Обвинена в убийство

50

Опитните адвокати по углавни дела казват, че последният човек, когото биха желали да видят на свидетелското място, е техният клиент, защото, ако той бъде хванат в лъжа — независимо колко невинна и нямаща нищо общо с неговата вина или невинност, — съдебните заседатели няма повече да повярват и на една негова дума. Това беше урокът, който Скот щеше да научи този ден — петия от процеса „Щатът Тексас срещу Ребека Фени“.

— Защитата призовава Ребека Фени.

Семплата й зелена рокля и обувките с нисък ток подхождаха повече на домакиня от предградията, отколкото на любовница на шампион по голф. Но скромните дрехи не скриваха красотата й.

— Вие ли убихте Трей Ролинс?

— Не.

— А обичахте ли го?

— Да, много.

— Вечерта, преди да бъде убит, той ви е завел на вечеря в „Гайдо“, нали?

— Да.

— И ви е направил предложение за женитба?

— Да.

— А вие приехте ли да му станете жена?

— Да.

— Същата вечер двамата правихте ли секс на плажа?

— Да.

— А легнахте ли си после заедно?

— Да.

— Какво си спомняте след това?

— Събудих се в четири без петнайсет сутринта и го видях убит. Обадих се на деветстотин и единайсет. Дойде полиция.

— Знаехте ли, че Трей е имал любовна връзка с Били Джийн Пъкет?

— Не.

— Казвал ли ви е някога Трей, че възнамерява да ви остави заради друга жена?

— Не.

— А даваше ли ви пари, подаряваше ли ви бижута?

— Да.

— Преди смъртта на Трей сте живели в къща над плажа на Галвестън, имали сте апартамент с изглед към океана в Малибу, вила в Бийвър Крийк, карали сте корвет, отсядали сте в петзвездни хотели, пътували сте в първа класа, ходили сте по курорти и спа центрове…

— Да.

— А сега нямате нищо освен корвета?

— И бижутата.

— Нямате пари, не притежавате нищо, нямате дом, застраховка…

— Не.

— Имахте ли мотив да убиете Трей Ролинс?

— Не.

— И не сте го убили?

— Не, не съм.

По време на кратката почивка Скот забеляза окръжния прокурор и помощника му, улисани в оживен разговор в ъгъла на залата. Рекс Труит беше наклонил глава настрани, докато помощникът настойчиво го молеше нещо. Накрая прокурорът кимна. Когато се върна на масата, погледите им се срещнаха за миг. Прокурорът бързо сведе очи, но Скот знаеше какво му се готви: помощникът бе настоявал да използват сексзаписите като доказателствен материал и накрая бе надделял.

Съдия Морган удари с чукчето и в залата настана тишина. Помощник-прокурорът се надигна важно от мястото си, за да разпита подсъдимата. Това беше неговият момент на слава и той смяташе да блесне в цялото си величие пред телевизионните камери. При разпита си от защитата Ребека бе запазила самообладание, защото със Скот бяха репетирали десетки пъти въпросите и отговорите. Но никой не можеше да я подготви достатъчно за кръстосания разпит от страна на един подъл, коварен мазник като помощник-прокурора на Галвестън. Ако Ребека Фени беше уплашена, то нейният адвокат бе изпаднал в паника.

— Мисис Фени, да поговорим за бижутата, които ви е подарил Трей Ролинс.

Помощник-прокурорът погледна към Скот и му намигна. И тогава Скот разбра: изобщо не ставаше дума за сексзаписите. Обвинението се готвеше да докаже, че Ребека е излъгала в досегашните си показания и че е платила на Бенито в брой, следователно трите милиона, платени на Трей от мафията, бяха у нея.

— Мисис Фени, по време на връзката ви с мистър Ролинс той беше ли ви подарил бижута и автомобил корвет?

— Да.

— И ви е давал пари, с които да си купувате още бижута?

— И дрехи.

— А въпросният корвет беше ли в гаража на къщата, в която живеехте на семейни начала с мистър Ролинс, в нощта на смъртта му?

— Да.

— И бижутата ли бяха в къщата същата нощ?

— Да.

— След смъртта на мистър Ролинс неговият адвокат ви е предал корвета, нали така?

— Да.

— Както и всичките бижута, които сте получили като подарък от мистър Ролинс, както и онези, които сте си купили с парите, дадени ви от него?

— Да.

— Кога беше това?

— Кое?

— Кога ви предаде адвокатът на мистър Ролинс всички тези неща?

— Ами аз…

— Дванайсети юни, петък, звучи ли ви правдоподобно като дата, на която ви е бил върнат корветът?

— Да, мисля, че тогава беше.

