Затова ли сме тук, за да си я върнем?

— Аз съм тук, за да защитавам майка ти, така че да не прекара остатъка от живота си в затвора за нещо, което не е извършила.

— Но същевременно искаш да разбереш защо ни е оставила, нали?

— Да.

— Понеже обвиняваш себе си, така ли?

— Да.

— И затова не каниш мис Досън на среща, нали?

— Да.

Бу кимна.

— Аз също не разбирам мама. Но двамата няма да се жените повторно, освен ако не решим всички, нали?

— В никакъв случай.

Скот целуна момичетата и се запъти към стаята си, като мина първо през банята, която имаше врати към неговата спалня и към тази на Карлос и Луис. Когато оттам си влезе в стаята гол, завари вътре Ребека, също гола. Няколко мига двамата се гледаха.

— Изглеждаш добре, Скот.

— Ти също.

— Да довършим каквото започнахме на плажа.

Той я желаеше неистово. Но устоя на изкушението. Защото тя имаше нужда от него като адвокат, не като любовник.

— Не бива.

Той се извърна, влезе обратно в банята и затвори вратата след себе си, като си мислеше: Доста странно място за татуировка.