Обвинена в убийство

42

Помощник-прокурорът стана и призова първия свидетел на обвинението с такъв апломб, сякаш беше на театрална сцена.

Ронда Дженсън, на видима възраст около петдесет и пет години, беше дежурната диспечерка на горещата линия, приела тревожното обаждане на Ребека. Тя потвърди автентичността на записа, който помощник-прокурорът пусна на съдебните заседатели. На Боби се падаше задачата да подлага на кръстосан разпит свидетелите на обвинението. Той стана и зададе на свидетелката един-единствен въпрос:

— Мисис Дженсън, кой позвъни на деветстотин и единайсет онази нощ?

— Ребека Фени.

След мисис Дженсън показания даде полицаят, пристигнал пръв на местопрестъплението. Патрулен полицай Арт Крандъл беше едва на трийсет и не бе помирисвал военна служба, но носеше униформата на Галвестънската полиция с такова самочувствие, сякаш бе председател на Съвета на началник-щабовете, призован да дава показания пред Конгреса.

— Полицай Крандъл — обърна се към него помощник-прокурорът, — вие ли реагирахте на сигнала, подаден в три и четирийсет и осем сутринта на пети юни, петък?

— Да, сър.

— Моля, кажете на съдебните заседатели какво направихте, когато пристигнахте на адреса.

— Спрях колата пред дома на Ролинс…

— Колко беше часът?

— Три и петдесет и седем.

— Видяхте ли други коли или хора пред къщата?

— Не, но полицай Гереро пристигна малко след мен. Покрай източната фасада на къщата слязохме на плажа.

— А защо не влязохте през предната врата?

— Диспечерната ни каза да минем отзад, където се влизало направо от плажа. По стълбите се качихме на терасата. Вратите бяха отворени. Аз извиках „Полиция!“ и после двамата влязохме в жилището.

— Полицай Крандъл, погледнете, ако обичате, лаптопа пред вас.

Помощник-прокурорът кимна на техника, който чукна няколко клавиша на лаптопа, поставен пред свидетеля. На големия екран зад свидетелското място се появи цветна снимка на фасадата на къщата.

— Полицай Крандъл, това ли е домът, в който влязохте онази нощ?

— Да, сър.

— Източната страна на къщата ли е на следващата снимка?

— Да, сър, тя е.

— А това е стълбището към задната тераса, нали?

— Да, сър.

— А това са френските прозорци?

— Да, сър.

— Е, добре. Влезли сте през отворените френски прозорци. Какво открихте вътре?

— Озовахме се в една обширна спалня, боядисана в бяло. Лампите бяха запалени. Огледах се и видях жена, която държеше телефонна слушалка.

— И тази жена беше подсъдимата Ребека Фени, така ли?

— Да, сър.

— Имаше ли някой друг наоколо?

— Не видях други, във всеки случай не и живи. Право пред мен беше леглото, върху което лежеше убитият. В гърдите му беше забит нож. Всичко беше в кръв.

— Какво направихте тогава?

— Останах в спалнята при жената, докато полицай Гереро огледа къщата за други лица.

— Полицай Гереро откри ли други лица в къщата?

— Не, сър. Беше празна.

— Предната врата заключена ли беше?

— Да, сър.

— И после какво направихте?

— Обадих се на диспечерката и й казах да изпрати детективи, съдебномедицински експерти и криминологичен екип.

— Пипахте ли нещо в спалнята?

— Не, сър. Изчаках при жената пристигането на детективите.

— Колко време мина, докато дойдат?

— Около половин час.

— А как изглеждаше жената?

— Беше с къса бяла нощница, цялата окървавена.

— Подсъдимата преоблече ли се, изми ли се от кръвта, преди да дойдат екипите?

— Не, сър. През цялото време бях с нея.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Боби се изправи за кръстосания разпит.

— Полицай Крандъл, когато влязохте в жилището, бяхте ли с изваден пистолет?

— Да, сър.

— Защо?

— Диспечерката каза, че извършителят може да е още в къщата.

— Но вие и полицай Гереро установихте, че извършителят не е вътре?

Помощник-прокурорът скочи.

— Възразявам! Защитата изопачава показанията на свидетеля. Диспечерката не е могла да знае нищо за никакъв извършител. Полицаите са установили, че в къщата няма други хора. Оттук изобщо не следва, че извършител е трето лице.

Боби вдигна ръце с дланите нагоре, сякаш беше искрено объркан.

— Свидетелят каза „извършител“.

Но номерът не мина пред съдийката.

— Възражението се приема. Преформулирайте въпроса си, мистър Херин.

