Обвинена в убийство

47

Били Джийн Пъкет беше облечена с джинси, маратонки и тениска. Русата й коса беше опъната назад и вързана на конска опашка. Беше хубавичко седемнайсетгодишно момиче с ясносини очи, зачервени от плач.

— Мис Пъкет — започна Скот, — имате ли нещо против да се обръщам към вас с „Били Джийн“?

— Защо да имам, това е името ми.

— Били Джийн, колко време имахте връзка с Трей Ролинс, преди да бъде убит?

— Около три седмици.

— Обичахте ли го?

— Да.

— Трей казвал ли е, че ви обича?

— Да.

— Баща ви ли уби Трей?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— Пътувахте ли с личната си кола от Остин до Галвестън на четвърти юни тази година, четвъртък?

— Не.

— Били Джийн, знаем, че сте били в Галвестън. Имаме свидетел, който може да ви разпознае и да потвърди, че ви е видял в жилището на Трей въпросния ден следобед. Разполагаме също така с пръстови отпечатъци на баща ви, снети от кухненския плот в дома на Трей, които доказват, че и той е бил в къщата. Можете сега да кажете истината на съдебните заседатели или впоследствие да докажем, че лъжете, и да бъдете подведена под съдебна отговорност за лъжесвидетелство. Как предпочитате?

Сълзите й рукнаха. Крехките й рамене се затресоха от плач. Скот изпита жалост към Били Джийн, която бе още дете. Но беше длъжен да я разпита.

— Да.

— „Да“ какво? Да, пътували сте от Остин за Галвестън с колата си същия ден?

— Да.

— Защо?

— За да се видя с Трей.

— И видяхте ли се?

— Да.

— Къде?

— В дома му край плажа.

— По кое време пристигнахте там?

— Около един.

— Двамата с Трей сами ли бяхте?

— Да.

— Къде беше Ребека Фени?

— По магазините в Хюстън. Трей й беше дал пари, за да я разкара.

— С Трей правихте ли секс този ден?

— Да.

— Къде?

— В леглото му.

— А след като…

— И под душа.

— А след като…

— И в гардеробната, където има голямо огледало.

Скот почака няколко секунди.

— Някъде другаде?

— Не, това беше.

— И така, след тези ваши сексуални занимания какво се случи?

— Баща ми ни свари.

— Баща ви Пийт Пъкет ви е сварил с Трей, докато сте правили секс?

— Няколко минути след това. Когато излизахме от гардеробната.

— Баща ви е влязъл малко по-рано в къщата?

— Да.

— И какво направи?

— Разкрещя се. Хвана Трей и го блъсна в стената. Мислех си, че…

— … че ще го убие?

— Но аз го спрях.

— Ядосан ли беше баща ви?

— О, да.

— И тогава какво стана?

— Баща ми ме накара да се облека и ме отведе.

— Двамата с него едновременно ли си тръгнахте от къщата на Трей?

— Да.

— С вашия черен мустанг?

— Да.

— По кое време стана това?

— Някъде към пет, пет и половина.

— И къде отидохте?

— На хотел край плажа.

— Останали сте да пренощувате в Галвестън?

— Да.

— Защо не си тръгнахте за Остин?

— Баща ми каза, че ще пътуваме на сутринта.

— И така ли направихте?

— Да, станахме рано и си тръгнахме.

— В четвъртък вечер двамата с баща ви в една стая ли нощувахте?

— Той нае апартамент.

— Излизахте ли някъде, след като се настанихте?

— Не. Поръчахме си вечеря от румсървиса.

— Баща ви напускал ли е хотелската стая през нощта? Били Джийн замълча.

— Били Джийн, моля ви да отговорите на въпроса ми.

— Бях си легнала, когато го чух да излиза.

— Колко беше часът?

— След полунощ.

— А чухте ли го да се връща?

— Не.

Скот обяви, че няма повече въпроси към свидетелката, и окръжният прокурор се надигна от стола си.

— Мис Пъкет, вие знаехте ли, че Трей Ролинс живее с Ребека Фени?

— Да.

— Значи връзката ви с него не е имала бъдеще, така ли е?

— Той ми каза, че възнамерява да я остави и да се ожени за мен.

— Наистина ли? А беше ли й го казал и на нея?

— Смяташе същата вечер да го направи.

— Вечерта, преди да бъде убит?

— Да.

— Може и да го е направил. Благодаря ви, мис Пъкет.

Скот отново стана от мястото си.

— Били Джийн, знаехте ли, че Трей поддържа безразборни връзки с много жени по време на турнирите?

— Знаех, че преди мен е имал и други гаджета.

— Не смятате ли, че може и на тях да им е казвал, че ги обича?

— Не. Трей обичаше само мен.

— Не се съмнявам. А знаехте ли, че същата вечер, преди нощта на убийството, Трей е предложил брак на Ребека?

— Нищо подобно! Трей смяташе да скъса с нея! Беше ми обещал да се ожени за мен!

— Не се съмнявам.

Скот хвърли към съдебните заседатели поглед, който казваше: Какво нещастно, объркано момиче.

Бу и Шами бяха в кухнята и миеха съдовете от вечерята, а останалите се бяха настанили на задната тераса. Само Ребека не беше при тях. Малко по-рано Скот се бе опитал да говори с нея за кокаина, който беше купувала от Бенито, но тя бе твърде разстроена и бе излязла да се разходи сама покрай брега сякаш за да се наслади докрай на последните си дни свобода.

На връщане от съда Скот бе наминал покрай кантората на Бенито, но горилите на входа му бяха казали, че шефът им си е тръгнал. Скот се бе опитал да се свърже с него на номера, показан на телефонните разпечатки от разговорите на Трей, но той не отговаряше. Бенито бе продавал кокаин на Ребека, но тя не му бе плащала с бижутата си. Имаше само едно обяснение: с парите на мафията.