Обвинена в убийство

36

Рене Рамирес отпиваше от коктейла си на терасата на хотела, а зад нея се гонеха белите гребени на вълните. Гледката приличаше на илюстрация от рекламна брошура на местната туристическа камара.

Рене беше убийствено красива пуерториканка с главозамайващо къса пола. Въпреки черната коса и матовата кожа очите й бяха сини като лятното небе. Съблазнителното й тяло бе пристегнато в бяло, дълбоко изрязано потниче. Носеше тюркоазна огърлица и дълги обици, но нямаше брачна халка. Дългите й крака бяха кръстосани под такъв ъгъл, че не оставяха почти нищо на въображението.

Беше понеделник сутрин. Скот й се бе обадил по телефона в редакцията и я бе поканил в открития бар на хотел „Галвез“. Рене бе пристигнала първа и си бе поръчала „Мимоза“. Скот бе тръгнал за срещата, треперещ от яд и готов да й вдигне скандал, че е показала дъщерите му по телевизията. Тя се опита да парира гнева му с женско ласкателство.

— Гледах репортажи от футболния ти период. В колежа си бил страхотен, Скот. А и сега изглеждаш в добра форма.

— А, благодаря ти много! Аз… — Той се усети навреме и се спря. По дяволите, номерът й за малко щеше да мине. — Виж какво, недей повече да показваш дъщерите ми по телевизията.

— Свобода на словото, Скот! Двамата с Ребека сте вече публични личности, освен това бяхте на публично място, а аз съвсем случайно се оказах там. Какво ще кажеш за едно интервю на живо?

— Не.

Рене нацупи устни.

— Странно. Повечето адвокати биха ме молили да ги покажа по телевизията. — Тя отпи от коктейла си. — Както и да е, с нищо не съм нарушила закона.

— От което не следва, че си постъпила етично.

— А етично ли беше с Ребека да се натискате като някакви тийнейджъри на плажа посред нощ? — Тя се подсмихна. — Ти беше мъжът, нали? И какво, да си припомните доброто старо време? — Рене вдигна рамене. — Разбирам, все пак ти е била жена. Чукай си я колкото щеш, но защо я защитаваш?

Скот се огледа подозрително за скрита камера. Не видя такава, но за всеки случай попита:

— Да не би тайно да снимаш разговора ни?

— Искаш да кажеш дали нося по себе си микрофони?

— Или записващо устройство?

Рене слезе от високото столче и почти се допря до Скот, който усети парфюма й.

— Не искаш ли да ме провериш?

— Не мисля, че криеш нещо. Дрехите ти са толкова тесни, че едва ли бих могъл да си пъхна пръста в тях.

— Което не ти пречи да опиташ…

Тя му намигна, после седна отново на високото столче и кръстоса крака.

— И така, защо я защитаваш?

— Защото е майка на детето ми.

— Но тя ти е изневерявала, и то с мъжа, когото е убила!

— Може да ми е изневерявала с него, но не го е убила.

— Ти просто не можеш да я прежалиш. — Рене Рамирес поклати красивата си глава. — Мъже. Знаеш ли какъв е най-лесният начин да си я върнеш? Като й изневериш и ти.

— Но ние вече не сме женени.

— Няма значение. Ти още не си преодолял психологическата си зависимост от нея. Преспи с друга, и ще се почувстваш по-добре. — Тя се изви към него и облиза начервените си устни. — Съвсем случайно днес съм свободна.

Рене се наведе към него така, че той виждаше почти целите й гърди. Бяха едри и стегнати. Гейб Петрочели беше прав: тази жена притежаваше хищния чар на гърмяща змия. С усилие на волята Скот отклони погледа си.

— Не бих желал да се видя по вечерните новини — каза той.

— Едва ли си чак толкова добър, че да заслужаваш да те заснема за спомен — намигна му закачливо тя. — Във всеки случай ти гарантирам пълна дискретност.

Скот, който не бе докосвал жена две години, искаше да извика „Хайде, да вървим!“, но каза единствено:

— Някак си не ти вярвам.

