Обвинена в убийство

16

— Девет-едно-едно Галвестън. Слушам?

— В гърдите му е забит нож. Мисля, че е мъртъв.

— Кой?

— Има кръв навсякъде!

— Кой е мъртъв?

— Някой го е убил!

— Кой е убит?

— Трей… Трей Ролинс.

— Спортистът?

— Да…

— Госпожо, изпращам полиция на адреса.

— Моля ви!

— Кой го е убил?

— Не знам.

— Имали и други в къщата освен вас?

— Н-не… не знам. Дано да няма…

— Къде сте вие?

— В спалнята.

— Не мърдайте от там. И стойте на телефона, докато дойде полицията.

— Чувам сирените. Кажете им да минат по задното стълбище. Вратите са отключени. Аз съм вътре.

— Как се казвате?

— Ребека Фени.

— Стойте на телефона, Ребека.

След малко отново се чува гласът на диспечера:

— Още ли сте на телефона, Ребека?

Нейният глас е отслабнал, останала е без сили.

— Да.

— Ребека, полицията пристигна.

Отстрани се чуват други гласове:

— Полиция! Влизаме!

— Тук съм! Слава богу, че дойдохте!

— Добре ли сте, госпожо?

— Да.

— Не мърдайте от там, докато не проверим къщата. Още гласове:

— Къщата е чиста. Госпожо, може да затворите телефона. Ало, диспечер, имаме убийство. Изпратете следовател, съдебен лекар, криминологичен екип… По дяволите, изпратете всички! — Кратка пауза. — Горкият човек…

Записът свърши. Известно време двамата останаха безмълвни и неподвижни. Беше на следващата сутрин, Скот и Боби седяха в джетата пред катедралата „Сейнт Патрик“ и прослушваха диска с обаждането на Ребека до 911, като същевременно разглеждаха снимки от местопрестъплението. През улицата беше паркиран ван със сателитна чиния, а около него се мотаеше Рене Рамирес с късата си прилепнала пола.

— Окръжният прокурор се оказа прав — рече Боби.

— За какво?

— За Рене. Наистина има страхотни крака.

В църквата течеше заупокойната служба в памет на Трей Ролинс.

— Мислиш, че асистентът го е убил, така ли? — попита Боби.

— Гъската има големи ръце и железен мотив: сто хиляди долара.

— В някои части на Далас могат да те убият и за пет долара. Смяташ ли да дадеш отпечатъците му на прокурора?

— Утре, когато се събере голямото жури. И бездруго резултатът няма да пристигне навреме, пък и Рекс няма как да спре делото, след като отпечатъците на Ребека са върху дръжката на ножа. След изслушването ще отида отново на турнира, за да разговарям с Брет и Тес Макбрайд и да им взема отпечатъци. Трей и Тес… това си е мотив за един ревнив съпруг. Прав си, Трей е изневерявал на Ребека.

— Тя на теб, той на нея. Такъв е животът.

— Да, такъв е.

— Поне имаме още заподозрени. — Боби ги преброи на пръсти. — Отпечатъците на трите неидентифицирани лица в къщата, работниците от строежа…

— Карлос работи ли по въпроса?

— Вчера се хвана на работа при тях. — Той прегъна следващия си пръст. — Гъската, Брет и…

— Ребека.

Боби кимна, а Скот добави:

— Не звучи като убийца на записа.

— Наистина не звучи. Но отпечатъците й са върху дръжката на ножа.

— Останалите имат мотив, Боби. Само тя няма.

— Освен ако е знаела за Трей и Тес.

— Да. — Скот помисли малко над тази възможност. — Но само ако Трей е имал намерение да я остави заради Тес. Друго?

— Карин преглежда договорите на Трей за реклама…

Бяха ги изискали със съдебна заповед от правния отдел на Ес Ес Ай.

— … и проверява за наличие на всякакви други активи на името на Трей и Ребека. Прегледах внимателно папката с материалите от разследването, прочетох всички показания на свидетели и полицейски рапорти. Очаквам окончателния доклад от аутопсията, от токсикологичната експертиза и ДНК теста.

— Голямото жури утре ще й предяви официални обвинения и ще даде ход на делото, ние ще се борим да се насрочи, така че двамата с Карин бъдете готови.

— Разбира се. А, между другото, минах покрай кънтри клуба на Трей. Помощник-треньорът каза, че в четвъртък сутрин Трей е отишъл да тренира, но си тръгнал рано следобед и не се върнал повече.

— А Ребека твърди, че цял ден е бил на тренировки.

— Явно я е излъгал.

— И то не само за това.

Боби посочи църквата.

— Излизат.

После грабна камерата и засне присъствалите на службата, докато се изнизваха един по един през вратата.

— Това е Тери, сестрата на Трей — каза Ребека. — Тери ме ненавижда.

На екрана се виждаше млада жена с черна рокля. Скот, Боби, Карин и Ребека бяха във вилата и гледаха записа от църковната служба. Момичетата играеха отвън с Консуела и бебето под зоркия поглед на Луис. Карлос беше на покрива на съдийката.

