Обвинена в убийство

41

Поредният медиен цирк. Поредното стълпотворение на журналисти пред съдебната палата. Както навремето, когато започна процесът срещу майката на Шами, Скот Фени бе принуден да си пробива път през орда репортери, които навираха микрофони в лицето му и крещяха въпроси към неговата клиентка:

— Вие ли го убихте?

— Защо отпечатъците ви са по оръжието на убийството?

— Обичахте ли го?

Беше понеделник сутрин и улицата пред съда беше задръстена от подвижни телевизионни станции, паркирани броня до броня. По тротоарите се блъскаха зяпачи, които се надяваха наред с останалото този зрелищен процес да вдигне оборота на местните търговци.

Когато преди две години бе защитавал майката на Шами по обвинение в убийство, отначало Скот си бе казал, че тя е виновна — отпечатъците й бяха върху оръжието на убийството! — и едва в хода на процеса бе разбрал, че е невинна. Сега, защитавайки майката на Бу по обвинение в убийство, той беше убеден, че тя е невинна, макар отпечатъците й да бяха върху ножа. Дали в даден момент от процеса нямаше да научи, че все пак е виновна?

Двамата най-сетне успяха да влязат в съдебната палата. Ребека беше красива както винаги, но изглеждаше уплашена. Той беше прекарал неделята в лежане и сменяне на компреси; тя я беше прекарала в обиколки на плажа като наркоманка, оставена на сухо. А му се бе клела, че не е наркозависима, както му се кълнеше, че не е убила Трей. Ужасно се боеше от затвора. И сега стискаше ръката му с такава сила, че пръстите му бяха изтръпнали.

В единия край на коридора пред съдебната зала кабелната телевизия си беше построила подвижно студио, като онези по стадионите. Рене Рамирес бе заела мястото си в кабината; беше със слушалки на ушите и срещу нея имаше цяла редица телевизионни монитори. Когато видя Скот, тя посочи лицето си и изкриви устни в престорена гримаса на болка.

Страшна досадница.

В другия край на коридора бяха насядали героите на представлението: Пийт Пъкет с Били Джийн и Гъската; Тес Макбрайд, Лейси Паркър и Райли Хейгър, сгушени край стената и увлечени в приглушен разговор; Брет Макбрайд, Дони Паркър и Рик Хейгър, които бяха донесли стиковете си и чанта с топки и си разменяха практически съвети; Брад Дики, Ройс Балард и Ник Мадън водеха делови разговори по мобилни телефони и тракаха по лаптопи; Бенито Естрада с една от горилите му стояха небрежно облегнати на едната стена; Гейб Петрочели и един от гардовете му се бяха подпрели на другата. Като видя Скот, Гейб вдигна съчувствено рамене.

— Съжалявам, Скот, но няма да дам показания. Заповед от Вегас. Нали не се сърдиш?

— Всичко е наред.

Това беше лъжа. Скот беше много ядосан. Отокът на лицето му бе спаднал, но цялото тяло го болеше при всяко движение. Биячите на Гейб бяха способни на такова нещо. Луис направи крачка към тях.

— Луис, недей!

Всички те бяха призовани от защитата и по закон трябваше да изчакат реда си извън съдебната зала, което никак не им допадаше. Докато Скот минаваше покрай тях, те му хвърляха унищожителни погледи — всички освен Тес Макбрайд. Тя му се усмихна и се запъти към него с характерната си полюшваща се походка, но като видя лицето му, се спря.

— Какво ти е?

— Злополука.

— Ах, как се вълнувам! — зачурулика тя. — Всичките тези камери, прожектори, микрофони… все едно съм на кастинг.

Ребека се приближи до нея и каза:

— Как не те е срам, Тес? Как можа?! Мислех си, че сме приятелки…

— Ти първа изневери на Скот с Трей!

Скот влезе в съдебната зала, следван от подсъдимата и от екипа на защитата. Момичетата бяха останали с Консуела във вилата, охранявани от двама полицаи, с най-строга забрана от Скот да гледат делото по кабелната телевизия.

Още преди съдебните заседатели да бяха положили клетва, съдия Морган разпореди среща със защитата и обвинението в кабинета си. Когато видя лицето на Скот, тя подскочи.