— А петнайсети юни, понеделник, за бижутата? Които ви бяха предадени на ръка тук, в тази зала, преди връчване на обвинителния акт?

— Да, така беше.

— Аха. Оттогава продавали ли сте някои от бижутата си?

— Не.

— А да сте продали корвета?

— Не съм.

— Но когато казахте, че нямате никакви пари, имахте ли предвид наистина никакви? Нито цент?

— Да.

— Нямате никакви пари в банковата си сметка, в кутия от обувки, под дюшека, заровени в пясъка, никъде?

— Не.

Скот усети, че му прилошава. Имаше усещането, че наблюдава безпомощно как товарен влак се приближава към малка кола, спряла върху прелеза, и не може с нищо да предотврати катастрофата.

— Мисис Фени, знаехте ли за връзките на Трей с други жени?

— Не, не знаех.

— Знаехте ли, че смята да ви остави заради Били Джийн Пъкет?

— Не. Същата вечер той ми предложи брак.

В гласа й прозвуча сподавен гняв.

— Къде бяхте в деня преди убийството?

— В Хюстън. Пазарувах в „Галерия“.

— По кое време?

— Тръгнах от къщи в десет и се върнах към шест.

— Били сте в Хюстън през целия ден?

— Да.

— След което двамата с мистър Ролинс сте отишли да вечеряте в „Гайдо“?

— Да.

— В колко часа?

— В седем.

— А в колко се върнахте у дома?

— В десет.

— И кога си легнахте?

— В единайсет.

— А в четири без петнайсет сте се събудили и сте видели мистър Ролинс мъртъв?

— Да.

— Но не сте чули нищо?

— Не.

— Мисис Фени, знаеше ли още някой, че Трей ви е направил предложение?

— Рикардо, келнерът от ресторанта.

— Защото вие сте му казали, нали?

— Да.

— А Трей дали се е похвалил на някого?

— Не ми е известно.

— Тоест само вие твърдите, че ви е предложил брак?

— Защо ми е да ви лъжа?

— Може би защото вие сте го убили.

— Но не съм.

Помощник-прокурорът вдигна от масата оръжието на убийството.

— А защо тогава отпечатъците ви са върху дръжката на ножа?

— Това е кухненски нож. Сигурно съм го ползвала за нещо.

— Кога?

— Някога. Откъде да знам? Може да е било преди година, както каза човекът от лабораторията.

— Мистър Хейнс каза, че отпечатъците ви върху дръжката на ножа може да са отпреди година, така ли?

— Да.

— Само че в подобна версия има два проблема.

— Какви проблеми?

— Първо, след като сте ползвали ножа, за да нарежете нещо, например пържоли, какво сте направили с него?

— Не ви разбирам.

— След като нарязвате пържолите, ножа обратно в чекмеджето ли го слагате?

— Не, поставям го в миялната машина.

— За да го измие Роузи, нали?

— Да.

— Следователно отпечатъците ви отпреди година едва пи са още върху дръжката, нали? Те са отдавна измити.

— Н-не… не знам.

— Няма значение, съдебните заседатели знаят. И второ, мистър Хейнс не е знаел, че същия ден мис Гонзалес е мила съдовете, нали?

— Нямам представа.

— Мисис Фени, вие чухте показанията на Роузи Гонзалес, нали?

— Да.

— Чухте я да казва, че когато си е тръгвала от вас по обяд на четвърти юни, всички ножове от комплекта са били измити и сложени в чекмеджето за прибори. Или не?

— Чух я.

— Което означава, че отпечатъците ви върху дръжката на ножа не са били отпреди година или месец, или седмица, а от същия ден. Това е ножът, с който е убит Трей Ролинс, нали?

— Не знам.

— И това е станало по някое време, след като Роузи Гонзалес си е тръгнала от вас и преди ножът да бъде изваден от трупа на Трей Ролинс или греша?

— Не знам.

— Но вас ви е нямало цял ден, нали?

— Да.

— И сте се прибрали вкъщи едва в шест?

— Да.

— Следователно отпечатъците ви са се озовали върху дръжката на ножа между шест вечерта и три и петдесет и седем сутринта, когато полицаите Крандъл и Гереро са влезли в къщата и са намерили ножа, забит в гърдите на мистър Ролинс, така ли е?

— Не знам… предполагам…

— Предполагате?! Мисис Фени, ползвали ли сте ножа въпросната вечер?

— Ами… може би… сигурно съм го ползвала.

— И за какво го ползвахте?

— Не помня. Кълна се!

— Не ми се кълнете, мисис Фени. Просто ми кажете истината.

— Опитвам се.

— Да кажеш истината не би трябвало да е толкова трудно.