— Не сте ли открили други хора в къщата?

— Не, сър.

— Но френските прозорци са били отворени?

— Да, сър.

— Така че, ако в къщата преди пристигането ви е имало други лица, те са могли да излязат през него?

— Да, сър.

— А на плажа тъмно ли беше още?

— Да, сър.

— Следователно въпросното лице е могло да слезе по задното стълбище секунди преди вашето пристигане и да се скрие на плажа, и вие е нямало да го видите, така ли?

— Да, сър.

— Полицай Крандъл, вие казахте, че сте заварили мисис Фени на телефона. С кого разговаряше?

— С диспечерката от деветстотин и единайсет.

— Как изглеждаше мисис Фени, когато ви видя да влизате?

— Облекчена.

— Благодаря, полицай Крандъл.

Съдия Морган обяви обедна почивка. Скот излезе от залата и видя в коридора Рене Рамирес, която интервюираше Крандъл.

— Божичко! — каза полицаят. — Толкова се притеснявах. Добре ли мина?

Беше като участник в телевизионно състезание, който очаква оценката на журито.

Следобед пръв даде показания завеждащият съдебномедицинската служба на окръг Галвестън Санджай Санджив. Доктор Санджив очевидно не се смущаваше от камерите; облечен беше с измачкан памучен костюм, синя риза и разхлабена черна вратовръзка и докато говореше, поглеждайки от време на време бележките си, напомняше професор, четящ лекция на студенти.

Доктор Санджив пристигнал на местопрестъплението малко след пет сутринта на пети юни, петък, и в пет и четвърт официално бе обявил Ролинс за мъртъв. Той направил оглед на трупа върху леглото и на ножа, забит в гърдите му, а помощникът му заснел всичко на място. Под негово наблюдение трупът бил вдигнат от леглото и откаран в моргата, без да се изважда ножът от раната. Там била извършена пълна аутопсия, при която било установено, че Трей Ролинс е починал вследствие на прободна рана в сърдечната област, като острието е прерязало аортата, с което е причинило внезапна и масивна кръвозагуба; очевидно било, че при проникването на ножа в тялото жертвата е била жива; моментът на смъртта бил настъпил някъде между полунощ и три сутринта; причината за смъртта била убийство. След като изслуша всичко това, помощник-прокурорът показа на съдебните заседатели снимките от аутопсията.

Карин подаде копие от съдебномедицинската експертиза на Боби, който стана от мястото си.

— Доктор Санджив, вие сте извършили пълна аутопсия на трупа на Трей Ролинс, нали така?

— Точно така. Направих външен и вътрешен оглед, токсикологична експертиза и микроскопски изследвания.

— Какво открихте при външния оглед?

— Жертвата е бял индивид от мъжки пол в добро физическо състояние, с отлично развита мускулатура, висок метър и осемдесет и два, тежащ осемдесет килограма, на видима възраст, съответстваща на неговата реална, с руса коса, без белези по тялото, без татуировки. Трупът беше открит без дрехи.

— Имаше ли по тялото пресни следи от сбиване?

— Да. Върху горната част на трупа бяха открити синини, показващи, че е бил обект на насилие, вероятно сграбчен и повален на земята; по ръцете между лактите, както и по раменете и китките имаше охлузвания и натъртвания; горната му устна беше подута, с разкъсани кръвоносни съдове в меките тъкани.

— Сякаш някой го е ударил в устата?

— Да.

— Доктор Санджив, по тялото на Трей Ролинс беше ли открит пясък?

— Да, имаше пясък.

— Къде по-точно?

— Отзад. По тила, гърба и хълбоците.

— И тези следи показват, че малко преди смъртта си мистър Ролинс е лежал по гръб на плажа?

— Да.

— Какво направихте с пясъка?

— Запечатах го в найлонов плик и го предадох за криминологична експертиза.

— Освен синини и охлузвания по тялото и освен забития нож, разбира се, открихте ли нещо друго, заслужаващо внимание?

— Да.

— И какво беше то?

— Прашинки кокаин в ноздрите.

— Показващи неотдавнашна употреба?

— Да.

— След това извадихте ножа от раната?

— Не. Най-напред направих рентгенови снимки на трупа както беше намерен, след което изрязах ноктите на ръцете и краката.

— Открихте ли нещо?

— Не. После огледах трупа на ултравиолетова светлина, което не помогна много, понеже той и бездруго беше подгизнал в собствената си кръв. Взех проби от кръвта по тялото, натривки от устната кухина и аналното отверстие, както и косми от скалпа и пубисното окосмяване. След това снех отпечатъци от пръстите и взех проби за ДНК анализ.