— Защо те ненавижда?

— Мислеше, че съм стара за него, и не му даваше да се жени за мен. Поне той така твърдеше. — Тя поклати глава. — Трябваше да отида на службата.

— Беше пълно с репортери, нямаше да е разумно — каза Скот и посочи екрана. — Това са окръжният прокурор със съпругата му, Том Тейлър с неговата. — Към тях се приближиха възрастен господин с костюм и някаква жена. — А тези кои са?

— Не знам.

На екрана се появи Рене Рамирес, която завря микрофон в лицето на окръжния прокурор, но той я отпъди с рязък жест.

— Ребека, не бива да излизаш от къщата.

— Защо?

— Тази репортерка…

— Рене.

— Познаваш ли я?

— Всички на острова познават Рене, а и тя направи филм за Трей.

— Ако научи, че си тук, ще осъмнем с палатков лагер пред вилата.

Ребека посочи екрана и попита:

— А къде е Ник? Не дойде ли на службата?

— Не.

— Странно. Не виждам и никого от другите играчи. Първият кръг на турнира в Хюстън е днес, но все пак… поне няколко можеха да дойдат…

— Спри кадъра, Боби! — Камерата бе заснела съвсем млада, силно изрусена жена. Приличаше повече на ученичка. — Това ли е Тес Макбрайд?

— Не, това е Били Джийн Пъкет, дъщерята на Пийт. Но не виждам Пийт.

— Как изглежда той?

— Като Рамбо със стик за голф.

— А тя прилича на дете.

— Били Джийн е едва на седемнайсет. Беше асистентка на Пийт, докато не се появи Гъската.

— След което Трей го е уволнил.

— Да, в Мексико. — Ребека се намръщи. — Да не мислиш, че Гъската е убил Трей?

— Трей го е завлякъл със сто хиляди. Гъската никак не беше доволен от това. Боби, мини направо на гробището.

Записът забърза, после отново тръгна с нормална скорост. На екрана се виждаха група хора, събрани около ковчега на Трей, който скоро бе спуснат в гроба. След погребението всички се разотидоха, с изключение на Били Джийн Пъкет.

— Тя пък защо остана след другите? — попита Ребека. — И защо изобщо е отишла на погребението?

Момичето приседна край гроба; отстрани изглеждаше, че плаче, раменете й се тресяха. Ребека гледаше втренчено екрана. Накрая се обърна към Скот.

— Защо попита дали това не е Тес?

— Ребека… Гъската ми каза, че Трей е имал афера с Тес Макбрайд.

Тя поклати глава.

— Не е вярно. Тес кръшкаше на мъжа си, но не и с Трей. Бяхме приятелки, едва ли би го направила. Нито пък Трей би постъпил така с мен.

— А ти как постъпи с мен?

— Съжалявам, Скот.

— Нищо, де. Искам просто да кажа, че не е невъзможно.

— Щях да усетя.

— Аз така и не усетих.

— Ще се подложиш ли на детектора на лъжата? Ако издържиш теста, окръжният прокурор може да снеме обвиненията срещу теб.

— А ако не го издържа?

Скот не отговори.

— Не се притеснявай, Скот, ще го издържа.

— Значи ще се явиш?

— Разбира се. И пак ти казвам: не вярвам, че Трей е имал връзка с Тес.

Самият факт, че Ребека бе приела да се подложи на детектора на лъжата, говореше достатъчно на Скот. Но имаше още нещо, което той държеше да научи за бившата си жена.

— Защо отначало не ми каза истината? Как действително си се чувствала?

Двамата се разхождаха по плажа, далеч от любопитни уши.

— Скот, ние, жените, се научаваме още като момичета да лъжем мъжете.

— Но защо?

— За да оцелеем. За да не нараним крехката психика на мъжа до нас, за да не загубим и него, и мястото си в живота.

— И мен ли си ме лъгала така?

— Не.

— А сега лъжеш ли ме?

— Не.

— Откъде да съм сигурен?

— Не можеш да си сигурен. Мъжете никога не знаят кога ги лъжем. Но не искат и да знаят. Не им е по силите да приемат истината.

Скот помълча, после каза:

— Мисля, че трябва да се явявате на детектор на лъжата преди сватбата.

— Ще намерим начин да излъжем и него, бъди сигурен! Лъжа и истина, добро и зло, черно и бяло — това са понятия от мъжкия свят. Ние, жените, живеем в отсенките на сивото.

— Надявам се Бу и Шами да не лъжат мъжете.

— Ще ги лъжат.

— Не искам да бъде така.

— Тогава се върни във „Форд, Стивънс“, Скот, и изкарвай милиони, за да не им се налага да го правят. За да не са принудени да се състезават всеки ден за някой мъж.

— Като те слушам, си мисля, че май си знаела за Трей и Тес?

— Не, но подозирах.

— Смятам да говоря с Тес — каза Скот.

— Кога?

— Утре.

— Защо?

— Защото мисля, че убиецът е някой, свързан с голфа.