Обвинена в убийство

28

— Това е официалната съдебномедицинска експертиза. Категорично става дума за убийство!

Беше на следващата сутрин. Окръжният прокурор за окръг Галвестън Рекс Труит побутна доклада от аутопсията през бюрото към Скот, който го подаде на Боби. Помощник-прокурорът седеше в ъгъла като наказан ученик.

— Няма промяна по отношение непосредствената причина за смъртта — продължи окръжният прокурор. — Порезна рана с остър предмет. Ножът е убил Трей, не кокаинът.

— А откъде Рене Рамирес знае за кокаина?

— Детектив Уилсън отрича, но истината е, че доста хора видяха токсикологичната експертиза.

— Не е редно, Рекс, някой от твоята служба…

— Не съм убеден, че информацията изтича от моята служба, Скот.

— Във всеки случай изтича от законоприлагащите органи и това никак не е редно. Така на моята клиентка не й се дава възможност за справедлив процес. Намери откъде изтича, Рекс, и сложи край на това, или ще подам молба за промяна на мястото.

— Шелби никак няма да се зарадва.

— Не е моя работа да й доставям радост.

Боби, който се боеше за кръвното на Скот, смени темата на разговора.

— А какво става с отпечатъците, Рекс?

Прокурорът им бе казал, че резултатите от анализа на пръстовите отпечатъци са пристигнали. Той вдигна друг лист хартия и се зачете.

— Никои от отпечатъците, които сте ми дали за сравнение, не съответстват на неидентифицираните отпечатъци на местопрестъплението. Но онези, означени със 7М, се оказаха на някоя си Териса Даниълс, арестувана за проституция преди пет години в Невада.

— Ясно.

— Отпечатъците, означени с НМ, са на Никълъс Мадън, арестуван за шофиране в нетрезво състояние преди десет години, но нестигнал до съд.

— Не съм изненадан.

— А един от петте комплекта, означени със СР, са на Хектор Гаридо, беглец от Мексико, издирван за убийство. Затова ти се и обадих веднага щом получих доклада. Откъде си взел тези отпечатъци?

— Той работи на къщата на съдийката, която е в съседство с къщата на Трей.

Рекс кимна.

— Още тази сутрин ще го приберем.

— Можеш ли да изчакаш до пет?

— Защо?

— „Зета“ може да са убили Трей.

— Не беше ли Пийт Пъкет? Или асистентът Гъската?

— Мисля, че най-вероятно Пийт го е направил, но и „Зета“ имат мотив.

Окръжният прокурор се поколеба за момент, преди да зададе въпроса си:

— И мотивът е, че…

— Трей е дължал на Бенито петстотин хиляди долара.

Новината подейства на окръжния прокурор като юмрук в лицето — той се люшна назад в стола си.

— Знам от Ханк, че си ходил при Бенито. Той ли ти каза?

Скот кимна.

— Трей е купувал големи количества кокаин от него.

Рекс провеси нос.

— Когато пристигна токсикологичната експертиза, си казах, че Трей е купувал за лична употреба. Но за петстотин хиляди… това са индустриални количества. — Той издиша шумно въздух. — Но защо федералните не са го усетили? Те наблюдават офиса на Бенито двайсет и четири часа в денонощието!

— Защото Бенито му е доставял кокаина вкъщи. Всяка седмица. Тери му бил дал ключ от гаража, там го слагал в кухненския асансьор.

— А защо Трей му е дължал пари? Той беше богат.

— Трей е оспорил негови доставки, обвинил го е, че го мами. Бенито твърди, че е доставил поръчаното.

— Рекс — обади се помощникът, — може би на процеса ще успеем да запазим в тайна наркозависимостта на Трей, ако защитата не докаже пряка връзка между нея и смъртта му.

— Съмнявам се, че ще остане в тайна, Тед, но не е там въпросът. Трей е дължал половин милион на мексикански картел, с което все едно си е подписал смъртната присъда.

— Да, това си е мотив за убийство — добави Скот.

— Само че отпечатъците на жена ти са върху ножа.

— „Зета“ са професионалисти. Те не биха оставили отпечатъци.

— Така е. Но какво общо имат строителните работници?

— Може те да са задигали доставките. Карлос е при тях, опитва се да изкопчи нещо.

— Умно. Е, добре, ще изчакаме до пет, за да приберем тоя Хектор. И бездруго ще ни трябват няколко часа, за да получим заповед за арест. Кажи на твоя човек веднага да изчезва от там, защото полицията ще задържи всички с мургава кожа, докато открие кой от тях е Хектор. Не мога да допусна издирван убиец да се мотае из острова.

От джетата, паркирана пред къщата на Трей, Скот и Карлос имаха прекрасна видимост към шестте полицейски коли със запалени лампи и виещи сирени, от които наизскачаха полицаи с извадени пистолети, докато мексиканските работници седяха на верандата и си пийваха бира. Един от работниците скочи от мястото си и се метна през пясъчната дюна към плажа, като продължи да тича към водата, сякаш смяташе да се спаси с плуване до Мексико. Полицаите го спипаха на мократа ивица.

— Това е Хектор — каза Карлос. — Гадно копеле.

— Достатъчно гаден, за да убие Трей?

— И мисис Фени. Само че не е убил мисис Фени. Но пък са задигнали кокаина. Видели са колата на Бенито да спира пред къщата веднъж седмично и са се досетили какво става.

— Те познават ли Бенито?

— Всички на острова познават Бенито, освен онези, които спазват закона.

— А как са прониквали в гаража?

— С шперц. Намирали са дрогата в кухненския асансьор.

— И какво са направили с нея?

— Една част са изсмъркали, друга са продали…

— Защо не са обрали къщата?

— Решили са, че ако задигнат още нещо, Трей ще сложи охрана. Кокаинът им е бил по-ценен от колите и жена му. — Карлос вдигна рамене. — Самите те ми го казаха. Знаели са, че със смъртта на Трей купонът приключва.

Двамата гледаха от разстояние как полицаите качват голите до кръста, оковани с белезници работници на камионетката.

— Е, видяхме каквото имаше за гледане — каза Скот и запали двигателя.

— О, шефе, има още нещо за блондинката и едрия мъж, които са видели в деня на убийството!

— Какво?

— Те казват, че малко след обяд блондинката пристигнала с черен „Форд Мустанг“, влязла вътре и останала там повече от четири часа. След което пред къщата спряло такси и от него излязъл едрият мъж. Това било някъде след пет, те вече седели на верандата и пиели бира. Едрият не влязъл през предната врата като момичето, а заобиколил отзад. След петнайсетина минути излязъл през главния вход, като влачел блондинката със себе си разплакана. Метнал я в мустанга и отпрашили.

— Как са видели от такова разстояние, че плаче?

— С бинокъл.

— Имали са бинокъл? Че за какво им е бил, да гледат чайките?

— Ъъъ… не, шефе. За да гледат „червенокосата“, както се изразиха те, когато излизала на задната тераса… чисто гола. Казват, че имала татуировка.