Скот скочи.

— Възразявам! Психически тормоз върху свидетелката.

Съдия Морган изгледа втренчено Скот. Вероятно вече си даваше сметка, че той всъщност бе спасил кариерата й на магистрат. Шелби Морган си пое дълбоко дъх и се произнесе по възражението му:

— Приема се.

— Мисис Фени, вие сте се прибрали вкъщи в шест привечер. В седем двамата с мистър Ролинс сте отишли на вечеря, нали?

— Да.

— Следователно не сте ползвали ножа, за да режете пържоли същата вечер, нали?

— Не.

— А ползвали ли сте го за каквито и да било други цели между шест и седем часа същата вечер?

— Не. Мисля, че не.

— Е, добре. Двамата с мистър Ролинс се върнахте от „Гайдо“ към десет, така ли?

— Да.

— И си легнахте към единайсет?

— Да.

— Ползвали ли сте за нещо този нож между десет и единайсет вечерта на четвърти юни?

— Не си спомням.

— Не си спомняте?

— Не.

— Не си спомняте дали сте ползвали ножа, за да нарежете нещо тази вечер?

— Не.

— Ние обаче знаем, че не сте го ползвали за рязане, мисис Фени, защото отпечатъците ви върху дръжката не са в посока, показваща, че сте рязали нещо с него, така ли е?

— Не знам.

Помощник-прокурорът стисна ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого и пристъпи към свидетелското място.

— Кого намушкахте с този нож, мисис Фени?

— Никого!

Тя заплака.

— Вие сте използвали този нож, за да намушкате Трей Ролинс, нали така?

— Не!

— Вие сте убили Трей Ролинс!

— Не съм!

Тя се обърна към съдебните заседатели, които седяха на по-малко от три метра срещу нея.

— Той ми даде всичко… а сега нямам нищо! Защо да го убивам?! Аз го обичах!

— Не се съмнявам.

Помощник-прокурорът изгледа съдебните заседатели с ехидно повдигната вежда — крайно неетична постъпка на обвинител в съдебна зала, но твърде ефикасна. После пристъпи към масата с веществените доказателства и върна ножа на мястото му. Когато заговори отново, гласът му беше равен и тих:

— Мисис Фени, във вечерта на убийството сте били пияна, нали?

Тя обърса с длан сълзите от лицето си.

— Да.

— И сте били надрусана с кокаин, нали?

— Да.

— Следователно едва ли си спомняте много от въпросната вечер.

— Не, не си спомням. Но знам, че не съм го убила аз.

— Заедно с Трей ли вземахте кокаин?

— Да.

— А сама?

— Да.

— Познавате ли Бенито Естрада?

— Да.

— Купували сте кокаин от него?

— Да.

— Кога?

— Не си спомням.

— Да кажем, на тринайсети юни, събота?

— Не знам.

— Разполагаме с видеозапис, на който се вижда как на посочената дата влизате в кантората на Бенито Естрада на Маркет Стрийт. Тогава купихте ли кокаин от него?

— Да.

— И така, мисис Фени, вие заявихте в показанията си, че не разполагате с никакви авоари, ако не смятаме червения корвет и малко бижута, така ли е?

Влакът се носеше неумолимо към колата на прелеза.

— Да.

— Корвета ли разменихте с Бенито срещу кокаин?

— Не.

Влакът приближаваше все повече.

— Може би бижутата?

— Не.

— Нямало е и как да го направите, защото ги получихте от адвоката на мистър Ролинс едва на петнайсети юни, понеделник, така ли е?

— Да.

— Освен това вече казахте в показанията си, че нямате нито цент, така ли е?

— Да.

— Следователно не сте платили на Бенито в брой?

— Не.

— Ами тогава, мисис Фени, по какъв начин заплатихте кокаина на Бенито?

Ребека сведе поглед. Няколко секунди тя мълча и гледа в пода, сякаш се надяваше, че през това време помощник-прокурорът ще се разтвори от само себе си в пространството.

— Мисис Фени, вярно ли е, че разполагате с три милиона долара в брой, платени от мафията на Трей Ролинс, защото е загубил два уговорени турнира?

— Не.

— И че с част от тези пари сте си купували кокаин от Бенито Естрада?

— Не е вярно.

— Ами тогава, мисис Фени, бихте ли казали на съдебните заседатели по какъв начин си плащахте кокаина на Бенито Естрада? Какво му давахте в замяна?

Влакът връхлетя колата и я размаза… но не по начина, който бяха очаквали Скот, помощник-прокурорът или който и да било от присъстващите в залата.

Ребека Фени вдигна глава и каза:

— Секс. Плащах му със секс.