Обвинена в убийство

32

На следващата сутрин Скот отлетя за Остин и от летището взе такси за курорта Бартън Крийк, където се провеждаше турнирът. Откри Ник на игрището, с мобилен телефон, залепен за ухото му.

— Двеста хиляди? Приемам. Понеделник, в девет нула нула, пред кънтри клуба на Хайланд Парк. Пийт ще бъде там.

С тези думи Ник прекъсна връзката.

— Още едно договорче за Пийт, а? — каза Скот.

Ник кимна.

— Това е за участие във фирмена проява. Когато в даден град се провежда турнир, местните компании организират спортни мероприятия за клиентите си и канят по някой и друг професионален играч да се включи. Срещу заплащане, разбира се. Отива, изиграва един раунд срещу някой мастит бизнесмен и си прибира стотина-двеста хиляди в джоба.

— Това са доста пари за има-няма час работа — каза Скот.

Ник вдигна рамене.

— И двайсет процента от тях са за мен.

Двамата влязоха в павилиона на Golfazon.com, където бяха изложени стикове, топки, ръкавици, обувки, дрехи и всякакви други принадлежности за голф. Отстрани бяха застанали две сладки, сексапилни момичета и млад мъж, който се запъти към Ник.

— Как си, приятелю? Намери ли ми заместник на Трей?

— Какво ще кажеш за Брет?

Човекът направи гримаса.

— Стига, бе! Брет изглежда толкова смотан и невзрачен.

— Вик?

— С това телосложение на пенсиониран счетоводител…

— Дони Паркър? Току-що спечели „Хюстън Класик“.

— Да, ама е женен за порнозвезда. След Трей искам човек с безукорна репутация.

Ник се засмя.

— А не искаш ли някоя девственица?

— Тук няма такива — обади се едното от момичетата и двете с приятелката й се изкискаха.

Ник се обърна към Скот.

— Скот, запознай се с Брад Дики, вицепрезидент на Golfazon.com, които отговарят за рекламата. Те са нещо като Amazon.com в голфа.

Двамата се здрависаха и Скот се представи:

— Скот Фени.

Като чу името, Брад издърпа ръката си, сякаш бе пипнал коприва.

— Мъжът на Ребека?

— Адвокатът й. Бих желал да ти задам няколко въпроса, Брад.

— По-добре говори с адвоката на фирмата.

— Как предпочиташ, Брад: да разговаряш с мен сега или да даваш показания като свидетел по делото?

Брад погледна умолително Ник, който вдигна рамене и каза:

— Говори сега с него, Брад, за да те зачеркне от списъка.

— Какъв списък?

— На заподозрените.

Брад помисли и каза:

— Елате да седнем.

Тримата се настаниха на една отдалечена масичка в задната част на павилиона и Брад им описа задълженията си: да пътува от турнир на турнир и да набира играчи за рекламни лица на продуктите на фирмата. Макар и далеч от мащабите на корпорация като „Найки“, обясни той, имали твърде подобна маркетингова стратегия: да залагат на млади, но вече доказали се и перспективни играчи.

— Можеш да произвеждаш най-великия продукт, но ако баровците в кънтри клуба не го свързват с познато лице, което вдъхва доверие, никой няма да го купи. Ние си бяхме въобразили, че Трей е нашият Тайгър, но не се получи.

— И сте поискали да прекратите договора му?

— Ти би ли желал един наркоман да те рекламира?

— Но договорът не е предвиждал възможност за прекратяване, нали?

— Не. Ник е абсолютен главорез като агент.

Ник се изпъчи, сякаш току-що го бяха номинирали за Нобелова награда.

— Защо не сте включили клауза за анулиране по морално-етични причини?

Брад посочи Ник.

— Заради него. Но отсега нататък във всеки договор, който сключваме, ще има такава клауза.

Ник поклати глава.

— Ако започнете да анулирате рекламни договори за всяка неетична постъпка на професионален спортист, няма да се задържите дълго на пазара.

— Ние произвеждаме аксесоари за голф и очакваме нашите играчи да се държат по-възпитано. — Той се обърна към Скот. — Бяхме заложили всичко на Трей Ролинс.

— И неговата смърт спаси фирмата ви от фалит?

— И фирмата, и работата ми. — Брад вдигна рамене. — Звучи жестоко, но е истина. Бяхме го позлатили тоя кучи син, но той ни се изплю в лицата. Алкохол, дрога, секс…

— Хазарт — допълни Скот.

— И хазарт ли е играл?! — Брад изгледа гневно Ник. — Това си ми го спестил, а?

Ник вдигна невинно рамене.

