Обвинена в убийство

45

— Моментът е крайно неподходящ за отказване на цигарите — оплака се Боби.

Обвинението беше приключило с разпита на свидетелите и съдийката току-що бе обявила обедна почивка. Сега окръжният прокурор трябваше да изчака, за да подложи обвиняемата на кръстосан разпит, ако тя изобщо бъдеше призована да даде показания. Ако Ребека не свидетелстваше по делото, съдебните заседатели със сигурност щяха да я признаят за виновна. Ако ли пък свидетелстваше, щеше да й се наложи да отговаря на въпроси за кокаина и заснетите секссцени, след което съдебните заседатели пак почти сигурно щяха да й дадат осъдителна присъда.

— Тя трябва да свидетелства, Скоти.

Скот и Боби имаха нужда от храна и чист въздух, за да обмислят и да планират стратегията си, затова решиха да обядват в едно рибно ресторантче на дигата с изглед към Мексиканския залив.

— Рекс ни направи услуга с Холбрук — каза Скот. — Накара го да обясни на съдебните заседатели как е могла да спи в кръвта на Трей.

— Ето защо и тя трябва да свидетелства.

— И да отговаря на какви ли не въпроси…

— Ти май не вярваш, че е напълно откровена с нас.

Скот вдигна рамене.

— Ребека е сложна личност…

— Меко казано. — Боби захапа сандвича си. — Скоти, аз изгледах порнозаписите, за да видя дали няма още изненади… искам да кажа, освен броя на жените, с които Трей е можел да се чука едновременно.

Скот бе отказал да вземе записите, но още същия ден окръжният прокурор ги бе предал на Боби, както се изискваше по закон, за да има право да ги внесе в съда като доказателствен материал.

— Боби, тя се е снимала на видео само за да достави удоволствие на Трей. Доктор Тим ми обясни, че Трей страда от болезнен нарцисизъм и е обичал да гледа себе си.

— Смахната история.

— Да, така е. Но Ребека не е някаква порнозвезда като Лейси Паркър. Тези записи са направени от зрели хора по взаимно съгласие и за собствена консумация.

— Би ли допуснал Бу да ги гледа?

— Не. — Скот остана известно време неподвижен, загледан във вълните, после каза: — Съжалявам, Боби.

— За какво?

— Че намесих теб и Карин в тази история. Може би се опитвам да изкупя собствената си вина.

— Скоти, ти беше длъжен да дойдеш тук. А ние трябваше да бъдем с теб.

— Защо?

— Защото тримата сме съдружници, а двамата с теб сме като братя. Ти дойде, защото се чувстваше виновен пред Ребека. Ако не беше дошъл да я защитаваш и тя попадне в затвора, никога няма да си го простиш. Щеше да обвиняваш себе си за това. И щеше всеки месец да водиш Бу на свиждане в Хънтсвил, защото ти си такъв човек. Затова го направи. Затова се хвана да я защитаваш. Ако тя е невинна, твой дълг е да го докажеш. Изправи Пийт, Бенито и Гейб на свидетелската скамейка, изпържи ги на бавен огън, докато се пречупят и направят самопризнания. Един от тримата е убил Трей Ролинс. А сега бягай да си вършиш работата. Както би ти казала Шами: „Бъди мъж, Скоти!“

— Наистина ли смяташ, че тя е невинна?

— Да. Преди не го вярвах, но сега съм убеден. Трей е убит от „Зета“, мафията или Пийт и в никакъв случай от нея.

— Благодаря ти, Боби. — Скот се надигна от стола си. — Е, да вървя!

Стратегията на Скот беше да представи аргументите на защитата постепенно, като симфония, която бавно отива към своята кулминация, към един финал кресчендо, при който убиецът на Трей Ролинс да се разкрие сам. Затова започна полека:

— Защитата призовава Рикардо Рентерия.

В залата се появи нисък латиноамериканец с черен костюм и пристъпи към свидетелското място с грацията на оберкелнер, който придружава клиенти до централната маса на „Гайдо“. Свидетелят положи клетва. Беше келнерът, обслужвал Трей и Ребека вечерта преди убийството.

— Изглеждаха много щастливи на мен — каза Рикардо. — Мистър Трей, той много пи, а мис Ребека, тя пи също. Те смяха се и държаха се като влюбени хора. Когато стана да тръгва си, мис Ребека каза на мен, че мистър Трей направил предложение да се оженят. Беше развълнувана, много-много.

— Къде е бил мистър Ролинс, когато Ребека ви е казала това?

— В мъжка тоалетна.

— По време на вечерята караха ли се, спориха ли за нещо?

— Не. Но мистър Трей, той имаше дебела устна. Не каза на мен защо.

— В колко си тръгнаха?

— Малко преди десет.

— Нямам повече въпроси.

