Обвинена в убийство

22

Следващата сутрин всички бяха облечени за църква, когато Ребека слезе от горния етаж. Имаше такъв вид, сякаш цяла нощ не бе мигнала. Скот видя как Карин и Боби се спогледаха.

— Къде отивате? — попита тя.

— На църква — отвърна Скот.

— Започнал си да ходиш на църква?

— Шами ме научи.

— Искаш ли да дойдеш с нас, мамо?

— Може би следващата седмица, миличка. Не можах да спя. Някой направил ли е кафе?

— Тоя пастор ми харесва — каза Шами. — Много интересно говори.

Връщаха се от църква по Бродуей — Консуела на предната седалка, а Мария отзад на бебешкото си столче между двете момичета, — когато Скот забеляза червения корвет, паркиран на Четирийсета улица срещу гробището на Галвестън. Той отби и спря зад него.

— Ей сега се връщам.

Слезе от колата и пристъпи до ниския каменен зид, заобикалящ гробището. Сред гробовете се виждаше самотна жена. Беше с черна коса, но той позна Ребека. Отиде при нея. Беше си сложила перука и големи слънчеви очила. Стоеше до гроба на Трей и плачеше. Скот мина между гробовете и се приближи до нея.

— Имам чувството, че не съм го познавала — каза тя.

— Беше ли щастлива с него?

Тя кимна.

— Обичах го. Мислех, че и той ме обича. Не съм подозирала каква е истината.

Скот си помисли за онова, което само за няколко дни бе научил за Трей Ролинс. Какво ли имаше да узнае още?

— Съжалявам — каза тя.

— За какво?

— Защото си давам сметка каква болка ти причиних.

— Ребека, не бива да излизаш от вилата. Не искам Рене Рамирес да те види къде ходиш.

— Затова съм с перука.

— Перуката си е перука, но тази кола… Всеки на острова знае, че караш червен корвет.

— Ох, наистина…

— Откъде взе тази перука?

— Моя е. Нали помолих Боби да донесе всичко.

По-късно същия ден, след като си направиха разходка с децата, ходиха на зоологическа градина и гледаха филм за динозаври, Ребека изглеждаше видимо освежена. От меланхолията й нямаше и следа, играеше си с момичетата, все едно нищо не се бе случило. Сякаш бе забравила напълно за Трей Ролинс. Привечер двете с Бу излязоха да се разходят по брега. Докато ги наблюдаваше от терасата на вилата, Скот се запита за какво ли си говорят. Какво ли имаше едно единайсетгодишно момиче да споделя с майка си?

— Би ли правила секс със Скот?

— Бу!

По лицето на Ребека се изписа шок.

— Какво?

— Ти знаеш за секса?

Бу кимна.

— Имаме часове по здравно обучение.

— Защо ми задаваш този въпрос?

— Скот се нуждае от секс.

— Той няма ли си приятелка?

— Мис Досън, учителката ни, си пада по него, но той се инати и не ще да я покани на среща.

— Защо?

— Заради теб.

— Тя хубава ли е?

— Много.

— Ти искаш ли баща ти да си намери приятелка?

— Той има нас, но му трябва някой на неговата възраст. Освен това има нужда от секс. Мисля, че мис Досън сигурно ще се навие.

— Защо мислиш така?

— Нали ти казах: пада си по него.

— Искам да кажа, защо смяташ, че баща ти има нужда от секс?

— За да не получи инфаркт.

— Инфаркт?!

— Да. От стреса.

— Стресиран ли е?

— Аха. Понеже не изкарва много пари. Защитава все бедни хора, които не могат да си платят. Мисля, че сме разорени.

— Не го знаех.

— Гледа да не се издава, но е разтревожен. Не взема лекарства за сърце, така че сексът му е единственото спасение. Двете с Шами си казахме, че ако пак спиш с него, може пък да се оправи.

Дони Паркър беше спечелил турнира на Хюстън. Той не приличаше на убиец.