— Виж — продължи Брад, обръщайки се към Скот, — едва ли ще заплача за Трей, но нямам нищо общо със смъртта му.

— А би ли се явил на детектор на лъжата?

— Защо да се явявам?

— Така ще си спестиш призовката да свидетелстваш в съда.

— Предпочитам да свидетелствам.

— Хубаво, и това можем да го уредим. И така, длъжни сте били да му платите десет милиона долара по договора… освен в случай на смърт, така ли?

— Точно така. Е, и?

— Ами може просто да сте го премахнали, за да анулирате договора.

— Слушай, Скот, ние се занимаваме с професионален голф, не с американски футбол. Не носим пищови в джобовете си.

— Трей е бил намушкан с нож.

— И ножове не носим. Да, искахме да се отървем от него, защото беше омръзнал на много хора. Включително на организаторите на турнири.

— Защо?

— Нали ти казах, ние се занимаваме с професионален голф. А в голфа имиджът е всичко. Организаторите на турнири съзнаваха, че когато Трей се провали окончателно — не ако, а когато, — той ще окаля хората около себе си. При сегашната криза, когато продажбите на екипировка спадат, затварят се голф клубове, а демократите обвиняват богатите за всички злини, връхлетели Америка, последното нещо, което ни трябваше след секс скандала с Тайгър, бе Трей да бъде разобличен като алкохолик и наркоман.

Или като комарджия, който уговаря загуби с мафията, помисли си Скот.

— От най-красивата приятелка на професионален играч до арестантка и обвиняема за убийство, това си е сериозно падение. Между другото, аз също гласувах за нея.

Ройс Балард се обличаше в костюми за голф, но притежаваше арогантността на адвокат, което не беше случайно.

— Завършил съм право в Тексаския университет, десет години работих в една адвокатска кантора в Хюстън, онези мръсни копелета не ме предложиха за съдружник и аз се насочих към професионалния голф. Вицепрезидент за връзки с играчите на Асоциацията на голф турнирите.

Ник бе успял да вмъкне Скот във фургона на Ройс, който се съгласи да говори с него едва след заплахата за призовка.

— Какви са функциите на един вицепрезидент за връзки с играчите? — попита Скот.

— Да ги вкарва в пътя, най-общо казано. Корпоративните рекламодатели държат да четат за своите фаворити по спортните страници на вестниците, а не в криминалната хроника.

— А Трей Ролинс ви създаваше проблеми, така ли?

— Порно, виагра, секс с чужди жени… това си е горе-долу в реда на нещата. Но кокаин, хазарт? В никакъв случай! Такова нещо няма да допуснем!

— Значи си знаел всичко това? Включително и че Трей Ролинс уговаря загуби?

— Уговаря загуби?! Какво говориш? Ник!

— Не знам нищо по въпроса — отвърна Ник с невинно изражение на лицето.

Ройс го изгледа изпитателно и каза:

— Ние държим изкъсо играчите си. — Той хвърли още един кръвнишки поглед на Ник и добави: — Но може би не достатъчно изкъсо.

— Все пак сте искали да се отървете от Трей.

— О, да. Не можехме да си позволим нова катастрофа като случая с Дейли, когото бяха намерили заспал пиян на паркинга пред публичен дом.

— На мен пък ми беше забавно — обади се Ник.

— Професионалният голф не е комедиен сериал, Ник, а бизнес! — сряза го Ройс. — Не искаме феновете да ни се смеят, а да харчат парите си. — Той поклати глава. — Проблемът се оказа в това, че Трей беше станал изключително популярен, и то не само сред жените и гаджетата на колегите си. Когато играеше, телевизионните рейтинги и продажбата на билети скачаха. Мислехме си, че накрая ще го спипат за допинг, но той минаваше всички проверки.

Скот и Ник се спогледаха многозначително.

— Аз отговарям и за това — добави Ройс. — За допинг тестовете.

— Имате ли проблем с допинга?

— Ами, чак пък проблем! Е, но по време на турнир сме засичали играчи да пушат трева в химическите тоалетни. Разбира се, това им пречи изключително много: не можеш да уцелиш дупка от петнайсет метра, ако си надрусан, както Трей успя да се убеди на турнира в Маями.

Скот и Ник отново се спогледаха.

— Антидопинговата програма е най-вече пиар. На спонсорите и рекламодателите им е писнало да четат за стероиди и допинг в спорта, затова голфът се представя като чиста алтернатива. Прилагаме възможно най-всеобхватни програми от тестове за непозволени вещества. Стероиди, стимуланти, бета-блокери…

Ник се засмя.

— Освен по лекарско предписание…

— Какво значи това? — попита Скот.