Окръжният прокурор зададе на свидетеля един-единствен въпрос:

— Мистър Рентерия, Трей Ролинс каза ли ви лично, че същата вечер е направил на Ребека Фени предложение за женитба?

— Не. Не каза ми такова нещо.

Дойде време Скот да повдигне завесата пред живота на Трей като професионален състезател. Той призова най-напред Тес Макбрайд. Тес се появи в залата, издокарана с прилепнала, дълбоко деколтирана бяла блуза, черна минипола и високи токчета. Приличаше на луксозна проститутка или треторазредна холивудска актриса. Положи клетва, после застана на свидетелското място и изпъчи бюст пред телевизионните камери. Тес бе изневерявала на съпруга си точно както Ребека бе изневерила на Скот. Но той нямаше намерение да й съсипва брака.

— Мисис Макбрайд, познавахте ли Трей Ролинс?

— Да.

— Откъде го познавахте?

— Беше колега на мъжа ми Брет Макбрайд, професионален играч на голф.

— А познавахте ли Ребека Фени?

— Да.

— Бяхте ли приятелки?

Тес погледна крадешком Ребека.

— Да.

— Двамата със съпруга ви дружахте ли с Ребека и Трей по време на състезания?

— Да.

— Знаехте ли, че когато пътува за турнири, Трей поддържа връзки с други жени?

— Да.

— А споделихте ли този факт с Ребека?

— Не.

— Защо?

— Не беше моя работа.

— Ребека споменавала ли е някога пред вас, че знае за изневерите му?

— Не.

— А Трей споделял ли е с вас, че има намерение да напусне Ребека?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

Окръжният прокурор се надигна от мястото си и зададе един-единствен въпрос:

— Мисис Макбрайд, казвал ли ви е някога Трей Ролинс, че има намерение да се жени за Ребека Фени?

— Не.

Тес Макбрайд излезе от съдебната зала, полюшвайки хълбоци като манекенка на дефиле. След нея Скот призова Лейси Паркър и Райли Хейгър и им зададе същите въпроси. И двете му отговориха горе-долу по еднакъв начин, но Лейси успя да спомене, съвсем между другото, и личния си интернет сайт, откъдето желаещите можели да си закупят филмите й. После и окръжният прокурор им зададе същия въпрос, който бе задал на Тес, и получи същия отговор. След това Скот призова Брет Макбрайд.

— Мистър Макбрайд, познавахте ли Трей Ролинс?

— Да.

— И какво беше мнението ви за него?

— Не беше добро.

— Защо?

— Бях почти сигурен, че флиртува с жената на приятеля ми.

— Имате ли впечатление, че Ребека Фени е знаела за тази връзка?

— Не.

— На вас Ребека симпатична ли ви е?

— Да.

— Защо?

— Бяха като сестри с моята жена. Скромни момичета, не като някои от останалите съпруги на състезатели. Не си падат по купони и разврат.

Скот изгледа Брет Макбрайд. Човекът не просто приличаше по външност на героя от „Бръснарят“. Той беше точно толкова тъп и смотан.

— Мистър Макбрайд, видяхте ли лично Пийт Пъкет да блъска Трей Ролинс в шкафчетата в съблекалнята?

— Да, бях там и видях.

— А чухте ли Пийт Пъкет да заплашва Трей Ролинс с убийство, ако не остави на мира дъщеря му Били Джийн Пъкет?

— Да, чух го.

— И това беше седмица, преди Трей да бъде убит?

— Да.

— Благодаря, мистър Макбрайд.

Окръжният прокурор стана.

— Мистър Макбрайд, казвал ли ви е някога Трей Ролинс, че ще се жени за Ребека Фени?

— Не.

След Брет Макбрайд Скот призова за свидетели Дони Паркър и Вик Хейгър. Двамата се обличаха еднакво, приличаха си като близнаци и дадоха едни и същи отговори на въпросите му, както и на въпроса на окръжния прокурор. И двамата не знаеха нищо за намеренията на Трей да се жени за Ребека Фени.

Дойде ред на Ник Мадън да даде показания.

— Мистър Мадън, каква е вашата професия?

— Агент към Ес Ес Ай. — Той се извърна с лице към камерата. — Ес Ес Ай е третата по големина спортна агенция в света, профилирана за работа изцяло със звезди, но ние имаме амбицията да станем номер едно. Понастоящем работим с триста спортисти в…

— Мистър Мадън, какви бяха вашите взаимоотношения с Трей Ролинс?

— Бях негов агент.

— И колко време изпълнявахте тази функция?

— Близо две години.

— Познавахте ли Ребека Фени?

— Да.

— Мислите ли, че Трей Ролинс я е обичал?

— Да, мисля.

— Знаехте ли за забежките му?

— Не.

— А знаехте ли, че употребява кокаин?

— Да.

— Знаехте ли, че дължи пари на наркопласьора си?

— Не.

— Знаехте ли, че играе хазарт?

