Обвинена в убийство

46

На третия ден от процеса Скот Фени призова за свидетел Бенито Естрада. Когато зае мястото си на свидетелската скамейка, Бенито беше облечен с бял копринен костюм, снежнобяла риза и бяла вратовръзка и сякаш светеше под луминесцентните тръби.

— Мистър Естрада, доколкото разбирам, вие сте дистрибутор на фармацевтични продукти, така ли е?

— Фармацевтични продукти? — На лицето му се изписа тънка усмивчица. — Да, може и така да се каже. Дистрибутор съм на фармацевтични продукти, точно така.

Съдебните заседатели също се позасмяха.

— Случвало ли се е да продавате фармацевтични продукти на Трей Ролинс?

— Да, случвало се е.

— А допускали ли сте мистър Ролинс да купува продуктите ви на кредит?

— Да.

— Към момента на смъртта си каква сума ви дължеше за продукти, получени от вас?

— Петстотин хиляди долара.

— И е отказал да ви ги плати, така ли?

— Да.

— Защо?

— Оспорваше, че е извършена доставка.

— Тоест твърдеше, че не е получил нищо?

— Именно.

— Но вие сте доставили продукта, така ли?

— Да, доставих го в къщата му.

— А след смъртта му установихте ли, че и двамата сте били прави?

Бенито въздъхна.

— Да, установих.

— Как се получи така?

— Продуктът е бил откраднат от къщата му, преди той да го е видял.

— Мистър Естрада, как постъпихте с неизплатения дълг на Трей Ролинс?

— Отнесох го към нашия отдел за принудителни вземания.

— А къде се намира този отдел?

— В Нуево Ларедо.

— Тоест в Мексико? Значи вие работите за международен конгломерат?

— Именно.

— А известно ли ви е дали въпросният отдел за принудителни вземания е уредил изплащането на дълга от мистър Ролинс?

— Не, не ми е известно.

— Може ли да се каже, че представителите на отдела за принудителни вземания използват агресивни методи по отношение на неизправни длъжници?

— Агресивни методи? Да, определено. Много агресивни.

— Тоест не съществува възможност длъжникът да откаже да плати.

— Не, няма такава възможност.

Често срещан похват от страна на защитата е да отгатва и изпреварва въпросите на обвинението. Вместо да изчака прокурора да извади уличаващи доказателства за подсъдимия, умният адвокат ги представя сам, за да смекчи въздействието им върху съдебните заседатели. Разбира се, тази стратегия работи само когато подсъдимият е казал истината, поне на адвоката си.

— Мистър Естрада, срещали ли сте се лично с подсъдимата?

Бенито погледна Ребека и се усмихна.

— Да, срещали сме се.

— Тя посещавала ли ви е наскоро в кантората ви?

— Да.

— А купувала ли е фармацевтични продукти от вас?

— Да.

— И ги е платила със свои бижута?

Бенито се намръщи и Скот разбра, че стратегията му се е провалила.

— Бижута ли?! Какви бижута?

— Благодаря ви, мистър Естрада. Нямам повече въпроси.

Почти през цялото време, докато Бенито Естрада даваше показания, окръжният прокурор слушаше с наведена глава. Скот си седна с надеждата, че Рекс е пропуснал да съзре важността на последния отговор на Бенито, макар да знаеше, че нищо не му убягва.

Окръжният прокурор се изправи.

— Мистър Естрада, знаете ли кой е убил Трей Ролинс?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

Съдия Морган обяви кратка почивка. След като залата се изпразни, Скот се обърна към Ребека.

— Ти ми каза, че си плащала на Бенито с бижутата си, но той очевидно не знаеше нищо за никакви бижута. Ребека, ако Рекс се беше хванал за това, щеше да докаже пред съдебните заседатели, че лъжеш. Ние вече обявихме, че нямаш никакви пари. Но ти си платила на Бенито в брой. С парите на мафията, нали?

— Не!

Скот трябваше да се успокои, да открие Бенито и да отиде до тоалетната. Той стана от мястото си и излезе в коридора. Гейб и горилата му стояха облегнати на отсрещната стена; Рене си беше на мястото в репортерската кабина. Скот отиде при нея.

— Виждала ли си Бенито Естрада?

