Обвинена в убийство

13

На осми септември 1900 г. населението на острова наброявало трийсет и седем хиляди души, Галвестън бил финансовият и пристанищен център на югозападните щати, а Странд Авеню, главната улица на града, била известна като Уолстрийт на американския Юг.

В ранната утрин на девети септември шест хиляди души вече били мъртви, Странд Авеню било залято от пет метра вода, а Галвестън бил в руини. Голямата буря — ураган от четвърта категория при скорост на вятъра 220 км/ч — връхлетяла острова през нощта. Сто години по-късно този ураган все още се смяташе за най-смъртоносното природно бедствие в американската история, а Галвестън така и не се бе възстановил в предишния си блясък.

— Потресен съм, още не мога да се съвзема! — каза счетоводителят. Беше девет сутринта и Скот седеше в кабинета на Том Тейлър, намиращ се над една картинна галерия във възстановена викторианска сграда на Пост Офис Стрийт, в историческия квартал около Странд Авеню. — Не мога да повярвам, че Трей е мъртъв.

Том приличаше повече на фронтмен на калифорнийска рок група, отколкото на заклет счетоводител. Беше по дънки, с разгърдена риза и огърлица от раковини на шията. Носеше сини очила за четене, вдигнати високо на челото. Имаше навъсено лице и малки длани.

— Какво ще правите, казвате? Ще защитавате бившата си жена?

— Така изглежда.

— Аз се обадих на Рекс да го питам дали е редно да разговарям с вас, после и на Мелвин, защото той е адвокат на наследниците. Мелвин каза, че като счетоводител на починалия не съм длъжен да запазя мълчание и че ако решите, можете да изискате по съдебен път показанията ми и съответните книжа. Така че, какво ви интересува?

— Кой уби Трей.

— Онзи детектив по телевизията заяви, че жена ви го е направила.

— Бившата. Не, не е тя.

— И какво, сега сте тръгнали да търсите истинския убиец като Харисън Форд в „Беглецът“? А аз какво общо имам с всичко това?

— Вие сте управлявали парите на Трей. Хората убиват за пари.

— Или от любов.

— Аз бих заложил на парите.

— Не се и съмнявам.

— От колко време познавате Трей?

— Откакто се е родил. Двамата с баща му Джим Ролинс израснахме заедно. С Рекс и Джим бяхме съученици в гимназията, играехме заедно голф. Джим стана професионален състезател.

— Рекс каза, че родителите му са загинали при автомобилна злополука.

Том кимна мрачно.

— Да, преди шест години. Връщали се с колата от Остин, след като Трей беше завършил колежа. Той вече беше на път да стане професионален играч, но смъртта им го съсипа. Изведнъж остана без треньор. Върна се у дома и се пропи. Цели две години, като минавах по крайбрежния булевард, го виждах на терасата да се налива. Всеки божи ден.

— А как успя да се съвземе?

— Един ден просто дойде в клуба и започна отново да тренира. За две години се възстанови. Работеше в онзи кънтри клуб в Далас… — Том направи гримаса. — Не му помня името, съжалявам. Е, останалото го знаете.

— Трей имал ли е проблеми с някого?

— Какво имате предвид?

— Врагове, съдебни дела…

— За делата ще трябва да питате Мелвин, а за другото… тук на острова нямаме врагове. Това е Града на греха, живеем си живота и не се месим на другите. Е, трябва да си пълен непукист или леко луд, за да живееш на плажа и да чакаш следващият ураган да те отнесе. При нас луди не липсват, но врагове няма. Ако ви трябват врагове, идете в Хюстън. Галвестън е по-скоро състояние на духа, отколкото географско понятие.

— Той пиеше ли много?

Том вдигна рамене.

— Какво значи много?

— Бил ли е някога арестуван за шофиране в нетрезво състояние?

— Не съм чувал.

— Дължал ли е пари някому?

— Не. Ако имаше дългове, щях да знам. Аз плащах всичките му сметки. Опитвах се да го накарам да заделя малко пари настрана, но все не успявах.

— Харчил е много, така ли?

— Парите му изтичаха като пясък през пръстите. Похарчи четири милиона за къщата на брега, още половин милион за колите, два милиона за яхтата, милион за апартамента в Малибу, още толкова за вилата в Бийвър Крийк, Колорадо…

— Били ли сте някога в къщата му?

— Веднъж. Когато се нанесе, покани гости.

— Плащаше ли си данъците?

— До цент. Аз му попълвах данъчните декларации. Приходите от участията му в турнири отиваха директно в банковата му сметка. Парите му от реклами се плащаха на тримесечие и след приспадане на комисионата на рекламната агенция също му се превеждаха по сметката. Разполагам с разпечатки от всяка трансакция.

— Вие ли водехте счетоводните книжа на фондацията му?

Том се усмихна.

— Тъй наречената „Детска фондация Трей Ролинс“ беше чисто и просто банкова сметка. Нещо като личен пиар.

— Управлявали ли сте и някакви пари на Ребека?

— Какви пари? Доколкото ми е известно, тя разполагаше само с това, което Трей й даваше.

— Не сте ли подавали данъчна декларация от нейно име?

— Тя нямаше никакви доходи за деклариране.

— Той казвал ли е някога, че смята да се жени за нея?

— Не. Но питайте и Мелвин за всеки случай.

— Ще го питам. През коя агенция е работил?

— „Спортс Скор Интернешънъл“, Ес Ес Ай. Голямата агенция, която представлява стотици професионални спортисти.

— Кой му е бил спортен агент?

— Ник Мадън. Офисът му е в Хюстън.