— Да.

— Знаехте ли, че дължи петнайсет милиона долара на казината в Лас Вегас?

— Не.

— А подозирахте ли, че има дългове от хазарт?

— Да.

— И как мислехте, че ги погасява?

— Чрез уговорени турнири, които трябваше да загуби.

— Кое ви караше да мислите така?

— Трей пропусна две много близки дупки и загуби два последователни турнира.

— Смятате ли, че е убит от мафията заради дълговете си?

— Да.

— Но ако си е изплащал дълговете, защо й е трябвало на мафията да го убива?

— Защото успя с един много далечен удар да спечели по чудо турнир, който беше обещал да загуби. Мисля, че това струва на мафията милиони долари от залагания.

После окръжният прокурор му зададе обичайния си въпрос:

— Мистър Мадън, споменавал ли е някога Трей Ролинс пред вас, че смята да се жени за Ребека Фени?

— Не, никога.

Брад Дики, вицепрезидент на Golfazon.com, даде показания в смисъл че преди време бил заложил едва ли не цялата репутация на фирмата си на Трей Ролинс, докато в един момент открил, че смърка кокаин. Компанията искала да прекрати договора, но адвокатите я посъветвали, че това може да повлече след себе си съдебни дела за неустойки. По силата на договора дължали на Трей десет милиона плюс бонуси за търговски резултати. Ако се разчуело, че Трей е наркоман, фирмата като нищо щяла да фалира.

— Да, смъртта на Трей спаси Golfazon.com от фалит — каза той. — Но това не значи, че ние сме го убили.

Брад също отрече да е чувал някога за намеренията на Трей Ролинс да се жени за Ребека Фени.

Ройс Балард, вицепрезидентът за връзки с играчите на Асоциацията по голф, каза, че той и колегите му подозирали за слабостта на Трей Ролинс към наркотиците, но не можели да му отнемат състезателните права, защото на всички проби за допинг давал отрицателен резултат. Действително, шефовете на асоциацията искали да се отърват от него, но нямали никаква представа за обстоятелствата около смъртта му.

След това съдия Морган закри съдебното заседание.

— Аз лично бих заложил на бащата — каза Карлос.

— Ако Трей беше чукал моята дъщеря — обади се Луис, — аз също щях да го убия.

— Ти нямаш дъщеря.

— Мисълта ми е, ако имах.

— Ако ти имаше дъщеря, нито едно момче нямаше да смее да се завърти покрай нея.

— Много добре!

Беше минал час от края на заседанието и двамата седяха върху дъските си за сърф навътре в залива. Това беше приятен завършек на един напрегнат ден. Карлос видя Бу и Шами на брега и им помаха.

— Ти чу ли, че шефът може да стане федерален съдия?

— Сигурно ще е добър на този пост. Отнася се справедливо с хората.

— Но какво ще правиш ти тогава?

— Мисля да се пробвам като професионален сърфист.

— Да, ставаме все по-добри по тая линия. Не вярвам обаче някой да ни плаща, за да караме сърф. Имаш ли други идеи?

— Ами… каквото излезе.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, Карлос, че от нас двамата с теб нищо не зависи. Животът е донякъде като сърфа: не ние правим вълната, можем най-много да я възседнем и тя да ни носи. Номерът е да се задържим колкото се може по-дълго на гребена й, вместо да й се оставим да ни удави. Това е животът, една голяма вълна.

Карлос помисли малко върху думите на великана и каза:

— Луис, ти или си най-умният човек, когото съм срещал, или не знаеш какво говориш.

Луис се изсмя гърлено.

— То май няма голяма разлика между едното и другото.

Скот пиеше студена бира на задната тераса, когато телефонът му иззвъня. Беше сенатор Джордж Армстронг.

— Скот, ако призовеш Бенито Естрада за свидетел по делото, никога няма да станеш федерален съдия на щата Тексас, поне докато аз съм сенатор.

— Господин сенатор, знам за дъщеря ви… и за дълга ви към съдия Морган.

Сенаторът рязко смекчи тона.

— Тя е едва на двайсет и две, Скот! Два пъти я пращахме на лечение в клиника за наркозависими, и двата пъти отново се върна към дрогата. Гледах да не се разчуе. Ако Бенито каже на всеослушание, че дъщеря ми е наркоманка…

— Това няма да бъде добре за политическата ви кариера.

— Няма да бъде добре за момичето, Скот. Аз още днес бих напуснал Сената, ако с това можех по някакъв начин да й помогна.

Каза го с такъв тон, че Скот му повярва.

— А защо Бенито би споменал дъщеря ви?

— Той ме изнудва. Тя е единственият му коз да се измъкне сух.

— Защо?

— Защото, ако го изправиш пред телевизионните камери и обявиш пред целия свят, че е пласьор на дрога и работи за мексикански картел, ония ще го нарежат на стръв за риба.