Тя закри микрофона с ръка и каза:

— Бенито си тръгна. Бързаше.

Скот продължи по коридора към мъжката тоалетна. Когато се облекчи и понечи да излезе, се озова лице в лице с горилата на Гейб. И едва тогава си даде сметка, че Луис не го е последвал в тоалетната.

— Мисля, че онзи ден на плажа бях достатъчно ясен. — Горилата сграбчи Скот за ревера. — Момчетата от Вегас не желаят Гейб да дава показания.

Някъде наблизо се чу шум от казанче.

Вратата на една от кабинките се отвори и масивният торс на Луис изпълни рамката. Той пристъпи към горилата на Гейб; беше поне с една глава по-висок. Горилата пусна ревера на Скот.

— Извинявам се, мистър Фени, ама имах спешна нужда. Бихте ли ни оставили насаме за момент?

Скот се усмихна дружелюбно на горилата, провря се покрай Луис и излезе. Докато крачеше към съдебната зала, Гейб го видя и се огледа за охраната си. Но вместо горилата от тоалетната излезе Луис. Скот го изчака да влязат заедно в залата.

— Луис, къде е онзи тип?

— Тръгна си, мистър Фени. През прозореца.

— Но ние сме на втория етаж!

— Точно така, мистър Фени.

— Мистър Петрочели, как бихте описали професията си? — започна Скот.

Гейб беше облечен с карирано спортно сако върху фланелена риза.

— Собственик съм на бар на Странд Авеню.

— Предлагате ли спортни залагания?

— Предлагам мартини и джин тоник.

— Познавахте ли Трей Ролинс?

— Да, познавах го.

— Знаехте ли за дълга на мистър Ролинс към казината в Лас Вегас?

— Знаех.

— А знаехте ли, че въпросният дълг е петнайсет милиона долара?

— Да, чувал съм да се споменава такава цифра.

— А чували ли сте също, че мистър Ролинс се е уговорил да загуби няколко голф турнира, за да могат кредиторите му да си прихванат дълга му от печалбите при залаганията?

— Да, и това съм го чувал.

— А чували ли сте…

Окръжният прокурор се надигна от мястото си.

— Възразявам, ваша светлост. Не съм дребнав, но всеки път, когато мистър Фени попита свидетеля дали е „чувал“ това или онова и свидетелят потвърди, че е „чувал“, на мен ми се струва, че показанията му се основават на слухове, което е неприемливо и недопустимо в съдебна зала.

— Ваша светлост — контрира Скот, — когато питам свидетеля дали „е чувал“ нещо, аз всъщност го питам дали знае въпросното нещо. Това е просто един по-учтив начин да се формулира въпросът, нали така, мистър Петрочели?

— Ъъъ, да, да! Точно така. По-учтиво е.

Съдийката се обърна към свидетеля.

— Мистър Петрочели, вие разполагате ли с лична информация по тези въпроси?

— Лична информация?

— Виждали ли сте лично документ, който да доказва дълговете на мистър Ролинс? Полица, запис на заповед, нещо такова?

Гейб се усмихна.

— В тази игра такива неща не вървят, госпожо съдия.

— А откъде тогава знаете за дълговете му?

— Знам, защото ми казаха.

— И сега ни казвате, че някой друг ви бил казал, че мистър Ролинс дължи пари?

— Да, точно това ви казвам.

— Ами това са си по дефиниция показания, основаващи се на слухове.

Лаптопът пред Боби звънна. Той прочете от екрана:

— Ваша светлост, допуска се изключение от правилото за показания, основани на слухове, когато първоначалният източник на информацията не е физически в състояние да присъства на делото. Член осемстотин и четири от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Помощник-прокурорът скочи от стола си.

— Възразявам, ваша светлост! Мистър Херин се позовава при възраженията си на подсказване от мисис Дъглас. Това не е честно.

Съдийката се обърна към Боби.

— Вярно ли е, мистър Херин? Тя съобщения ли ви праща?

— Да, ваша светлост, вярно е.

Окръжният прокурор се обади от мястото си:

— Наистина ли има член от Кодекса, който допуска такова изключение?

— Отде да знам? — отвърна Боби. — Едва си взех изпита по процесуално право. Но според Карин се допуска изключение, когато източникът на първоначалната информация е възпрепятстван да даде показания поради смърт.