— Открихте ли чужда кръв по трупа?

— Не.

— И тогава извадихте ножа?

— Да. Най-напред завих дръжката в найлонов плик, след което издърпах острието от раната. Ножът бе заснет, измерен, поставен в найлонов плик като веществено доказателство и предаден на криминологичния експерт, присъствал на аутопсията. Не бяха открити следи от лекарска намеса.

— Което означава?

— Не са правени опити за обработване на порезната рана с цел съживяване на убития. Раната беше открита в състоянието, в което е била нанесена.

— Бихте ли я описали?

— Раната се намираше приблизително на деветнайсет сантиметра над пъпа, входното отверстие беше с ширина около четири сантиметра, острието беше проникнало почти през целия гръден кош. Раната беше смъртоносна.

— След това извършихте вътрешен оглед, нали така?

— Да. Взех тъканни проби от всички основни вътрешни органи и жлези. Събрах и направих оглед на стомашното съдържание и взех кръвни проби за токсикологична експертиза.

— Експертизата даде ли позитивни резултати?

— Да. Открити бяха алкохол и кокаин. Затова взех тъканни проби от черния дроб и бъбреците за уточняващи тестове. Алкохолното съдържание в кръвта беше две цяло и шест десети промила, а концентрацията на кокаин шестстотин нанограма на милилитър.

— Което показва, че преди смъртта си мистър Ролинс е погълнал значително количество алкохол и е поел кокаин?

— Да.

— Благодаря, доктор Санджив.

Обявиха кратка почивка, през която окръжният прокурор се приближи до Скот и му каза:

— Тоя патолог е голям сухар. Човек загива при пожар, а той описва причината като „термично увреждане на тъканите“.

Отвън Рене Рамирес вече интервюираше доктор Санджив.

След почивката свидетелски показания даде шефът на криминологичния екип Хърман Дийкс, трийсет и пет годишен. Дийкс нямаше нищо общо с невъзмутимите, свръхкомпетентни криминолози в сериала „От местопрестъплението: Маями“; приличаше по-скоро на продавач в квартален магазин за битова електроника и бе дошъл да даде показания направо от поредния оглед, както си беше по риза, без вратовръзка. Още щом пристъпи към свидетелското място, съдийката го изгледа строго и попита:

— Мистър Дийкс, това на ризата ви кръв ли е?

— Какво? — Дийкс погледна надолу. — А, да. Бях на оглед на едно гадно убийство, изстрел с двуцевка в главата. Всичко наоколо беше в кръв и мозък, направо…

— Благодаря ви, мистър Дийкс!

При прекия разпит Дийкс разказа за събраните улики от местопрестъплението и от трупа на убития. Обясни, че е снел пръстови отпечатъци от оръжието на убийството; отпечатъци от пръсти, длани и стъпала в спалнята, на външната тераса и другаде в къщата; че е взел кръвни проби от жертвата и от подсъдимата, както и от петната кръв наоколо; проби от дрехите на подсъдимата и чаршафите на леглото; пясък от пода, от леглото и от нощницата на подсъдимата; косми от подсъдимата, от жертвата, както и руси такива на неизвестно лице, открити в гардеробната към банята.

После стана Боби и попита:

— Мистър Дийкс, вие казахте, че идвате направо от оглед.

— Да.

— Бяхте ли с латексови ръкавици, докато извършвахте огледа?

— Да.

— Защо?

— За да не изцапам ръцете си с кръв.

— И за да не оставяте отпечатъци.

— Да.

— Също и за да не замажете наличните пръстови отпечатъци върху веществените доказателства.

— Да.

— А бяхте ли с ръкавици в къщата на Трей Ролинс?

— Да.

— Мистър Дийкс, какво направихте с пръстовите отпечатъци, които снехте?

— Изпратих ги в лабораторията за експертиза.

— Имаше ли такива, които не бяха нито на жертвата, нито на подсъдимата?

— Да. Открих отпечатъци на Роузи Гонзалес, както и на три различни неизвестни лица: един комплект върху кухненския плот, друг върху горната табла на леглото в спалнята на мистър Ролинс, и трети — върху огледалото в гардеробната към банята.

— Успяхте ли впоследствие да откриете чии са тези отпечатъци?

— Не, не съм. Предадох преписката на Ханк Ковалски, следователя в окръжната прокуратура. Чувам, че бил изяснил чии са отпечатъците.

— Мистър Дийкс, вие сте направили оглед и снимки на мисис Фени онази нощ, нали така?