— Ах, дявол да го вземе! Скот, добре ли си?

— Да, благодаря за интереса.

— Питам, защото нямам намерение да отлагам заседанието и да губя програмно време. Рене е уредила предаване на живо за два месеца напред, а пък следващата седмица започва процес срещу сериен убиец в Чикаго. — Тя се обърна към окръжния прокурор. — Рекс, каква е тази история с някакви сексзаписи?

— Не представляват доказателствен материал, Шелби.

— Рене каза, че ти поискала копия, а ти си й отказал. Защо?

— Защото не е нейна работа да си пъха носа там.

— Тя подава жалба пред прокуратурата в Остин по закона за свобода на информацията.

— Където ще да я подава, не ме интересува. — Той се изправи. — Хайде, стига сме си губили времето.

— Божичко, Рекс, с всеки ден ставаш все по-кисел и заядлив. — Тя също стана. — Как е прическата ми?

Когато съдебните заседатели влязоха в залата и заеха местата си, погледите им моментално се насочиха към Ребека Фени. Те се бяха събрали да съдят не само действията й от онази нощ, но и целия й досегашен живот. Това не беше по закон, но така се получаваше на практика. Те бяха обсебени от нейната личност. А това, което предстоеше да чуят за живота й, щеше да ги шокира.

Помощник-прокурорът прочете обвинителния акт, след което Ребека Фени обяви, че не се признава за виновна. Рекс Труит се надигна бавно от стола си. Със светлия си ленен костюм на райета, бяла риза, светлосиня вратовръзка и очила с черни рамки приличаше донякъде на Хемингуей.

Окръжният прокурор пристъпи към масата с доказателствения материал, вдигна найлоновия плик с оръжието на убийството, изправи се пред съдебните заседатели и каза:

— Обвинението ще докаже, че когато полицията е пристигнала на местопрестъплението в три и петдесет и седем сутринта на пети юни, петък, е открила Трей Ролинс мъртъв, лежащ по гръб в леглото си, а този двайсетсантиметров нож за месо е бил забит в него. Ето тук, на това място.

Той допря острието до гърдите си.

— Обвинението ще докаже също така, че пръстовите отпечатъци на подсъдимата, единствено нейните, са били открити върху дръжката на ножа. Както и че подсъдимата е държала ножа не ето така, както се реже с него, а ето така, както се наръгва.

Окръжният прокурор хвана дръжката с острието надолу.

— В допълнение обвинението ще докаже, че полицията е открила подсъдимата в спалнята, обляна в кръвта на Трей Ролинс… че кървави отпечатъци от стъпалата, пръстите и дланите й са открити върху пода и стените на спалнята, и върху телефона… и че никакви други отпечатъци не са намерени където и да било в спалнята или другаде в къщата… както и че единственото правдоподобно обяснение е, че подсъдимата Ребека Фени е взела този нож от едно чекмедже в кухнята, отишла е в спалнята, където Трей Ролинс е спял в общото им легло, и е забила ножа в сърцето му, с което го е убила. Отнемането на човешки живот без правно основание се нарича убийство. Няма никаква причина, никакво оправдание за стореното на Трей Ролинс от Ребека Фени.

Окръжният прокурор остана известно време неподвижен, с поглед, прикован в ножа, след което се обърна и го остави на масата с доказателствения материал.

— Може би адвокатите на подсъдимата ще възразят, че тяхната клиентка не е имала мотив да убие Трей Ролинс и че със смъртта му е загубила всичко. Което си е самата истина. Защо тогава го е убила? Не знам. Вече двайсет и осем години се занимавам с едно и също — съдя заподозрени в престъпление и си задавам въпроса: защо са го направили? За съжаление, и сега разбирам мотивите на престъпника точно толкова, колкото и тогава, в началото на кариерата си. Ако държите да знаете защо го е направила, ще се наложи тя да ви обясни. Аз не мога. Мога единствено да докажа, че тя е извършила това убийство. Което и ще направя.

С тези думи окръжният прокурор се върна до масата на обвинението и седна. Не му беше за пръв път. Не бе обещал нито твърде много, нито твърде малко. Оставил си бе основните разкрития за по-нататък. Неща като кокаина и секса, които щяха да разтърсят дълбоко съдебните заседатели. Освен това ги бе подготвил да очакват Ребека да даде показания.