— Смърт ли? — попита съдийката. — Кой е умрял?

— Ако някой от Вегас сгафи да свидетелства — обясни Гейб Петрочели, — пиши го мъртъв.

Окръжният прокурор бе чул достатъчно.

— Няма значение, ваша светлост. Оттеглям възражението си. Щом професор Карин Дъглас твърди нещо, то е вярно. — Той се обърна към помощника си. — Седни си на мястото, Тед.

— Е, добре. Продължавайте, мистър Фени.

— Мистър Петрочели, чували ли сте, че мистър Ролинс действително е загубил два уговорени турнира от началото на годината?

— Да, чувал съм.

— А чували ли сте, че и при двата случая кредиторите са му дали дял от печалбата си, общо три милиона долара в брой?

— Да, и това съм го чувал.

— А чували ли сте, че мистър Ролинс е трябвало по уговорка да загуби още един турнир, но без да иска, е вкарал топката от невероятно дълго разстояние?

— И това го чух.

— И че този феноменален удар е струвал на кредиторите му милиони долари, от което те никак не са били доволни?

— Да, да, и това също.

— Мистър Петрочели, а да сте чували кой е убил Трей Ролинс?

— Ъъъ, не. Това не съм го чувал.

— Благодаря ви.

Окръжният прокурор нямаше въпроси към Гейб Петрочели.

— Защитата призовава Клайд Долтън.

Вратите на съдебната зала се отвориха и Гъската влезе. Беше облечен небрежно, с памучен панталон, поизмачкана риза и вратовръзка на ластик. Скот никога преди не го бе виждал без вечната му шапка. Посивялата му козя брада се нуждаеше от подстригване, побелялата му коса беше оредяла на темето и вързана на конска опашка. Външният му вид не подхождаше на мъж на средна възраст, който не се казва Уили Нелсън. Гъската положи клетва и седна на свидетелската скамейка.

Най-напред Скот го разпита за работата му като личен асистент на Трей и за обстоятелствата около уволнението му на едно мексиканско игрище по време на турнир, който накрая Трей бе спечелил.

— След което мистър Ролинс остана да ви дължи хонорар в размер на сто хиляди долара, така ли?

— Да, точно така.

— И плати ли ви той хонорара?

— Не, не ми го плати.

— Вие бяхте недоволен от това, нали?

— Ами да, недоволен бях.

— Какво беше мнението ви за Трей Ролинс?

— Мнението ми за него беше, че е скапан, нафукан педал. — Гъската погледна стреснато към съдия Морган. — Ако мога така да се изразя…

— Вие току-що се изразихте.

— Дали да не помоля последната забележка да бъде заличена от протокола?

— Твърде много телевизия гледате, мистър Долтън. Съдебните заседатели до един са над дванайсет години, нищо няма да им стане от една нецензурна дума.

— Мистър Долтън, вие ли убихте Трей?

— Не, не съм.

— Знаехте ли, че взема кокаин?

— Подозирах. Понякога ставаше раздразнителен.

— Знаехте ли, че играе хазарт?

— Да, това го знаех.

— А за дълговете му от хазарт имахте ли представа?

— Не.

— Когато Трей не е вкарал топката от много близко разстояние на два турнира, вие досетихте ли се, че загубата му е уговорена?

— Изглеждаше ми някак странно, Трей никога не би пропуснал дупка от такава дистанция.

— А не го ли попитахте защо?

— Кое „защо“?

— Защо е пропуснал такива близки дупки?

Гъската се изхили гърлено.

— Не, не съм го питал такова нещо. Ако попиташ един професионален играч как така не е преценил удар, който би му донесъл милион долара, моментално ще ти завре стика в… Е, да кажем, че въпросът няма да му хареса.

— Сега работите като асистент на Пийт Пъкет, нали?

— Аха.

— Къде живеете?

— В Остин.

— А Пийт къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Били ли сте някога в ранчото му?

— Да. Покани ме на лов за елени.

— Значи Пийт може да си служи с пушка?

Гъската кимна.

— Уха! Доста добре при това.

— Когато бяхте заедно на лов, Пийт застреля ли елен?

— Аха. Бая големичък.

— Какво направи с елена, след като го застреля?