Тя се понамръщи, но се дръпна назад и отново прие делови вид.

— Защо излъчи този запис само две седмици преди делото? — попита Скот.

— Сексът вдига рейтинга, Скот. Надявам се, като започне процесът, останалите телевизионни мрежи да поискат да купят материала от мен.

— Правиш кариера с убийството на Трей, така ли?

Тя завъртя нагоре сините си очи.

— Спести ми благочестивия си гняв, Скот. Знам ви аз вас, адвокатите. Единственото ви мерило за успеха са парите и онова, което може да се купи с тях. Защо искаш да станеш федерален съдия, може би за да спасиш света? Или заради гарантирана доживотна заплата от парите на данъкоплатците? Зависиш от милостта на гадняр като Армстронг, а критикуваш мен? — Тя се засмя. — Адвокатите се смятате за солта на земята, вечно ни критикувате нас, простосмъртните, че имаме амбиции и стремежи, а не се свените да вземате от клиентите си по осемстотин долара на час. — Тя вдигна рамене. — Освен това не съм го убила аз.

Той поклати глава.

— Виж какво, Скот, завърших журналистика с пълно отличие, но единствената работа, която ми предложиха в телевизията, беше да чета прогнозата за времето, и то заради външния ми вид. Докато следвах, се издържах като фотомодел на рекламни агенции в Остин, можех да подпиша договор и с нюйоркска агенция, но исках да практикувам сериозна професия, журналистика. А се оказа, че макар и вече в телевизията, си останах фотомодел. Пет години стоях пред камерата и показвах студените фронтове и графиката на атмосферното налягане. Сега съм на трийсет, иска ми се да хвана последния влак за някоя от големите телевизионни мрежи. Вече тренирам по два часа на ден във фитнеса, за да поддържам форма.

Тя отпи от коктейла си и продължи:

— Сега ние, латиносите, се котираме в телевизиите, защото испаноезичното население нараства експлозивно. Искам да съм следващата латинозвезда на Си Ен Ен или Ен Би Си. И защо не? Образована съм, умна, секси и ще бъда символ на демографските промени. Сега е моят миг. Може да ми се сърдиш заради децата си, Скот, но разбери: аз трябва да успея. И сега е моментът да привлека вниманието на големите мрежи върху себе си.

— Като отразяваш убийства?

— Аз не създавам новините, Скот, аз само ги отразявам.

— Кой е твоят източник в съда?

— Това е строго поверителна информация.

— Обработваш психически граждани, които са потенциални съдебните заседатели.

— Те са си обработени. Смяташ ли, че на острова има един непредубеден човек?

— Отнемаш на клиентката ми правото на справедлив процес.

— Оплачи се на Шелби.

Рене отпи от коктейла си. Скот забеляза добре поддържаните й дълги пръсти, обвити около запотената чаша.

— Днес подавам иск за преместване на делото в друг съд.

— Желая ти успех.

— Мислиш, че няма да успея ли?

— Не, докато аз съм жива.

— Защо?

— Скот, убийствата на този остров обикновено са свързани с дрога. И убийците, и жертвите са чернокожи или латиноси. Ако влезеш в съда по време на дело, единствените зрители са семействата на убития и подсъдимия, ако и те изобщо благоволят да дойдат. Вестникът пуска пет реда в раздела „Вътрешни новини“, а местната кабелна дори не си прави труда да прати екип. Защо? Защото на белите не им пука, че черни и латиноси се стрелят или колят. Колкото повече се избиват, толкова по-добре за острова. Прочистване на генофонда един вид.

Тя поклати глава.

— Докато сега случаят е съвсем различен. Професионален спортист, знаменитост, и то бял, е заклан от любовницата си. Пресата гърми, телевизиите се надпреварват да снимат, всяка сутрин в новините излизат нови подробности. Това убийство е моят еднопосочен билет, с който ще се махна от този остров.

Рене Рамирес пресуши чашата си, слезе грациозно от високото столче и се запъти към изхода. При вратата спря, обърна се и каза:

— И не само моят. Това е билетът и на Шелби Морган.