— Ами ако представиш бележка от лекар, че ти трябва бета-блокер за кръвното, можеш да си го вземаш и да играеш по-добре. Колко такива лекарски бележки си уважил досега, Ройс?

— Това е поверителна информация, Ник.

— Поверителна, а? Я иди в съблекалнята да видиш какво става…

— Значи Трей нито веднъж не е дал положителна проба? — попита Скот.

— Не. Но знаехме, че лъже. Дори сме му правили внезапни проверки у дома.

— Че имате ли право без прокурорска заповед?

— Разбира се. Ако не дадеш проба, не играеш.

— Това и за Тайгър ли важи? Него карал ли си го да пикае в чашка?

— Тайгър е изключение. Той е над тези неща. Отстраним ли го от игра, всичко отива по дяволите. Билети, телевизионни рейтинги, реклами… — Ройс въздъхна и се почеса по главата. — Откъде се забърка в тоя секс скандал?! Още не можем да се опомним. Петнайсет години си изкарвахме хляба покрай Тайгър, той беше икона, той направи голфа това, което е. Ако внезапно изчезне, какво ще остане? Някакви шкембести старци, които никой не иска да погледне. От известно време се оглеждаме за нова звезда, някой, с когото да подменим Тайгър, ако се провали окончателно. Иначе всички ще трябва да си търсим работа.

— И си бяхте помислили, че това е Трей?

— Поне се надявахме. Той спечели още първия си турнир, също като Тайгър едно време. Феновете го обикнаха, стана звезда. Но кокаин и хазарт… това е недопустимо. Ние сме длъжни да защитим имиджа си пред публиката.

Ник се засмя.

— Играчите не дават пет пари какво си мисли публиката, Ройс. Двайсет милиона души са без работа, не могат да си плащат здравните застраховки, банките им прибират къщите, а тук някакви баровци набиват омари с шампанско и псуват Обама, задето им вдигнал данъците…

Ройс го прониза с изпепеляващ поглед.

— Ти си гласувал за Обама, така ли? Знаех си! Ти си прикрит демократ, нали така, Ник?

— Не бе, не съм, кълна се!

Ройс заби обвинителен показалец в лицето му.

— Ако играчите разберат, че си гласувал за Обама, свършен си като агент!

— Кълна ти се, Ройс, аз нито веднъж през живота си не съм гласувал!

Ройс го изгледа с отвращение, после се обърна към Скот.

— Ако гледаш баскетболни мачове, там играчите се ругаят, псуват, показват си среден пръст. При нас няма такива работи. Нашите хора са възпитани, защото знаят, че голфът е кокошката със златните яйца. Ходят на благотворителни прояви, внимават какво говорят публично, дори ги обучаваме как да се държат пред медиите, за да не се изложат. Докато Трей смъркаше кокаин и пръскаше парите си във Вегас. Ние просто не можехме да допуснем някакъв безотговорен човек да ни убие кокошката със златните яйца.

— Това ми звучи като мотив — отбеляза Скот.

— За убийство ли? — Ройс се усмихна. — Ако искахме да го убием, трябваше да се наредим на опашка.

— Не е бил особено симпатичен, а?

— Меко казано. Всички го ненавиждаха, с много малки изключения: съпругите на колегите му, пласьорът, който го снабдяваше, букмейкърът му… и жена ти.

— Бившата ми жена. И на какво се надявахте тогава?

Ройс вдигна рамене.

— Евентуално да се забие в някой тежкотоварен камион с мотора си…

Скот поклати глава.

— По телевизията самият ти каза, че сте били като едно голямо семейство…

— Да, също като моето — с жена ми, родителите й и децата не можем да се гледаме, мразим се, завиждаме си и си забиваме нож в гърба.

— Най-редовно се отбивахме във Вегас — каза Ребека. — Той ми купуваше чипове, играех и на слот машините. Никога не ми е казвал, че дължи пари на казината.

— Дължал е петнайсет милиона.

— Петнайсет милиона?!

— Именно. Загубил е два турнира по уговорка с мафията, за да им се издължи. Трябвало е да загуби още един, но по чудо е вкарал от голямо разстояние.

— Помня. В Атланта.

Скот кимна.

— Виждала ли си големи суми пари в къщата?

— Колко големи? По няколко хиляди?

— Три милиона. Пари на мафията.

— Не. Никога не съм виждала такава сума. Полицаите претърсиха цялата къща. Да не намекваш, че те са ги взели?

Скот седеше на задната тераса и погледът му се рееше към хоризонта. Не знаеше какво да мисли и на кого да вярва. Може би детекторът на лъжата би му помогнал да се ориентира.