Докато Пийт Пъкет приличаше. Владееше добре огнестрелното оръжие и още по-добре ножа. Убиваше, изкормваше и разфасоваше животни. Беше заплашвал с убийство Трей, ако не остави дъщеря му на мира, а Трей не го бе послушал. Дали Пийт бе изпълнил заплахата си? Той ли бе забил ножа в гърдите му? Скот трябваше да се сдобие с отпечатъците му, за да докаже невинността на Ребека, но Пийт щеше цяла седмица да бъде в Ню Йорк за Открития шампионат на САЩ. Не че имаше опасност да избяга от страната, но отпечатъците му щяха да се забавят. На Ребека Фени й се налагаше да изчака още една седмица.

В десет вечерта момичетата си легнаха и Скот излезе на задната тераса, където завари Ребека сама, облегната на парапета. Беше все така по белия си бански костюм, а косите й се развяваха от морския бриз. Ароматът на парфюма й достигна до ноздрите му.

— Бу казва, че си стресиран, понеже нямаш пари.

— Бу е трийсетгодишна жена в тялото на единайсетгодишно дете.

— Каза ми също, че имаш нужда от секс. Бои се да не получиш инфаркт, понеже си отказвал да вземаш лекарства.

— Лекарства, а? — засмя се Скот. — Ако зависеше от нея, би трябвало да се тъпча с всяко лекарство, което види по телевизията.

— Е, вярно ли е?

— Че имам нужда от секс?

— Че нямаш пари.

— Вярно е. Пари нямам, но пък имам възможности за нова работа.

— Например?

— „Форд, Фени“. Дан Форд ми предложи да му стана съдружник, фирмата да носи името ми. Ще ми плаща по милион годишно.

— И ти прие ли?

— Не и ако се осъществи другата възможност — да стана съдия.

— Ще се кандидатираш за съдия?

— Федерален. Там не става с избор, а с назначение. Сам Бъфорд има рак и иска аз да наследя мястото му. Но за това ми трябва подкрепата на сенаторите от Тексас.

— Това, че сега ме защитаваш, не ти помага много, нали? Ами ако не се получи? Би ли желал да се върнеш във фирмата?

— Не. Но ще го направя заради момичетата.

— Искаш ли да се разходим по плажа?

Двамата слязоха по стълбите и тръгнаха по брега.

— Чувствам се като едно време — каза Ребека.

— Ако не броим процеса.

— Не се плаша. Ще се явя на детектора на лъжата. Ще видиш, че съм невинна.

— Затворите са пълни с невинни хора.

— Е, сега вече се уплаших.

— Извинявай.

Тя се засмя.

— Не се плаша, защото имам теб за адвокат. — Тя помълча няколко секунди, после каза: — Скот, защо ме защитаваш? Защото още ме обичаш ли?

— Защото си майка на Бу.

— Бу не е случила на майка, но поне на баща. — Тя го улови за ръката. — Но ти все още ме обичаш, нали? В достатъчно добра форма ли си за секс?

— Ребека…

Тя пусна ръката му и изтича напред по плажа. Спря се на едно място, завъртя се на пръсти и развърза горнището на банския си. Долнището го последва. Тя нагази във вълните.

— Ела, ще те лекувам…

Той пристъпи към нея. Вдигна я на ръце. Телата им се допряха. Как му бе липсвало опиянението от страстта, от женската ласка! Но явно и тази нощ не му бе съдено да го изпита. Тялото не му се подчиняваше.

— Съжалявам — промълви той, като я спусна на пясъка. — Толкова време мина…

Тя се усмихна и го улови за ръка. Двамата приседнаха на мократа ивица.

— Няма нищо. Животът е пред нас. Знам, че ти си най-добрият мъж, когото бих могла да срещна. А аз не съм онази жена, която те изостави. Не съм онази празноглава светска кукла, която бях едно време, нито пък имам желание да бъда. Може би не заслужавам нито теб, нито Бу, но бих желала отново да съм с вас. Стига и двамата да можете да ми простите. — Тя се обърна с лице към него. — Скот, може би бихме могли да заживеем нормален човешки живот, без светски балове, лицемерие и завист, клюки и интриги. Представям си как ме плюят сега… Ребека Фени, обвинена в убийство, разчита на измамения си съпруг да я защити… — Тя го погледна. — Кога е делото?

— Утре сутринта ще разберем.