— Да.

— Открихте ли по нея следи от физическа борба?

— Не.

— Открихте ли чужда тъкан под ноктите й?

— Не.

— Открихте ли синини или охлузвания по кокалчетата на ръцете й, показващи, че се е била с някого?

— Не.

— Какъв вид ДНК проби взехте от нощницата на мисис Фени?

— Сперма.

— И чия беше тя?

— На жертвата. На мистър Ролинс.

— Което показва, че е извършен неотдавнашен полов акт?

— Да.

— Освен това по нощницата на мисис Фени е открит и пясък?

— Да.

— Тоест половият акт е извършен на плажа?

— Да.

От криминологичната лаборатория към Службата за обществена безопасност в Остин бяха изпратили Стивън Хейнс, за да даде показания относно пръстовите отпечатъци върху оръжието на престъплението. По изражението му личеше, че повече се тревожи дали ще си получи командировъчните за това разкарване, отколкото, че е длъжен да свидетелства по дело за убийство. При разпита от помощник-прокурора той посочи, че по ножа са били открити отпечатъци от дясната ръка на Ребека Фени, като палецът й е сочел към края на дръжката, а не към острието, което показвало, че е стискала ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого, а не за да реже нещо. После дойде ред на Боби да разпита свидетеля.

— Мистър Хейнс, откога датират тези отпечатъци върху ножа?

— Откога?

— Да, откога? Дали са оставени в нощта на четвърти срещу пети юни или на четвърти срещу пети май, или може би април?

— Не мога да кажа.

— Защо?

— Няма как да знам.

— Но защо?

— Защото отпечатъците по дръжката на ножа може да са от предишния ден или от миналата година.

— Искате да кажете, че мисис Фени може да си е служила с този нож година преди убийството и оттогава изобщо да не го е докосвала, и при все това отпечатъците й да са останали върху дръжката?

— Да. Именно това искам да кажа.

— Мистър Хейнс, ако си сложа латексова ръкавица и извадя ножа от найлоновия плик, в който се намира, ще оставя ли отпечатъци върху него?

— Не. Ръкавицата ще попречи.

— А дали ще изтрия отпечатъците на мисис Фени от дръжката?

— Може би, но не задължително.

— И така, мистър Хейнс, с това вие казвате ли на съдебните заседатели, че наличието на отпечатъци единствено от ръцете на мисис Фени по дръжката на ножа по никакъв начин не означава, че със сигурност тя е убила мистър Ролинс?

— Точно така, сър.

— Мистър Хейнс, дали едно забърсване на кухненския плот с белина, почистващ препарат или спрей за мебели би премахнало пръстовите отпечатъци върху него?

— Определено да.

— Ваша светлост — обади се Карин, — защитата иска почивка.

Съдийката премести погледа си от Боби върху Карин, която седеше на стола си с особено изражение на лицето.

— Мисис Дъглас, в момента вашият колега провежда кръстосан разпит на свидетел. Каква е причината да искате почивка?

— Водите ми изтекоха.

В 19:37 ч. същата вечер в местния клон на Университетската болница на щата Тексас се роди бебе от мъжки пол с тегло три килограма и 670 грама на родителите Робърт Херин и Карин Дъглас-Херин. Беше поредното от близо 2500 бебета, родени тук през първите седем месеца на годината.

— Скот Карлос Луис Херин — обяви Боби, докато подаваше голяма запалена пура в устата на Скот.

— Ооо, Боби, за мен е чест! — отвърна Скот.

— Но ще му викаме Бъд, на бирата.

— Разбирам.

— Шегувам се, бе! Иначе името си е това. Вие сте ми като братя, момчета! Защо да не го кръстя и на трима ви?

Скот прегърна през раменете най-добрия си приятел.

— Вече си баща, Боби. Започни да спестяваш пари.

Скот, Боби, Луис, Карлос, Бу и Шами се бяха подредили покрай стъклената витрина на родилното отделение като посетители в терариум. Лицата на момичетата бяха залепени за стъклото и от гърлата им се изтръгваха възклицания при всяко изнесено бебе.

— Не ми е приятно да ги гледам през стъкло — каза по едно време Бу. — Искам да ги пипам!

Ребека беше застанала безмълвно до отсрещната стена. Скот я погледна и тя му помаха да отиде при нея. Когато се приближи, му прошепна:

— Скот, ако ме вкарат в затвора, недей да водиш Бу на свиждане. Не желая да ме гледа през стъкло като някой експонат. Не бих искала да ме запомни така.