— Мистър Фени — призова съдия Морган защитата; погледът й бе отправен не към Скот, а към телевизионните камери.

Скот не помръдна от мястото си; думите й изобщо не достигнаха до съзнанието му. Мислеше си за презумпцията за невинност, за принципа „невинен до доказване на противното“. Обвинението беше длъжно да докаже виновността на подсъдимия, а не подсъдимият да доказва невинността си. Така поне беше по закон. Но всъщност тежестта на доказването винаги лежи върху подсъдимия. Това е действителността при едно дело за убийство.

Американците не могат да повярват, че в тяхната страна невинен може да попадне в затвора. Те смятат, че това е нещо, което се случва другаде — в Русия, Китай или Мексико. Може да е невежество или отричане на очевидното, или страх, но съдебният заседател си казва, че е по-добре да вкара невинен зад решетките, отколкото да остави виновния да се разхожда на свобода. Истината е, че в американските затвори има доста невинни. За системата те са виновни, докато не докажат невинността си.

— Мистър Фени!

Скот стана и пристъпи към ложата на съдебните заседатели. От двете страни на съдебната зала бяха разположени телевизионни камери. Зад тях бяха репортерите, журналистите от печатните медии и телеграфните агенции, които дращеха по бележници и тракаха по лаптопи, както и местните зяпачи, дошли да гледат шоуто. Тери Ролинс седеше на първия ред зад масата на обвинението, а адвокатът й Мелвин Бърк — непосредствено до нея. Когато погледите им се срещнаха, Мелвин извърна очи. Скот се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, казвам се Скот Фени и представлявам подсъдимата Ребека Фени. Най-напред, относно лицето ми: претърпях злополука. Второ, за Ребека Фени. — Той я наричаше по име, съзнателно избягвайки да споменава статута й на подсъдима. — Двамата с Ребека имаме едно и също фамилно име, защото, както несъмнено сте чели във вестниците или сте чули по телевизията, тя е моя бивша съпруга.

Скот помълча няколко мига и продължи:

— При цялото ми огромно уважение и дълбока симпатия към мистър Труит, той пропусна да спомене няколко важни обстоятелства, които са видни от събрания доказателствен материал, включително факта, че ножът, с който е извършено убийството, е част от комплект от осем кухненски ножа, подарени на Трей Ролинс преди повече от година, и че оттогава осемте ножа се намират непрекъснато в кухнята, като Ребека ги е ползвала редовно за най-различни цели.

Защитата припомня обстоятелството, че Ребека е била открита през онази нощ, обляна в кръвта на мистър Ролинс, защото е спяла до него в леглото им, и когато се е събудила, го е видяла убит. Как е могла да го убие и после да заспи в кръвта му? Какъв човек е способен на това?

Що се отнася до присъствието на Ребека на местопрестъплението, то тя е останала там и след като е позвънила на деветстотин и единайсет. Ребека Фени не е побягнала, не се е скрила, а лично е повикала полицията.

Защитата ще докаже също така, че Ребека Фени не е имала мотив да убие Трей Ролинс. Та те са живеели прекрасно: обикаляли са света, отсядали са в петзвездни хотели, Трей й е давал пари, за да си купува дрехи и бижута. Без Трей тя няма нищо — нито пари, нито дом, нито застраховка. Притежава единствено колата и бижутата си.

Защо й е трябвало да убива мъжа, който й е дал всичко? Нито й е трябвало, нито го е убила. Защитата ще докаже, че други са имали интерес от смъртта на Трей Ролинс, други са искали той да умре и някои от тези други са убивали и преди.

И така, дами и господа, не си мислете, че окръжният прокурор знае цялата истина и че делото е предрешено. Прокуратурата не може да реши изхода на делото. Нито пък аз. Това е ваша работа и вие сте длъжни да го направите. В края на този процес трябва да прецените дали обвинението е успяло да докаже извън всякакво основателно съмнение вината на Ребека Фени. Това е вашият законен дълг. Може би вие си задавате въпроса: ами ако не го е убила тя, то тогава кой го е убил? Кой е убиецът на Трей Ролинс? Ето на този въпрос ще се опитаме да отговорим.