Обвинена в убийство

5

Щяха да прекарат лятната си ваканция на остров Галвестън.

В понеделник сутринта Скот не мислеше за „Форд, Фени“, а още по-малко за съдийското място. Мислеше единствено за Ребека Фени. Бившата му съпруга се намираше в окръжния арест на Галвестън, обвинена в убийството на Трей Ролинс.

Скот пътуваше с джетата по междущатската магистрала 45, прекосявайки Източен Тексас. На седалката до него седеше Консуела и мълвеше молитви, като потракваше с броеницата си. Консуела изпитваше смъртен ужас от магистралите на Тексас. Отзад Бу и Шами гледаха „Хана Монтана“ на портативния плейър, а малката Мария спеше в бебешкото столче между двете. В огледалото Скот виждаше синята тойота приус на Боби и Карин, а зад нея — черния додж чарджър на Луис, в който пътуваше и Карлос.

— Божичко, мистър Фени, какво е това? — Шами сочеше през левия прозорец към двайсетметровата бяла статуя на мъж, която се извисяваше над магистралата като гигантски пътен полицай.

— Това е Сам Хюстън. Бащата на Тексас.

— А ти знаеш ли, мистър Фени, че Сам Хюстън и една банда бели са откраднали Тексас от мексиканците?

В пети клас освен за секса явно учеха и за Сам Хюстън.

— Чувал съм нещо такова.

— Нашата учителка каза, че сега мексиканците си връщат щата, като всичките се преселват тук.

— Какво е това? — попита на свой ред Бу.

Намираха се в Хънтсвил, град на сто и десет километра на север от Хюстън, който се славеше с две забележителности — статуята на Сам Хюстън и щатския затвор. В огледалото Скот видя как Бу се взираше с любопитство в печалните тухлени сгради, заобиколени от високи телени мрежи и охранявани от въоръжени пазачи в кули на всеки ъгъл. В такива сгради зад такива телени мрежи щатът Тексас държеше своите 155 000 затворници.

— Затвор — отвърна Скот.

В огледалото за обратно виждане Скот проследи как Бу изви глава назад и остана загледана в очертанията на затвора, докато се загубиха в далечината. После се обърна напред. Лицето й беше пребледняло. Скот се досети, че мисли за майка си. Убийството бе отразено в новинарските емисии на телевизиите в петък и събота вечер и по всяка вероятност оттогава се превърташе из всички кабелни мрежи; добре поне, че семейство Фени нямаха кабелна телевизия. Той беше казал на Бу за майка й, но поне бе успял да я предпази от най-страшното.

— Мама в такова място ли е?

— Не — отвърна той. — Това е затвор, а тя е в ареста.

— Каква е разликата?

— Разликата е, че от ареста все още мога да я отърва.

Ребека го бе напуснала заради друг, по-млад мъж, който й бе предложил онова, което той не бе успял да й даде. Скот Фени я бе разочаровал. Сега, две години по-късно, тя се нуждаеше от нещо, което само Скот Фени бе в състояние да й предложи: правна защита срещу обвинение в убийство. И този път той нямаше да я разочарова.

— Не съм го убила аз — уверяваше го тя по телефона. — Кълна ти се, че съм невинна!

Ребека Фени не беше убийца. Не беше вече негова съпруга, но си оставаше майка на детето му.

Беше му казала още, че няма пари да си наеме адвокат. Ако Скот не й се притечеше на помощ, съдът щеше да й назначи служебен защитник. Което означаваше само едно: Ребека Фени скоро щеше да стане затворник № 155 001 в Тексас. Щеше да прекара остатъка от живота си в тези мрачни, неугледни сгради зад тези високи телени мрежи. Бу щеше да й ходи на свиждане в затвора.

Не, Атикъс Скот Фени щеше да защитава майката на детето си.