— Наряза го на парчета. Той винаги носи голям ловджийски нож със себе си, ей такова парче, мамата си… — Гъската погледна към съдийската маса. — Абе, бая голям. Като хвана оня ми ти елен, разпори го от шията до опашката, изкорми го, увеси го на едно дърво…

— Транжирал го е на място.

— Да. Това е думата, която и той употреби.

— Кървав спорт, а?

— Ууу, гнусна работа!

— Значи Пийт и с нож си служи добре.

— Дума да няма!

— Пийт Пъкет има ли дъщеря?

Гъската кимна.

— Били Джийн.

— На колко години е?

— На седемнайсет.

— Пийт знаеше ли, че дъщеря му има плътска връзка с Трей Ролинс?

— За плътска не мога да кажа, но знаеше, че я чука.

— Е, как се чувстваше, знаейки това?

— Зле.

— Казвал ли ви е нещо по въпроса?

— Казваше, че Трей е един долен копел… — Пореден гузен поглед към съдийската маса. — Че е перверзен тип.

— Тоест Пийт не беше доволен от връзката на дъщеря си с Трей.

— Хич даже.

— Къде бяхте вие на четвърти юни, четвъртък?

— В Орландо. Като асистент на Пийт на Открития шампионат.

— Двамата с Пийт заедно ли пътувахте за Орландо?

Гъската кимна.

— Въпросния понеделник взехме самолета от Остин.

— Били Джийн беше ли с вас?

— Не, тя си остана в Остин.

— Защо?

— Пийт каза, че не се чувствала добре.

— И така, в понеделник пристигате в Орландо и после?

— Във вторник Пийт тренира, в сряда бяха квалификационните срещи.

— А какво беше настроението му?

— Гадно. Нещо го човъркаше отвътре, но не му се говореше по въпроса.

— По кое време започна турнирът в четвъртък?

— В осем сутринта.

— А кога приключи първият раунд?

— Около обяд.

— Как игра Пийт?

— Като с две леви ръце. И една дупка не уцели. Не можеше да се съсредоточи.

— Това необичайно ли беше за него?

— Ами да! Пийт понякога печели, понякога губи, но да му липсва концентрация, както на този ден, не се е случвало никога.

— И какво направихте после?

— Отлетяхме за Остин.

— Още след първия раунд? Защо?

— Пийт беше попълнил грешно точките си за две дупки на картата. Това означава автоматична дисквалификация.

— Защо го е направил?

— Нали ви казах? Не беше на себе си този ден. Ужасно беше разсеян.

— От какво?

— Не казваше. Но според мен понеже Били Джийн не беше с нас. Тревожеше се за нея.

— Двамата заедно ли пътувахте за Остин?

— Не. Пийт взе друг полет.

— Значи за последно сте видели Пийт в Орландо, когато си е тръгвал за летището?

— Да.

— А кога се видяхте отново?

— Следващата неделя. Той ме взе от дома с караваната, за да заминем за турнира в Хюстън.

— Имате ли впечатления, че Пийт е сприхав и избухлив по време на турнир?

— Ооо, и още как!

— Много ли е зле?

— Направо е ужасно. Ако можеше да се владее, щеше да е спечелил поне дузина турнири. Но ако някой му е крив, хвърля стика и налита на бой. Повярвай ми, стой далеч от Пийт Пъкет, когато му кипне…

— Кое да му кипне?

— Ъхъ, няма значение. Казах достатъчно.

— Мистър Долтън, според вас Пийт ли е убил Трей Ролинс?

— Не ми е споделял такова нещо.

— Нямам повече въпроси.

Окръжният прокурор стана от мястото си.

— Мистър Долтън, били сте личен асистент на Трей Ролинс в продължение на две години. За това време той казвал ли ви е някога, че смята да се жени за Ребека Фени?

— Не. Никога.

През кратката почивка до масата на защитата се приближи Ханк Ковалски.

— Скот, знаеш ли нещо за някакъв човек, паднал от прозореца на една тоалетна тук, в съдебната палата?

— Ъъъ… не. Нищо не знам. Добре ли е?

— Откарали са го с линейка, целият бил натрошен.

— Ами като паднеш от втория етаж, нищо чудно. Ханк се усмихна дяволито.

— Не съм казвал, че от тоалетната на втория етаж…